2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Прочетен: 3670 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 18.07.2008 08:26
Отиди в „Бар Среща на силите” каза му Индже. Даа така се казва приятеля му не се смейте.
-Защо?-вика той
-Защото има невероятна атмосфера, абе като отидеш ще видиш!
-Добре де, какво има безплатни стрийптизьорки ли?
-Стига глупости заведението е най-интересното, бих казал в целия свят.
-Така ли? И с какво превъзхожда другите?
-Който отиде ще види!
-Добре ще отида а ти?
-Там се ходи само веднъж приятелю. Само веднъж в живота.
Та след този разговор той се отправи към въпросният бар следвайки указанията на Индже. Скоро пред негон стоеше надпис „Бар Среща на силите”. Кои сили по-дяволите се срещаха тук? На входа имаше бодигард. Вратата бе боядисана в синьо и червено разделено със светкавица в сребрист оттенък. Пристъпи към входа. Човека го измери с поглед и кимна.
-Няма ли да ме проверите?
-Влизайте-отвърна той и натисна вратата.
Тя се отвори по формата на светкавицата. В бара имаше хора н всички седяха сами на масите си. Някои от тях бяха със затворени очи а други сякаш нетърпеливо чакаха нещо. Едно сепаре в дъното бе свободно. Отправи се натам и се настани. Креслото бе удобно. Приглушената светлина създаваше уют и предразполагаше към флиртове или нечестни сделки. Ухили се защото муи хрумна за израза „Сделка с дявола”. До него се приближиха две дами. Едната бе облечена в бяло другата в червено и двете бяха като близначки. Чернокоси, красиви абе супер. Едната се настани от ляво а другата от дясно.
-Ще пиеш ли нещо?
Звънливите им гласчета проромолиха едновременно.
-Ееедин Май-тай-промърмори той объркано.
Те щракнаха с пръсти и едно момиче донесе мълниеносно един коктейл. Той засмука коктейла не знаейки как да реагира. Чу се прокашляне и двете го изгледаха закачливо.
-Аз и тя се чудехме нещо за теб?
Говореше тази с червеното.
-Дали би искал нещо?
-Какво ?-изгледа я учудено. Дали не му предлагаше секс?
-Ами каквото и да е?
-Би могла да ми дадеш всичко?
-Аха-кимна тя и се усмихна. Единият и кучешки зъб просветна на светлината.
Другата само го наблюдаваше съсредоточено.
-Ела ще ти покажа-тя го докосна.
Главата му се завъртя и той се озова във въздуха и сякаш виждаше страната си на длан.
-Мога да ти дам това. Или…
Тя се насочи още по-нагоре и му показа континента:
-…това.
-Защо ми е? Аз съм средностатистически гражданин на столицата. Не ми трябва много, какво ще правя всичко това?-отвърна той, макар и зашеметен от предложението.
-Искам три деца, жена, любов и да мога да живея без проблеми.
-Мога да ти дам и това.
-Нима? А какво е любов?
-Химическа реакция, която мога да възпроизведа и у теб и у нея и дори да я поддържам.
-Добре, явно си професионалист. А какво искаш в замяна?
-Малка част от душата ти.
-Само част?А останалото?
-Даваш ми я ако ти хареса обслужването. Първото е само предплащане за 10 години.
-Интересно. Първо обаче искам да те изпробвам, колко те бива.
-Как?
По очите и се четеше че знае отговора.
-Да и тогава ще ти дам отговор.
В очите и проблесна огън. Бяха тъмни и страшно дълбоки. Спомни си „Ако достатъчно дълго се взираш в бездната и тя ще погледне към теб” на Ницше или друг психар от студентските му години. Отмести очи. Тя го докосна и се озоваха в едно легло. Тя бе гола, възседна го и тогава той разбра че също е гол. Когато той проникна от главата и поникнаха рога , тялото и почервеня а отзад се появи островърха опашка. Буквално се почувства изнасилен. Секса бе груб. Задоволителен, дори много, но груб. Тя се отдръпна от него и той отвори очи. Седеше между двете девойки.
-А ти?-обърна се към облечената в бяло. Очите и бяха сини и толкова невинни. Можеше да се изгуби в тях.
-Аз мога да ти дам вяра, надежда и обещание. Ако имаш надежда, ще стигнеш до там да повярваш в себе си и ще получиш всичко от каквото се нуждаеш.
-А какво искаш в замяна?
-Нищо-усмихна се тя.
Червената се усмихна саркастично.
-Не я слушай, това са голи обещания аз ти давам нещо реално. Не ти ли хареса преди малко?
-Да, хареса ми, но не обичам лесни момичета. Съжалявам Червена губиш-усмихна и се той със съжаление.
Тя го изгледа втрещена. Бялата се усмихна и го погали по главата. В този момент джиесемът му иззвъня.
-Обаждам се във връзка с обявата.
-Имате грешка-изненадано промърмори той.
-Чернокос с карирана риза, бяла на черни раета, черен панталон и черно сако.
-Откъде се обаждате?
-Вижте пред вас.
Една девойка му махаше отпред. Бе я забелязал на влизане. Беше затворила очи, тогава. До нея стояха двама мъже. Единия бе усмихнат, облечен в бяло. Другият облечен в червено и гледаше настрани сърдито. В този момент съществата изчезнаха.
-За каква обява става дума.
-Просто исках да се запозная с вас.
-Ами заповядайте да ви почерпя един коктейл-усмихна и се той.
За какво ли би могъл в действителност да изтъргува душата си? За него тя никога не бе струвала нещо, но все пак, тя бе твърде нахъсана да се добере до нея. Усмихна се, май дявола не разбираше съвсем добре хората.
Каквото сам, със собствени сили постигнеш е по_ценно!
Ще има ли продължение?
Поздравления за невероятния разказ и чудесния хумор в него !А сега заспивай !
В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНИ, ПОДНЕСЕНИ В СЪВРЕМЕНЕН ВАРИАНТ И ТЕ ПОЗДРАВЯВАМ СИЛНО, МЪДРО И НЕ СЕ ЗАБРАВЯ, ЗАЩОТО ЗАДАВА ВЪПРОСИ, НА КОЙТО ВСЕКИ ТРЯБВА ДА СИ ОТГОВОРИ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Поучителен разказ донякъде засягащ вечната борба между доброто и злото. Но по-скоро разкрива несигурната човешка същност, вечното търсене, двоумене и лутане из дълбините на душата предхождащи всяко едно важно решение...
Наистина душата е безценна, но колкото и да я пазим все някога даряваме част от нея на някой...
А разказът ти задава много въпроси и както е казала Джулия Бел - Всеки сам трябва да си отговори на тях!
Колега, поздрави за поредния силен разказ!!!:))))