2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Лошо настроение. С тези две думи се охарактеризираше денят ми до този момент. Навън валеше аз стоях в хладният си офис и прелиствах някакви фактури, който трябваше да одобря, всичко бе наред, освен срока в който ги бях получил. Краката ми бяха мокри и сега ги сушах на някаква духаща печка. Някой щеше да го отнесе и то яко. Усмихнах се и подсмъркнах. Кога щяха да пуснат проклетият климатик по-дяволите. Прегледах още веднъж фактурите. Името на обработилата ги колежка не ми бе познато. Още по-добре, щях да и скапя и нейното настроение без да ми пука особенно. Мисълта ми доставяше удоволствие абе като бях в такова състояние си бях гадан. Осъзнавах го, но не можех нищо да направя. Усетих топлина по краката си. Чорапите бяха изсъхнали. Супер значи можеше вече да си стъпя на краката. Взех обувките и сложих и те да се сушат. Нямах други на разположение в офиса и нямаше да ми трябват ако една глупава плочка не се бе превърнала в водна мина. Трябваше да се скарам и на строителната фирма, която бе монтирала плочките отпред. Въздъхнах и се завъртях на въртящия стол. Главата ми изпушваше а още нямаше 10 часа сутринта. Подписах закъснелите фактури и казах на секретарката да повика провинилата се колежка. Влязох в интернет и започнах да се ровя, за да се отпусна поне малко. Влязох в един чат. Казваше се „Освободи гнева”. Отчасти там можех да растоварвам агресията си, насъбрала се от несполучливото начало на деня. Там един от потребителите го избираха за жертва и всички си изливаха гнева на него по всякакъв начин. Обикновено избираха този с най-смотаният ник. От време на време влизах тук да се разстоваря, но не съм толкова агресивен, че да седя там всеки ден. Сеансите се провеждаха на всеки четири часа. Естествено „жертвата” не бе длъжен да стои и да ги слуша, просто можеше да остави акаунта си онлайн. Някои даже си регистрираха по два акаунта за да псуват единият си такъв правейки го нарочно смотан. Като влязох получих съобщение от Cerol името бе такова, че не бе ясно дали е мъж или жена. Натиснах на инфо, нямаше такова. Приех писмото.
„Вие отворихте писмото, според правилата вие приемате да участвате в играта „Освободи се от агресията”. Правилата са следните. Оцелей и се изчисти от агресията до края и печелиш.”
-Какво е това?
Изписах аз в персоналният ми чат, но Церол или каквото беше там не ми отговори. Мразех спама и изстрих съобщението. Тогава се появи ново.
Отворих го:
„Можете да напуснете играта само с разрешение а такова не ви е дадено. Моля подгответе се за първата битка.”
Каква битка по-дяволите?С мумията император ли? Изстрих съобщението и се върнах в гугъл. Съобщението отново се появи и ме върна в предишната страница.
„Чук, чук!” Пишеше на него и наистина на вратата ми се чукаше. Изсключих монитора и станах да отворя вратата. Тогава забелязах, че съм бос. Опипах обувките си. Бяха изсъхнали. Веднага ги обух и отворих вратата. На нея ме чакаше някакъв малко по нисък от мен гневен мъж.
-Извинете имате ли уговорена среща?
Попитах го студено.
-Ти за какъв се мислиш бе?
-Моля?
Той извади лаптоп и ми показа. Беше участник в играта.
-Ще те отнеса глупако.
-Вярно ли? Не ми се вярва.
-На лаптопа му запиука нещо.
На моят на екрана също мигаше ново съобщение. Приех го:
„Който посегне пръв на другия губи”.
Май тук вярно ставаше въпрос за изчистване на гнева. Плешивият се втренчи в мен.
-Ей кретен за какъв се мислиш с тоя офис. А онази цапаница там?
Посочи една рисунка на стената. Беше от дъщеря ми. Нарисува мен като слънцето а майка си като луната а нея като вечерницата. Причерня ми. Този си просеше як бой, никой не се ебаваше с семейството ми освен ако не искаше да остане без език.
-Напусни офиса ми бе ....-терминът , който използвах бе твърде цветист, че би накарал и моряк да се изчерви. Оня се опули и замахна към мен. И от двата компютъра запищя аларма. Извърнах се към моя:
„Вие печелите, защото умеете да изразявате гневът си само в думи”
Досетих се какво пишеше на лаптопа на другия срещу мен. Главата му клюмна и той излезе бавно през вратата. Появи се ново съобщение.
„Поздравления, вие спечелихте първи рунд имате още 9.”
Изстрих съобщението, ядът ми бе минал и не се нуждаех от повече рундове. Това нещо бе като някакъв вирус обаче. Отново се появи съобщение.
„Отидете на този адрес за следващият рунд”
Това бе някаква откачена игра нямаше да участвам.
„Няма да стане аз бях до тук”
„Нямате разрешение за напускане то се дава при три поредни победи. При отказ за явяване ще ви бъде пуснат вирус в системата и това ще доведе до фалит на фирмата ви. Ние не се шегуваме. Имате 30 минути да вземете решение”
Бързо извиках администратора. След 15 минутки лутане той вдигна ръце:
-Вирусът е непробиваем, не мога да го обезвредя. Ако изключим компютрите след това ще разбие базата ни. Заложен е като малка мина. Съжалявам шефе.
Кимнах и го освободих. Какво ли следваше?
Изписах съобщение под мигащият брояч. Едно кратко:
„Идвам”.
„Разбира се. Правилата ще ви бъдат казани като пристигнете.”
Разбира се. Взех лаптопа си и се запътих към адреса. Беше в крайните квартали. На вратата имаше череп от вътре се чуваше някакво виене. Леле къде попаднах.
Почуках и от вътре се чу:
-Моля заповядайте влезте откачен простак да ти...
Мацката имаше дух.
-Извинете госпожице, но какво ви става аз нищо не съм ви направил?
Очите на девойката се присвиха и заприличаха на сърпове. От лаптопа ми изпиука сигнала за съобщение.
„Имате време от десет минути за да съблазните девойката”
-Е свиня такава ще започваме ли?
Явно не бе настроена любвеобилно а и аз нямах настроение за свалки.
„Защо?”
„Секса освобождава агресията”
„Няма да стане. Аз съм женен с дете.”
„Знаеш какви ще са последствията”
Вече ми говореше на ти. Нещо тук не бе наред, защо ли изобщо реших да се навия. Майната и на фирмата ще изстегля парите от банките преди вируса да ги стигне.
„Ако излезеш от тук без да си победител трябва да започнеш отначало.” При три загуби губиш половината от парите във фирмата ти”
Мамка му, тия се бяха подготвили за всичко. Ако оцелеех след това без да направя гаф щях да зарежа интернет за известно време.
-Вижте госпожице и двамата имаме какво да губим хайде дайте една целувка.
-Какво?Абе кретен ти за какъв се мислиш.
Явно думата „кретен” бе популярна напоследък. Размишлявах аз докато я оглеждах без да слушам приказките и. Когато жена ми се караше се бях научил да изключвам.
-...не мога да ти пусна ще загубя.
-И какво губиш?
-Апартамента си.
-Хрумна ми една идея. Какво ще кажеш ти да ми дадеш целувка по врата а аз ще ти дам работа във фирмата ми. С парите, които взимаш там ще си купиш нов.
Момичето се опули. Не бе очаквала явно такова предложение. После се отпусна на леглото и се разрида. Аз я прегърнах и потупах по рамото. Тя се приведе леко и ме целуна по врата. Сълзите и потекоха по чията ми и измокриха яката на ризата ми.
-Ако трябва може да направиме и друго?
Погледна ме тя с очакване в очите.
„Вие спечелихте този рунд въпреки, че използваните средства бяха нестандартни.”
-Не е нужно ела утре в офиса ми!
Тя кимна и се усмихна:
-Играя това нещо от месец. Имах три победи и две загуби. Бях отчаяна. Извинете ме ако има нещо.
-Няма проблем. Копелето се възпозва от слабоста ни, за да ни накара да участваме в перверзната му игра. Как ви хвана?
-Участвах в чата „Освободи гнева”.
-Ясно, сигурно и останалите са хванати от там.
Тя изключи компютърът си на който пишеше.
„Вие изгубихте. Имате една седмица да се изнесете от апартамента.”
Хрумна ми нещо и затворих моят компютър като веднага набрах телефона на администратора.
-Можеш ли да проследиш адреса на тая игра?
-Вече го правя шефе. Дай ми още малко време.
-Можеш ли да го хакнеш?
-Още не знам шефе. Ще ти се обадя.
-По-добре ми прати съобщение на пейджъра.
-Ясно.
Затворих мобилния и отворих лаптопа. Там се мъдреха две съобщения.
Кликнах на първото.
„Следващият рунд е на този адрес след 45 минути”
Второто гласеше:
„Никога не затваряй компютъра заради грешката получаваш наказателни 15 минути, който стартират след прочитането на това съобщение”
Имах половин час а мястото бе на другият край на града.
-Да ви закарам ли шефе?
Девойката ми смигна. Качихме се на колата и тя подкара като луда. Някакъв полицай ни махна да спрем, но тя дори не намали. Полицаят махна с ръка, явно в този дъжд не му се преследваха хора. Пъркиръхме пред някаква голяма сграда. Огледах я и погледнах часовника. Имах три минути.
Почуках на вратата. От вътре се чу изръмжаване. Отворих и вътре имаше човек, който дишаше тежко преглъщайки. Два лаптопа изпиукаха едновременно.
„Трябва да го победиш в пряк двубой. Гневът му не се контролира единствения начин той да се освободи от него е чрез отдаване на него. Ако те пребие губиш.”
Индивидът отпред изрева като разярен бик и ми налетя като такъв с главата напред. Отскочих и инерцията му го отнесе далеч от мен. Момичето ни гледаше с ококорени очи. Забелязах обаче в тях и интерес и то голям.
-Човече, успокой се какво ти става?Стреса ли те тресе?
Изръмжване в отговор и нова атака с главата. Отново отскочих. Този път обаче за малко да ме гепи с ръката си. Чух леко изпискване и се обърнах. Девойката се наслаждаваше на представлението. В този момент изписка пейджъра ми. Нямах време да го погледна, защото чудовищете се бе насочило отново срещу мен.
-Сприииииии!-изревах аз.
В очите на разгневения се прокрадна очудване и той се закова на място спирайки се на сантиметри от мен. В очите му проблесна разбиране и на лицето му се прокрадна усмивка.
-Извинете.- промърмори той. Седна и пусна телевизора си. Излязох и успях да забележа разочарование по лицето на момичето. Погледнах пейджъра.
„Това е адреса на този, който е пуснал вируса. Понеже излъчва през цялото време, защитата му е сравнително слаба и успях да го хакна. Вече нищо не може да направи.”
„Имате право да се откажете, но наградата си заслужава”. Затворих лаптопа. Той отново изпищя:
„Заради грубо отношение сте наказа с още един наказателен рунд”. Огледах се. Момичето пишеше нещо на мобилният си телефон. Скочих и я хванах за ръка.
-Вече знам, че си ти, само не знам защо?
Студената ми усмивка не и обещаваше нищо хубаво.
-Защото съм най-добрата в работата си и исках да работя при най-добрата софтуерна фирма в града.
Тя ми се усмихна мило. На мен не ми бе до смешки.
-Няма да получиш работа и ще изгубиш апартамента си.
-И защо?
-И аз имам хакери в екипа си.
Усмивката и помръкна.
-Няма да го направите.
-Напротив.
-Но аз имам само този апартамент нищо повече.
-А замислихте ли се, че играта ви може да има последствия?
-Ами ако някой спечелеше? И защо изобщо ме изпрати при теб?
-За да ми предложите работа разбира се, което и направихте!
-Виж какво , забрави за случая. Хората вече си получиха нещата обратно. В компютърът ти има вирус и ако направиш нещо, той ще се активизира. Ако стоиш кротко нищо няма да се случи. Ще те следя изкъсо.
Омърлушено кимна. Не ми трябваше апартамента и. Прибрах се в офиса вече доста поотпуснат след преживяното напрежение. Загледах дъжда. Колко интересно се стичаха капкито по прозореца. Изтрих хисторито на Мозилата ми и реших да забравя за „Освободи гнева”.
На другата сутрин отново дошъл на работа пръстите ми отново започнаха да набират сайта. Усетих се и влязох в гугъл. Издирих сайт с флаш игри и започнах да стрелям по патици. Това бе по-безопасно надавах се поне.
26.09.2008 10:30
Поздрави приятелю !!!
26.09.2008 10:36
26.09.2008 10:40
хакна ми мисленето за цял ден с тая история...
Поздрав!
Пък дъждовните капки продължават да се стичат...
някой беше казал"Няма нищо по хубаво от лошото време" ама хич не му вярвай...:)
И аз не му вярвам, на този дето е казал тая глупост! Може да няма нищо по-хубаво, ама ако си седиш в къщи! И аз обичам да гледам дъждовните капки ама отвътре!Благодаря ти!:)
Браво, пак си намерил идея за разказ. Откъде ги събираш? Сигурно от някои прекрасно местенце, осеяно с добри намерения?
А идеите ми? Ами те просто си идват и се развиват, като току що излюпило се птиче!
Благодаря ти!
ГРАЖДАНИНА ИВАНОВ
Той бе толкова странен,
в света ни от стрес и позор.
Тих, усмихнат и толкова мил,
сякаш тук е случайно от зор.
Той бе толкова странен,
различен,спокоен,добър.
От затвора дойде скоро,
шофьор,кара камион.
Той бе толкова странен
а днес един,солиден и с власт.
Наруга го брутално,без жал,
плю в лицето му и го нарече педал.
Той бе толкова странен,
но усмихна се а натъжен.
Обърна се и пак на камиона,
потегли спокоен на път.
Той бе толкова странен,
но имаше своя си тайна.
Вечер влизаше в малка стая,
сам със себе си и круша за бокс.
Той бе толкова странен
и биеше зверски и викаше:
-Гнида,ще те смачкам сега,
ти жалък червей,ще те размажа.
После в банята влизаше бавно,
с часове под душа стоеше.
Сякаш искаше всичката тази помия,
от тялото,от душата си да отмие.
ДЖУЛИЯ БЕЛ
11:01
Прав си не трябва да подценяваме "патките " :)))
Патките в женски род ли са, или става въпрос за глава в мъжки род?
Е, фенрис, те идеите трябва и редовно да се поливат и подхранват, цял развъдник им е нужен.
А за нещото, може и да не съжалява. Може же би е това, което е правилно, но все го отлагаш с добри намерения. Кой знае. Нищо лошо не е за добро. В един момент ако не се прероди в добро го отлюспваш.
Обичам да мечтая...
Учебниците ми по психология пишат ... чета ... децата с въпроси ме учат... потръпвам...
живота върви си...както си знае...
сигурно много се размечтах.
Свали ме на земята с твоето канализиране...добре пишеш и насочваш...всъщност, радвам ти се.
26.09.2008 13:53
Аз канализирам гнева си в чупене на разни неща. За които обикновено после съжалявам...
Принципи? Ножици за подкастряне на живи таланти...
Трябва? Цял живот слугувах на този глагол...но сега излязох навън, видях го и веднага се влюбих... то винаги ли е било тук? ... слънцето...
Изкарал ли си й задграничен паспорт?:)))
27.09.2008 08:17
И аз вярвам в теб приятелю!!!
Поздрави- Феноменалния гробар!!!
Нека ти пожелая твоята муза винаги да е до теб за да ни радваш и за в бъдеще !
Поздравления!