Това са две мои есете да ги наречем, защото не се сещам за друго название! В тях аз успях да излея това, което ме мъчи, така успях да се освободя! Ще съм ви благодарен, ако ги прочетете и да си кажете мнението по въпросите, които зададох по-долу! Оказа, се че писането е един деобятен космос и аз все още осъзнавам, колко възможности крие то! Благодаря предварително
Болка
Гледам и не вярвам на очите си, на ушите си , на сетивата си!Има само болка! Болката ме заобикаля от всякъде и аз съм като разкъсван отвсякъде! Всеки дърпа към себе си! Всеки иска внимание иска да се съобразя с него с неговите желание! А моите желания? Те нямат значение, вече свикнах, с това! Моите мечти са чуждите, моят живот е този на другите! Аз живея живот назаем! Когато се опитам аз да решавам, съдбата се намесва и аз отново се съобразявам! Моят живот е на другите и те само ми дават техният назаем! За да мога и аз малко да се зарадвам, за малко да изпитам радост! Макар и за малко! Когато всичко изглежда, че се оправило, тогава отново се появява нещо и отново аз заживявам живот на заем! Аз съм отшелника, гостът, приятелят, изтривалката на чувства!Аз съм забравилият какво е личен живот! Трябва да се боря със зъби и нокти за всяка моя мечта и когато я изпълня, се появява нещо, което ме кара да я зарежа, след като тя е вече факт! За да градя нова, поради някаква причина! Болката писъства в живота ми постоянно, вече ми е като верен приятел, като другарче по чашка! Тя единствано ме разбира, вече се питам има ли смисъл! И винаги си отговарям, че има ! Но кога ще дойде този смисъл?
Нали съм писател? Да бе дрън, дрън нищо не съм аз само си вадя душата пред другите и я разпъвам на кръст! Доставя ми удоволствие да бъда използван да бъда употребен и захвърлен, да бъда разпънат на кръст! Емоциите ми вече ме болят, но все още търся нови, от които лболката само се увеличава. Емоционален мазохист съм аз, не мога да се откъсна от това желание, убийствено желание да бъда с някой, нищо че той ме използва, но да съм с някой! Бях силен, бях смел, вече емоциите ми ме раскъсват, отнемат силата ми, търся я отново, но тя е толкова далече, че само мога да я докосна за секунда и ме наблюдава, както се наблюдава експеримент в лабораторни условия! Искам някой да направи нещо за мен, поне малко, умолрих се всичко аз да правя да давам, да давам и в замяна да получавам трохи! Малки дребни трохи, те вече не ме задоволяват, повече компромиси не мога да правя със себе си! Вече искам всичко или по -добре да не получавам нищо! По -добре някъде далече сам, но не самотен! Вместо самотен сред другите! Имам нужда да избягам, далече, далече и не мога да устоя да последвам дивите си братя в горската пустиня, пустиня за някои красив дом за нас!Там ще вия, но ще има кой да чуе гласът ми!


Има един слънчев лъч в живота ми, дано и той не угасне!
Оправяйте се без мен писна ми!Писна ми от всички , които само вземат от мен а нищо не дават! Писна ми да живея живот назаем! Вече слагам край на глупостите, скоро ще разберете как!

Абсолютно винаги ми адски инетерсно да те чета,а сега тези изповеди ме карат да ти се възхищавам още повече.

понякога пиша така за да се освободя, а като се освободиш ставаш и по красив вътрешно нали?;) Благодаря ти , че ги прочете!

хей, колега.С паралела писане-секс ме уби.Така си е-едното има заместител, другото -не.Когато някой пишещ каже,че не му пука дали го четат и дали го харесват, не му вярвам.Защото знам-важно е да знаеш,че някой е докоснат от написаното от теб,че го е изчел,че го е почувствал,че го е докоснало.И понеже караме по допирателната със секса-може би това е момента на творческия оргазъм-читателското докосване.Поздрави и пиши!

ти си талант, разбрала си връзката! И го каза толкова добре! Ще пиша, изповедите са стари случаи, но просто ми хрумна да ги публикувам, а да усетя настроенията на колегите като теб! Читателското докосване наистина е истински оргазъм, особенно , когато читателят е усетил идеята ти! Благодаря ти и ще пиша , аз не мога да спра, то наистина е като нуждата от храна, питие и секс поне за мен!

Това е , това са моите оръжия, и винаги ги размахвам, до предела! Благодаря ти!