Започна и новият конкурс на тема  Любим литературен герой. Първоначално първият конкурс “Голямото четене” ме заинтригува, но после...Все пак това е друга тема. Сега ще говорим за любим герой. Моят не е само един. Не би и могъл, прочел съм доста книги през живота си и много от тях са ми харесали. Има няколко герои, които оставиха следа в живота ми. Герои, които промениха виждането ми за живота в положителен аспект. Да започнем с първият, който си спомням. Олд Шетърхенд. Не ме разбирайте погрешно. Винету е също страхотен герой, но в романите на Карл Май той е завършен образ, докато Олд Шетърхенд се изгражда особенно в първата и втора част на романа Винету. Той е самоуверен новак. Подигравките на тези около него, които гледат да го унижат и подтиснат не му пречат да  се развива. Всъщност те дори го окуражават и накрая го превръщат в легенда на Дивият запад. Той обаче продължава да се държи като новак с хората, които не познава лично и това е неговото преимущество. Подценяването му от другите го кара да се изгражда като силен характер и да върви напред като парен локомотив. Той не отстъпва пред нищо и винаги успява, понякога с хитрост понякога със сила, понякога с добра дума. Като силата му е последното убежище.  Това научих от приятелят ми олд Шетърхенд. Да продължим напред във времето. След това попаднах на Д’Артанян. Не случайно “Тримата мускетари” на татко Дюма е един от най-филмираните романи. Д’Артанян е пример за оптимист. Той никога не бяга от опасностите, винаги им се опълчва право в очите и дори понякога ги предизвиква. Има чисто сърце. Горд е със своето потекло, както би трябвало да сме всички ние, въпреки, че казват за него, че от Гаскония нищо добро не може да излезе. Обикновено тези, които го казват си патят от шпагата му. Забавен е, умее да се разбира с момичетата и е истински джентълмен. Успява да се измъкне жив от всяка ситуация, отчасти на умения отчасти на късмет. Освен това има верни приятели. Това научих от него. Имаш ли верни приятели имаш всичко. Честно казано, след като прочетох  „Тримата мускетари”  късметът ми проработи. Да продължим напред във времето. До сега минахме през детските ми години със Карл Май и предгимназиалната ми възраст със татко Дюма. В гимназията попаднах на Азимов. Първото нещо, което прочетох от него бе Аз роботът. Сборникът от разкази си го биваше, но не там намерих любимият си герой. Фантастиката винаги ме бе привличала, но единствено при Азимов открих, че тя всъщност е нещо реално и приложимо на практика. Хари Селдън е човек оставил следа в историята на две различни светове Империята и Фондацията. Различни, защото едната умира и идва другата да я замести, но тя идва благодарение на него. Там научих, че един човек може да промени историята на цяла вселена и стотици поколения живеещи в нея. И то само заради упорството му да реализира просто една идея. Упорит, идеалист, прагматичен и влюбен, влюбен в робот. Странна смесица нали? От него разбрах, че трябва да се боря до последно за всичко в живота си и че няма нищо невъзможно. Установих го на практика. Остана само един герой още. Негова майка е Агата Кристи сигурно вече сте се досетили? Самоувереният Еркюл Поаро. Той знае, че е най-добрият и наистина е. Това не му пречи да е чувствителен, нежен и разбиращ, но и хитър като лисица. Готов да сложи клопката на този, който не го взима на сериозно и го подценява заради плешивостта, изтънчените му маниери, факта, че е чужденец и ръста му. Поаро се горде, че е белгиец и не позволява да го бъркат с франсе, както и ние не трябва да позволяваме да ни бъркат с руснаците. Всъщност всички тези герои са напълно изградени. И имат една обща черта, горди са с това, което са и с това, което са постигнали. Съвсем различни са помежду си, но могат да окажат влияние върху живота на хората, възпитавайки ни в правилното отношение. В Българската литература имам един герой , който харесвах като малък и който съм запомнил и до сега Ян Бибиян от Елин Пелин. Хареса ми, защото лошото момче се превърна в добър мъж. Моите уважения към тези, които ще гласуват за Бай Ганьо, но смятам, че за да гласуваш за един герой, трябва той да ти е повлиял положително а не да служи за подигравка. Това си е мое мнение разбира се. Героят на Алеко е култов и вероятно ще спечели. Аз обаче смятам, че бай Ганьо е символ на простотията в България а не бих казал, че ние трябва да блеснем с това нали? Всеки гласува по съвест. Аз гласувах за горепосочените, не са малко наистина, но ако поне един от тях влезе в класацията ще съм доволен.