Аз съм едно обикновено работещо момиче. Не си мислете, че съм нещо необикновено. Просто ми се случи нещо в живота ми и искам да го споделя с вас. В наше време се случват чудеса и колкото и да не ви се вярва любовта ще спаси света. Поне моят бе спасен от нея. Не се смейте, преди да прочетете историята ми. Още се смеете, нищо накрая аз ще се смея. Ето как започна всичко... Всъщност ще започна малко назад във времето за да ви се представя.
Завърших интересна специалност, настоявах да уча нея, защото смятах, че ще промени живота ми, а и ми харесваше. Няма значение, коя е специалността. Никакво значение. Важното е че тя наистина промени живота ми. Ето как стана това....След като излязох от университета пълна с ентусиазъм за подвизи получих първият удар. Опитах в няколко предприятия по специалността, но не ме взеха, защото нямах опит. Въпреки това упорствах, но само получавах, нови и нови шамари. Извинете, но как да имам стаж, като никой не иска да ме вземе на работа. Накрая, едно приятелче реши да ме насърчи да пробвам в държавно предприятие. Усмихнах се. Да бе да, но все пак реших да пробвам. Получи се. На 23 работех на стабилна работав държавна фирма. Точно по това време се освободих и от съпруга си и се чувствах адски свободна, сякаш бъдещето бе пред мен, въпреки, че бях самотна майка със син. Имах нужда от мъжка компания, но не намирах Мъжът. Този с главно М. Вие пак се усмихвате, не вярвате, че такъв има? Не вярвате, че може да се случи на вас? Смейте се, само не го изпускайте като се появи. И така флиртувах с колеги, с други мъже, но нямаше нищо сериозно. А и самата аз имах нужда да подишам от свободата да владея живота си, никой да не го управлява, никой да не ми казва какво да правя.Веднъж седяхме с мои приятелки и колежки в почивка за по цигара и видях с един отшефовете да върви един мъж. Нещо силно ме привлече в него. Усмихнах се и попитах една от колежките:
-Кой е този?. тя се усмихна и сви рамене. Не знаеше. Явно бе нов. Стана ми интересно. От къде беше, дали работеше тук или бе роднина на някои. Мислите ми се заблъскаха в главата като облаци преди гръмотевица. Оставих го настрана и се върнах , към работата, днес тя сякаш вървеше монотонно, а умът ми постоянно се връщаше към тайнственият непознат. Защо мислех за него. Не можеше, той да е човека с главно Ч, мъжът с главно м. Но някакъв натръпчив глас в главата ми напяваше постоянно:
"-Може, може!" Аз не го познавах, за Бога, от къде на къде, това сигурно бе от тази страстти дето бързо пламват и огасват. Видях го още веднъж, но отново нямахме време да говорим. На следващия ден обаче в обедната почивка бяхме в ресторанта или по скоро столът на партера с моите колежки и той дойде заедно с шефа. Седнаха на наща маса и започнахме да говорим, общи приказки, за времето, птиците, животните, каква жега е и прочее. Казаха се няколко вица, и аз се смях като луда на тях. Сега ако ме запитате какво е било смешно, няма да мога да ви кажа, защото не отлепих поглед от неговите сини очи, неговата чаровна усмивка. Бях като омагьосана. Накрая си тръгнаха, и аз въздъхнах замечтано и изтърсих като хлапачка:
-Кой беше този красавец?-всички се усмихнаха тайнствено. Накрая моята шефка стана и ме погледна строго:
-Той е щастливо женен и с две деца.-изчервих се, станах като патладжан. За мен женените мъже бяха забранена територия, не се интересувах от тях. Но този, не можех да извърна очи от него с лека ръка. Шефката се смили над мен и добави:
-Жена му работи тук, но е в зона 8, и двамата работят в нашето предприятие.
Станах, като съкрушена. Не можех да си позволя да го обичам, нямаше да се правърна в разрушител на семейства, не можех да го направя. Започнах да работя , но въображението ми не ми даваше мира, трябваше по един или друг начин да сложа край на това! В случаи, когато не можех да се справя с нещо се обръщах с молитва към Бог, някак си намирах утешение в това. обикновено го правих в къщи, но този път бе спешно. изтичах в съблекалнята и започнах да се моля. "Господи, програмата за игнориране на женени ми засече, помогни ми да се оттърва от мисълта за него! Не искам да развалям семейството им, помогни ми да се справя с това." Помня молитвата сякаш бе вчера. Тогава чух глас, но не ми стана ясно от къде дойде. "Той ще бъде твой" Сащисах се, помислих, че си говоря сама, не знаех как да отговоря. Погледнах към прозореца там кръжеше кръг с неправилна форма , едвам се забелязваше. Беше във всички познати цветове . Почувствах се нереално. "Той ще бъде твой, след като загуби в катастрофа жената и децата си, ще му трябва време, но ще ги преживее и ще бъде твой." Изведнъж се почувствах празна, заради мен ще загинат невинни жена и деца. Не можех да го допусна. Въпреки страха заговорих.
-Все пак, не може ли да не умират, няма да го понеса, не искам да го имам по този начин.
Безформеният кръг се превърна в елипса, която импровизира усмивка. "Понеже постъпи правилно, ще ти кажем, че той ще изгуби чувствата си към нея, и ще бъде твой" Сега малко се поуспокоих. След което ми хрумна, Господи аз си говорих с кълбовидна мълния, това не беше ли шизофрения. Гласът отново проговори, сякаш усети мислите ми. "Това ще стане след 11 години" Замислих се- 11 години? До тогава щях да го забравя. "Ама може ли по малко 8 , 9 айде поне 10 а?" После си помислих, че се пазарях за нещо, което не беше за вярване. Гласът продължи сякаш не бе чул въпроса ми. "Няма да помниш този разговор, ще си го припомниш след като го спечелиш до тогава няма да си сама". Излязох от стаята. На другият ден имах стренното усещане , че нещо се е случило, но не помнех нищо, сякаш бях сънувала сън, който бях забравила. Имах 7 гаджета след това, някои по-добри други не толкова, когато го срешнах отново. В работата ставаха постоянно размени на местата с цел обучаване на персонала, него го преместиха и така не се видяхме 11 годони. В резултат на повторно такова преместване обаче точно след определеното време се оказах в един отдел с него. ТОй се опитваше да се свърже с мен, да ме предразположи а аз го отблъсквах, с обяснението, че е женен, сега като се замисля, не знам, защо но тогава, той ме дразнеше. Това,че се опитваше да е мил с мен, някак си не ме преразполагаше, не и както преди 11 години. Явно е било част от плана. Все пак настоятелността му не бе дразнеща а някак си мила, и постепенно раздразнението отмина. Обясни ми как не се разбирали със жена си и децата си, сякаш не го понасяли, тя искала да си намири друг и причее и причее. Няма нужда да ви разказвам неговата история. Ама той беше женен, но след тези разговори това сякаш вече не ми пречеше толкова. Не знам защо ? Веднъж ми предложи да ме откара с колата, дърпах се, но накрая надделя, може би защото той го искаше, аможе би и аз го исках? Както и да е говорихме общи приказки по време на пътя докато стигнахме до нас. Бързичко се изнизах от седалката навън.
-Чакай. Влез за малко в колата.-продума той.
Не издържах на порива, поддадох му се и влязох. Прокара дланта си зад врата ми и пръстите му сресаха косите ми. Сякаш им се наслаждаваше и изведнъж изтреля думите:
Харесвам те. Много те харесвам! Толкова те харесвам, че....-не довърши, нямаше и нужда.
Мина ток по цялото ми тяло. Усмихнах се сконфузено и не се усетих как казах :
-И ти.-после се изчервих и добавих-и аз.
След секунди само седях на дивана у дома сама. Той сигурно беше някъде по пътя за тях. В главата ми беше хаос. Взех Библията и заспах с нея. На дивана. За кратко. Сега се сетих, за странният диалог, който водих със себе си, или може би не преди година.
Нататък историята е като приказка, събрахме се , а сега живеем вече 2 година заедно и нищо не се е променило, освен към по-добро. Синът ми го приема, като баща. Разбира се прекрастно с него. Сега вярвате ли вече? Още не, ако искате елате да се запознаем на спирката на автобус 606 в квартал Супресница в столицата. Готова съм да ви го докажа, ако искате пишете. И вярвайте и вашият човек с главно Ч ви чака.

eh,fenris....vtrese me:)....11 godini......:))))
smali gi malko:)-pone za nqkoi:)
super ti e razkaz4eto!:)

са точни, точно толкова трябва да са! Радвам се че ти хареса! Понякога си заслужава да почакаш за да получиш истинското!

da de:)))))))))az toku 6to poglednah tvoite:))))))))da be6e poglednal i ti moite:))))))
Ako znae kak mi opravi edno tqgostno nastroenie...dano da ti se vrta6ta dvoino:)))))))

Радвам се когато разказите ми действат така ! Току що ме усмихна! НАдявам се денят да продължи да е такъв! Усмихнат да е и твоят!

страхотен разказ !Да можех да се напъхам и аз в него , да го преживея ?А, моите години и те ли са 11 ?
Поздравления ! Получаваш 10- по десетобалната система !

доста, по-малоко са и може би вече истичат! А може би ти си вече в този разказ и се приближаваш към краят му!:)

последните дни до края на живота ми ли ?Или до новото ми начало ?

начало Клео! Имам чувството че скоро ще ти се случи нещо хубаво, дано съм прав! Не се притеснявай и нямай страхове!

Не знам, ти си права разбира се, но понякога съдбата и кармата си правят странни баланси с нас!