За първи път бях тук. Отпред къщата лъхаше на студ и спокойствие, но с капчица предупреждение. Сякаш тя казваше: "Маже би изглеждам безопастна, но внимавай". Всъщност не беше къща а като замък. Беше построена от дялани камъни. Имаше две кули от ляво и дясно. Сивотата и придаваше усещане за студенина и отблъскване, но може би това се дължеше на студеното време. Валеше сняг, беше ситен, но мек и снежинките вече бяха успяли да натрупат няколко сантиметрова бяла покривка. Къщата привличаше, примамваше те да влезеш в нея да се огледаш, да се разходиш из стаите и. И може би точно, когато не очакваш, шат... Е това вече май бяха глупости, прекалено много филми на ужасите гледах. Имаше три реда прозорци със статуи над тях. Съществата над тях даваха усещане за печал и сигурност. Бяха гремлини и ангели. Създаваше се усещането, че те се наблюдават един друг, но и не те изнускат от поглед, като Мона Лиза на Да Винчи. Изтръпнах леко от усещането, но се приближих до централната врата. Имах ключ и посегнах да отключа вратата очаквайки тя сама да се отвори. Е, не го направи, портите стояха затворени. Пъхнах ключа в катинара и го завъртях. Пристъпих през входния портал внимателно, сякаш се боях да не наруша покоя царящ наоколо. Огледах се имаше градина, в моментга хокрита със снежна покривка, остатъци от цветя се подаваха над нея. Бяха иссъхнали и спаружени, навяваха лека носталгия по отминалата есен. Забелязах под снежната покривка да се подава едно розово цветче, беше красиво. Приближих се до него и посегнах да го откъсна, но нещо ме спря. Дожаля ми, наведох се и разчистих снега около него, съзнавайки , че с това не улеснявам живота му, а просто отлагам неизбежното. Но просто красотата и силата на девствената природа ме бяха обладали. Огледах се, около старата къща имаше борова гора, зеленото на боровете контрастираше с бялото на снежинките. Всичко се бе умълчало. Чух вой далече в гората. Вълкът явно се радваше на кръглата луна увиснала с цялото си изящество над върха на планината. Имаше пълнолуние. Луната току що бе изгряла. Изпратиха ме да огледам този дом и ако ми хареса да го купя. Имаше нещо в него, което ме привличаше и плашеше едновременно. Обаче привличането бе по силно. Трябваше ми спокойно място, където да развия способностите си. А тук изглеждаше точно това, което ми трябваше. Усещах, че с това живота ми се променя, драстично, но вече нямаше значение, решението бе взето. Приближих се до входната врата, бе висока и много широка. Направена от масивен бук или някакъв друг материал. Резбована с мотиви от горски приказки-феи, леприкорни, елфи. И всеки един от ях сякаш следеше движенията ми. Имаше масивна дръжка с която можеше да се почука, която излизаше от магарешка глава, сякаш от комедията на Шекспир "Сън в лятна нощ". Разгледах ключовете и намерих този на който пишеше "Външна врата". Отворих внимателно. Тя не исскърца а само леко заяде, след което се отпусна и поддаде с въздишка. Влязох и се огледах. Невероятно е, беше първата ми мисъл. Бях в трапезарията. На фона на масивната сигурност, която се излъчваше от вън, вътре бе малко по различно. Цареше безпорядък, но сякаш той бе търсен нарочно. Масата бе в края на трапезарията и сякаш мястото и не беше там, защото бе долепена до стената. Покривката бе синя с розови цветчета, като това отвън. Имаше всичко необходимо за една кухня, но се нуждаеше от пренаместване или не? Мивката беше на срещуположния край. Съдовете бяха в западната част, а печката и другите уреди за готвене в противоположния край. Сякаш средата бе луфт, който се нуждаеше от запълване. От този луфт нагоре тръгваше стълбище, което се извиваше наляво. Заизкачвах се по стъпалата и в един момент се усетих, че нещо се бе променило. Усещах тази къща като част от себе си, от душата ми. Озовах се на втория етаж. Отворих вратата на стаята. Беше детска стая, или поне приличаше на такав, макар, че бе твърде голяма за дете. Имаше едно голямо легло с детско креватче до него. В средата на стаята видях обикновена люлка, като тези в парковете. Беше украсена с завеска от зад ва светли преливащи тонове. По тавана имаше цяло звездно небе и една луна. Огледах се наляво и забелязах и пързалка, малка в пастелени тонове. Имаше и гардеробче от същият дървесен материал като ваншната врата. В един момент се почувствах, като Алиса в страната на чудесата. Затворих вратата след себе си и се изкачих на втория етаж. Преди да отворя вратата се зачудих, какво ли ме чака вътре. Вътре беше леко спартанско обзавеждане. Леглото беше масивно и твърдо. Около него имаше интересни, атрибути, като камшик и някои неща, на които не намирах приложение, или не ми изнасяше. Зачудих се какви ли хора бяха живели тук преди мен. Имаше още маса и гардероб и отново средета на стаята на бе запълнена с нищо. Затворих вратата внимателно и се изкачих на третия етаж. Този път отворих бързо вратата. Леглото бе по голямо от другите. Имаше по голяма маса и два гардероба. Сякаш бе приготвена за двама. Стаята ми хареса, имаше тапети в син маслен цвят с розови цветчета, същите, като това отвън. Имоши дори телевзор и компютър, дали имаше връзка с интернет? Засмях се на себе си. Че как ли мажеше да има навътре в гората. Включих го и наистина имаше. Изключих го. Излязох и се качих на четвъртия етаж. Имаше само едно легло, но с балдахин, в розови тонове и много голямо с пухени завивки. Метнах се на него и топлината му ме обгърна отвсякъде. После до леглата забелязах нощно шкафче покрито с дамски принадлежности. Имах чувството че някой бе живял в тази къща до преди 2-3 дни. Усещах парфюма на дамата живял тук, личеше си че е имала бурен живот. Не посмях да се кача на следващия етаж. Слязох на третия където бе голямото легло. Включих телевизора и си налях един джин до горе на чашата. Отпих бавно, мсилих си, дали да остана да живея тук. Легнах на леглото и отпих отново. Парливата течност мина през гърлото ми и затопли приятно вътрешностите ми. Станах и запалих камината, стояща срещу леглото и отново се разположих да гледам телевизия. Отпих отново. Питието скоро свърши заедно с края на някаква романтична балада, нещо свързано с Луната беше. Питието ме хвана, аз оставих чашата и заспах на леглото. Беше приятно усещането на копринените чаршафи. По някое време се събудих усетих нечие присъствие. До мен бе легнала девойка, стушила се удобно и придърпала ръката ми като завивка.

Да намерите своята къща в живота си!

Щедър си като вълшебник
и вълшебен разказвач си.
Щастлива нова година!

Щастлива и на теб! И да влезеш в своята къща днес или пез тази година!

вълшебно

вълшебството е винаги в нас, просто се взри в сърцето си и ще го откриеш!