Подсвиркваше си и размахваше кривака. Беше му леко на душата. Овцете вървяха към поляната където щеше да прекарат заедно няколко часа. Кучетата, два големи песа които можеха да се справят с десет вълка на веднъж обикаляха наостряйки уши от време на време. Всичко бе спокойно. Към обяда щеше да ги заведе до една поляна до рекичката за да напои животните и до вечерта щяха да останат там.  Полянката раззеленила се заради наскоро настъпилата пролет привличаше животните с свежият си мирис. Зимата си бе отишла и това бе първото излизане на животните. Те нямаха търпение да се порадват на свежа храна и неволно ускориха ход. Понечи да ги спре но се отказа и се затича заедно с големите кучета зад тях. Полянката бе оградена почти отвсякъде с гора. Въпреки това дивите животни не идваха тук. Беше твърде близо до селото. Чу се сладкият звук от хрупането на трева. Наведе се и откъсна едно стръкче див чесън захапвайки го. Наистина бе сочно и вкусно. Кучетата като обучени копои застанаха от ляво и дясно на стадото и започнаха да обикалят. Бе взел храна и за тях, но щеше да ги нахрани едва към обяд. Трябваше да са нащрек. Все пак нищо не се знаеше. Тази година зимата не бе бързала да си тръгне бе се задържала 20 Слънца след краят и. Шаманът на селото дори бе отишъл да се допита до този на съседният, който бе по-възрастен и знаеше много. Бе се случвало и преди. Веднъж. Тръсна глава и прогони лошите мисли. Нямаше да мисли за това. От селото настояваха да изчака Великият ден преди да изведе овцете, но животните бяха зажадняли за пресна тревица и той както и много други настояха. Когато зимата беше сурова и продължаваше дълго винаги изчакваха до Великият ден в неделя. Защото тогава злото си тръгваше и оставяше живота да властва. Това бяха бабешки приказки.

Единият копой наостри уши. Проследи погледа му за да се подготви ако имаше повод за притеснение. Кучето обаче се отпусна и продължи обиколката си. Двата копоя бяха отгледани от вълчета. Хранени и обучени от Майстора на животните по-добри от тях нямаше в цялата равнина. Бяха станали и по-едри от самите им събратя. Наближаваше Средиутрин имаше достатъчно време до обяд, когато щеше да се премести с стадото към рекичката. Потърси един пън и седна на него заглеждайки се към гората. Дърветата в началото бяха по рядко разположени, защото хората сечаха от там за да имат за зимата, но никога повече от необходимото и под строгият поглед на Майстора секач.  Живееше се спокойно тук и това го караше да се усмихва. Малко нещо обаче не му достигаше. Искаше да преживее нещо неизпитвано до сега от никого, изкаше да пътува. Уважаваше родителите си и за това стоеше тук и пасеше овцете като бе станал най-добирият в това. Един ден щеше да се ожени за някоя девойка и така щеше да доживее старини и преди да умре синът му щеше да стане най-добрият овчар или щеше да си обучи заместник. Пътят му бе предначертан и това не му харесваше много. Така обаче бе от поколения и така щеше да бъде. Когато беше сред природата само с животните се чувстваше свободен, тогава не мислеше за тези неща много. Единият от копоите излая по посока на гората. Сред дърветата имаше нещо. Един клон пъмръдна. Другият копой също се включи.

- Тихо.-подвикна им той и те начаса замлъкнаха. При сурова зима винаги се чакаше Великият ден за да се извършва каквато и да е дейност извън къщата. Не се работеше на полето, възрастните дори не ядяха нищо освен хляб. Самите те не знаеха защо, бяха забравили. Една объркана легенда се носеше, че на този ден имало голямо спасение. Но какво? От какво? Шаманът може би знаеше, но никой не говореше и не ходеше при него освен ако той не го повика.

Нещо голямо се движеше зад дърветата. Кучетата следяха шумоленето зорко и не мърдаха от местата си.

- Хайде.-каза им той и бавно тръгнаха към гората.

Шумът се засили и един грамаден вълк изкочи от гората. Копоите спряха и отстопиха крачка назад. Той посегна към лъкът си. И го приготви. Зад грамадното животно излязоха още десетина с неговият ръст. Баян отстъпи бавно. Първата му мисъл беше за Масела. Дъщерята на Майстора на животните. Дали щеше да я види отново? Водачът на глутницата нададе силен вой. Другите му отговориха. Овцете по бяха започнали да се изтеглят уплашени към рекичката, която бе близо до селото. Слънцето показваше обяд. Огледа глутницата. Те бавно се приближаваха към тримата си противника сякаш притежаваха гората. Стисна със зъби. Нямаше да отстъпи. Сред стадото имаше майки, който още не бяха родили. Не можеше да ги остави. А след това кръволаците сигурно щяха да нападнат и селото. Чу специфично блеене и се извърна. Една от овцете бе започнала да ражда. Страхът и бе ускорил процеса. Водачът на кръволаците наостри уши. Баян се затича да помогне на родилката без да помисли за своята защита. За неговото село майките бяха свещенни. На жените им се осигуряваха всички удобства. Това се отнасяше и за домашните животни. Разбира се човешката майка и рожба бяха на първо място. Но когато на лов видеха бременна сърна не я нападаха, същото се отнасяше и за бременни хишници, като майка вълчица например. Великата прародителка (Природата) повеляваше да се живее в хармония със заобикалящия свят.

Приближи се до малко, което излизаше от утробата и бавно го пое. Почисти го от плацентата и натри тялото му с тревичка. Овцата бе прекалено изплашена да го направи сама. То проблея жално и веднага започна да суче от майка си. Чу изръмжаване и удар на тяло в тяло. Извърна се и видя как единият от неговите копои се отбраняваше от атаката на главатаря. Кръволакът се опитваше да стигне до стадото.  Баян извади лъка и изстреля една стрела. Не бе успял да се прицели и стрелата уцели животното в черепа плъзгайки се по твърдият му череп.  Нямаше да позволи никоя от овцете да загине и извади ножът си. Вождът на кръволаците се извърна към него и скочи. Баян нямаше възможност да реагира. Усети как зъбите му се впиват в гърдите му, но успя да замахне и забие ножа в рамото на животното. Усмихна се и....

Тялото му се носеше във въздуха горе и сякаш наблюдаваше какво става. Двата копоя се бяха нахвърлили върху водача и бяха успели да забият зъби едновременно в гърлото му. Кръволакът бавно отпадаше отпускайки се на земята. Глутницата бе подгонила стадото, но до сега не бяха успели по чудо да хванат нито една овца. Те сякаш се забавляваха просто да ги гонят. Един кръволак се бе изправил срещу новороденото и майка му притискайки ги до едно дърво. Овцата блееше за помощ. А тялото му усмихнато лежеше на свежата трева.

Нещата се развиха бързо. Вождът кръволак издъхна с предсмъртен вой. Това накара другите да се извърнат в негова посока. Овцете успяха да се измъкнат. Глутницата бързо обгради кръволака заедно с неговите победители. Майката и малкото обаче не побягнаха. А Баян виждаше тялото си да лежи окървавено на земята. Бе помогнал на малкото , но някой щеше ли да помогне на него? От селото се дочуха викове. Шаманът пристигаше начело на мъжете. Глутницата трепна озъби се и сякаш бяха един изчезна в гората. Копоите бяха ранени, но щяха да оцелеят.  Шаманът се приближи до Баян огледа го и изблея. Овцата с малкото се приближиха до него. Той хвана малкото и го заведе при тялото на Баян. Извади един прозрачен нож и отряза малко парче от крачето му. Животинчето  не издаде и звук. Завърза крачето му с билки и то отприпка при майка си. Парчето той го постави на гърдите му.

Баян усети силно дръпване и се озова отново в тялото си. Отвори очи и видя Шаманът и Масела.

- Какво стана?

- Преди Великият ден след голямата зима винаги има изпитание за хората. Ти спаси малкото на овцата и така спаси и нас. Не бях сигурен дали ще се справиш и за това не исках да те пусна. След първото изпитание никой друг не се е подлагал на такова и преди Великият ден винаги стояхме затворени за да избегнем злото. Ти ни освободи от проклятието.

- А раните ми?

- Те ще заздравеят, малкото на овцата ти се отплати за живота, който му даде.

Баян се усмихна. Масела се наведе и го погали по челото.

- Може би и ние трябва да си имаме едно.-каза и кимна към агънцето.

Благодаря ти за разказа и любимата ми музика.

Удоволстви е за мен! Обичам да пускам по един разказ поне, за празниците, които наближават, този е за наближаващият Великден! Приятно искарване ти пожелавам!

Весел празник и на теб!

Благодаря ти! Приятно искарване и на трите дена!:)

предпразнично докосващ сърцето! Благодаря!

Весело искарване и благодаря ти!:)

с дълбок философски смисъл.
Поздрав, приятелю! Нека винаги е празник в душата ти!

вълшебна! тенкс!


щастливи и незабравимообични Велик-денски Дни!

Аз вярвам в това, че само човекът, който се вслушва и следва природните закони, а не хорските поверия, само той може да освободи от проклятие....обаче си противореча малко....нали няма проклятие, а само не-следване на Природата.
Благодаря за Великденския подарък, Разказвачо!
Поздрави!:)))

Надявам се да не е много дълбок, за да го разберат всички! Благодаря н(ти и весело да си изкараш!:)

Всеки ги заслужава, благодаря за хубавото пожелание и да ти се връща с пълни шепи!:)

Много щастлив да е и за теб и благодарности!:)

Всъщност, неспазването на природните закони ни навлича проклятие, което обаче лесно можем да преборим, стига да искаме! Благодаря ти много!:)

във всеки твой разказ има мъдро послание. Дано да стигне по повече хора и да ги накара да се замислят. Аз самата си падам малко бунтарка и не обичам безмислените закони, но живота според законите на природата ни дава възможност да живеем по-леко и щастливо. Благодаря ти.

Радвам се, че си успяла да усетиш посланието! Весело искарване на Великият ден!:)

Хубав разказ и прекрасна песен :). Мойте поздравлени!

Благодаря ти приятел!:)