Част I Белият вълк
Преди много години далече на Север в замръзналите степи се роди едно малко същество. Бе различно от останалите, и разликата се виждаше веднага. Вълчето беше бяло. В глутницата имаше закон различни не се допускаха. Но вълчето беше родено от женската на водача. В този случай той можеше да вземе решението за него. Вълчето остана в глутницата, но на него се разрешаваше достъп до плячката, едва когато всички други се нахранят. Родените през зимата малко ги сполетяваха две съдби или оцеляваха и ставаха едни от най-силните вълци в глутницата или умираха още същата година. Бялото вълче бе принудено да оцелее в есктремни условия. Другите малки на глутницата го отбягваха и не си играеха с него. Тогава той се отдръпна и започна да ловува сам докато глутницата почиваше. Научи се да лови дребни животинки като мишки и други гризачи. Това го снабдяваше с необходимата сила за да оцелее. Разви обонянието си повече от всеки друг в глутницата. През първата година той оцеля, също и през втората. Израстна едър и силен. Вече не го пренебрегваха, но до толкова се бояха от него, че дори женските не го доближаваха а неговата сила ги привличаше. Накрая дойде момента, когато стария водач усети, че белият вълк е станал много силен и застрашаве водачеството му. Настъпи момента на битката, която щеше да реши, кой ще води глутницата. Да този момент той се бе справил със всички претенденти почти без проблем. Беше хитър и се биеше така, че противникът му не би могъл да предвиди нито един негов ход. Двамата оголиха зъби и заръмжаха един срещу друг. В този момент водачът обикновено усещаше страха на опонета му и това му даваше допълнително сили. Сега усети само спокойно изчекване. Две студени червени очи го гледаха изчаквайки неговия ход. Водача се разяри и се нахвърли към претендента. Белият отскочи и отново застана изчакващо в погледа му се четеше спокойствие. Водача застана за момент учудвайки се на спокойствието на противника си. Нахвърли се на него опитвайки се да достигне крака му. Този път белият не се отдръпна. Водача се извъртя и се опита да достигне незащитента долна част на гърлото на противника си. Белият очакваше това и водача среща озъбената му паст. Докато той се отдръпваше белият атакува и успя да разкъса рамото му. След което отскочи назад. Водача изненадано отстъпи и се хвърли отново в атака, трябваше да приключи биткага бързо иначе щеше да загуби битката поради загубата на кръв. Яростта и страхът, който се процеждаше вече през козината му и се усещаше от всички му пречеха. Белия успя да му направи още два големи рани. Водача падна на снега и кръвта му обагри снега. Глутницата се събра върху него и го дъвърши докато новият водач наблюдаваше сцената. С него глутницата успя да оцелее и в най-дългите и сурови зимни месеци, обонянието му успяваше да ги заведе винаги до плячка. Обаче нещо липсваше в живота му, той искаше да остави поколение, но нито една от женските в глутницата на го привличаше. Една зима инстинкта му го накара да се отдели от нея за по-дълго време и той попадна на едно индианско селище, миризмата на хора го стрестна и той по инстинкт реши да бяга, когато забеляза една девойка. Очите и привлякоха погледа му и той усети странно трептене в мозъка си. В нея имаше нещо от неговият вид, нещо вътре в нея, нещо в очите и в миризмата и. Чу свистене на стрела и после настъпи мрак.
Част II Човекът
Когато се роди бе силно дете, но няколко болести който атакуваха живота му отслабиха имунната му система и той отслабна. Разви интелигентността си. В училище го мислеха за откачалка и поради това го отбягваха или биеха. Обаче това доведе до усамотяването му. Така той работеше върху себе си и разви умствения си потенциал и инстникта си за преценка. Това го направи любимец на учителите, което само усложни живота му. Като завърши седми клас родителите му решиха, че ще учи немски език в немска гимназия. Инстникта и желанието му обаче отхвърлиха тази възможност, но той се подчини. Инстникта му бе правилен, той искара добри оценки, но не достатъчно високи за да влезе в немска гимназия а в такава с паралелка с разширено немски. Там се преварна в бунтар, бягаше от училище, слушаше забранена по това време музика, забиваше момичета. Тогава усети че е различен. Девойките с които беше не го удоволетворяваха. Усети в себе си някакво чуждо присъствие, но още не бе наясно какво. Жените които се мяркаха в живота му не бяха за него, той сякаш бе различен. Омръзваха му бързо. Това го накара да се отдръпне, почувства се глупаво и отказа да се занимва с жени повече. Докато сърфираше веднъж в нета среща в една тема мнението на една жена отчаяна от безхаберието на мъжете и той и написа окуражетелно писмо. На другия ден отново влезе и видя писмо от друго момиче, което бе впечатлено от него. Свърза се с нея и тов промени живота му. Веднаж тя му каза:
-Бъди в живота си такъв какъвто си в виртуалният свят.
Той се замисли. Една сутрин стана много рано със странно усещане, сякаш нещо се беше случило усети в себе си странен импулс да завие. Стрестнато той си заговори сам.
"Какво ми става по дяволите?" И чу отговор:
"Аз съм тук"
Усещането бе странно, сякаш имаше някой друг в главата му. Но усети, че той всъщност е част от него и че всъщност всички правилни решения, които е взимал през живота си се дължат на съществото, другото му аз. То беше вълк. В този момент той видя момичето през погледа на вълка. Момичето от последните мигове на звяра. Той усети, че винаги е търсил нея. Звяра изръмжа от удоволствие. Инстинктивно и двамата разбраха, че ще я срешнат. Остави се на течението, срещаше се с девойки, момичета , жени, но на тях все нещо им липсваше. Те не успяваха да докоснат същността му, другата му същност, и за това той бързо се отдръпваше от тях. Веднъж в една тема прочете няколко думи, които привлякоха погледа му. Момичето го бе срещал и преди в виртуалното пространство, но сякаш не намираше основателна причина да я заговори. Вълкът също прочете темата и реагира веднага. Поиска да установи контакт с нея, зави силно от желание да го направи. Човекът обаче го спря.
"Чакай, не се прави така"
Усмихна се и започна контакта си с нея. Нещата тръгнаха сякаш на шега. Междувременно преди това да се случи, момичето, което бе отворило очите му за неговата същност, му бе споменало, че ще намери скоро жената която търси отдавна. Преминаха на по личен контакт но все още по виртуалното пространство. Размениха си снимки. Все още обаче не усещаше нищо. Поиска нова снимка. Момичето я изпрати. Докато я чакаше вълкът тръпнеше от нетърпение, човека също. Снимката пристигна. Когато той видя очите и се втрещи. Вълкът зави от удоволствие, това бе момичето от индианското село. Когато човека погледна в очите и се изгуби там. Тяхното излъчване го порази с такава сила, разхлопа сърцето му в такъв ритъм, който не бе чувствал никога. Хвърли се веднага в атака, това бе неговата женска, неговата избранница, която бе чакал толкова дълго.

Поздрави и лек ден!

лек ден и на теб!

Наистина ли нашите правилни решения взема „вътрешното аз”? Ако е така, мечтая си да съм материя само от „аз”, без външност… не, „аз” да определя външността… Може би само очи са нужни… За да си виждаме през тях и „аз”-а… Успехи!

са огледало, път към ветрешното ни аз, вгледай се в огледалото си и ще разбераш какво е твоето вътрешно аз!

все още се нуждаем от причинно-следствени обяснения, няма да можем да влезем в света на истинската магия...Входът към това царство се намира в душата ни...Нашата невидима същност...
Да, хубаво е да се вглеждаме в огледалото!:)
Прекрасен разказ!...

Наистина е така понякога душата ни може да ни изненада прекрасно! Аз смятам, че всеки може да открие своята истинска дълбоко скрита животинска същност и така да се свърже със своя дух водач! Аз намерих моят, то е очевидно!:)