2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
-Кола 134 тук централа. Приемам.
-Тук кола 134 Приемам.
-Жители на квартал Супресница забелязали линейка да се движи на зизаг по улицата близо до супермаркета.
-На две преки сме от там ще я поемем.
Така започна тази нощна смяна. Днес бях решил да си взема почивка, но се отказах в последният момент, защо ли го направих?
-Как мислиш какво ли е?
-Сега ще разберем.- каза Мишо и пусна сирената ускорявайки скоростта.
Скоро пред нас се представи гледка като за скрита камера. Една линейка с пусната сирена криволичеше сякаш самото превозно средство бе прекалило с алкохола. Колегата се изравни с превозното средство. А аз пуснах уредбата. За късмет нямаше никой на улицата. Този квартал беше спокоен. Линейката бе с черни стъкла и не можехме да видиме кой кара. А колегата трябваше също да кара на зигзаг за да не предизвика катастрофа.
-Моля намалете и отбийте в ляво на паркинга. Няма от какво да се плашите това е обикновена проверка.
Опитвах се да успокоя шофьора, защото имах подозрения, че нещо не е наред с него. И се оказах прав. Линейката увеличи скоростта и това усили залитанията. Трябваше да се действа бързо. Ситуацията бе такава. Пътят завиваше скоро а не бях сигурен дали шофьорът щеше да е настроен да отбие, дали изобщо щеше да го направи.
-Централа, тук 134 имаме нужда от помощ. Сякаш линейката се управлява от луд. Приемам.
-Ще ви пратим 357 и 263, които са в района.
-Благодаря.
След пукота затворих.
-Ти сериозно ли мислиш, че ще успеем да преградим пътя на линейка? Тя ще отнесе и трите коли.
Мишо беше прав. Имаше един изход, но не изках да го използвам.
-Краси и ти ли си мислиш за това?
-Кое?- попитах глупаво.
-Спукване на гумите?
В този момент двете други патрулки се изравниха с нас.
Да за това си мислих. Колегите бяха свалили стъклата. Познавах ги.
-Единственият начин да ги спрем е да им спукаме гумите едновременно.
Колата до нас предадоха на другата. Нашата се изнесе ат едната страна втората от другата страна на линейката а третата остана отзад. Разбрахме се като вдигна ръка да стреляме едновременно. Излязохме малко пред линейката за да може колегата от другата страна да ме види и тогава нещата се объркаха. Шофьорът даде мръсна газ. Патрулките ни изостанаха преди да се усетиме. Преследването продължи. Завоят приближаваше със шеметна скорост. И линейката бе на път да се сблъска с знакът сочещ опасен завой на ляво. Нашата патрулка и тази вляво дадохме също газ. Успяхме да изпреварим линейката и аз вдигнах ръка като едновременно с това стрелях с дясната. Чух четири изстрела. Изхвръкнаха искри. Джантите срязаха гумите и задълбаха в асфалта. Задната част на линейката се изправи почти вертикално целувайки асфалта като на забавен каданс след това се задържа така за секунда и после отново се върна в началната си позиция. Знакът се бе леко огънал пред нея.
-Излезте с вдигнати ръце.
Изкрещях ядосан по уредбата. Вече не ми пукаше дали ще ги ядосам. Вече те ме бяха ядосали. От там не се чуваше нищо. Приближих се до вратата и отворих. Вътре бе задимено. Миризмата ми бе позната. Вътре двама възрастни се хилеха като идиоти.
-Видя ли човече, много яко а? Баси страхотно беше, само как се изправи като…
-Да като…
Според облеклото бяха санитарите. Бяха се напушили яко. Отидох назад. Колегите ми гледаха нещо вътре опулени. Приближих се.
Там един човек на носилка също си пафкаше яко и се хилеше.
-Шефе искаш ли малко, много е яка рита като кон направо ми изкара въздуха..-и як хилеж завали следващите думи.
Какво ставаше тук по-дяволите? Погледнах към небето сякаш там можех да намеря отговор.
-Някой знае ли какво става тук?
-Ами какво да ти кажа.- изхили се леко единият от колегите от кола 263.-напушили са се.
-Това ми е ясно. Въпроса е как и защо?
-Ами питай ги.
-Да бе много смешно. Най-много да ми кажат някой виц.
-От Луната е.-дълбокомислено отбеляза Мишо.
-Ето ти обяснението.-захили се единият от кола 357.
Мишо го изгледа ледено и смехът му секна.
-Повярвай ми виждал съм и много по-странни неща. На хората нещо им става при пълнолуние.
Едновременно вдигнахме очи нагоре. Луната наистина ни огряваше с целият си блясък. Даже сякаш бе по-близо от обикновено.
Обадихме се да доведат медицински екип да се погрижат за „пострадалите”. Човека с носилката имаше само счупване, но бе шиниран добре.
След това разбрахме, че санитарите всъщност са били уволнени и това им е бил последният ден на работа защото били съкратени. Човекът със счупеният крак бил на парти, където паднал от балкона защото се напушил. Той почерпил момчетата с марихуана и те решили да си запалят докато пътували към болницата. Тази нощ обаче това не беше всичко.
Разделихме се с колегите и ние продължихме по паршрута оставяйки пострадалата линейка на пътна помощ и новопристигналите санитари от бърза помощ.
-Кола 134. Централа. Приемам.
-Кола 134 Слуша.
-Жена на видима възраст между 26-33 години с костюм на котка виси на едно дърво и не иска да слезе.
Двамата се спогледахме.
-И нас това какво ни бърка Централа?-попита Мишо.
-Ами страх я е да слезе. Ще приемете ли повикването?
-Отиваме Центарала.
-Абе само 11 и 30 е какво ни чака още до 6 сутринта?
-Споко до тук се справяш страхотно. Планът ти с линейката проработи страхотно.
Това ми бе едва третата нощна смяна и до сега се занимавахме винаги само с някой и друг пияница. Опит за ограбване на кола, пиянска свада или други дребни провинения. Това обаче беше друго.
Приближихме се до адреса и наистина там имаше жена с кожен костюм на котка, който открояваше великолепният и задник.
-Госпожо пуснете се и ще ви хванем.-каза Мишо.
-Мяууууууу.-бе отговора.
Дори той се опули. Отдолу имаше групичка хора. Един мъж бе облечен като котарак, поне така изглеждайше съдейки по костюма му. Приближих се до него.
-Знаете ли какво става тук?
-Ами играехме си на котарак и котка доктор , нали разбирате. –изчерви се човека. Нямаше маска за това си пролича.
-Не не разбирам.-направих тъпа физионамия. Понякога беше полезно да те смятат за муден идиот.
-Това беше нейна сексуална фантазия и тя се вживя.
Кимнах, реших да се доверя на интуицията си.
-Мац, пис пис.-аз се изкачих по дървото бавно.
-Мяуууу.-в гласът и наистина се четеше страх като на истинска котка.
Хората отдолу ме гледаха сякаш току що им бях извадил ято розови слонове от полицейската си шапка. В погледа на Мишо обаче примигна разбиране. Потупах 4котенцето по готиният задник за да я успокоя. Не че не ми бе приятно.
-Ей стой далеч от задника на жена ми.
-Искаш ли си я долу котарачо?-му отвърнах.
Изчерви се и млъкна.
-Мац, пис пис.
-Мяууу.-Вече не изглеждаше уплашена. Почесох я по гърба и тя изви гръб като истинска котка.
-Мишо донеси стълба.
Хората вече бяха донесли, но преди това тя не бе поискала да слезе. Мишо я постави под нас и яз хванах девойката през кръста пожарникарската и бавно слязох по стълбите. Котето барзо скочи от гърба ми и се оттърка в крака ми за благодарност след това отиде при намръщеният си съпруг погледна го невинно със зелените си очи и му каза:
-Мяу?
Той се наведе и я прегърна. Тя се извърна и ми смигна и ми направи знах за обаждане по телефона прошепвайки:
- Обади се!
Май току що бях осигурил на тези двамата приятна вечер , а за мен какво? Хората ми заръкопляскаха. Е това поне беше нещо. Почувствах се като участник в евтин холивудски филм.
Качихме се в колата и потеглихме под аплодисметите на съседите. Какво му ставаше на този квартал?
-Ей новак, поздравления, нямаше да се сетя за това.
-Ами просто ми хрумна. В американските филми това се среща понякога.
-Ясно, все пак до тука ти пиша 10 по шестобалната. Да видиме какво още ще ни предложи ноща.
Въздъхнах леко. Мина около час и спряхме до едно денонощно заведение където знаех че правеха сръбска скара, на добри цени. Поръчах четири адъна кебапа и два айрана. Докато ги чакахме заговорих Мишо:
-Абе друг път такава щура нощ имал ли си?
-Абе при пълнолуние си е супер напрегнато, макар, че тия два случая не бяха съвсем нормални, ама то и хората напоследък си откачат повсевместно.
Кимнах разбиращо. Докато взимах пликовете се чу пукот от колата ни.
- Кола 134 тук Централа. Приемам.
- Кола 134 тук Централа. Приемам.
- Кола 134 слуша.
- Момчета днес сте късметлии.
- Да бе как не.-промърморих аз.
- В църквата се извършва сватба, но нерегламентирана и нехристиянска.
- А каква?
- Сатанисти. Имате ли нужда от помощ?
- Защо, какво и има на сватбата им?
- Кола 134 поема пратете поне три коли подкрепления до десет минути.-Мишо взе радиостанцията от мен.
- Разбрано кола 134.
- При сатанинска сватба булката умира.-прошушна ми Мишо.
- Какво?
- Не викай. Яж си кебапа и да се приближим, да наблюдаваме и да изчакаме колегите.
- От къде знаеш.
- Осуетих една такава сватба преди 20 години на едно такова пълнолуние, но за това друг път. Да тръгваме.
Кимнах. Кога щеше да свърши тази нощ? Притеснението ме загриза под лъжичката.
- Кажи повече за тия. Защо не изпращат спец частите?
- Защото при всяко пълнолуние има фалшиви сигнали. Днес обаче май е различно.
- И защо?
- Защото минаха 20 години, днес изтичат точно в полунощ.
Отхапах от лютивото ястие и преглътнах. Не ми се услади за първи път. Гърлото ми бе пресъхнало.
Подкарахме мълчаливо. В църквата наистина имаше някой. Приближихме се Мишо извади пистолета и освободи предпазителя. Последвах примера му. Чух шум зад нас. Пристигаха подкрепленията безшумно без сирени. Обиколихме църквата. Погледнах през прозорците. Кръста на църквата бе обърнат на опаки а на олтара имаше момиче облечено в бяло. Една група от облечени в черно младежи я обграждаше а срещу нея бе застанал възрастен с нож.
-Господарю ето твоята невеста.
Мишо нахълта и искрещя.
- Стой не мърдай.
- Полицай Михаил радвам се че се присъединихте. Сега ще е по весело. Черните роби с които бяха загърнати паднаха и от там се появиха огнестрелни оръжия. Възрастният също имаше пистолет, но в лявата ръка.
Мишо се претърколи зад една пейка и всички открихме стрелба. Когато стрелбата утихна се оказа, че няма пострадали и всички бяха се прикрили някъде. Момичето на олтара започна да мърда.
- Конрад, отново омайваш малки деца а? Този път няма да ти се размине.
- Ти ли ще ме спреш Михаил, нямаш достатъчно хора. Първият път ме забави, този път няма да успееш. Погледнах часовника си. Беше 12 без 4 минути.
Тъй нареченият Конрад бе зад вече будното момиче на което погледът бавно преминаваше от разбиране към страх и ужас. Времето течеше а аз се парализирах. Конрад замахна и острият нож бързо се насочи към сърцето на момичето. Затворих очи. Чу се изстрел. Това беше неочаквано. Отворих очи. Един от учениците на Конрад държеше пистолет. Чак сега усетих, че бях изревал от безсилие. Останалите ученици хвърлиха пистолетите.
- Какво стана?
- Бях подготвен, внедрих мой човек в организацията му. Очаквах удара му и бях готов.
Обадих се и повиках екипа за разследване, следователи и линейка за момичето.
Щях да запоня това дежурство.
- Хайде новак, не се ядосвай. С предишните случаи се справи ти.
Да бе а какви бяха тези случаи. Напушени санитари и разгонена котка на дърво. Засмях се.
- Благодаря все пак.
- А и ноща не е приключила.- добави Мишо.
Имаше нещо в него, но не можех да установя какво, което ме объркваше.
Погледнах часовника. Беше 01:32. Имахме още четири часа и половина патрулиране. Подкарахме колата и спряхме в парка. Двамата захапахме адъна кебапа наслаждавайки се на среднощната закуска. Този път никой не ни прекъсна. Остатъка от ноща мина с обичайните повиквания като семеен скандал, пиянско сбиване. Докато растървавахме хората се усмихнах. Това бе вече нормално и го предпочитах пред трите повиквания преди това.
- Кола 134 тук централа. Имате човек облечан като котка качил се на дърво.
- Какъв пол?
- Женски.
- Къде в парка в центъра на квартала.
- Хайде новак, твой ред е. –ухили се Мишо.
Абе какво им ставаше на хората. Знам, знам, не ми отговаряйте. Пълнолуние.
неизчерпаем си, фенрис!
Поздрав и благодаря за емоционалното зареждане!
30.09.2008 11:13
Радвам се че те заредих за днес~!:)
Благодаря ти!
Благодаря ти! Погали котката от мен!:)
Само че защо да чакаме пълнолуние, за да 'откачаме';))))))))
Поздрави и много усмивки!
Благодаря ти за усмивката, която предизвика на лицето ми!:)))
Благодаря ти много!:)
Чудя се само ако завърша на някое дърво като котка, дали кола 134 ше се отзове :)))))))))))))))))))))))))
А на теб лек ден!
Абсолютно :)
Благодарско!
Благодаря ти!
30.09.2008 16:30
Поздрав !
Благодаря ти!
А по време на пълнолуние стават странни неща много по странни!
Благодаря ти!