Блогрол
1. Блогът на тандемът ми с есси!
2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Постинг
12.06.2008 13:34 -
Предай нататък : Надежда има 2
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3764 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 12.06.2008 15:01
Прочетен: 3764 Коментари: 20 Гласове:
0
Последна промяна: 12.06.2008 15:01
По templar! Прочетох поста на видния наш блогър, който напоследък доста стои в избрани и то с право и си викам и аз да добавя повод за надежда! По принцип рядко пиша нещо друго в блога освен разказите си, някои ги харесват други не, но това е без значение! Иде реч за една случка, която ми се случи преди близо месец, много ми стана приятно! Та спирам да словоблудствам, както се изразяват някои хора за мен и направо към въпроса!
Вторник е уговорих си среща с една приятелка, която не бях виждал отдавна поради много причини. Живеехме дупе до дупе, но сега тя не живее наблизо, няма значение защо. Уговорихме си среща. Времето беше едно такова хубаво приятно. Топлещо сърцето. Аз се радвах, че я виждам и така отидохме в едно кръчме-кафе наблизо. Мина време докато се настаним на стабилна маса, ама най-накрая и това стана. Понеже аз всичко си нося по джобовете си извадих нещата да са ми подръка за да мога да виждам джеесема например. Разговаряхме около час може и повече. Портфейла ми беше на масата. По някое време тя се обади да я вземат и извадихме да плащаме. Разплатихме се и аз я изпратих до колата взехме си довиждането и аз се попипах. Тюх портмонето го няма. Няма го бе.Пребледнях. Вътре парите, дебитната карта, всичко, да не говорим за календарчето, паспорта и прочее. Връщам се по пътя и се оглеждам поо улицата с никаква надежда да намеря портмонето. Заболя ме корема от притиснение. Стигам до заведението. Ние бяхме на откритата му част. И гледам на масата седят трима пичове. Без всякаква надежда си отворих измъчено устата:
-Извинете да сте намирали портмоне?
-Ами да и ви чакахме да си го потърсите-ми вика младежа ухилено.
Аз зяпвам като вълк оставен гладен повече от месец и промърморвъм:
-Леле адски ви благодаря.
Те само ми се усмихнаха и махнаха с ръка.Тръгнах си с топло чувство. И тогава ми хрумна за филма предай нататък!
Вчера се прибирам от работа директно в къщи, което не ми се бе случвало от достта време и наближавам блока. И си мислех за филма предай нататък. Гледам пред мен едно малко кутре от тия с джувки на главатаси върви и влачи подир себе си каишка. От тези, който се растягат на голямо растояние а дръжката зад него. Съвсем импулсивно истичах и настъпих каишката. Слушах си Angels на Morandi по радио Енерджи (Когато се прибирам слушам това радио защото така по-бързо се прибирам.) и чакам някой да потърси кученцето, което като верижката се опиъна то дойде да ме подуши и се завъртя около мен. Аз притисках с крак дръжката и си слушах. После пуснаха Activ с песента им Visez, никой не идваше. Аз търпеливо си стоях и слушах. Изведнъж зад блока изнинкна една възрастна леличка и започна да издава някакви звуци. Свалих слушалките и я попитах:
-Ваше ли е кучето.
Било на нейна приятелка ама тя го извеждала, наблизо имало друго подобно куче и това като го видело внезапно хуквало. Благодари ми неколкократно и аз и казах, че няма проблем и си се прибрах. Жената беше учудена много, но пък , какво толкова, все още има надежда в България. Натам вече не е интересно. Идеята ми е , че когато някой ни вдъхне надежда нека и ние го направим с няколко други хора! Пожелавам го на всички ви! И да знаете, няма смисъл да се мръщите, защото надежда наистина има!
Вторник е уговорих си среща с една приятелка, която не бях виждал отдавна поради много причини. Живеехме дупе до дупе, но сега тя не живее наблизо, няма значение защо. Уговорихме си среща. Времето беше едно такова хубаво приятно. Топлещо сърцето. Аз се радвах, че я виждам и така отидохме в едно кръчме-кафе наблизо. Мина време докато се настаним на стабилна маса, ама най-накрая и това стана. Понеже аз всичко си нося по джобовете си извадих нещата да са ми подръка за да мога да виждам джеесема например. Разговаряхме около час може и повече. Портфейла ми беше на масата. По някое време тя се обади да я вземат и извадихме да плащаме. Разплатихме се и аз я изпратих до колата взехме си довиждането и аз се попипах. Тюх портмонето го няма. Няма го бе.Пребледнях. Вътре парите, дебитната карта, всичко, да не говорим за календарчето, паспорта и прочее. Връщам се по пътя и се оглеждам поо улицата с никаква надежда да намеря портмонето. Заболя ме корема от притиснение. Стигам до заведението. Ние бяхме на откритата му част. И гледам на масата седят трима пичове. Без всякаква надежда си отворих измъчено устата:
-Извинете да сте намирали портмоне?
-Ами да и ви чакахме да си го потърсите-ми вика младежа ухилено.
Аз зяпвам като вълк оставен гладен повече от месец и промърморвъм:
-Леле адски ви благодаря.
Те само ми се усмихнаха и махнаха с ръка.Тръгнах си с топло чувство. И тогава ми хрумна за филма предай нататък!
Вчера се прибирам от работа директно в къщи, което не ми се бе случвало от достта време и наближавам блока. И си мислех за филма предай нататък. Гледам пред мен едно малко кутре от тия с джувки на главатаси върви и влачи подир себе си каишка. От тези, който се растягат на голямо растояние а дръжката зад него. Съвсем импулсивно истичах и настъпих каишката. Слушах си Angels на Morandi по радио Енерджи (Когато се прибирам слушам това радио защото така по-бързо се прибирам.) и чакам някой да потърси кученцето, което като верижката се опиъна то дойде да ме подуши и се завъртя около мен. Аз притисках с крак дръжката и си слушах. После пуснаха Activ с песента им Visez, никой не идваше. Аз търпеливо си стоях и слушах. Изведнъж зад блока изнинкна една възрастна леличка и започна да издава някакви звуци. Свалих слушалките и я попитах:
-Ваше ли е кучето.
Било на нейна приятелка ама тя го извеждала, наблизо имало друго подобно куче и това като го видело внезапно хуквало. Благодари ми неколкократно и аз и казах, че няма проблем и си се прибрах. Жената беше учудена много, но пък , какво толкова, все още има надежда в България. Натам вече не е интересно. Идеята ми е , че когато някой ни вдъхне надежда нека и ние го направим с няколко други хора! Пожелавам го на всички ви! И да знаете, няма смисъл да се мръщите, защото надежда наистина има!
Това е един от най-въздействащите филми, които съм гледала. Дано повече хора, погълнати от забързаното си ежедневие, си спомнят за идеята "Предай нататък" :)
цитирайи аз на това се надявам!:) Благодаря ти!
цитирай:))
http://www.youtube.com/watch?v=TpOW4LLRRTA
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=TpOW4LLRRTA
страхотна песен благодаря ти!
цитирайможе би аз съм от малцината хора които дори и за момент не са си помисляли, че няма Надежда или, че липсва човещина у хората.
Убедена съм, че тя не е изчезнала. Просто е малко по задрямала, но винаги се събужда когато е нужно :)
цитирайУбедена съм, че тя не е изчезнала. Просто е малко по задрямала, но винаги се събужда когато е нужно :)
, при някои задрямала, при други заспала, при трети болна, при четвърти направо в кома, но винаги си остава и напоследък май се събужда взе повече! Благодаря ти колежке!
цитирайРадвам се че хората които вярват се показват наяве, надявам се това да събуди още вярващи
... :)
цитирай... :)
дано повече хора прочетат този постинг и поемат щафетата!
Аз съм за!
цитирайАз съм за!
Аз благодаря! И се радвам , че се включи! И се надявам повече хора да го направят! Дано хората повярват, че надежда наистина има!
цитирайБлагодаря за покрепата! Ти предай нататък!:)
цитирайС най-голямо удоволствие ще го сторя!
цитирайУсмивка от повярвала :))))
цитирайблагодаря ти!:)
цитирайВярващите виждат и ти ще видиш нещо подобно скоро! Благодаря ти!:)
цитирайНищо чудно че така се изумила леличката и аз днес като си плащах тока и водата попитах за срока /за първи път ходя да плащам аз/ и благодарих пожелах лек ден и придизвиках смут в душите им хехехе особено след като пожелах лек ден и на охраната до вратата... Жалко че това да бъдеш любезен човек, а не нервен питбул се е превърнало в повод за почуда.
цитирайами беше учудена наистина, но и много благодарна а и питбулите могат да са много нежни!;) Надявам се това, което се случва с мен и други хора да отпуши това у повече хора!:)Благодаря ти!
цитирайАми и аз се надявам "Хвърли добро за да намериш добро" обаче погледанто обективно когато се държиш добре и правиш добро, а пък отреща все ти се зъбят гледат да те прекарат и тъй нататкък има два изхода : или и ти не правиш добро веке или емигрираш :)
цитирайаз не мисля така, ама всеки си има право да реши за себе си! Аз съм инат и оставам!:)
цитирайПрав си всеки сам си избира Обче аз мисля че живота е твърде кратък и няма смисъл да се мъча като мога да съм по-спокойна. Да нося циментени торби на гръб или да ги пренеса с количка ? :) Стрес стрес и пак стрес :) Никой не сее пшеница в камънака, а подбира почвата за да получи добра реколта. Човешко е. Хората около нас едва ли ще ги променим обаче е наше задължение да възпитаме децата си добре за да могат и те да възпитат техните така. Доста хора познавам и дечица също които биха ти "лепнали" портфейла и ще се гордеят даже с тази постъпка и с този УСПЕХ :) Едно кафе по този повод и Успех.
цитирайТака е, тези доводи ги приемам, но моите деца няма да станат такива! Надявам се! Кафе не пия, но един сок кактус може! Успех и на теб!:)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 30773