-Един момент, госпожо.-вдигна ръка доктора. Говореше по телефона. Беше около 40-те, но не му личаха, явно спортуваше. Косата му обаче бе побеляла, но му стоеше добре. Постави слушалката на вилката и я погледна. Сякаш видя в душата и. Усмихна се и и подаде ръка.
-Приятно ми е да се запознаем.-беше си уговорила час, предния ден.
-Кажете какво има?-добави след кратка пауза той. Изчакваше тя да му отговори, но явно се досети, че е притеснена.
-Ами вижте сега докторе, страхувам се да не ме помислите за луда?-каза  тя и започна да чупи пръсти. Пукаха леко. Нервността и личеше.
-Госпожо, не се притеснявайте. Мозъкът е най интересната част от човешкото тяло. Понякога е способен да ни върти номера, но това не винаги е свързано с лудост. Самото понятие радко го използваме в нашата работа. Вие не сте луда, щом си задавате този въпрос. А и аз не бих ви помислил за такава. Ако има проблем, а щом сте тук сигурно има, ми кажете какъв е и ще го разрешим.-той се усмихна и се облегна в голямото си черно кресло. Бюрото му бе педантично подредено, всяко нещо бе на правилното си място.
-Добре докторе, но да не ми се смеете.- жената наистина изглеждаше притеснена. Виждаше се и по прическата и. Едната обица и липсваше. На ръката и имаше следа, че носи часовник, но такъв нямаше. Стискаше чантата си и постоянно и кършеше пръсти. Доктора стана, помогна и да си свали палтото и го постави на закачалката заедно с чантата.
-Сега се отпуснете и ми разкажете всичко.-отново се усмихна, явно това бе негово професионално изкривяване, но усмивката му преразполагаше към отпускане. И на нея и подейства. 
-Добре, ето какво става и става вече 5 ден така става. Сутрин ставам и телефонът ми звъни. От полицията ми съобщават, че училищният автобус е катастрофирал. Веднага питам какво е станало със синът ми. Отговарят ми , че е в кома в болницата. отивам там с едно такси. Качвам се в неговата стая и започвам да плача и да го милвам. Скоро ми казват да напусна и аз си отивам разбита в къщи. Пускам си болнични и лягам да спя. След това звъни алармата ми аз се събуждам и изтичам в стаята на сина си да го видя. Той си спи там спокойно. Тези моменти се повтарят вече всеки ден и така от 5 дни.
Докторът сбърчи вежди. Случаят беше интересен. Даже беше феномен. Не бе чувал за друг такъв преди. Дали не бе свързан по някакъв начин с неизпозваната част на мозъка, може би скенер не беше лоша идея?
-Бременна ли сте?
-Да, докторе.
-В кой месец?
-Във вторият.
-Бихте ли се подложили на скенер?
-Разбира се, ако няма проблем с бебетата.
-Бебета?
-Да близнаци.
-Добре, ще ви запиша час за 15 и 40 утре. Не се безспокойте, проблем няма да има.
Дали имаше нещо общо с бебетата или тя имаше видения за нещо, което ще се случи или имаше връзка между бременността и тези моменти? Доктора, отхвърли тези разсъждения, ненаучно беше да предполага такива неща. Вярно е че човешкият мозък бе една неизследвана джунгла. Какво от това обаче. Сега да започне да вярва и в левитацията и телекинезата ли? Махна отново с ръка, ще изчака изследванията и тогава ще говори с нея и ще прецени ситуацията. В момента пишеше изследване свързано с феномените свързани с тази област и това изследване, щеше да му помогне. Доктора си нямаше и идея колко ще се усложнят нещата.
Жената влезе в лабораторията. Казаха и да застане до един уред. Беше като тунел и през негоминаваше нещо като легло, на което пациента лягаше. Беше най новият модел. Изпробваха го от два месеца. В него пациента оставаше в продължение на 10 секунди, колкото трае една снимка на нерните окончания. Преди това естествено се настройваше дарегистрира само нервните окончания в тялото. С червен цвят показваше активно действащите а със син тези които работят на минимум.
Поставиха я да легне като преди това я облякоха в специална нощница.
Предупредиха я да не мърда изобщо и подвижната част на скенера започна бавно да навлиза нарътре. Казаха и да изчака 30 минути. Тя се преоблече и излезе навън.
Доктора се ровеше в интернет, когато телефона звънна. Той бавно се пресегна и вдигна слушалката:
-Да моля?
-Докторе няма да повярвате, трябва да дойдете да го видите, просто няма как да ви обясня, такова нещо не съм виждал до сега!.-задъханият, ентусиазиран глас на лаборанта кънтеше в слушалката.
-Извинете, за какво става дума, не ви разбирам изобщо.-прекъсна го той.
-За жената с близанците, която ми изпратихте за преглед със скенер.-поясни лаборанта.
-Беше просто за рутинно изследване, какво толкова.-учудено каза доктора.
-Просто елате докторе.-каза лаборанта и затвори.
Дявол да го вземе този ентусиаст, ще трябва да слезе до долу.
-Добре, какъв е проблема?.-оттегчено въздъхна той.
-Погледнете.
Червените петна бяха много странно разположени. Най активен бе задния дял на мозъка и. От него се спускаха две червени линни които се допираха в корема и и там се свързваха с две по малки червени петънца.
-Това не може да бъде. Близнаците имат активна мозъчна дейност? Това е невъзможно, мозъкът им изобщо не би трябвало да е достигнал до такова ниво на развитие. Има грешка.-отсече доктора, това просто обръщаше науката надолу с главата. Да оставим настрана факта, че те бяха влезнали в някаква симбиоза с майка си.
-Проверих го два пъти, дори жената я снимахме отново, като дори тя бе временно в полусънно състояние. Ето какво излезе тогава.-лаборанта му подаде нова снимка.
Връзката между, близнаците и майка им бе станала значително по силна, червените петна и връзките бяха по дебели и по стабилни, сякаш се бе увеличил потока на данни между тях. Глупости какви данни , какъв поток това бе невъзможно. Трябваше им ново мнение.
-Госпожо, за сега не можем да ви кажем нищо, освен , че децата ви се развиват по бързо от очакваното, трябва да направим повече изследвания и тогава ще ви дадем повече информация. Може да ви потърсим отново.
-Добре докторе имате ми телефона.
Тя се прибра в къщи и си легна рано. На сутринта се събуди, без проблеми странно чувство я обзе нямаше го странният сън. Обзе я паника, изтича в стаята на синът си. Той спеше. Помисли си, че явно всичко се е оправило, но я глождеше мрачно предчувствие. ами ако сънят бе някакво предупреждение? Синът и днес отиваше на екскурзия с автобус. Отиваха на някакво състезание по футбол в едно градче. Неговият отбор гостуваше. Сега си спомни, че в странното и преживяване, автобусът катастрофираше на пътя за същият град. Тя набра телефона и се обади на треньора.
-Синът ми е болен, дигна температура, няма да може да дойде.
-Добре госпожо не се притеснявайте, дано оздравее по скоро, кажете му да ни гледа ще го излъчват мача по детски канал 8.
-Ще му предам.
Тя въздъхна и остави телефона да се изплъзне от ръката и. Синът и щеше да се ядоса, но знаеше, че постъпва правилно.
Синът и наистина се ядоса.
-Мамо, добре ли си? Това са глупости, какможе да ми причиниш това.-той сви рамене примирено и промълви.-няма да ти проговоря повече заради това.
-Но...
-Съжалявам мамо не сега.-прекъсна я твърдо той.
Седна и включи телевизора. Мачът започваше сле 5 минути. Тя отиде в кухнята и започна да прави торта, опитваше се да изглади нещата между тях с нейна помощ. В този момен чу вик:
-Мамооооооо, ела бързо.
По телевизора вървеше репортаж.
"Тежката катастрофа бе за радост без последствия за децата, който пътуваха за междуучилищният шампионат по футбол. Автобусът бе блъснат отзад. Цялата задница бе смачкана от ТИР, който се бе опитал да изпревари автобуса но поради звънене на радиостанцията в камиона водачът се разконцентрирал и засекъл автобуса от ляво. Отнасяйки цялата му задна час. За късмет както споменахме там нямало нито едно дете. всичките били в предната час. Някои от тях имат леки наранявания, но иначе нищо сериозно. Мачът естествено се отлага за края на първенството. Едно от децата спомена, че преди всяка среща едно от децата се усамотявало от зад за да се съсредоточи за мача и понеже били свикнали с това всички отново седнали отпред. ТОй бил техният голмайстор, за това се съобразявали с това му странно желание. Според треньора той отсъствал днес поради настинка."
СИнът и изключи телевизора.
-Мамо прости ми, бях идиот, но откъде да знам.-той се разплака. Шокът бе голям и за нея тя заплака заедно с него. Всичко бе свършило.
На сутрина доктора се обади и поиска да се срешнат. Тя се усмихна, но се съгласи.
Той я заведе отново в лабораторията и отново и направи изследвания. След което тя си тръгна. Това вече не я интересуваше. Доктора занесе диаграмите и снимките пред група от хора, някои от тях бяха представители на секретни изследвания. Когато обаче отвори папката в нея показателите бяха в нормата. Той се опита да обясни, лаборанта го подкрепи, но всички решиха, че първото е била грешка, явно проради това, че машината бе прототип е дала дефекти. Доктора бе отчаян, дали някога щеше да разбере истината? А в този момент жената отново се събуждаше със странно усещане, че нещо щеше да се случи, очакваше съпруга си да се прибере след седмица а чувството бе силно свързано с него и с влакът, който изведнъж наби спирачки....

следобедна разходка през полята на глутницата....
сядам и се заслушвам в история, открадната от вятъра...онзи подслушвач, който се докосва до всички, чува всичко и после го понася на крилете си, надалеч.....
разказва....

вятърът носи много истории, и всеки ден ни ги шушне, само трябва да чуем правилната!

" Вятърът носи много истории, и всеки ден ми ги шушне,само трябва................." -да усетим истинската, защото останалите са фалшиви!
Все едно обезвреждаш бомба , и от многото кабели трябва да избереш - не " правилния ", защото той ще те подведе, а да усетиш кой е истинския !!!
Работи върху усещанията, само те могат да те контролират и водят в писането, в живота , в любовта.................
И още нещо -никога не избирай правилния път, за да решаваш нещата-, а слушай само сърцето си, то никога няма да те излъже !!
И между другото , разказа ти беше страхотно, завладяващ, безпокойствено увлекателен и зашеметяващ !

Така си е Клео, абсолютно си права! Те са наистина страхотни водачи! Благодаря ти!