2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
„Прекъсваме предаването за извънредна реклама”
Тъкмо се беше настанила и гледаше как този щеше да отговори на въпроса от шоуто „Бъди богат” и сега реклами. Трябваше да превключва в продължение на поне пет минути. Мразеше ги тези реклами. Тогава чу:
„Разпродажба на мечти на...(следваше някаква улица, номер, етаж и апартамент) Елате на този адрес и си закупете мечта. Не отминавайте тази реклама с лека ръка, тя може да е вашият шанс да имате мечта с голям процент на изпълнение. Ако сте без надежда, ако ви е скучно, ако не виждате смисъл в живота си елате. Ние ще ви дадем смисъл за който да продължите напред”
Рекламата приключи и участника в играта не избра правилният отговор а изтегли жокер „Досади на приятел”. Приятелят му също не отговори правилно и играта приключи. Тя привключи на някакъв сериал. Рекламата още кънтеше в главата и. Помнеше адреса. Беше в центъра на града. Стана намери самозалепващо се етикетче и го написа. Докосна го сякаш не бе реален, но той си беше там.
- Много странна реклама.-си каза тя.
Имаше този навик да си говори сама, когато беше объркана. Мислеше по-ясно, когато чуваше гласа си. В този случай това не помогна.
- Ще отида да видя за какво става дума. А и така или иначе не пропускам разпродажба.-усмихна се на себе си. От близо година магазините правеха тотални разпродажби въвеждайки тази мода и тук. Много хора бяха успели по този начин да си купят модерни и скъпи облекла на половин цена. Гардеробът и бе претъпкан. Често се налагаше да раздава на приятелки или някакви благотворителни организации за да се оттърве от стари модели, които бе носила най-много три пъти за да освободи място за нови. Сега поне нямаше да се налага да изпразва гардероба. Усмихна се отново на себе си и се съсредоточи в сериала. Точно инспекторът бе подгонил заподозрения, който преследваше от три епизода.
Изморена беше, а и след като полицаят бе хванал престъпника и прокуроът го осъди вече нямаше защо да виси пред телевизора. Заспа. Сънува една своя мечта. Като малка винаги бе искала да се рее свободно над градът и да го наблюдава отгоре. Докато спеше усмивката красеше лицето и, и се чувстваше истински щастлива. Усещаше една тръпка на удоволетворение, която не бе усещала от малка. Сънят и се върна назад във времето, когато майка и я залюляваше по-силно с люлката, когато се качваше на влакчето и то се спускаше стремително надолу и тя пищеше от удоволствие. Усети как тялото и се вдигаше от люлката и тя правеше плавни завъртания във въздуха карайки майка си да се кокори уплашено. А тя самодоволно бе скърстила ръце и се рееше във въздуха. Нещо издумка и тя стреснато скочи. Чу приглушени крясъци. Съседите и отгоре пак се караха. Погледна часовника с кукувичка, който висеше на стената. Беше изключила звукът му за да може да спи. В момента отброяваше 9:00. Трябваше да тръгва ако не искаше да закъснее. Това беше правило за разспродажба не се закъснява ако не искаш да ти изгубиш най-хубавите модели. Подкара малката си мини-купър и увеличи скороста излизайки на магистралата водеща към центъра на града. Наближаваше вече, заветната улица когато нещата се объркаха. Един мерцедес пред нея се опита да изпревари един форд. Водача на другата кола явно не забеляза маневрата и увеличи скороста. Мерцедеса, който в този момент се опитваше да завие се натресе право в форда. Тя наби спирачка и мини-купъра спря на милиметри от форда. Сви в ляво за да заобиколи и една кола се размина с нейната и се натресе в мерцедеса от дясно. Отново наби спирачки. Тъкмо се канеше да тръгне отново, когато пред нея се изправи притеснен младеж.
- Нали видяхте какво стана?
Тя кимна.
- Ще ми бъдете ли свидетел, аз изпреварвах по-всички правила, а този там даде газ.
Този беше някакъв костюмар. В този момент и една жена излезе от третата кола и се развика.
- Разбира се, но извикайте веднага ченгетата, че бързам за розпродажба.
- Вече пътуват насам, нали сме на магистралата, не могат да се забавят.-усмихна се измъчено той.
Тя отново кимна. Полицаите наистина дойдоха скоро заедно с един паяк. Огледаха ПТП-то и махнаха на паяка да премести колите. Накараха я да паркира в аварийното платно и я накараха да рисува на някакъв лист. Нокога не бе била добра в това, но сега и не се изискваше от нея. Нарисува това, което бе видяла и разказа всичко на вежливият полицай, който постоянно се усмихваше. Не забеляза как мина времето с него. Толкова беше готин. Като се разделиха той и остави визитката и с извинението:
- Ако се сетите още нещо, нали разбирате?- и и смигна. Това я накара благовъзпитано да се изчерви, но и стана приятно. Погледна си часовника, който бе взела от една разпродажба на Dolce & Gabana. Стилен и изчистен водонепроницаем. Вече беше дванадесет. По-дяволите закъсняваше за разпродажбата. Качи се на мини-купърчето и потегли. Вече нямаше задръстване и трафик и след десетина минутки бе успяла да паркира не много далеч от улицата, на която беше разпродажбата. След още десет минути звънеше на вратата на апартамента. Отвори и едни мъж. Леко разрошен. В погледа му имаше някакво странно излъчване, сякаш не можеше да измисли, да се сети нещо. Сякаш бе загубил нещо ценно за него, но бе успял да съхрани надежда. Тръсна глава. Очите не можеха да говорят толкова, прекалено много психологически трилъри гледаше. Протегна ръка.
- Аз съм Валентина и съм тук за разпродажбата.
На лицето му цъфна усложлива усмивка:
- Заповядайте, седнете разполагайте се да обсужа жената, която дойде преди малко става ли?
- Разбира се.
Тя се огледа. Имаше една стая, кухничка и тоалетна. Едно бюро от кафяв махагон изправено пред големите прозорци. Пред бюрото имаше диван на който седеше някаква блондинка кръстосала крак върху крак дъвчейки дъвка. Тя седна до дивана на вратата.
- Имам само тези двете мечти госпожо изберете или си тръгвайте.
- Добре взимам тази за богатство, макар, че вече съм богата, но колкото повече толкова повече нали?
Той и се усмихна накриво.
- Колко ви дължа?
- Ами това е по-ваша преценка и зависи от това до колко държите на мечтите, до колко те са ценни за вас.
- Ами ето ви 50 лева, стигат ли?
- Това вие ще прецените. Аз правя разпродажба и нямам претенции. Просто искам да се оттърва от тях.
- Добре ще ви дам 70-сет, но това е последна оферта.
- Разбира се. Искате ли фактура?
- О да, ще ми трябва за да се отчета в службата.
- Разбира се.
Той взе една кимикалка и започна да пише. Чукна на касовият апарат и накрая с телбот закачи фактурата и касовата бележка.
- Заповядайте с пожелание за сбъдване на вашите мечти.
- Дано се сбъдне, защото ще направя рекламация.
- Госпожо, това е разпродажба, употребена стока не се връща.
Той се наведе. Взе една стъкленица и я допря до главата си тя се изпълни с цвят на балтно зелено. Валентина се вгледа. До сега не бе имала възможност да наблюдава какъв е цветът на мечтите. А от къде се появяваше течноста.
Той примигна и колбичката спря да се пълни.
- Боже какво е това?-разглезено прозвуча блондинката.
- Вече вашата мечта, когато излезете от тук отворете колбата и тя ще излезе и ще стане ваша. Дали ще се сбъдне зависи от вас.
- По-добре е да се сбъдне иначе ще изпратя съпруга си да ви посети.
- Госпожо не ме плашете а просто излезте имам още един клиент.
Валентина погледна часовника си. Вече минаваше един. Тази фльорца нямаше ли да се маха най-после.
Блондинката вирна нос и излезе като трясна вратата. Колекционерът на мечти както тя го бе нарекла в мислите си въздъхна.
- Колко такива имах на главата си, чувствам се празен.
- Дали не е защото раздадохте мечтите си?
- Може би и заради това, не знам.
- Всъщност защо разпродавате мечтите си?
За първи път погледът му сякаш светна.
- Защото не са ми подребни, не ги искам, само болка ми донесоха.
- Нима, дори детските ви мечти?
- Да дори те. Реших поне да спечеля от тях. Разбрах каква е тяхната субстанция и се научих да ги обработвам. Поне от сега нататък ще мога да живея като човек.
- Без мечти? Едва ли.
- Госпожице, искате ли мечта или не. Всъщност остана ми точно една детска мечта, но нея никой не я иска. Вие бихте ли я поискали.
На Валентина и хрумна нещо:
- А може ли с тези колбички да се извлича и мечтата от други хора или са пригодени само за вас?
- Любопитна сте. Ами не могат да извличат мечти и от други хора, но само за моята глава са пригодени за повторно ползване.
Тя скочи и взе последната колба слагайки я на главата си. Една от мечтите се плъзна и оцвети в огненочервено колбата отвътре. Мечтата и да се влюби в Париж. Е тя се влюби в този град, така че тази вече не и трябваше. Той я гледаше втренчено. Опита се да я спре, но тя се протегна и отвори колбата хвърляйки я към него. Колбата се завъртя във въздуха. Той инстинктивно я сграбчи. Огненочервен пушек излезе от нея и се разположи около главата му а после изчезна сякаш всмукан от ушите му.
- Господи защо го направихте?
- Обичам да изпробвам стоката, никога не купувам котка в чувал. Сега кажете ми каква е последната ви мечта?
- Да се влюбя в Париж?
- Не тази аз ви я дадох, другата.
- Да летя.
- Страхотно, ще я взема.-изпляска с ръце тя.
- Да не би да имате и вие такава.
- Имах такава, като малка.
- Защо го направихте? Тази е последната колба.
- Значи съм късметлийка. И не се опитвайте да ми пробутате мойта знам цветът и вече.
- Аз исках да се оттърва от мечтите.
- Винаги е хубаво да имаш мечта в резерв, за да имате желание за живот.
- Това са глупости, сега ще ми отнеме поне година да създам още една колба и сигурно тази мечта ще трябва да я подаря.
- Помислете си хубаво, а сега си искам мечтата за летене.
Той допря глава до колбата. Тя се напълни със синя течност.
- Заповядайте. Искате ли фактура.
- Първо цената.
- Вие преценявате.
- Взех си двеста лева. Ето ви толкова, заслужаваше си преживяването.
- Благодаря ви.
Сбогува се с него и излезе. Отвори бутилката и синкавата мъгла я обгърна. След което изчезна. Усмихна се и тръгна надолу по улицата. Усети нещо различно в нея. Погледна надолу и видя че краката и се носят на няколко сантиметра от тротоара. Сърцето и се разступка и тя отново стъпи на земята. Господи значи беше вярно? Качи се в миникупъра си и след половин час паркира близо до планината. Излезе от купара и направи скок във въздуха. Сърцето и запърха като пеперуда, когато тя се задържа във въздуха и успя да направи пирует. Изпищя от удоволствие чувствайки се отново на десет години. Цял ден летя из небето над града и планината. Прибра се с колата си и отново излетя през прозореца радвайки се на нощният град. Беше неуморима. Сутринта в шест заспа. Когато се събуди опита отново да излети. Не успя. Мечтата и се бе изпълнила а и тя нямаше нужда повече от това да лети щастливите и спомени останаха и това и бе достатъчно.
Година след това един мъж целуваше една девойка под Айфеловата кула:
- Истина е, тя беше права, нужно е да имаш мечта в резерв.
Момичето го изгледа странно.
- Е vйritй. il faut...аааа. Абе да имаш мечта в резерв.-продължи той на английски
- Това и децата го знаят миличък, я ме целуни отново.
Народ, нация държава - Продължение
Бразилия, Дилма Русеф и България
Благодаря ти!
И аз не мога без мечти, сбъдвайки едната веднага започвам да работя по втората и т.н., но никога до сега не ми е идвало на ум да се разделя с някоя стара мечта.Кътам си ги и от време на време си ги изваждам и им се наслаждавам!
Хубав ден и сбъднати мечти и на теб!
Много мечтателен ден ти пожелавам!:)
КОЛКО ТРУДНО Е В ДНЕШНИЯ ПОБЪРКАН ДЕН, БЕЗ ИДЕАЛИ, КОПНЕЖИ ПО ИСТИНСКА ЛЮБОВ, ДА ОТКРИЕШ ТОЗИ ОАЗИС
И ЕТО ПОРЕДНИЯ ПОДНЕСЕН ПО ЧУДЕН НАЧИН РАЗКАЗ И ТИ ВЯРВАШ НА ТОЗИ ДНЕШЕН АНДЕРСЕН
СЪБУЖДАШ СЕ И СИ ПОЖЕЛАВАШ НЕЩО, СИЛАТА НА МИСЪЛТА Е МОГЪЩА...САМО ИСКА ДА И ПОВЯРВАШ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Поздрави мечтателю вълшебник!
Благодаря ти!
Благодаря ти!
Благодаря ти за пожеланията, много сбъднати мечти и на теб!:)
Но колко е прекрасно човек да мечтае...
Благодаря ти!
И аз си имам една мечта в резерв, вече е на 90% осъшествима, но......тези 10% искам да поотлежат още малко, а и така и се радвам и все още си остава голяма ;) А и кой знае....може би още не съм си измислила тази която ще я замести или не съм готова, защото според мен и за мечтите трябва да сме подготвени :)
Поздравявам те, създаваш настроение! :)
Опитвам се да не оставам без мечти, те ме "движат" :)