-Виж какво остави ме на мира, не мога да те понасям.
-Съжалявам, но ти ме повика, това да не е рум сървиз, аз не съм келнер.
-Тогава имах нужда от теб за да се справя с нещата с проблема.
-И какво помогнах ти и сега ми биеш шута.-чу се силен смях.
-Няма да стане приятелче.-продължи той.
-Така ли, сигурен ли си, ами ако скомча от моста какво ще правиш?
-Ще те последвамразбира се, но не съм аз този които ще умре.
-Кучи сине, защо си се настанил толкова самодоволно там. Свърши си работата сега изчезвай.
-Моля? Няма да стане братко, тук вече ми харесва, приятно си изкарвам, наслаждавам се на много неща.
-Добре, помогна ми, но можех да се справя и без теб!
-Ти? Абе ревльо, веднага сдаде багажа след като тя те заряза.
-Не ми напомняй за нея, ще те убия.
-И как ще стане това, не забравяй, че без мен нямаше да излезеш изобщо от това в което се бе превърнал. Май ще трябва да остана да те проконролирам, да не ти се случи отново.
-Ккаво? Абе откачалко я ми се махай от главата, ще се справя и без теб.
-Нима, да ти припомням ли, какво се случи последния път. Колко романтично го раздаваше, направо ми се гади като си помисля. Носеше и цветя, пишеше и стихове, купуваше и пръстени. Тя ти пускаше от време на време, колкото да не е без хич....
-Сприиии, престани веднага!
-Няма ще ти припомня всичко, за да знаеш, че без мен си нищо.
-Моля те иди си!-изплака другият.
-Слушай, макар, че тонът ти сега ми харесва, повече от преди малко пак ще си довърша мисълта.
-Недей, не искам да си спомням!
-Тя те лъжеше през цялото време и когато я хвана с онова копеле, ти се усмихна и каза "съжалявам миличък, но на мен ми трябваше истински мъж" и те заряза, като добави да си останете приятели. И ти остана приятел с нея стана приятел и с тъпата горила, която я чукаше и за какво за да си до нея- Тогава в една нощ се появих аз, ти ме повика и аз оправих нещата. Сега горилата е в кома, помниш ли кой я прати там...
-Млъкни бе чудовище тъпо, не съм те изкал тук, после за малко да вляза в затвора, не ме затвориха защото решиха, че е невъзможно да го направя. Бившата ми свидетелстваше против мен, но никой не и повярва защото е бивша.-тук се усмихна.
-Виждам, че май си променяш мнението а!?
-Глупости, помня, какво стана, как тя пищеше и крещеше и умоляваше да спреш. След това ме потърси да се върне при мен, месец след това, но вече нямах нужда от нея. Вече съм добре, справям се и без теб, разкарай се от живота ми завинаги.
-Не можеш да ме изхвърлиш ей така от живота си, не става батка,2 не става, мога да заспя, но не и да си тръгна.
-Махни се идва гаджето ми, не искам да те чуе.
-Добре, но пак ще съм тук.-ухили се той.
Видя се с нея , поговориха си отбиха се у тях, правиха секс и накрая тя заспа.
-Бива си я и тя ли търси истински мъж или си и достатъчен?-попита находчиво.
Той се погледна в огледалото и каза:
-Утре отивам на психиатър, писна ми от теб, щом не щеш с добро, ще те разкарам със сила.
Другият млъкна. На огледалото се виждаше само един човек, но всякаш излъчването в очите му бе различно. Беше му помогнал, но на каква цена. Въпреки това си спомни удоволствието от адреналина и силата, която се надигаше в него. Удоволствието да изтрие самодоволната му усмивка от лицето и тя да се замени от уплашен поглед, който не можеше да повярва че това се случва, преди да го прати в кома. Тръпката бе невероятна изживяването бе като многократен оргазъм. ПОтръпна оттърси се от тези чувства, знаеше кой ги предизвиква:
-Добър опит, но утре ще те убия за винаги, няма да владееш живота ми. Никой няма да го прави.
Другият потръпна, може би бе време за един последен опит? Отказа се, трябваше му силен катализатор а наблизо нямаше какво да го предизвика.