2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
-Виж, не мога повече така. Разбери ме, обичам те, но ти си такъв…Просто не си пасваме за нещо повече. Разбираш ли?
Да, той разбираше, или поне се стараеше да разбере. Не искаше да и пречи. Такъв си беше. Ненатрапчив, обичаше безшумно без парадиране и се оттегляше, когато не го искаха. Този път обаче го заболя. Кимна и я попита:
-Какъв съм?
Това я обърка, явно бе решила, че е свършила с обясненията:
-Ами... прекалено си...
Тя се повдигна на пръсти и го целуна. Гушнаха се и влязоха в апартамента му. Гушкането продължи в дневната прехвърлиха се на дивана. Тя тръгна да събува полата си но той я подхвана и измествайки леко прашките проникна в нея. Изстена от удоволствие.
Събуди се и видя до себе си бележка.
„Съжалявам, но не мога повече така, ще си намериш друга, пожелавам ти го от все сърце, ти го заслужаваш. Така е най-добре за нас, и за двама ни.”
Смачка хартията на топче и ядосано я метна в кошчето за боклук. Събота сутрин беше, десет сутринта. Включи телевизора. Даваха някакъв сериал, фантастичен по научно-фантастичния канал, то какво и друго да дават там? Усмихна се мрачно. Май отново щеше да се сприятели с телевизора. Беше забравил какви приятели са двамата. Тръгна към вратата и Перикъл заподскача около него. Перикъл бе кучето му, беше го лишавал доста често от самота. Страхотен приятел. Сложи му да хапне и влезе да си вземе душ. Когато приключи, кучето бе захапало едно изстъркано вече от зъбите му фризби. Погали го по главата и отиде да се преоблече. Перикъл бе немска овчарка и между тях сякаш имаше някаква подсъзнателна връзка. Винаги се опитваше да го равсели, когато бе тъжен. Сложи му каишката и излязоха. Не взеха асансьора въпреки, че живееше на 10-я етаж. Сутришната им разходка винаги започваше с тичане по стълбите в безмислена надпревара, която кучето винаги печелеше разбирасе и го чакаше на външната врата с изплезен език. Сложи му каишката и го поведе към парка. Там седна на една пейка пусна го да тича като хвърли и фризбито да го гони. Сложи си слушалките пусна си любимото радио и отвори да чете. Кучето донесе фризбито и той отново го хвърли. Не можеше да се съсредоточи върху книгата. Беше му гадно и му идваше да зареже всички и всичко. До него се приближи и седна девойка. Не можеше да се каже на колко е. Не и обърна внимание не и беше и до нея. Забеляза само, че е с червена, ярко червена рокля и коса. Опита се да се съсредоточи в книгата. Пърфюмът и обаче го разсейваше. Само тая му липсваше сега.
-Извинете, може ли да ви попитам нещо?
-Можете, това е свободна страна, но не съм длъжен да ви отговарям нали?-не си направи дори труда да я погледне.
-Въпреки това, виждам, какво си мислите и сте прав. Теглете една майна на всички, за какво са ви?
Този път тя привлече вниманието му. Огледа я бавно от горе до долу.
-Е издържах ли теста?
Усмихваше му се някак си отнесено. И погледът и се рееше над него. Обърна се там нямаше никой.
-Да заинтригувахте ме. Как се казвате и откъде знаете за какво си мисля?
-Приятно ми е Апатия. По името ми сигурно се досещаш как съм разбрала какво си мислиш?
-Всъщност не не се досещам.
-Няма значение.Аз ще ти помогна.
-Как?
-Ще видиш.
Усмивката и бе загадъчна и все така отнесена.
Извика Перикъл и той дотича. Озъби се леко на девойката и настръхнал приближи до него. Погали го и животното се отпусна, но продължаваше да я следи зорко.
-Така е с непознати.
Прибра се с нея. Тя го подкрепяше винаги. Ако той искаше да е пред телевизора, го насърчаваше да го прави, колкото си иска. Ако той искаше да стои пред компютъра с часове, също го насърчаваше. Не искаше нищо от него само го насърчаваше да прави каквото иска. Той се прибираше в къщи от работа и пускаше телевизора. Бе научил телевизионната програмата така, че винаги знаеше, кой хубав филм кога дават, а ако съвпадаха правеше запис на филма. От интернет сваляше всичко ново което излезеше и го гледеше. Или играеше в една онлайн игра цар. Приятелите му го търсеха. Първоначално доста често, после по-рядко, защото той винаги си намираше причина да ги отпрати да не ги види. Никой от тях не я бе виждал. Когато му идваха на гости. А това бе достта рядко, тя никога не бе там. Той им разказваше за нея е те му казваха, че трябва да излезе от Апатията. Той очудено ги питаше какво имат пред вид и разпалено ги убеждаваше, че не е в депресия. Дори бившата дойде да го разубеждава. Изпрати я с твърдението, че тя ревнува. Защо му бяха всички той си имаше Апатия. Така нещата продължаваха. Той не се замисляше за никой а си живееше с червенокосата девойка, която винаги ходеше с червени дрехи. Не се замисляше, че никога не я бе докосвал, гушкал или правил секс с нея. Тя бе ненатрапчива и това го уреждаше. Винаги му казваше, че е прав, когато се оплакваше от приятелите си как искали да го извеждат а той искал да си остане в къщи да си поиграе на „Царе и империи”.
-Ти си прав миличък, разбира се че си. Кои са те да ти казват какво да правиш? Животът си е твой. Перикъл обаче така и не я хареса, не и позволи да се приближи до него и винаги я следеше зорко. Накрая се примири с това. Когато тя бе наблизо той не се радваше на фризбито и изчезваше някъде докато не го повикаше обратно. Един ден двамата бяха излезнали навън, кучето бе изчезнало а те седяха на пейката:
-... и той ми каза, че ако някога се върна към живота да му се обадя.
-Не е прав да ти говори така, успокой се миличък, не го слушай ти си си добре. Живееш си живота, който си е твой.
-Да знам така е , но защо те не могат да го разберат?
-Защото са тесногръди, съжалявам, че говоря така за твоите приятели, но те са идиоти.
-Права си, радвам се че си имам теб.
Тя се усмихна отнесено и заблестя в червено.
-Извинете с кой говорите господине?
Той се извърна рязко. Едно хлапе го гледаше очудено.
-Ами със...
До него на пейката нямаше никой. Господи, къде бе отишла червенокосата. И тогава му просветна. Ето как тя бе успяла да прочете мислите му. Тя се казваше Апатия а той бе изпаднал в...Набра бързо телефона:
-Ало Мишо имам нужда от една студена бира искаш ли да се видим?
-Значи се завърна от мъртвите?
-Човече, не знам в какво се бях забъркал, но още потръпвам като се сетя?Това не бях аз.
-Добре идвам след малко с колата една компания днес ще ходиме на караоке искаш ли?
-Става!
-Ще дойда да те взема след два часа.
-До тогава.
Изсвири и Перикъл се появи. Кучето се огледа подозрително и като видя че е сам замаха с опашка той хвърли фризбито.
Усети нечие присъствие и се извърна. Червенокосата отново бе там:
-Здрасти отново.
-Махай се.
-Не ти ли бе приятно с мен?
-Да за това се махай. Не те искам в живота си повече.
-Не го мислиш наистина.
-Напротив. Днес ще спря вноските за онлайн играта. И повече няма да се задържам много в къщи. Няма да ме хванеш отново.
-Аз ще те чакам, знаеш.
-Знам, но вече те познавам и няма да те допусна до себе си.
Телефона иззвъня и тя се усмихна помаха му с ръка и изчезна. Перикъл се появи със фризбито. С една ръка държаща телефона той го хвърли отново. Кучето се затича след него.
Да!!!
Това е тя-в червена рокля или в секси шорти, а може би в прилепнали дънки-въпрос на въображение-но прави така че да въобрази на въображението ни,че с нея ни е комфортно.А всъщност е емоционален вампир...
Хареса ми!
Поздравче за разказа :)).
Поздрави и приятен ден !
Хубав дееен !!!!
Няма смисъл да ти казвам, колко ми е лично това, което си написал. Благодаря!!!
Поздрав! Хубаво разказче, си написал!
@ monna, насъскай вълка в себе си и я прогони мръсната, лукава гад!
много хубаво разказче.поздрави :)
4udesna e ideqta),hitro razkaz4e!
29.07.2008 13:34
Доста интерсно,
И благодаря за интереса към моя герой- Проф. Йорданов
29.07.2008 13:47
29.07.2008 13:51
29.07.2008 14:18
29.07.2008 17:03
Аз не я позновам твоята Апатия и хич не ща и да я зная Надявам се ти вече да имаш имунитет към нея...
Навремето преди да срещна мъжа на мечтите ми се
бях забъркала с един на име Непукото и бях толко лоша, че не дапусках до себе си никого.За малко да се размина с любовта заради него.Но слава Богу се опомних :) Просто един глас ме попита какви ги върша...Опомних се и разплакана тичах колкото силите ми позволяват и стигнах да квартирата на моят сегашен съпруг...Той отвори врътата видя ме разплакана и задъхана на прага, претърна ме и каза:
"Най - после"Влизам вътре, а там купон, народ и той казва:"Хора това е бъдещата ми съпруга..."
И те така...Като прочетох твоята истария се сетих
за всичко това.Така го бях забравила Непукото та направо ...
Поздрави за хубавия разказ!
Голяма тема си подхванал, за мен това е духовна болест, заразна и придобиваща световна епидемия
ПОЗДРАВИ ЗА СТРАХОТНИТЕ ТВОРБИ, ЛЮБИМИ СА МИ И ГИ ЧЕТА С ОГРОМЕН ИНТЕРЕС.
ЗАЩОТО КАЗВАШ ВАЖНИ ИСТИНИ, ПОДНЕСЕНИ В ОБРАЗИ В КОЙТО СЕ ПОЗНАВАМЕ...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Разказът ти е страхотен! Надявам се, че никога повече няма да я срещнеш тази наша "добра позната". Желая ти приятен ден!
Дано не ти се налага в действителност да го опиташ и изживееш , защото е много депресивно и разтърсващо - да го узнаеш............Дано такава жена като Апатия - не те намери и никога не ти досажда......Странно , замислих се , че разказите ти винаги имат и някакъв скрит замисъл и подчертана поука.......Струва ми се , че и доста от нещата , за които пишеш са и преживени по някакъв начин или поне косвено усетени от теб.........Невероятни съби има около нас ......много болка и разочарование.........., но и много щастие.
Пожелавам ти само последното.Бъди щастлив !