„Виждаш ли красотата? Да? Къде? Покажи ми я. Затрудняваш се с отговора нали? Може би е време да свалиш тези очила и да погледнеш без тяхна помощ? Кои очила? . Не говоря за тези очила на носът ти, но ако не ги виждаш не мога да ти помогна.”

Думите кънтяха в главата му като малки камбанки, и болезнено му напомняха, че нещо не е в ред. Не можеше да разбера какво обаче. Обърна се назад. Циркът оставаше зад него в далечината като странно видение. Не бе ходил на такъв от години, защо сега отиде? Защо реши, че  не е зле да го направи? Автобусът зави и циркът се скри окончателно от погледа му. Мисълта му се зарея към преживяното му до този момент. Сутринта стана, погали Габриел и се зае с сутрешните си задължения. Живееше сам и се налагаше да се погрижи за всичко. От дневната се чу лаят на Габриел. Чудесна старонемска овчарка с много развит интелект, може би дори повече от него. Подсмихна се.

- Тихо Габриел рано сутринта е.

Кучето обаче не млъкна. Изплю водата и изми четката преди да отиде в дневната.

- Какво ти става?

Кучето лаеше към телевизора. Загледа се.

-...елате да ни видите.

- Какво ще предложите на зрителите, които решат да посетят вашият цирк?

- Ами ние не сме точно цирк, защото предлагаме забавления и извън манежа. Могат да опитат всички тях безплатно, след като закупят билета си разбира се.

Човекът облечен като клоун се подсмихна.

- А няма ли поне да споделите част от тях?

- Който дойде ще види красотата на цирковото искуство.

След това започна обичайната информация за световната икономическа криза и навлизането на страната в рецесия и за вината за това не предишното правителство. Беше го заболяла главата от такива изказвания и той превключи на друг канал. Габриел бе заспал на дивана. Той седна до него и го почеса зад ушите. Кучето изпъна шия и се намести по удобно. Дали да не отиде? Габриел се събуди и го изгледа.

- Ти какво искаш да отида ли?

Кучето излая в отговор.

- Явно искаш.

Габриел потвърди.

- Е добре а с кого?

Габриел отново заспа.

- Гадняр, де да можех и аз като теб.

Кучето го изгледа пренебрежително.

- Добре де ще отида.

Изведе габриел на разходка. Приготви се за работа и излезе. Наближадаше осем и половина когато паркира близо до работното си място. Излезе от колата и се насочи към входа, когато тромпети огласиха пристигането на някакво странно превозно средство. Колелото се караше от клоун а вместо багажник отзад имаше цяла каравана. Зачуди се как клоуна успяваше да тегли това нещо. Оказа се че имаше още един шофьор който излезе и започна:

- Уважаеми граждани на този прекрасен град елате и посетете цирк Красота. Днес и единствено днес той гастролира тук. Има и промоция, ако доведете още някой вторият билет е наполовина.

Тук вторият клоун намигна.

- Билети можете да вземете и от тук. В момента.

Когато стигна до този момент автобуса се разстресе и той отвори очи. Всичко това му се струваше нереално. Като премисляше и изживяваше отново емоциите от този ден, не можеше да разбере собственото си вълнение. Притвори очи и отново се върна назад.

Пристъпи напред.

- Искате ли билет?

Клоунът не бе от онези плашещите. Беше със зелен нос и сини бузи, син костюм, но не от тези широките а правилно скроен. Беше усмихнат, но сякаш усмивката му бе изкрена. Другият в момента продаваше билети на други хора и им обясняваше как да стигнат до цирка, който се намираше в един от крайните квартали.

- Господине?

- А да ...разбира се.

- А още един? Такъв елегантен джентълмен не може да няма дама, която да покани?

Спомни си пренебрежителният поглед на Габриел и му стана неудобно. Клоунът вероятно усети, че е прекалил и стана сериозен.

- Вижте, нека да ви продам един с 80% отстъпка като извинение, а ако не доведете никой, ще ви върна парите, аз ще бъда на входа на цирка, и ще късам билетите. Става ли?

- Разбира се.

И така той се сдоби с два билета за цирка.

„Красота” а? Интересно име за цирк. Обади се на няколко бивши гаджета и приятелки, но никоя не пожела, щяха да отидат с техните приятели. Приятелите му пък с техните приятелки. Стана му гадно. Вероятно щеше да е единственият самотник там. Но какво пък, нямаше да му е за първи път. Зарови се в работата си и за момент намери спокойствие. Напоследък беше изнервен, във фирмата му постоянно се говореше за съкращения и криза. За момента удържаше фронта, но докога? Личните му проблеми винаги оставаха на заден план. Всъщност нямаше личен живот, освен Габриел. В края на годината фирмата щеше да излезе на плюс, но шефът се притесняваше за следващата. Нали кризата продължаваше? Наричаха го работохолик, но това не го обиждаше, всъщност обичаше работата си. Обичаше проблемите с които се справяше. Това го караше да се чувства жив. Всъщнос бе единственото нещо напоследък, което го оживотворяваше. Наближи пет часа и той започна да се приготвя да излиза, когато телефонът иззвъня. Вдигна слушалката, но сигналът даваше заето. Трясна телефона и излезе. Сивото ежедневие около него го обгърна и той продължи към колата си без да се озърта. Един гарван подскочи пред него предизвикателно, но това не го накара да спре. Не му се занимаваше с глупости. След всичките глупости, които бе преживял през деня искаше да се прибере и да изведе песа и да си легне в леглото пред телевизора за релакс. Бръкна в джоба си за ключовете и напипа билетите.

- Мамка му, сега трябва и на цирк да ходя. За какво взех тези билети изобщо? Билетите проблеснаха в ръката му. Бяха гланцирани, оцветени в синьо и зелено. И там пишеше „Вижте красотата”. Огледа се:

- Каква красота?

Дупка в асфалта пред него, счупен знак стоп, прегазен плъх разкъсван от гарвана, който му се бе изрепчил преди малко. Въздъхна и затвори очи. Пое си въздух и шумно издиша. Нямаше да се ядосва повече днес. Подкара колата към цирка, беше взел билети и щеше да си поиска парите за единия обратно. А и отдавна не бе ходил на цирк. Ускори леко, защото нямаше търпение да се оттърве. Този цирк му бе като задължение, натрапено му на сила.

Автобусът наби рязко спирачки и той отново отвори очи. Загледа се през прозореца отново спомняйки си думите. „Виждаш ли красотата?” Луната грееше в целият си блясък горе на небето. Това беше красиво нали? Една светулка се заигра пред прозореца. Проблясваше буквално пред него. Сякаш нещо се пречупи вътре в същността му и той заплака. Отново се върна назад.

Двигателя изхърка и изгасна. Успя само да завие и да спре до една спирка на пътя. Седна на пейката и въздъхна ядосан. Бензина бе свършил. На телефона му просветваше бележка, че трябва да зареди, но кой да я види? В далечината се мернаха фарове. Стана и помаха. Едно елегантно пежо паркира пред него. Караше го жена.

- За къде сте?

- За цирка.-звучеше абсурдно и това го накара да се усмихне.

- Качвайте се и аз съм за там?

Качи се.

- Сам ли сте?

- А вие?

- Не е ли очевидно?

- Този клоун беше много убедителен.

Двамата се разсмяха. Оказа се, че билетите им са един до друг. На вратата наистина проверяваше билетите синият клоун.

- Виждам, че сте намерили половинка.

- Да отговориха двамата едновременно и се засмяха.

- Обаче имаме прецедент. Ще ви върна парите за останалите билети.

- Не, не няма нужда.

- Тогава нека ви дам един съвет в замяна. Посетете шатрата на Карол. Тя ще ви покаже късмета.

Двамата влязоха. До представлението имаше още около час и за това се запътиха към онази шатра. Първо влезе новата му позната и после дойде неговият ред. Тя бе излезнала замислена:

- Ще те изчакам в цирка на местата ни искам да помисля.

Той кимна очудено и влезе.

- Заповядайте, заповядайте седнете. Може ли да си говорим на ти? По-лесно ми е.

- Разбира се.

- Виждаш ли красотата?

- Естествено.-отвърна той.

- Да?Браво, браво а къде? Покажи ми я?

Той се огледа. Шатрата бе поставена върху пръст и отгоре имаше дъски. Наскоро бе валяло и през тях се процеждаше кал. Платът на шатрата бе опърпан не бе ясно как още се държеше.

- Затрудняваш се с отговора нали? Може би е време да свалиш тези очила и да погледнеш без тяхна помощ?

Той свали очилата си:

- Тези ли? Замъглено ми е без тях.

- Кои очила?Не говоря за тези очила на носът ти, но ако не ги виждаш не мога да ти помогна. Все пак ще ти кажа, късметът ти е в това да видиш красотата.

- Да бе, това да не е мото тук.

- Младежо, бъди учтив и не толкова надменен.

Той излезе и ядосано се запъти към столът си. Новата му позната го чакаше там. Двамата се усмихнаха един на друг и отново се отдадоха на мислите си. Представлението бе много добро, имаше огнени кръгове, животни, високи скокове. Всичко. Но мислите му отново и отново се връщаха към думите на Карол. Дали бе загубил способността да вижда красотата в живота. Представлението свърши и двамата тръгнаха. Когато стигнаха до колата оказа се че и е оставена скоба. Трябваше да се прибират с автобус. И двамата изругаха и се запътиха към спирката. Как да видиш красотата в такива моменти?Автобуса закъсняваше. Тя първа заговори:

- Какво ти каза мадам Карол?

- Ами за красотата и как трябва да я видя и за очила, които не съществуват.

- И на мен каза същото. Странно а?

- Абе евтин трик, сигурно са се наговорили с клоуна.

Тя се усмихна неуверено и отново потъна в мисли. Автобусът дойде и ...

Отново отвори очи и побутна новата си позната.

- Виж.

- Какво?- Сънено промърмори тя.

Светулката летеше успоредно на овтобуса сакаш се надпреварваше с него. Очите и също се насълзиха като неговите.

- Това е красотата.-отговориха заедно.

Луната блестеше ярко и къпеше покривите в оранжево и червено. Очилата бяха паднали като с магическа пръчка. Когато тя слизаше той слезе заедно с нея да я изпрати. Уговориха се да се видят отново утре. Прибра се и на вратата го посрешна Габриел завътял радостно опашка.

- Ей дивак, знаеше, че така ще стане нали? Не ми прави невинна физиономия. Той го хвана за главата и зачеса по ушите. Габриел престорено започна да ръмжи и играта започна.
На сутринта се събуди и за първи път му бе леко на душата. Сякаш бе смъкнал някакъв товар от плещите си. Сякаш виждаше по ясно. По телевизора отново говореха за кризата. Подсмихна се:

- За мен това е красива възможност.

http://vbox7.com/play:54313847

Всеки вижда красотата в какво ли не?:))))))

Красотата е навсякъде,м стига да имаме желание да я видим! :) Страхотен разказ, Фенрис! :)

Само това е нужно наистина!:)

чел ли си Селестинското проречество. Там пише, че ако започнем да различаваме красотата, това значи че сме се свързали с висшата космическа енергия.
Брагодаря ти за разказа. То живота си е точно това - цирк на красотата.

Абослютно е така, като се загледаш, и виждаш толкова хубави неща!:) Всъщност "Селестинкото пророчество е страхотна книга!:)

Красотата е в очите на наблюдаващия... естествено и всичко останало също е там.

Ами да за това и въпросът е такъв виждаш ли я?:)
Благодаря ти!

което иска да види.
Нека е красотата.

Човек трябва да има очи за нея за да я види! Нали? Или поне да внимава! А иначе си права!

за нея са необходими сетива!!!
http://pek.blog.bg/poezia/2009/12/16/krasota.455969

И усет:)