-Приятел, нещщщщо, май алкохола ми дойде в повече, иначе ти кааак си?.-попита ме той. Бяхме на кръчма, бяхме си пиййнали порядъчно. Причината? Нужна ли е такава? Всъщност беше края на работния ден. Той като се наиеше винаги ме наричаше приятел. Макар, че все още не бешше пиян, беше в кондиция, усещаше се че нарочно се прави.
-Няма нищо съкровище, всичко ми е наред.-усмихнах му се аз. Бяхме женени от 5 години. Да не си помислите, че сме големи пияници, просто излизахме в края на работната седмица. Имаше още двама приятели дошли с нас, но те вече си бяха тръгнали, не издържаха на нашите запои. Трябва да отбележа, че и мен ме беше хванало, но още не ми личеше, трябваше ми още малко водка с доматен сок за тази цел. Абе голяма емоция беше, като излизахме, заедно, винаги ми беше весело с него. В момента ме гледаше леко учудено. Вероятно се изумяваше, че още не съм под масата, в случая под бара. Правеше ми се нещо щуро, исках да разнообразя, малко. След такава, дълга работна седмица, на човек му се иска да полудува. На мен, това ми се случва често, а моето мило момче винаги бе готово за забавления. Оглеждах бара от известно време и наблюдавах девойките, който се намираха в бара, просто нещо ми говореше, че нещо ще дойде от там. Смушках го в ребрата, за да го пораздрусам и му се ухилих нагло. Той ме изгледа леко объркано, но видях, че алкохола, не бе замъглил, напълно разсъдъка му. Той забеляза светлинката в очите ми и се загледа в погледа ми, опитвайки се да фокусира. Оживи се, явно размишляваше, каква ли щуротия съм намислила и дали и той ще се позабавлява? Огледх салона, той проследи погледа ми. Имаше няколко кандидатки, за забавлението, въпроса беше, коя да бъде и как да я изработим. Ние с него се познаваме, от 10 години, женени бяхме от пет, е нямахме църковен брак, но иначе, законно двамата си принадлежахме един на друг.
-Виждаш ли, огледай се, има ли наоколо, девойка, която да ти хареса?-прошепнах му аз със заговорнически глас.
-Защо?-ме попита очудено той. Знаех си че ме обича, и не би погледнал жена, нов случая това бе необходимо за да се позабавляваме. Все пак си беше мъж и харесваше женските атрибути. А ме бе обзело палавото настроение и реших да го провокирам да го направи. Прошушнах му в ухото, няколко думички, които не са за тук, да ги споделям, но които всяка от вас сигурно е казвала на половинката си и той подскочи. Огледа се живо и погледа му попадна върху една знойна червенокоса красавица, с изрусен бритон, зелени очи и перфектно тяло. Признавам му го имаше вкус за жени. Ухилих се до уши и се запътих към жертвата. Момичето беше седнало само, до нея имаше празен стол. Успях да се добера до него преди, някой ентусиазиран мъжкар да ме изпревари. Спомням си, че всъщност, когато се срешнахме между нас припламна искра, но в действителност нямаше да се получи нищо, ако не беше чара и настоятелността ми. Аз го свалих, но той си беше чаровник, дамите го харесваха, но винаги когато трябваше да поеме инициативата се дърпаше. Сега от известно време не беше така, отрака се да го вземат дяволите. Флиртуваше много, но не ми изневеряваше, беше ми верен. Обърнах се към мадамата и казах с дрезгав баритон:
-Извинете, мога ли да ви почерпя едно питие?
Усмихна ми се мило и продума:
-Разбира се, водка с кола ако обичате.-наистина го биваше да избира, гласът и беше като на славей. Заговорихме се с момичето, окозо се сдудентка от университета наблизо. Беше меломанка, което беше добре дошло започнахме да разговаряме с цитати от песни и просто си пастнахме. Любимите ни групи съвпаднаха. След толкова години все още се чудя как успява така да прецени хората от един поглед.
Казах и за него това онова и тя се заинтригува и погледна към него. Тогава аз мухвърлих един поглед и бръгнах с пръст в устата си като направих ченгел. Това означаваше She"s got the Look. Имахме си знаци, които кръщавахме на любими цитати от песни. Той и привлече вниманието с специалният си поглед, леко тъжен, но сериозен. И мен ме свали с този поглед гадината му проклета, но това е друга история. Както и да е момичето се запъти на там. А на мен в главата ми зазвуча една песен на Велвет револвер- Освободи ме. Отново освободих импулса у него, импулса на ловец, на хищник, възбуждаше ме като го гледах да прави това. Тя седна до него и му се усмихна. Той кимна и я попита нещо. Тя му отговори и погледна към мястото ми, но аз вече не бях там. Тя ме потърси поглед, но той я докосна леко и и се усмихна. Заговори я като и даваше всякакви намеци с езика на тялото и очите си. Момичето явно бе очаровано, защото кръстоса краката си и отпусна ръцете от гърдите си. Гледаше го право в очите а той гледаше леко отнесено. Този поглед явно свърши работа защото тя отпусна ръка върху бедрото му. Той ме немери с поглед и ми кимна. Аз тръгнах към къщи. Децата не бяха в къщи а на село при баба си. Аз се прибрах и си легнах в леглото и загасих лампата но не заспах. След 20-ина минути той се прибра в компанията на червенокосата. Чувах ги как си говорят:
-Леле, да знаеш само, това никога не съм го правила. Моля те не си прави лоши изводи за мен, не съм такова момиче.
-Разбира се, няма проблем и на мен за първи път ми се случва.
Беше ми весело, но изчаквах правилния момент. Чух ги да се събличат в хола. И тогава я чух да казва:
-Брат ти е голям сладур.
-Не ми е брат жена ми е.-отвърна моето съкровище и аз нахълтах в стаята.