Отворих очи и се усмихнах а слънцето ми се усмихна в отговор. Погледнах на ляво, девойката ми, спеше до мен. Очите и потръпваха леко. Сънуваше нещо в момента. Реших да не я будя а да и приготвя изненада. Изправих се внимателно. Сигурно усети отсътвието ми, но само помръдна и продължи да спи. От толкова дълго време спяхме в едно легло, че вече не можех да си представя да спя сам. Когато ходех командировка или на „Сплотяване на колектива” се въртях по няколко часа преди да заспя. Изправих се и я огледах вече толкова години минаха а тя все така ме привличаше. Чувствах се късметлия с нея. Пристъпих на пръсти към кухнята и започнах да правя изненадата, все пак днес се навършваше...абе няма значение, имахме годишнина от сватбата. Палачинките бяха готови след около два часа. Бях ненадминат в правенето им. Знаех, че миризмата им както и тази на разстопен шоколад в тях щеше да я събуди. Взех специалната масичка за закуска в леглото. Бяхме си я купили още от меденият месец в щатите. Просто така на шега и сега щеше да влезе в употреба. Тя се бе извърнала леко настрани а ръката и търсеше сигурността на тялото ми. Поставих внимателно масичката над торсът и така че да не я докосна. Явно усети миризмата и носът и потръпна. Настаних се до нея за да не стане някой гаф и изненадата да се превърне в сакатлък. Тя рязко се изправи и аз сложих ръка на очите и. Усмихна се и скръсти ръце:

- Какво изненада ли има?

- Аха.-отвърнах.

- Мисля, че се досещам каква е.

- Дано ти хареса, доста се потрудих.

- Не се и съмнявам, много си сладък, ама ти си го знаеш нали?

- Аха.-махнах ръка от очите и.

Тя ахна.

- Обожовам палачинки с шоколад.

- Знам душичке.

- А това какво е?

Посочи чашата. Всъщност това бе истинската изненада. В щатите бяхме опитали специална селекция от горещ шоколад в едно заведение. Твърдяха, че е от тайните рецепти на инките. Като се върнахме тук никъде не го намерихме. Наскоро в съседният квартал бе отворило едно задведение и там предлагаха същият шоколад с още десетина други. Всички хора от квартала го посещаваха. Един приятел ми каза за него и аз отидох и взех за вкъщи малко преди да приготвя палачинките.

- Опитай го.-отговорих и.

Тя отпи и очите и се ококориха.

- Господи, как ..., от къде..., кога?

Тази изненада ми бе достатъчна като награда. Усмихнатите и очи вперени в мен ме накараха да се разсмея.

- Не беше лесно, трябваше да намеря номера на заведение в САЩ, което прави такъв шоколад, после да ги убедя да ми дадат рецептата и да подпиша по електронен път, че няма да използвам рецептата ниъде другаде.

Тя ме гледаше изпитателно и погледа и проблесна:

- Занасяш ме.

- Да душичке, има едно заведение в съседния квартал, от там го взех.

- Чувала бях за него, но не мислех, че си заслужава.

- Вече знаеш.

- Така е, седни до мен да закусим заедно.

Присъдених се. Бях направил достатъчно палачинки и скоро двамата лежахме на леглото с издути кореми.

- Няма да мога да стана с часове.-промърмори моята любима.

- Така ли?-отвърнах и започвайки да я гъделичкам. Това свърши работа. След около час бяхме готови за излизане.

- Обади ли се на децата.

- Достатъчно големи са а и днес те ще ни се обаждат.-отвърнах.

- Ей прав си.-усмихна ми се в отговор.

Първо отивахме в парка а след това на ресторант и после, кой знае? Абе щяхме да се забавляваме. Времето беше хубаво, пролетно. Слънцето печеше, телата ни се събуждаха за нов живот. Слязохме от метрото и се запътихме към любимото ни място. Една беседка, обикновено беше заета, но днес толкова рано в събота нямаше още никой. Не бяхме влизали в нея от толкова време. Тук и предложих и от тогава любовта ни не остаря и с ден. Сякаш времето бе спряло за нас.

- Нали тук ми...-тя затвори очи замечтано усмихвайки се.

- Да тук беше. За нас тук времето спира.-отвърнах аз. Седнахме уловени за ръце като тийнейджъри влюбени за първи път. Светът наистина бе едно щастливо място. Усети парфюма секунда преди да ме целуне. Аз и отвърнах. Спомени се преплетоха с реалност и ни върнаха назад във времето. Звучеше любимата ни песен. Изпълняваше я оркестъра, който и днес щеше да свири в парка. Бях им поръчал специално да я изпълнят.

- Чуваш ли музиката?- прошепна ми тя.

Да чувах я, но от къде идваше и как не знаех. Хванах я за ръка и се изправихме танцувайки. Наслаждавахме се на същият момент след толкова години. Сърцето ми заби по-силно, умората в краката ми изчезна. Завъртях я и тя изписка от удоволствие сякаш беше малко момиченце. Танцът ни пренесе с години назад, когато любовта ни бе още в началото на пътя си. Очите ми се насълзиха омесвайки се с нейните сълзи на щастие.

Песента постепенно намали темпото и заглъхна.

- Беше страхотно.-с все още затворени очи каза тя. Е поне предполагах, защото и моите бяха затворени.

- Да отворим ли очи?-попитах я.

- Не, не още, толкова беше хубаво.

- А може би още е?

- Може би,-отвърна ми.-но нека изчакаме малко. Почувствах се толкова жива.

- Аз също.

- Наша любов е истинско чудо.

Защо тя го каза не разбрах. Останахме така известно време потънали в спомени. В този момент чух глас:

- Ей момко, може ли да седна и аз в беседката, всякъде другаде е заето. Отворих очи. Един възрастен човек стоеше пред мен:

- Моля ви, заповядайте.-отговорих машинално.

Огледах се и си помислих.

„Защо той ме нарече момко?”

Извърнах се към любовта на живота ми и едва се сдържах да не извикам.

- Душичке, ти изглеждаш страхотно.

- Знам.

- Не имам пред вид по-млада си.

Тя отвори очи и ме погледна:

- Господи ти също.

В този момент оркестъра засвири нашата мелодия.

- Ще танцуваме ли?

- Ще танцуваме.

И двамата затанцувахме отново.

- Как ли е станало?

- Просто нашата любов е истинско чудо.

- Но това е невъзможно.-отвърнах. Умът ми не го побираше бях станал на годините когато я целунах за първи път.

Тя сложи пръст на устните ми:

- Шшшшшш, замълчи и се наслаждавай, не е нужно да го разбираш, това е чудо ни повече ни по-малко.

Права беше и не и се възпротивих.

На края на деня се погледнахме преди да заспим, след многото преживени емоции, изненаданите лица на децата и внуците ни, и казах:

- Обичам те.

- Обичам те.-отвърна ми тя.

Така завърши 70-тата годишнината от сватбата ни. Чудесата са навсякъде просто трябва да ги приемем. Когато заспивах, не ми пукаше какъв ще се събудя на сутринта, защото знаех, че нашата любов ни правеше млади и жизнени.

 

видях двама влюбени старци и ми стана забавно като ги гледах, на тях посвещавам това, може и да не го прочетат, но поне ще са увековечени!

чудото е любов. Просто движат света :)))))

Абсолютно прав си! Любовта наистина движи и променя света към по-добро със своите малки и големи чудеса!:)Благодаря ти!

Благодаря ти, и много щастлив ден ти пожелавам!:)

Нали си ми приятел ? Прекрасен е разказа ти и чак ми се приядоха палачинки .Научи и някой друг да ги прави.
Поздрави за влюбените, страхотни идеи имате !

Ей аз не мога да правя палачинки, героят ми може!:)))) За съжаление аз не мога, поне още не!
Благодаря ти!:)

Какво ще правиш на медения месец, ще те спасяваме скришом щом трябва .

А от любовта и палачинките заедно, по-хубаво няма!!! :)

Така си е!:)

Не се притеснявай!:)))))))))))))))

в някои бракове. Женят се с мисълта, че после ще се разведат. Не го вярвах...наивница си останах, язък ми за титлите и годините. Но отказвам да им дам право на тези заблудени хора! Вярвам, че целият свят е изграден по законите на любовта и тя ще пребъде дори и след края на човечеството (отново) тук на Земята. А може би ще успеем да предотвратим поредната катастрофа? Може би ще се осъзнаем като едно и ще се обичаме, вместо да се плюем и ненавиждаме.....

Това е моята идея и се надявам всики да я разберат! Любовта може да е изключение, но точно това изключение ще промени нещата! Благодаря ти!

чудеса с голямо удоволстие ги приемам...
:)

Пожелавам ти ги!:)

Potunah v mechti!Blagodaria ti vulshebniko!))

ТАзи магия е удоволствие за мен!:) Благодаря ти аз!

жалко, че я смятате за изключение. Съществува страх или любов и осъзнатия ни избор да си изберем едно от тях. А отдавна съм избрала любовта и когато действаме движени от любов - светът е една голямо красиво чудо. Пишеш много хубаво и ме радваш. Благодаря за изобилието от любов което се лее като топъл шоколад от разказите ти.

Без мечти и романтика - за къде сме?!

Не смятам, че е изключение, по-скоро не се приема лесно! Свикнали сме да правим хубавите неща трудно!
Благодаря ти!

Ами така си е!:)

страхуваме се да обичаме, защото мислим, че
любов = страдание
любов = болка
любов = раздяла
любов = разочарование
любов = жертви
любов = лишаване от свобода и т.н.
А любовта е това, което ние си напарвим от нея. Тя може да бъде и РАДОСТ, ЩАСТИЕ, УДОВОЛСТВИЕ, СВОБОДА, ПОЛУЧАВАНЕ, ДАВАНЕ, ОТДАВАНЕ И хиляди други неща.
Изпращам ти изобилие от моята любов - безусловна, освобождаваща, приемаща, безкрайна, красива, радваща.

Всичко това идва от страхът ни да не бъдем наранени, но за бога нараняването си го причинавяме сами нали? Любовта е истинска свобода в най-чист вид, нека винаги е с теб!
Благодаря ти още веднъж!

Любовта не се прави! Всички искаме любов, плачем за нея, търсим я, нещастни сме в самотата си, но никой до сега не е направил (произвел) любов. Добре го каза "Любовта е истинска свобода в най-чист вид" Любовта не е толкова тясно понятие както някои я разбират в рамките на интимните отношения между мъжа и жената. Тя е закон на съзиданието, свободно движение и реализация на енергията във вселената.

И ти добре го каза, любовта наистина е съзидание товрческа енергия, магия!
Благодаря ти за хубавият постинг!

Разказите ти винаги ме карат да се замечтая :) . За мен любовта е любов само ако има с кого да я споделиш, а ако имаш този някого - всичко друго губи своето значение :) .

И това е вярно, защото когато я споделяш, тогава тя гради , и се развива в нещо голямо и хубаво! Поздрави!:)

Този разказ ми подейства като глътка горещ шоколад и... палачинка! ;)... прекрасно е!

Благодаря, fenris! :)

Повече такива усещания и за напред ти пожелавам!:)

като предсказание за бъдещето ти.
Пожелавам ти го!

Може би си права!:) Благодаря за пожеланието!