Щастливо женен, какво беше това? Отдавна се чудеше, защо някой бе измислил, тази комбинация от думи? Имаше страхотна жена, но отдавна единственото, което ги свързваше бе техните две дъщери и може би секса. Е последното го намираше и другаде. Двамата рядко се виждаха, заради работата и на двамата! Това го уреждаше или по-скоро бе свикнал. Децата бяха страхотни и се разбираха страхотно с него, поради тази причина не се бяха развели. Те вече бяха тинейджъри и разбираха какво става, но не ги съдеха, което бе странно, обикновено не беше така, поне не в обикновеният живот на другите хора. То и неговият не беше нещо особенно до определен момент. Понякога скучаеше и влизаше във разни форуми, сайтове за запознанства, за майтап, не за нещо сериозно. Лафеше си с някои хора, дори се срешна с някои от тях и мъже и жени, завърза интересни приятелства, и така поразнообрази живота си малко. Хората имаха проблеми, някои споделяха други не, просто си общуваше с тях. В един ден. Отговори в пост на едно момиче, което не живееше в страната. Тя му отговори и му писа на лични. Учуди се малко, с какво толкова я бе впечатлил, но и друг път му се беше случвало и започна разговор с нея. Оказа се интересна личност, можеха да си пишат, да си чатат, да си говорят с часове. РАзмениха си телефоните, започна изпращане на смс-и, по няколко пъти на ден. Тя го интригуваше и плашеше. Интригуваше го с нейната интелигентност, чувството, което лъхаше от произведенията и (тези в смс-ите разбира се). Не можеше да се насити да я слуша, да я чете. Плашеше се от това, че се увличаше, не му се бе случвало от 20 години, да изпитва такова привличане. А дори още не я бе виждал. Говореха си за живота. Как живеят какво правят. Как прекарват времето си. Обикновени, разговори, между обикновени хора. Но това време, което прекарваха заедно, бе толкова наситено с -емоция, че човек направо би се изумил. Те отдавна го възприемаха като нещо нормално. Тя му изпрати снимки, той също. Вече се познаваха и по лице. Вътрешно започна да го гложди някакво усещане за предопределеност и накрая каза това, което отдавна бе усетил, но не смееше да изрече:
-Луд съм, по теб, искам да си с мен за винаги, такава нежност, такава любов не съм изпитвал към никоя друга.
Тя се разплака, плака дълго. Той се уплаши, какво стана да не я бе наранил по някакъв начин?
-Ако нещо съм те...
-Не си, замълчи за малко, нямаш си представа, колко отдавна чакам, да ми го кажеш, дойде ми като гръм, изпитвам същите чувства, същото всепоглъщашо чувство. Господи колко те обичам, ако знаеш, колко? Но какви ги говоря ти го знаеш.- и избухна в плач. Сълзите течаха, но усмивката не слизаше от устните и на двамата. Тогава тя му сподели, че живее с някакав и има дете от него. Дойде му като шок. Трябваше да има разрешение за тази любов да се развие, да излезе от виртуала, да се реализира наживо. Ситуацията бе сложна. Обади се на жена си, тя каза че няма да му пречи, и ще подпишат когато каже. За него проблема бе решен. Но за нея. Искаше му се да и помогне, но незнаеше как. Решението бе нейно. Само чудо можеше да реши въпроса. Трудно можеше да стигне и до нея, тя му каза, че не искала да го кара да гоправи. Влизаше му в положението. НО за него бе въпрос на живот и смърт. Накрая я попита:
-Ако утре дойда да те взема ще отлетиш ли с мен и детето?
-Това е невъзможно, отвърна тя, пътят със самолет е 18 часа, не е по-ничии възможности.
-Любовта дава крила нали?
-Ако дойдеш идваме с теб!-отсече тя.
-Добре, за теб съм готов и на чудо.
Не знаеше какво да прави, но бе готов да се разпадне на хиляди парчета. Трябваше да изпълни обещанието си, което бе дал. Усети леко потръпване, в областта на раменете си. Искаше чудо, молеше се за чудо, трябваше му чудо. Получи го. Погледна се в огледалото. От раменете му се подаваха ефирни червени криле. Постепенно те добиха плътност. Бяха от странна материя, сякаш бяха от птица, но блестяха, имаха червено излъчване. Излетя през прозореца. Спомни си една песен:
-"За теб съм готов да отида до Луната и обратно".
Засмя се. Не взе нищо, със себе си и не знаеше какъв багаж можеше да издържи. Полетя нависоко. Където въздуха е леко разреден. Не чувстваше болки в гърдите от налягането. Сякаш неговата и нейната любов се бяха обединили за да направят всякаква пречка пред тях невъзможна. Летеше над океана. Гледката бе невероятна. Виждаше малките корабчета, които бяха вероятно голями танкери. Направи няколко пируете. Почувства се като пилот на безмоторен самолет. Островите бяха някак си малки, като на една голяма карта, постлана пред него. Знаеше къде живее. Вече се стъмваше, трябваше да кацне, за малко на един остров, за да починеи да отлети след няколко часа при изгрев. Кацна в една палмова горичка. Озърна се и пое по една пътечка. Търсеше поляна на която да отседне. Крилата бяха станали прозрачни след кацането му. Видя една колиба в, която светеше. Приближи се.
-Да влизай.-отговориха на почукването му. Как този човек знаеше майчиният му език.
Влезе вътре. Колибата бе оборудвана цялата в червено. Завесите, килима, дори столовете и масата бяха тапицирани в червено.
-Заповядай седни. Влюбен нали?
-От къде разбра? И как...
-Въпроси, въпроси, остови ги на философите. Приеми го като чудо на вашата любов. От време на време се случва. Тогава Великият дух или както искаш го назови, на любовта дарява тези с искрени чувства с едно чудо, за да реализират тези чувства. Чудесата са различни. В твоя случай това са крилата. Имаше и други такива. Защото за любовта разстояния. Любовта дава криле.-той се усмихна.-това не са просто думи или метафора. Понякога стават истина. Защо ти помагаме на теб? Не е свързано с теб а с чистото чувство в двете ви сърца. Ако не беше чисто при появата на крилете щеше да припаднеш. Любовта винаги върви с вяра, оптимизъм, надежда. Заедно те правят чудо и това чудо се приема естествено от тези, които го изпитват. Отговорих ти на въпросите нали?
-Така е, но още немога да го разбера. Логиката не ми е ясна.
-Ти търсиш логика в любовта, вярата в тях нама логика те са това което са. Сега легни за малко и поспи.
Стана на разсъмване. Мъжът бе изчезнал, колибата също. Разкърши се и полетя отново, крилете стоноха плътни и запориха въздуха с ентусиазъм. Скоро видя в далечината градът в който живееше. С всяка секунда чуваше ускоряване на ритъма на сърцето си. Кацна на прозореца. Тя го видя и изписка. След това му се хвърли на врата.
Въпросите бяха излишни. Тя видя, крилете му, погледна се в огледалото от раменете и растяха същите криле и постепенноо добиваха големина и форма. Приготвиха багажа. Моиченцето и яхна него а тя взе чантите. Излетяха през прозореце към свободата си. В момента друго нямаше значение освен чебяха свободни и бяха заедно над голямата морска шир.

приказка.. :) истина е!
четох с удоволствие,благодаря ти!

приказка, за други реалност, за човешкото съзнание няма други предали, освен тези, които ние си слагаме! Хубаво , е че ти го чувстваш като реалност!

rasdava4 na val6ebni nadejdi!:)

аз съм просто посланник!:)

този разказ ме удари като камшик, като жесток бич в реалната действителност !Реален е и напълно достижим и в днешно време , търсещ посоката и вятъра на любовта.Помни , че най- важното е да я усетиш , а дали ще я изживеете зависи само от вас двамата.

Разказът е по действителен случай, не е свързан с мен, но за съжаление нещата не се развиха както в разказа! Те бяха мои познати, просто понякога хората се разминават, аз обаче съм решил вече да не се разминавам, не и когато е истинско! Съжалявам че си го усетила като бич, но понякога може и така да подейства наистина!

Наистина дава крила :)))

Прочита на твоята приказка ми достави невероятно удоволствие.....Благодаря, Фенрис:)))

Крилат и усмихнат ден ти желая:)))

благодаря ти, летял съм с тези крила и пак ще го направя, някой ден. Пожелавам го на всеки , на теб също!;)

Колко е тъжно, когато се скършат тези крила...
Чудесно написано, макар да ме натъжи, пожелавам ти да не е далеч времето, в което отново ще летиш с тях! Пожелавам го и на себе си!

амин за това!

тази изпепеляваща сила, която ни кара да прощаваме и да очакваме с нетърпение утрешният ден..
И всички искаме да се понесем на нейните крила, но дали това не е поредната илюзия...

е илюзия и какво истина? Може би самата истина е илюзия а илюзията истина?

свързана с миналото и бъдещето,а Истината с настоящия момент...

обаче всичко зависи от нашето възприятие, гледна точка, желания, настройка, възможности и това как се възползваме от тях! От това как усещаме нещата! От много неща! За един илюзия, за друг възможност да се докаже и да я осъществи!