Днес стана рано, имаше малко работа да свърши в службата преди да дойдат другите. Винаги на него стоварваха допълнителната работа е и на една колежка, която бе от друг отдел и само бе чувал за нея.
Стана погледна се в огледалото и му хареса това, което вижда. От известно време имаше самочувствие за себе си. От къде го бе придобил? Е това е друга история. Взе четката за зъби и започна сутрешната процедура по миенето на зъбите, пропускаше я само в извънредни случаи. Като нощен риболов например, но напоследък не намираше много време за това забавление. Ходеше по купони и дискотеки, защото на приятелите му и на техните приятели им бе приятно неговото присъствие, а той трудно отказваше. Като приключи със зъбите си, пусна водата на душа. Като излезе от банята беше вече свеж и готов за нови подвизи. Работният му ден започваше в 8:30, работеше на държавно служба, за базата данни на земеделското стопанство, която се преизграждаше всеки ден. Облече се и изкара колата от гаража. Пристигна както обикновено с 15 минути по рано. Паркира на паркинга и бързо се покачи по стълбите, по това време почти нямаше хора в офиса и той спокойно се приближи до компютъра си и го включи за да се порови в интернет. След малко се появи една от интернет приятелките му с името Салена. Спомни си че и бе пращал свои снимки, но тя не искаше да изпрати нейни. Имаха някакъв флирт, но не се стигна до виждане. Той я подкачи отново. Днес щяха да ходят с негови колеги и някои приятелчета на клуб. Покани я като предварително знаеше, че тя ще му откаже, както и стана. Работния ден премина бързо. Той не се замисляше какво работи а прасто го правеше. След работа отиде взе си душ и се приготви. След малко чу сигнала на клаксона, един от компанията им бе дошъл да го вземе. В 10 часа вечерта вече бяха заели масите си. Те бяха постоянно запазени за тях, нещо като вип обслужване, но не съвсем. Започна купона и всички станаха да танцуват, на него нещо в момента не му се танцуваше:
-Дами и господа, забавлявайте се след малко и аз ще дойда.-каза той. Опитаха са да го разубедят, но не успяха. Затвори очи и се отпусна в удобното кресло, което сякаш го обгърна отвсякъде. В този момент почувства една нежна длан да кацва на очите му. Чу тих шепот:
-Моля те не отваряй очи.-в гласът имаше толкова нежност и болка едновременно че той кимна. В този момент усети две нежни устни да се впиват в неговите с истинска страст. Не бе изпитвал такава от дълго време. Леко отпускане, след което езичето и, проникна и докосна неговото. Устните и отново нежно го целунаха и тогава той усети лек вкус на ягода. Имаше усещането че не иска целувката да спре изобщо.
-А сега продължавай да държиш очите си затворени.-каза тя. Този път сякаш от устните и пърхаше радост. Той кимна. Държа очите си затворени, докато не го побутна някой.
-Ей човече какво ти е да не заспа.-беше гласа на един от неговата компания. Отвори очи и се огледа. Нямаше непознато момиче около него, само Пешо го гледаше учудено. Разтърси глава за да се съвземе от усещането за целувката, но то не избледня а се засили. Разказа на приятелите си за случката а те го гледаха все едно е извънземен от планетата Уран. Реши да пусне обява, отиде в един от по-голямите вестници и разказа историята си. Редактора на вестника се съгласи да помогне. Историята толкова му хареса че реши да я постави на първа страница. "Момичето, което ме целуна на...в...часа нека се обади на този...телефон" Отдолу бяха сложили неговата снимка и следните думи:
"Искам отново да преживея това което преживях тогава". Имаше много обаждания, но когато той ги попиташе за думите, които тя е казала, всички се проваляха. Пуснаха и билбордове с това съобщение, но никой не се появяваше. На 7ия ден имаше обаждане. Гласът беше приятен и достта приличаше на този от дискотеката. За малко се зароди надежда в сърцето му.
-Какво ми казахте онази нощ, госпожице? Задеде обичайният си въпрос. Настъпи мълчание, което продължи в продължение на минута. Тогава тя проговори:
-Затвори си очите имам изненада за теб. Въздъхна и затвори телефона, защо ли се надяваше изобщо? Телефона отново звънна този път беше редакцията на вестника. Имаше за вечерта предаване в което щеше да участва те щяха да се опитат да издирят девойката и да го срешнат с нея на живо. Съгласи се, вече нямаше значение. Пък и това бе възможност макар и процентно минимална. Надеждата не беше угаснала съвсем. Когато пристигна го настаниха на един червен диван и му предложиха клипове с представяне на четири девойки, всичко ставаше на живо. Гласовете бяха приблизително същите, но не беше сигурен. Запознаха го със всяка. Дори го накараха да целуне всяка една, но не бяха те. Усещането не бе толкова пълноценно. Целувките с тях бяха бледо копие на онази, която усети в клуба. Прибра се разочарован в къщи, но не се предаваше щеше да направи, каквото е възможно да я предизвика тя да се обади.
В работата му го бъзикаха постоянно, но той не обръщаше внимание. Вършеше си нещата без проблем, защото беше свикнал да не обръща внимание и действаше автоматично. Работата нямаше връзка с това, което изпитваше и за това и го уважаваха. Приятелите му се опитваха да го разубедят да се откаже, но той не искаше, беше решил че трябва да знае. Накрая го зарязаха с идеята да си строши главата пък после ще дойде пак при тях. Изостави забавленията в любимият си клуб, защото му напомняше за целувката. Когато вече вестника бе започнал да губи интерес и скоро щеше да си вземе обратно джеесема, той получи смс:
"Виж си пощата". Електронната поща не я бе давал на вестника, а смс-а бе получен на специалният телефон даден му за кампанията. Прибра се бързо в къщи. Имаше няколко писма по работа и едно от Салена. Бързо го отвори.
"Защо направи всичко това?Исках просто двамата да имаме един незабравим момент а ти го разказа на целия свят? Не мога да ти подаря тази целувка отново, просто не бих могла! Не искам да се привързвам към теб ще бъде болезнено и за двама ни. Просто няма да ме харесаш като ме видиш! Ще се отвратиш от мен. Не знам защо го направих, но исках да си подаря един щастлив момент."
Той започна да пише, дори не помнеше какво е написал накрая, но болката, която се изля от сърцето му, помнеше много добре. Накрая тя се съгласи да се видят. В същото заведение по същото време, същият ден от седмицата, на същото място. Отиде там 30 минути по рано. И започна да се озърта като трескав, но тази целувка го бе променила и той искаше отново да я изпита. Затвори очи както се бяха разбрали и зачака. Отново усети топлината на устните и преди да го докоснат и понечи да отвори очи.
-Не отваряй очи, нека още веднъж бъде красиво, моля те!
Подчини се, но хвана ръката и. Тя не се възпротиви. Следващите пет минути, ще кажа, че просто бяха неземни. Тя го близна по горната устна и седна до него. Той отвори очи и погледна към нея. Просто нямаше търпение да я види и да я претърне. Пред него стоеше същество с черна коса смъртнобяло лице и искрящи зелени очи. Беше облечена с черна мантия и качулка. Кожата и нямаше пигмент под нея се виждаха вените. Беше стряскащо, но той просто притвори очи и потърси отново устните и за да изпита това невероятно усещане за целувка.

Понякога една магическа целувка е достатъчна, наистина достатъчна, но ти знаеш това нали?
В нея има магия, която не може да се сътвори по друг начин!

знаех си че ти е познато, изгубвам се в очите и ги притварям бавно после идва взрив от светлина, която бавно те поглъща и се губиш в бездна от любов, страст и толкова силни емоции, че ти се иска да продължи вечно и сякаш продължава вечно, постепенно силата намалява и накрая бавно откъсваме устни един от друг с леко съжаление, че трябва да прекъснем!

това се опитах да предам в този разказ, това усещане, толкова е силно, думите "липсват ми устните ти" са едни от най-силните за мен!

не те разбрах!:)

ми е достатъчно, наистина!