Мечтател, да такъв беше и не можеше да промени това. Всъщност не искаше, защото само това му доставяше единстваното удоволствие, което бе пълно за него. Не намираше удоволетворение в работата а тя му се отдаваше лесно. Каквото и да захванеше му омръзваше след няколко месеца. Малко време докато научи хватките и после всичко ставаше рутина. Удоволствието се губеше и той си намериша нова работа. Чаровник можеше да омае както жени, така и да накара мъже да го слушат със зяпнала уста. Умееше да омагьосва с думи. Не го правеше нарочно, освен може би на интервютата за работа. Но основната му работа беше да бъде мечтател. Или може би раздавач на мечти. Усмихна се на себе си. Какво да направи така бе устроен. Огледа се. Току що бе свършил работният му ден като инвестиционен консултант. Бързо напредна във фирмата и вече се задържаше повече от обичайното време на това място. Обаче вече нямаше накъде повече да се издига и започна да му доскучава, може би скоро щеше да си търси нова ръбота....отново. Усмихна се на себе си. До кога ли щеше да продължава така? Смятаха го за несериозен. Усмихваше се на тези думи. Животът беше твърде кратък за да бъде сериозен, ако искаше да остави диря в него трябваше да намери време да осъществява мечти и да се забавлява. За това бе избрал това за професия. Да прави мечти тази работа му доставяше удоволствие. Ето например бившата му приятелка. Той се замисли. Спомни си какво се случи тогава. Момичето изглеждаше обикновено с нищо не привличащо вниманието, но в очите и имаше огън. Очите и бяха смели, много смели. Когато се запозна с нея се изненада. Имаше сила, която гореше като огън и я изгаряше отвътре. Запознаха се на парти на бившата му фирма, тя работеше в един от филиалите. Заговориха се. Общи приказки, аз работя в еди кой си отдел а ти? И други от този вид. Усети вътрешен огън в нея, който тя подтискаше. Малко му трябваше да проникне в мислите и. Тогава тя разцъфна като цвете пред него. Нямаше нужда да му споделя, той просто усещаше силните мечти. Най-силната и бе и най-изгарящата. Искаше да пее и го искаше от сърце. Често докато бяха в леглото тя си тананикаше някоя мелодия, която той не бе чувал, но достта увличаща. Помогна и. Познаваше правилните хора, а които не познаваше се запозна с тях. И един ден на вратата и почука мъж в тъмносин костюм. Тя помисли, че продава нещо когато той каза:
-Госпожице искаме да ви дадеме възможност да се проявите на сцена.
Тя зяпна, но бързо се окопити. Сигурно я знаете, тя е най-известната певица в момента. Когато това се случи той се оттегли от живота и дискретно преди тя да се усети. Когато разбра вече бе късно да го издири.
Обичаше тези спомени, караха го да се чувства пълноценен. Понякога попадаше на аномалии. На сенки. На момичета без мечти. Запозна се с една на бара в едно заведение. Почерпи я. Когато се опита да опзнае мечтите и попадна на сенки, мрачти остатъци от мечти, които стенеха в агония. Нейните мечти бяха в чистилището, в ада на мечтите. Бяха забравени, обезличени превърнали се в безспомощни сенки. Доловяше само слаби отблясъци, които се пробуждаха за броени секунди само когато се любеха или правеха секс според нея. За нея това бе останало единственото удоволствие в живота. Тя не търсеше нищо, не се стремеше към нищо. Опита се да изпълни един неин проблясък от детството. Да се изкачи на най-високият връх на света. Когато тя го направи думите и бяха:
-А това ли било?
А детето в нея крещеше в агония да излезе навън. Той усети болката на малкото същество затворено и забравено с времето. Но не успя да му помогне да излезе. След този случай излезе от бизнеса с мечтите за дълго. После започна отново. Оттогава странеше от хората-сенки.
Потръпна като си споми това, сякаш внезапен хлад бе нахлул в душата му. Оттърси се и забърза крачка. Имаше среща след два часа. един негов приятел му бе уредил сляпа среща. За първи път се нави. Очакването бе силна тръпка и непозната за него, за това се бе навил. Седна в парка на една пейка с надпис "Тук беше Мечтателя". Не беше написал този надпис той, беше тук от като се помнеше. НО още като хлапе обичаше да сяда на тази пейка, сякаш знаеше, че един ден и той ще бъде такъв. Надписът бе син ограден със зелено и виненочервено. Отпусна се и се замисли. Бързо установи че отново се унася в мечти. Мечтите си той лесно изпълняваше, но пък имаше много в резерв, койя от коя по цветни. Едно от тях беше да полети, знаеше, че физически не бе възможно, но винаги имаше едно но... Погледна часовника срещата му закъсняваше с 6 минути. Обичаше точността, но не държеше на нея толкова много. Извади някакъв вестник и заби поглед в него. Нямаше нищо ентересно в него, но поне времето отлиташе бързо.
"Днес бе завършен и първият модул за пътуване в отвад земното пространство. Той има капацитет от 20 души и има възможност да прави два курса между Земята и Луната и Земята и Марс. За успешното пътуване до Марс и обратно е предвиден и втори резервоар, който..." Откъсна поглед от вестникаи заби поглед в звездите. Наблюдава ги дълго, когато забеля една да просветва странно. Вгледа се внимателно и тогава усети ръка на рамото си. Обърна се. Пред него стоеше девойка, която му бе странно позната. Очите и искряха в нея детето се забавляваше. Вгледа се в очите и и тогава:
-Не ме позна нали?.-усмивката и бе естествена и широка. Когато изражението и отново стана сериозно той я позна. Момичето със сенките:
-Но ти, аз те...
-Да аз съм, изпълнението на детската ми мечта събуди нещо в мен, но едва няколко дни след това. Малката разчупи решетките и превърна сенките в мечти а част от тях в реалност. Ти постави началото на това. Исках да ти благодаря. И смятам, че е време да направя нещо аз за теб.
-Няма нужда, радвам се че бях полезен.-усмихна се той.
Олекна му. В нея имаше още сенки, но мечтите и си проправяха път. Това, което някога бе мрачна останка сега бе жива реалност, горещо желание. От сърцето му сякаш падна камък. Сякаш можеше да диша с пълни гърди отново.
-Все пак ....отвъна тя и сложи двете ръце на рамената му.
Той погледна нагоре. Потрепващата звезда се стовари върху него като жива светлина. Когато отвори очи беше във въздуха от раменете му излизаха криле. Бели със сини петънца по тях. Тя му махаше отдолу след което му изпрати въздушна целувка. Той се залюля вече, когато усети вятъра в крилете си. След това овладя въздушните течения и се понесе над парка. Виждаше как тя го следи с поглед отдолу. Усмихна се току що му бе хрумнала друга мечта. Насочи се плавно надолу.

Днес май сме в синхрон!?

радвам се че ти хареса!;)

Много е образно , живо и истинско преживяване!
Таи и скрита нагласа и реални мечти !
Какво е следващото нещо , принце ?

веднъж имах досег до човек без мечти и не беше хубаво усещането! Ами следващото още не знам, но ще продължавам за летя с крилете на която муза ме подхване! Най-вече обаче музата Клио разбира се!

Засрами ме , но се зарадвах !

аз че ще реагираш така!

отивай на лични !
Ще те разкъсат другите ти обожателки !

Не само беше, Мечтателя все още е тук !
И продължава да обрисува мечтите си с думи. Да създава вълнуващи картини...
Поздрав, Фенрис, за завладяващата творба :)

няма от какво да се притесняваш!:)

благодаря за топлите думи! Мечтателя е образ скрит в нас от нас зависи да го пустнем да лети!

Тук е цяла глутница ?

те са готини спокойно!:))))

почерпи се от него той е за всички!:) Благодаря ти!