Придърпах леко въдицата, защото някакво течение в самия вир я отнасяше към едни храсталаци. Там вероятно щеше да кълве достта, но опастността от закачане бе много голяма. А не ми се занимаваше да връзвам. Обърнах се и изгледах кравите зад мен. Бяха легнали и преживяха блажено, то след обяд на тази жега какво друго да правят? Нещо закачи плувката и тя трепна. Вгледах се внимателно, но не повтори. Ега си и рибата я мързеше даже. Обаче обстановката бе невероятна. Всяка година идвам тук. Взимам кравите на един приятел и ги гледам докато си ловя риба. Разкарвам ги около езерото. То е достта голямо. На всеки час ставам и ги подкарвам. Сега обаче се бяха настанило удобно на сянка и преживяха а докато ги прибера към седем оставаха само три часа. Нямаше смисъл да ги разскарвам а и наблизо нямаше сянка като тази. А и аз се бях разположил на удобно място потопявайки краката си в водата. Блаженство, никакви компютъри, телевизия, работа и най-вече хора. Тази почивка ме зареждаше за няколко месеца напред. За езерото имаше много легенди. Причината бе, че бе много дълбоко и водата бе бистра като сълза. Дъното не се виждаше. Спускаше се под лек наклон и след това се губеше. Никой не си бе правил труда да го измерва. Но в него бяха се удавили много хора и животни. За това имаше табели „Внимание, къпането забранено, влизането е на ваша отговорност”.  Имаше балканска пъстарва, щука, речен кефал, дори мряна и то бяла. Срещаха се и сомове, но по-рядко. Имаше и трофейни екземпляри, но те се случваха на всеки 10 години веднъж. Една легенда ми бе много интересна. Едно време тук имало само гора нямало извор нито езеро. Когато животните били жадни трябвало да ходят далече на много километри за да утолят жаждата си. Дърветата получавали влага само когато валяло дъжд. А когато влагата дори и от пъновете изчезнела наставал суша. През гората минало едно племе чергари. Застояло се за малко, колкото да се снабди с провизии и продължило. Една девойка обаче не продължила. Каква е била причината? Загубила се в гората. Започнала да търси майка си и баща си , но не ги намирала и накрая седнала в тази долина и започнала да плаче. Ня не спирала с дни и накрая Вселенският дух се смилил над нея и я превърнал в плачеща върба и в нейна чест свързал сълзите и с дълбок подземен извор. Опитате ли водата ще видите, че е студена. Загледах се по посока на слънцето. В края на езерото наистина имаше една плачеща върба. Оставих въдицата на стойката и бавно се приближих до нея. Дали това бе малката дивачка? Не знаех. А легендите просто ми харесваха, не вярвах в тях. В действителност никой не можеше да даде обяснение защо водата има леко солен вкус. Съвсем леко. И защо в нея се размножават сладководни риби? Усмихнах се, ако се бе случило сега сигурно щях да взема малката под крилото си. Аз и съпругата ми нямахме деца. Нямахме възможност просто, причината бе в нея и тя много се терзаеше за това. Опитвах се да я успокоя, но не ставаше. По-това време на годината бе на гости при майка си в нейното село близо до морето. Докоснах грапавата кора на старата върба. Тя сякаш ми отговори. Усетих импулс с ръката си. Сякаш изпратен от самото дарво. Сякаш ток ме удари и кората се размърда. Сигурно беше обикновено изстръпване а останолото ми се бе сторило от жегата. Хвърлих едно око към плувката и видях че тя липсваше а въдицата се огъваше неистово. Затичах се и засякох. В първият момент не уситх нищо, след това бях възнаграден със силно дръпване. Нещо силно опъваше на края на куката. Започнах бавно да навивам, като отпусках от време на време. А и нямах избор. Това, което се бе закачило там, дърпаше с всички сили и съпротивлението бе голямо. Въдицата беше с метален повод за хишници и в момента виеше в усилието си да издърпа съществото на другият край. Постопенно успях да придърпам кордата и се забеляза треперещата плувка над водната повърхност. Нещо изскочи над водата и се вдърна обратно със силен плясък. Поводът обаче не се скъса и удържа на атаката. Рибата не ми бе позната. Когато я извадих стреснато се отдръпнах от нея. Беше дълга около метър широка около не повече от педя. Имаше странни мустаци като шипове на главата си. Погледнах я отбизо и тя се разшава. Изнесох я по далече от езерото да я разгледам без да попадне във водата. Беше се укротила. Приличаше ми на една рибка, която бях ловил като малък, но те не разстяха повече от дванайсет сантиметра. Наричаше се щипок. Огледах внимателно трофейния екземпляр още веднъж. Да щипок беше. Обърнах се към върбата, която ми бе донесла късмет. Нея я нямаше. На нейното място седеше едно момиченце облечено в кожи с сплетена на две плитки кафява коса, което седеше и плачеше. Сигурно жегата и адреналина от големият щипок, който току що извадих си казваха думата. Изправих се и се насичих натам и тогава чух хлипането и. Май наистина бе станало някакво чудо. Понеже детето в мен още бе живо, както се казваше не се стрестнах. Приближих се до малката. Не знаех дали ще се разберем с нея, но и проговорих:

-Ей мъниче, да не се загуби?

Тя кимна хлипайки. Ела с мен аз ще се погрижа за теб. Тя ме погледна в очите.

-Имате честни очи, ще ви повярвам.

Хванах я за ръка и я поведох към хълма гледайки джеесема си. ГОре имаше обхват. Звъннах на жена ми:

-Мило?

-Да коте какво има?

-Помниш ли легендата дето ти разказвах, преди една година, за плачещото момиче?

-Чакай малко. Дето било превърнато във върба?

-Същата.

-И какво?

-Оказа се истина. Държа за ръка плачещото момиче. Е то вече не плаче разбира се.

Мълчанието на отсрещната линия продължи прекалено дълго и аз го прекъснах:

-Там ли си?

-Да, просто осмислям, това, което изстърси.Ти чуваш ли се какво говориш?Не се шегувай с мен миличък моля те!

-Не се шегувам, утре идвам с нея.

-И какво ще я правим?

-Не искаш мли детенце да си имаме? Тя говори езика ни, е с малко остарял диалект, но го говори. Ще я научиме на всичко. Мисля, че ще възприеме бързо. Не е на повече от пет-шест години. А рожденият и ден ще е днес.

-Наше детенце?

-Практически аз я събудих от вековния сън.

-Коте, ще си имаме детенце. Идвай си бързо, аз ще задвижа нещата по осиновяването.

Усмихнат затворих телефона. Малката бе седнала на една паднала ела и плачеше.

-Какво има милико?

-Тъжно ми е за маме и тате.

-Аз и моята жена ще се грижим за теб.

-Ама всичко е много променено.

Тя уплашено се огледа.

-Не се притеснявай ще свикнеш.

Поведох я към кравите. Вече наближаваше седем. Днес нямаше сам да закарам кравите до обора а с новата си дъщеря.

-Как ти викат?

-Какво?

-Как те наричат?

-Сения, Пролетното цвете.

-Красиво име. Честит рожден ден Сения с името Пролетно цвете.

За първи път на лицето и цъфна усмивка.

Обичам хубавите приказки. Тази е от тях! :)

Състрадание в най- висшяа форма , направо си върха !Как ти дойде наум ? И къде си се отнесъл, риболова ти действителен ли е?Не си ли навлязъл в несъществуващо място , сън ли е Ощипи се ,да разбереш ,действителност ли е ?
Поздравленияза приказката ,вълшебна е !

А аз обичам да ги разказвам!Благодаря ти!:)

Как ми дойде наум, честно ти казвам не знам принцесо! На риболов съм ходил, но това място както си го представих е толкова красиво, че ми се иска да го посетя и да хвърля въдицата там! Благодаря ти!

Твоите разкази стават все по-добри, а аз все по-дълго време се задържам тук - при теб.
Продължавай да пишеш!

Радвам се че ти харесват феичке! Мисля да продължа, пък до каквото ме отведе! Благодаря ти!:)

Ами с магия!;))))Благодаря ти!Сега доволна ли си вече, нахрани ли се за днес?:)

Айде до утре!:)

Съществуват вълшебства и все по-честичко ги откривам при теб :)). И тази приказка ... нямам думи да опиша очарованието и въздействието й върху мен.
Поздрав!

Радвам се, че видя истинското вълшебство, в живота има много такива!:)Благодаря ти!

Фе, дъхът ми спря е и невероятен този разказ Страхотен разказвач си и всичко което докоснеш го събуждаш за нов живот
ВЪРХОВНО И ЧОВЕК СЕ ВЛЮБВА В ТЕБ И В МОМИЧЕНЦЕТО И СВЕТА Е ОЩЕ ЖИВ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Света е по-жив отколкото си мислим!Само като се озърнеш и срещаш толкова красота!Да гледаш света през очите на дете е толкова красиво!Джул този твой отговор напълни душата ми!Благодаря ти!

Твоите вълшебни разкази са най-хубавия начин да избягам от проблемите си! Благодаря ти от сърце! :)

Това е целта им! Зарадва ме много с този пост!Защото постигнах целта си!Благодаря ти за което!:)

Невероятно красива приказка. Пренасяш в един различен свят, чак забравям, че съм в офиса. И не знам за теб, но аз вярвам на легендите.:))

Ако не вярвам в тях защо да разказвам такива? Благодаря ти!:)

Значи не съм първата (и последната), коята казвам на любимия ми: коте.

Много добре разказано, много хубава песен.
И сигурно си имал много хубава ваканция.

сърдечно Silence

определено не си!:)Благодаря ти!