-Братко, радвам се че си жив, онези кучета каварите, щяха да си платят ако ти бяха сторили нещо.
-Спокойно сестро, нищо не могат да ми сторят, аз съм закрилят от Земята.
Тя се разсмя. Според тяхната вяра и тази на враговете им близнаците бяха защитавани от Земята. За това брат и се бе превърнал в най-силният, най-смелият и най-хитрият войн. Тя също не отстъпваше на мъжете и заради благословията на Земята и се позволяваше да участва в битките наравно с мъжете. Днес тя бе останала да се погрижи за раненият им баща.
-Как е татко?
-Ще се оправи утре ще е на крака.-тя въздъхна.
-Какво те тормози Огнено цвете?
-Битките Червен сокол, тези непрестанни битки и за какво, за да можем да ловуваме...
-Знаеш, че времената са тежки дивечът е малко и територията е важна, трябва да си я върнем от каварите.
-Знам братко, но защо богинята ни наказва така?
Двамата се прегърнаха и погледнаха звездите. Преди година им се струваха близки изпълнени с топлина и радост, а сега бяха студени и далечни. И двамата потрепериха като спряха погледа си на Луната.
-Нищо не е както преди...-казаха го двамата заедно.
-Сестро чух, че сред бойците на каварите се появили двама като нас.
-Като нас?
-Да благословени от Земята. Той бил велик войн и тя също.
Двамата замълчаха. В племето ги уважаваха, но и страняха от тях, смятаха, че притежават някаква тайнствена сила. Интересно дали и при техните протинвици бе така. Прибраха се в бойните шатри и легнаха. Утре им предстоеше битка и на двамата. Всеки път те излизаха сякаш им бе за последно.
-Сестриче, трябва да лягаме.
-Добре братле, само да те попитам нещо, защо ни беше да се преместим тук от успешния лов? Припомни ми...
-За да помогнем на този клан, те изнемогват, а са наши братя.
-Но защо ние?
-Защото сме благословени от Земята и жреците смятат, че битката между нас и тези от техния ...
-Защо спря?
-Трябваше да ти кажа по-рано. Сред тях има също благословени от Земята и жреците смятат, че само ние можем да се справим с тях и да помогнем на кланът ни.
-До сега не ни се е случвало да срешнем, такива като нас, страх ме е братле...
-Не се страхувай сестриче, ние винаги побеждаваме нали?
Двамата легнаха в шатрата си и заспаха мигновенно.
Преди началото на битката бащата на Огнено цвете и Червен сокол ги повика:
-Днес ще бъде по-различно, вие двамата ще се биете срещу техните благословени от Земята.
-И без това исках да ги видя в действие, наслушах се на приказки за тях.-каза Червен Сокол и нададе бойния вик на анарите.
-Ааааааанаааааар.-като слагаше ръка на устата си след всяко "а".
-Успокой се братко, до сега не сме се били с такива като тях, не се знае какво може да стане.
Червен сокол, млъкна и се намръщи.
-Жреците смятат , че това е единствения начин да спрат битките. Да оставим Земята да реши.
Настана тишина. Ами ако Земята оттеглеше благословията си от тях, заради това, което правеха? Обаче нямаха избор, племето се бе произнесло и те трябваше да се подчинят.
Битката щеше да се състои привечер в момента когато Слънцето и Луната се срещаха.
Двете двойки се приготвяха за битката. Преглеждаха ремъците на конете им. Силата на лъковете си, здравината на стрелите. Точеха ножовете си. Такава битка се случваше веднъж в живота. Битка в която щяха да се решат съдбите на хората от тяхното племе. От тях зависеше дали племето им щеше да живее или да мизерства. Наближи момента на битката и двете двойки се отправиха към мястото на битката. Изправиха се един срещу друг и кимнаха:
-Аз съм Червен сокол а това е сестра ми Огнено цвете, тук сме да решим спора.
-Аз съм Сивият вълк а това е сестра ми Бистър поток и сме тук по същата причина.
Стояха и се гледаха. Останалите от племената се оттеглиха по шатрите си. Щяха да чакат сигнала за края на битката. Двамата братя се втренчиха един в друг. Сестрите се огледаха и грабнаха ножовете си. Обаче нещо ги спираше да направят първата крачка.
-Хайде анарско куче какво чакаш!
-Теб въшлив каварски пес.
Не му остана длъжен другият.
-И ти ли си като брат ти, нищо не можеш да направиш а само говориш?
-До тука чувам само твоят глас.-отвърна саркастично Огнено цвете.
Бистър поток отклони за момент погледа си към Червен сокол и в очите и проблесна нещо. Огнено цвете се загледа в Сивият вълк в него имаше нещо, нещо което...
-Ей кучко не гледай брат ми...
-А ти накъде гледаш а?
Червен сокол за момент си помисли, че ако не му беше враг Бистър поток би била...Набързо прогони мислите си, нямаше право да си мисли това, но тогава защо не нападаше брат и. ПОледна към него и забеляза, че и той не е съсредоточен в битката а гледаше собствената му сестра. Това , което се въртеше в главите им, не бе редно, не само защото имаха битка, а защото съюз между две двойки близнаци не бе толериран, даже бе прокълнат.
-Спрете, престанете, какво си мислим, че правим?
-Какво искаш да кажеш.-отвърна троснато Сив вълк.
-Видях как гледаш сестра ми а и видях как те гледа тя. А това което изпитвам към сестра ти не е редно.
-Ах ти лъжливо анаарско...
-Осъзнай се братко и аз изпитвам същото към Червен сокол. Мисля, че Земята ни отнеме така благословията си.
Двете двойки клекнаха един срещу друг и се загледаха. Но излъчването сега бе друго. Погледнаха към небето Луната бе кръгла звездите отново грееха топло. Нещо се бе пречупило в сърцата им. За тях тази битка бе свършила, те бяха победени от по-висша сила и четиримата.
-Знаете, че това не е редно, но не мога да заповядам, на сърцето си, особенно , когато то толкова силно тупти за теб.-обърна се Сив вълк към Огнено цвете.
-Твоите бистри очи ме карат да летя.-промълви Червен сокол на Бистър поток.
Момичетата се изчервиха. Станаха, бавно се приближиха и се гушнаха в тях. Имаха чувството, че не могат да се разделят никога. Яхнаха конете и потеглиха далече в гората, далече от хората, далече от пречките за любовтта им.
Докато чакаха знака за края на битката от племето на анаарите изпратиха съгледвач и скоро стана ясно че четиримата са изчезнали. Съгледвачите установиха, че са яздили заедно и че два от конете не са имали товар. Семейстовата на благословените от Земята повикаха жреците и майките засипаха проклятия по-тях. Те бяха изоставили племената им по-време на голяма война. Колкото и да е странно, племената се обединиха в това да ги намерят и войната бе забравена за момента. В един момент следите се изгубиха в един поток. И тогава дойде проклятието. Двете майки се събраха и прокълнаха дъщерите и синовете си да са вечно разделени и само в определени дни в годината да могат да се докосват до това което са изгубили. И това щеше да се случи, когато всеки един от тях си легнеше до своя възлюбен. Жреците предупреждаваха майките да не бързат, но думите бяха изречени.
-Трябва да починем замалко, конете са изморени.-каза Огнено цвете. Направиха бивак. По пътя бяха отстреляли един сръндак. Момичетата се заеха да го приготвят. Момчетата отидоха до близкият поток напоиха конете и ги завързаха близо до сочна трева. Излегнаха се и започнаха да наблюдават Луната, която сякаш ги викаше. В този момент се проклятието бе задействано. Сив вълк и Огнено цвете се превърнаха във вълк и вълчица. А Луната започна да притегля Червен сокол и Бистър поток. Вълкат и вълчицата започнаха да вият а Братът и сестрата протягаха ръка към тях за да се задържат поне за малко, да останат още малко. Тя със своят брат, той със своята сестра. Болката беше силна. Сякаш някой откъсваше душата им и я раздираше на две. Червен сокол и Бистър поток се появиха като сенки на Луната. Оттогава всяко пълнолуние вълците вият. Вият за изгубената си душа и тогава успяват да се докоснат до нея, защото образът на двойката от Луната е най-ярък. Твърди се че след това като се случило всяка година се появявала нова звезда на небосклона. А вълците при всяка кръгла Луна продължават да викат жално своят брат и сестра.

Страхотен е ?Когато ти чета разказите все едно съм участвала във филма ти или по точно съм ти била на гости в твоя приказен свят.Лошото , е че бързо свършват.

филмът никога не свърша, просто се сменят сцените!Всеки път различни!

dosta silen i tejak razkaz....mai4ina kletva......za vrori pat,prez jivota si do tuk,sre6tam tova v literaturna tvorba i......to za men ne se komentira.

Принципно съм любопитен, но няма да нахалствам, самият аз не мога да разбера такива родители!