Блогрол
1. Блогът на тандемът ми с есси!
2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Постинг
25.01.2008 06:43 -
Огнената фея
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1573 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2008 09:27
Прочетен: 1573 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 13.03.2008 09:27
Обичаше, огъня от малка. Неговия пламък, излъчване, причудливите сенки , които хвърляше нощем, върху дърветата, наоколо. Приличаше на дух, живо същество, до което обаче и бяха казали да не се доближава, защото можеше да се изгори. Обаче, когато го наблюдаваше той неудържимо я привличаше. Дори сякаш и говореше, успокояваше, привличаше я към себе си. Тя не можеше да разбере, как такова красиво нещо би могло да наранява. Около него имаше сила, тя усещаше силата му и искаше да я изпита, да вземе от тази сила. Вече бе на 16-сет лета. Според традициите на племето скоро трябваше да си избере съпруг. Но бе много странно девойче, всички я считаха за такава, никой не искаше да я вземе за жена а и тя не искаше никой. Боравеше прекрасно с лък и брадва, както и с кинжал, яздеше като бурята нощем. Просто никой не се наемаше да я превърне в послушна жена. Бяха опитали неколцина, които се смятаха за голяма работа, не се получи, отказаха се с подвити опашки и си избраха обикновени девойки. Когато баща и настояваше вече за пореден път, че трябва да избере момък, тя взе решение. На другият ден на закуска, баща и отвори дума отново за това, тя стана и се поклони пред него, такъв бе обичаят, а и той бе единственият мъж, който тя уважаваше и продума:
-Позволи ми да кажа нещо татко.-баща и кимна и тя продължи:
-Ще предложа изпитание за смелостта на тези така наречени войни.-тук баща и присви очи и тя смени тона:
-На войните, и който от тях го премине, ще ме вземе за жена.
Баща и кимна и каза:
-Да бъде, а какво ще е изпитанието дъще?
-Който влезе с мен в огъня и излезе заедно с мен от него ще бъде мой годеник и уважаван съпруг!
-Ти си луда дъще, не може да направиш това!
-Даде ми твоята дума тате.- каза тя и се поклони.
-Прибързах, но думата ми на две не става, така ще бъде и дано Великият бъде с теб, в тази лудост, не искам да те изгубя.
Девойката се поклониотново и се усмихна. Скоро новината се реазчу. Желаещи имаше, но какво щеше да се получи?
На другия ден струпаха огромна клада с дървета в центъра на площада, и ги запалиха, в уречения час, девойката застана на метър от огромният огън и изчака първият кандидат да я хване за ръка.
Пристъпиха напред, движеха се с малки крачки, когато стигнаха до половината разстояние, той пустна ръката и тръгна назад. Повечето постъпваха така. Един стигна с нея до самият огън, но усещайки жегата извика и избяга , сякаш огънят бе подпалил задника му. Имаше много комични, но само гледани от страни ситуации. Имаше няколко изгаряния, за които се погрижи шамана на селото. Той беше чувал за една легенда предадена му от прадядо му, когато той самият бе още дете. В нея се разказваше как огънят дошъл при хората. Тогава в зимните дни, хората се увивали в кожи и им било тъмно и студено, месото го ядяли само сушено или накиснато в сол. Веднъж един ловец от племето се заблудил в планината докато преследвал елен, и се чудил как да се върне, а наближавало да се стъмни, тогава ставало много студено, брадата му започнала да хваща скреж. Започнал да заспива, студът почнал да влияе на ориентацията и издръжливостта му, едвам държал очите си отворени. Усетил че вече не може да продължава и полегнал, тогава усетил силно парене по бузата. Пред него стояло приказно създание. Излъчвало топлина от, която се чувствал жив. Било направено от някакъв материал, който не бил виждал до тогава. Била жена с малко нисък ръст, с червеникави коси, които преливали от жълто, към оранжево, до червено. Трудно можел да я гледа от близо, излъчвала силна топлина. Имала криле, които били прозрачни с червени фигури по тях. Тя откъснала малко от косата си и я увила около едно дърво напоено със много смола, то пламнало моментално. Тя му подала голамата пръчка и рекла:
-С това ще се стоплите през зимата и ще ви помогне да приготвяте храната си! Сами ще се научите как сами да го произвеждате. Нарича се огън, а аз съм огнената фея. Наблюдавах мъката на хората и реших да ви помогна. Но това има цена на всеки 1 000 години една от вашето племе, трябва да поеме грижата за огъня. Войнът кимнал и все още не знаейки къде се намира се запътил на изток, скоро излязъл от гората и се прибла в племето, от тогава хората почитат духът на огъня, предаден от Огнената фея. Шаманът не бе чувал за някой случай до сега някое момиче да е ставало Огнена фея, но тук ставаше нещо. Накрая се появи един младеж. Изглеждаше спокоен и уверен в себе си. До сега девойката се бе забавлявала и поддигравала на желаещите ръката и. В този момент млъкна и само се приближи до него за да изпълни ритуала. Тръгнаха към горящата клада, която вече леко бе намаляла, но още се усещаше жегата и. Момъкът пристъпваше в крачка с нея, бавно, но сигурно, сякаш, имаше всичкото време на света и огънят не го притесняваше изобщо. Наближиха кладата, когато обикновено всички побягваха, той продължи с нея, още една крачка и щеше да влязат в кладата. Всички очакваха огънят да ги погълне, когато те пристъпиха и изчезнаха в кладата бащата изохка, сърцето му се сви. В този момент кладата се разпадна, от там изкочиха две яркочервени същества, едното с криле, а другото държеше две тояги и ги въртеше с ръцете си тоягите горяка по върховете си. Вождът насили очите си и се вгледа. Това с крилата бе дъщеря му, та размаха криле и се приближи до него, от нея се излъчваше силна топлина. Очите и горяха, тя се усмихваше:
-Винаги съм изкала това татко! Тя отлетя при младежа, който продължаваше да мята тоягите и да ги лови ловко във въздуха. Хвана още две и направи същото. Ожениха се , макар и свадбата да бе доста гореща. След което и двамата се запътиха към гората. На този ден всяка година се празнува празника на огнените духове и тогава младежите тренирали цяла година подмятат горящи от двете страни факли, по една за всяка ръка. Наричат ги Пойл. Говори се , че двата огнени духа си родили много деца и те разпространили огъня по целият свят.
-Позволи ми да кажа нещо татко.-баща и кимна и тя продължи:
-Ще предложа изпитание за смелостта на тези така наречени войни.-тук баща и присви очи и тя смени тона:
-На войните, и който от тях го премине, ще ме вземе за жена.
Баща и кимна и каза:
-Да бъде, а какво ще е изпитанието дъще?
-Който влезе с мен в огъня и излезе заедно с мен от него ще бъде мой годеник и уважаван съпруг!
-Ти си луда дъще, не може да направиш това!
-Даде ми твоята дума тате.- каза тя и се поклони.
-Прибързах, но думата ми на две не става, така ще бъде и дано Великият бъде с теб, в тази лудост, не искам да те изгубя.
Девойката се поклониотново и се усмихна. Скоро новината се реазчу. Желаещи имаше, но какво щеше да се получи?
На другия ден струпаха огромна клада с дървета в центъра на площада, и ги запалиха, в уречения час, девойката застана на метър от огромният огън и изчака първият кандидат да я хване за ръка.
Пристъпиха напред, движеха се с малки крачки, когато стигнаха до половината разстояние, той пустна ръката и тръгна назад. Повечето постъпваха така. Един стигна с нея до самият огън, но усещайки жегата извика и избяга , сякаш огънят бе подпалил задника му. Имаше много комични, но само гледани от страни ситуации. Имаше няколко изгаряния, за които се погрижи шамана на селото. Той беше чувал за една легенда предадена му от прадядо му, когато той самият бе още дете. В нея се разказваше как огънят дошъл при хората. Тогава в зимните дни, хората се увивали в кожи и им било тъмно и студено, месото го ядяли само сушено или накиснато в сол. Веднъж един ловец от племето се заблудил в планината докато преследвал елен, и се чудил как да се върне, а наближавало да се стъмни, тогава ставало много студено, брадата му започнала да хваща скреж. Започнал да заспива, студът почнал да влияе на ориентацията и издръжливостта му, едвам държал очите си отворени. Усетил че вече не може да продължава и полегнал, тогава усетил силно парене по бузата. Пред него стояло приказно създание. Излъчвало топлина от, която се чувствал жив. Било направено от някакъв материал, който не бил виждал до тогава. Била жена с малко нисък ръст, с червеникави коси, които преливали от жълто, към оранжево, до червено. Трудно можел да я гледа от близо, излъчвала силна топлина. Имала криле, които били прозрачни с червени фигури по тях. Тя откъснала малко от косата си и я увила около едно дърво напоено със много смола, то пламнало моментално. Тя му подала голамата пръчка и рекла:
-С това ще се стоплите през зимата и ще ви помогне да приготвяте храната си! Сами ще се научите как сами да го произвеждате. Нарича се огън, а аз съм огнената фея. Наблюдавах мъката на хората и реших да ви помогна. Но това има цена на всеки 1 000 години една от вашето племе, трябва да поеме грижата за огъня. Войнът кимнал и все още не знаейки къде се намира се запътил на изток, скоро излязъл от гората и се прибла в племето, от тогава хората почитат духът на огъня, предаден от Огнената фея. Шаманът не бе чувал за някой случай до сега някое момиче да е ставало Огнена фея, но тук ставаше нещо. Накрая се появи един младеж. Изглеждаше спокоен и уверен в себе си. До сега девойката се бе забавлявала и поддигравала на желаещите ръката и. В този момент млъкна и само се приближи до него за да изпълни ритуала. Тръгнаха към горящата клада, която вече леко бе намаляла, но още се усещаше жегата и. Момъкът пристъпваше в крачка с нея, бавно, но сигурно, сякаш, имаше всичкото време на света и огънят не го притесняваше изобщо. Наближиха кладата, когато обикновено всички побягваха, той продължи с нея, още една крачка и щеше да влязат в кладата. Всички очакваха огънят да ги погълне, когато те пристъпиха и изчезнаха в кладата бащата изохка, сърцето му се сви. В този момент кладата се разпадна, от там изкочиха две яркочервени същества, едното с криле, а другото държеше две тояги и ги въртеше с ръцете си тоягите горяка по върховете си. Вождът насили очите си и се вгледа. Това с крилата бе дъщеря му, та размаха криле и се приближи до него, от нея се излъчваше силна топлина. Очите и горяха, тя се усмихваше:
-Винаги съм изкала това татко! Тя отлетя при младежа, който продължаваше да мята тоягите и да ги лови ловко във въздуха. Хвана още две и направи същото. Ожениха се , макар и свадбата да бе доста гореща. След което и двамата се запътиха към гората. На този ден всяка година се празнува празника на огнените духове и тогава младежите тренирали цяла година подмятат горящи от двете страни факли, по една за всяка ръка. Наричат ги Пойл. Говори се , че двата огнени духа си родили много деца и те разпространили огъня по целият свят.
свещено тайнство е... Огнено, светещо...
Много хубава история..., под звуците на Вангелис...
цитирайМного хубава история..., под звуците на Вангелис...
огънят някак си винаги ме е привличал, а съчетан с любовттта....ти си го усетила, все едно две тайнства се сливат в едно!
цитирайсе страхува де не изгори може да се вледени.Поздрави!
цитирайблагодаря ти! А огънят винаги ме е привличал!:)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 30773