Съществото просто лежеше до едно дърво със малко странна форма. То покриваше тялото на нещото, като короната му изглеждаше така сякаш вятърът беше духал косата на жена и тя бе сложила лак преди това. До него лежеше откършен клон, явно при падането. Първоначално не го забелязах, защото странното дърво го скриваше в сянката си. Правех вечерният си джокинг и обикновено тук спирах за да почина пет минути. Мястото бе закътано и никога никой не ме безспокоеше. Това обаче от къде се взе? Приближих се.
-Боже Господи..-истръгна се от устата ми. Огледах го, беше ангел. О да ангел, като тези по филмите. Лежеше по гръб. Лицето му бе извърнато настрани и сякаш бе притворил очи и спеше. Обаче нещо ми подсказваше, че не можеше да е така. Крилата му бяха огромни, вероятно около два метра и започваха от областта точно под рамото на гърба. Тялото му беше голо. Имаше някаква препаска на задника от странен материал проблясващ постоянно в синкави светлинки. Дали беше мъртъв? Абсордната идея ми мина през главата и аз я отхвърлих. Той бе ангел а те не умираха нали? А кой можеше да каже кое е вярно? Съществото не можеше да се определи какъв пол е, но повече приличаше на жена. Косите му изглеждаха черни, но проблясваха в някакъв син отенък, едва уловим. Личеше си когато някоя светлинка минеше над тях и ги докоснеше изпратена от лъчите на залязващото слънце. Приближих се съществото още не мърдеше. Хрумна ми мисълта да му дам първа помощ. Обаче, ме бе страх да го докосна. Дали Бог или някой друг се забавляваше по този начин с мен? Погледнах нагоре. Лъчите на залязващото слънце бяха оцветили хоризонта в червено и лилаво. Първата звезда вече си бе пробила път и грееше на небосклона. Стъмваше се. А митичното същество продължаваше да лежи по корем с разпиляни коси и отпуснати криле и леко ракрачени крака. Кожата му бе бяла и нямаше никакви белези по нея, поне на пръв поглед. Едва сега видях ръцете му. Бяха скрити под крилата му. Поколебах се. Имаше ли смисъл да викам полиция? Представих си разговора:
-Ало?
-Полиция, Добър вечер, кажете за какво искате да съобщите?
-Ами тичах си в парка, когато на една полянка забелязах тяло, което изглежда мъртво.
-Как изглежда, има ли някакви рани?
-Ами има криле и никакви белези по тялото си от рани!
-Господине, това е полицията не се занимаваме с шеги, ако още веднъж се обадите ще станете подсъден!
Отказах се. Нямаше смисъл. Ами да отида до близката църква? Имаше един параклис, на около пет километра от тук?
-Отче, намерих нещо в парка.-задъхан му казвам аз.
-Кажи чадо.-усмихва ми се той благо.
-Ами ще го кажа направо, защото просто не виждам друг начин.-поемам отново въздух аз.
-Давай, стреляй.-усмихва се отново.
-Ами знаете ли полянката на около пет километра оттук оградена отвсякъде с дървета?.-отлагам неизбежния отговор аз.
-О да понякога ходя там да се помоля много е спокойно, днес бях там преди около час.-усмихва се отново и тези усмивки почват да ми писват.
-Ами там намерих тяло на ангел, такъв с криле, под онова странното дърво.-изплювам абсурдната ситуация от устата си аз и виждам как погледа на отчето потъмнява и усмивката се стопява.
-Ти да се майтапиш ли си дошъл бре? А? Я се разкарай от Божия храм, ще богохулства той!
-Ама отче чакай, говоря сериозно аз...
-Разкарай се преди да се обадя в полицията.-прекъсва ме той.
Този вариант също отпадаше а и някак си не исках да оставя тялото му само, не се знаеше какво можеше да стане с него. Имаше изгладнели псета, гарвани и прочее. Въздъхнах може би все пак трябваше да го погледна. Доближих се до него. Кожата му бе направо странно бледа и контрастираше със синьочерните му коси. Отблизо синият цвят си личеше. Докоснах кожата му. СЪществото не помръдна. Хванах го отдолу и се опитах да го обърна по гръб. Беше тежък,едвам се отлепи от измачканата трева. По тялато му обаче не бе останала никаква следа от тревата. Напънах се още и постепенно тялото се обърна и застана по гръб. Изправих се и си поех въздух, не би трябвало да е толкова тежък. Поне според големината на съществото. От крилете му бе паднало едно перо. Наведох се да го взема и когато го докоснах то се изпари със синкав дим. Дали щеше целия да изчезне? Обаче съществото продължаваше да стои пре очите ми. Определно приличаше на жена. Бях гледал стотоци филми, в повечето от тях ангелите бяха мъже или с мъжка осанка. В други се твърдеше , че са безполови. Само в един имаше където се представяха за жена. Беше някакъв сериал. И май сериалът щеше да се окаже прав. Имаше заоблени стегнати гърди. Върху тях имаше същата субстанция като разположената варху слабините, също присвяткаща в синьо, въпреки, че по цвят не се различаваше от кожата му. Дали дишането уста в уста би помогнало. Потърсих пулса и не намерих такъв, а дали те изобщо имаха такъв?Объркан стоях и зяпах странното тяло с огромни двуметрови криле.
-Какво да направя.-извиках, чувствах се безпомощен. Защото това се случваше по някаква причина а аз не знаех какво да направя. Ехото предаде гласът ми надалече и някакво ято птици изхвърча от клоните на съседните дървета. Дали ключът не бе в крилата? Не можех да преценя. Вгледах се в лицето. Плътни устни с по червен от обикновения цвят. Докоснах ги, не беше червило. Този ангел беше странен. А може би просто не се припокриваше с общоналаганите представи? Кожата му на пипане бе като коприна или нещо подобно. Откъснах още едно перо и то също се стопи със синкав дим. Ами ако махнех крилата му? Дали щях да му помогна. Нямаше, кой да попитам, защото никой не би ме взел на сериозно. Трябваше за пръв път да послушам интуицията си. Крилете сякаш вече не бяха на мястото си там. Съществото вече нямаше нужда от тях. Не ми беше лесно да се реша а и никога не действах импулсивно. Макар, че най-доброто, което можеше да направя би било да избягам и да забравя за случая.
-По-дяволите.- истърсих аз и се хванах за устата, какви ги говорех?
Защо нямаше чантичка с инструкции, за употреба на ангели? Откъснах още едно перо. Престраших се и продължих. Бе останало само едно перце, когато спрях. Погледнах съществото и се почувствах гадно. Лишавах го от уникалността му и защо? И сам не знаех. Бяха останали две дълги кости и едно голямо перо от красивите му криле. Откъснах го. Перото изчезна и костите, които придържаха перата до момента започнаха бавно да се стопяват и сякаш се прибраха в тялото му. А сега? Опипах пулса. Първоначално не напипах нищо. Защо ли ми трябваше да унищожавам това прекрасно същество? Усетих нещо. Имаше пулс. Очите се отвориха и се вгледаха в мен. Можех да се изгубя в тях.Имаха цвета, на косата, но преобладаваше синьото.Тя се изправи леко и седна на тревата. Пред мен стоеше прекрасна жена. Гледаше ме изпитателно сякаш очакваше да кажа нещо умно а аз се чувствах като глупак:
-Добре дошла.-запънах се на втората дума.-на земята.
Тя се разсмя. По звънлив смях не бях чувал. Изчервих се. Ега си тъпака съм.
-Радвам се че ти ме посрешна.-ми отвърна тя.
-Защо.-се отрони от устата ми.
-Трябваше да се случи. Иначе нямаше да се получи.
Почувствах се като употребен и захвърлен, но тогава тя се наведе над лицето ми и нежно ме целуна. Притворих очи и тогава сякаш се свързах с Бог. Беше като магия, като пълно сливане, като истинска чистота. 

:))))

какво?:))))))))))

Превод: разказът ми харесва!
:))))

много!