Човек, не е създаден да се страхува. Ще кажете, според кого? Ами според мен. Без значение, кой първи го е забелязал като сентенция.
Нека ви разкажа една история. Обикновена история, която промени мен и живота ми. Толкова е забавен този живот, че ти се иска да го изживееш без остатък.

Нали знаете как е с рекламите като ги гледаш? Обикновено си мислиш също като Данчо от рекламата на някаква банка „Да, бе да”. Обаче живота понякога предлага такива забавни съвпадения.

Да се върнем на историята.
По едно време бях решил, че ми е време да се оттегля от света за малко. Не ме разбирайте погрешно. Просто има моменти в които ти се иска просто да се прибереш в къщи да си поръчаш пица и да се излегнеш в леглото и примлясквайки блажено да погледаш любимият си сериал, като „Алф” и други подобни или не съвсем подобни. Без да ти пука от мнението на този или онзи. Искаш просто да си останеш сам и нищо да не правиш. Един такъв ден се прибрах от работа и залегнах пред телевизора оставяйки се да ме забавлява.
Знаете линещо? Има телевизии, които просто ти бъркат в мозъка с идиотските си реклами. Винаги съм се чудил дали тези които измислят рекламите са банда идиоти, която е решила да докара до нервен срив човечество или са просто бездарници. Винаги избягвах рекламите с помоща на дистанционното.
Преди да превключа обаче, след началото на един рекламен блок по-средата на „Двама мъже и половина” засякох една реклама. Не бях достатъчно бърз, защото се протегнах да отпия от безплатният айран който вървеше към пицата. В рекламата един тийнейджър полуидиот слушаше как майка му дава информация, подавана междувременно от баща му, който се ровеше в гугъл за информация свързана със скандинавски автори. Все пак момчето трябваше да свали девойка, фенка на скандинавската литература. Изцвилих буквално от смях. Господи, кое дете ще държи връзка с майка си, че и баща си да му помагат да сваля мацка. А тийнейджърка фенка на скандинавската литература? Не на митологията а литературата? Това бе в сферата на простотията-фантастика. Едва ли беше чела нещо повече от Селма Лагерльоф и Астрид Линдгрен. И както е казал Айнщайн за първата не съм сигурен. Превключих на някакъв готически сериал за супер герой върнал се от смъртта и забравих за рекламата потопил се в мистиката на индианската митология. Релакса ми се отразяваше добре. Като привърших с гигантската пица се почувствах издут. Станах и набутах в кошчето си кутията и айрана с което го препълних. Дано се сетех утре да го изхвърля. Дотътрих се до леглото и отново зазяпах сериала.
Аз по-принцип съм мил и рядко отказвам на приятелите си. Не го казвам случайно, защото точно тогава телефонът иззвъня. Филмът беше към края си и героят тъкмо щеше да убие единият от собствените му убийци и ме хвана яд. Точно тая серия я бях пропуснал преди. Намалих звука на телевизора без да откъсвам поглед от него.

- Здрасти Фердо, Сиси е.

Отдръпнах слушалката по-далече и поех дълбоко въздух. Двадесет минути не ми мърдаха и това беше минимума с който можех да се оттърва. Хвърлих тъжен прощален поглед на телевизора и отговорих:

- Да Сиси, кой е умрял? Надявам се че не ти?

- Ха-ха, много смешно, какво правиш?

Въпросът бе риторичен, тя не искаше наистина да знае, просто беше учтива и дори не изчака да кажа:

- Зяпаш телевизора нали?

- Аха.

Отговорих кратко.

- Ти друга работа нямаш ли си?

- За това гледам телевизора, защото искам да си почина. Есенна депресия.-подсмихнах се, бях чул подобна тъпа реклама по радиото в работата. С тези реклами дето се въртяха всеки щеше да получи есенна депресия.

- Много смешно, явно чувството ти за хумор не е в есенна депресия.

- Какво има Сиси, че ще изпусна следващият сериал?

- Ама ти сериозно ли?

- Писнало ми е от всичко и искам просто да си почина, толкова ли е трудно да се приеме от твоя страна?

Сиси бе адски упорита и с тези думи целях да я разколебая.

По телефона настана кратко мълчание, което ми даде възможност да наостря уши и да догледам края на сериала, беше какъвто го очаквах. Това ми харесваше на сериалите, бяха предвидими и дори да имаше изненади разнообразяваха живота без да те напрягат.

- Все пак може ли да ме изслушаш?

Гласът и бе станал сериозен и аз се стегнах. Явно това за нея бе важно и тя щеше да го поиска като услуга.

- Една моя приятелка е много зле горкичката наскоро скъса с гаджето си  всъщност нещо напоследък хич не и върви изобщо.

Въздъхнах и не го прикрих. Не исках да съм утешител не и днес. Утре беше събота и исках да се наспя подобаващо след гледане на сериали до два през ноща. По-възможност комедийни или фантастични. Тук е момента да кажа, че не харесвах сапунките, нито американски, нито латино, нито турски или български.

- Моля те, просто тя ми е толкова добра приятелка, винаги е била с мен и...

- Чакай замълчи за малко. Какво предлагаш?

- Да излезеш с нея.-изстреля тя.

- Кога?

- Днес. Взела съм ви два билета за един Джаз клуб, много е добър и...

Изключих и заразмишлявах. Дали си заслужаваше да се занимавам само за да угодя на Сиси? Това щеше да е ужасна среща. Всичко това минаваше през ума докато Сиси продължаваше да бъбри. Переспективите за петък вечер не бяха добри.

-... смятам, че няма да ти е скучно.-довърши тя.

- А?

- Не ме ли слушаше?

- Сиси, понякога като заговориш просто изключвам за да мога да размишлявам.

- Нищо ли не чу?

- Абсолютно. Но взех решение. Ще отида при едно условие.

- Кажи го.

- Ти плащаш всичко.

- Вече съм го направила, куверта, който платих покрива всичко и ако е някаква лигла ще имаш много да ми връщаш.

- Спокойно, не е.

- Нима? Не съм уверен, но няма значение. В колко часа е срещата?

- В 11.-с готовност каза тя.

- Мамка му, как ме насади. Има само час до тогава. Типично в твой стил, не можа ли да се обадиш вчера?

- Щеше да ми откажеш.

- То и сега не е късно.-промърморих, но знаех, че няма да го направя. По телевизията вървеше как един кретен на 30 години се оплакваше на баба си, че „малката” му 28 годишна сестра му крала млякото. Може би наистина не беше зле да се откъсна от телевизора и най-вече от рекламите.

- Ще ти изпратя такси.-отговори бързо Сиси. Е това и признавах като правеше нещо го правеше както трябва.

- Добре ще се оправя.

- Облечи се по модерно със спортно излъчване.

- Какво?

- Ами аз...

- Виж Сиси, остави поне това на мен става ли?

- Дооообре.-въздъхна тя.

Оставих телефона на вилката и започна да се оправям. Обух дънките и фланелката по които вероятно щях да остана ако все пак музиката ставаше за танцуване. Облякох и специалната намачкана риза за такива купони. После се сетих за скандинавската литература отново. Седнах пред компютъра и се разрових в гугъл за единият от авторите за които ставаше дума в рекламата. Имах съмнение, че съществува. Всъщност такъв имаше и дори бе спечелил Нобелова награда по литература. Е поне не бяха сбъркали националността му беше скандинавец и по-специално норвежец. Намерих в нета едно негово копие на негов роман. Загубих бързо интерес, беше адски депресиращ. Макар, че заслужаваше да се прочете. Е може би някой друг път. Боже коя би го чела? И би го приела това за хоби? Телефонът иззвъня.

- Таксито те чака. С онази риза ли си?

- Да с нея съм.-изръмжах.

- Супер, еми...приятно искарване.

- Мерси.-изръмжах отново в отговор.

Качих се в таксито и отпраших към неизвестността. Звучи драматично нали? Ами напрегнат бях. Щях да се срешна с някаква, която и най-малко не познавах и трябваше да я забавлявам, така, че да остане доволна и тя и Сиси покрай нея. Тежка задача. Отвратително или „отвратилно” както казваше един мой приятел, положение.

Таксито ме остави пред бара и аз влязох вътре. Пуснаха ме без въпроси като си казах името. Заведоха ме на една масичка. Огледах декора. Беше интересно обзаведено. Имаше няколко метални картини изобразяващи животни, музиканти и пейзажи. Най-ми харесваше пантерата, коато се готвеше за скок. Имаше и един слон изправен на задните си крака готов за нападение. На друга беше изобразен солистът на ACDC в характерният му танц. Бяха много реалистични. Като за по-голям ефект формите им бяха издути като скулптори. По колоните имаше някакви орнаменти, които приличаха на решетки, украсени с някакви птици. Може би колибри. Стилът бе по-скоро готически, но можеше да мине и за викториански. Дано и музиката бе в този стил. Имам пред вид готическият разбира се.  Един говорител съобщи името на певицата. Не ми бе позната. Песента с която започна беше на Тина Търнър, може би щях да потанцувам днес, кой знае? Певицата се справяше много добре. Усетих присъствие зад мен и се извърнах. Идваха управителя и едно момиче с него. Чух го да казва, че това е нейното място и да посочва към мен. Тя кимна и се приближи към масата ми, настани се на отсрешния стол доста елегантно и ефирно. Беше красива и се усетих, че си мисля, какво ли толкова не харесват в нея мъжете та е сама?

- Ти не си Сиси.

Това не беше въпрос. Явно не ме беше очаквала. В този момент певицата изпълняваше доста сносно едно парче на Анастейша.

- Ти също предполагам?

Тя се усмихна.

- Казвам се Кристина. Приятелите ми викат Криси, но се чувствай свободен да измислиш друг вариант.

- Какво ще кажеш за Тина?

- Харесва ми.

- Аз се казвам Фердинанд а приятелите ми викат Фердо.

- А какво ще кажеш за Анди?

- Интересно, май няма да ми е скучно с теб.

- Защо да ти е скучно?

- Няма значение. Сега ако искаш да поръчаме?

- Става.

Усетих че се задъхвам леко. Очакванията ми не се оправдаваха и това бе добре. Взех си едно Блъди мери тя реши да бъде с Куба либре.

Интересен избор. И двамата харесвахме коктейли.

- Имаш ли хоби?

- Скандинавска литература.

Облещих се. И без да искам се изхилих.

Тя обидено ме изгледа.

- Какво смешно има.

- Ама ти сериозно ли?

- Напълно.

- Господи, това се казва ирония. Днес гледах тази реклама и си рекох, че няма начин, това да стане наистина. Някой да има такова хоби. Дори се поинтересувах от единият автор и се оказа, че е нобелист. Ужас. Извини ме, но явно няма да си съвпаднем с хобитата, аз от Скандинавия харесвам само митологията им.

Очите и светнаха и тя се усмихна.

- Супер, радвам се.

- Така ли?

- Ами да, всеки път когато кажех това на некое момче той отиваше до тоалетната и се връщаше с пълен набор от информация. Тази реклама буквално съсипа живота ми.

- Наистина е отвратителна.

Певицата започна една песен на Глория Гейнър.

- Да потанцуваме или харесваш само скандинавска музика?-подсмихнах се.

- Нееее харесвам всякаква, всъщност тази песен ми е от любимите.

Остава да добавя само едно към моята история. Вече не съм в есенна депресия, нямам време за нея. А някой ден щях да почерпя Сиси. Живота е пълен със забавна ирония, която преобръща всичко наопаки и то за добро.