Как се пише писмо? Ами започваш с поздрав. „Здрасти,....” Продължаваш с въпрос. „Как си, какво правиш? Как са децата? Малкият как се справя в четвърти клас?” И други подобни, ако разбира се човекът отсреща има деца. Въпросите може да са от различно естество, не прекалено лични, но показващи загриженост и емоционална привързаност. След това казваш нещо за себе си. „Аз съм добре, скоро срещнах едно страхотно момиче, няма да повярваш къде...” И разказваш нещо интересно за себе си, нещо, което се е променило през последният месец или година. Никой не обича да чете писма пълни с клишета. „Аз съм добре, приятелката ми е добре, ами работя какво друго да правя?” Такива писма отиват директно в коша. Защо ли? Ами  защото не грабват вниманието не показват нищо повече от отбиване на номера. И обикновено завършват с „Реших да ти драсна две думи, защото отдавна не сме се чували.” Напоследък тези писма се изпращат по електронната поща. За да е правилно написано писмото трябва да завърши с хубаво настроение. „Момичето е страхотно, трябва да те запозная с нея. В нея има толкова живот, че ще ми стигне за два живота занапред. Искаш ли да се видим някой път? Съботата ми е свободна можем да се срешнем по семейно а какво ще кажеш? Разбира се ако си зает, няма проблем, ще го направим друг път.” Завършваш с някакво хубаво сбогуване. „Дано се видим скоро, твой приятел...”. Изглежда лесно нали? Да, когато си пишеш с роднина или приятел, тогава е лесно. Но когато от това писмо зависи, бъдещето, работата или любовта ти? Става трудно нали?

Тези мисли занимаваха Николай от три часа и той се усети, че ги бе написал. Погледна клавиатурата и тъжно се изсмя. Справяше се страхотно направо приказка. Можеше да вдигне телефона и да и каже какво изпитва към нея. Но нямаше да успее да го направи както трябва. В такъв момент думите не излизаха само от устата му, както ставаше, когато тракаше по клавиатурата. Не беше писател. Просто от време на време пишеше есета за собствено удоволствие. Беше му забавно да се наслаждава на течащата му като река мисъл и на движенията с пръстите, които правеше за да я настигне. В това имаше удоволствие, тръпка. Лесно пишеше писме, но сега правилните думи, не му идваха. „Здравей...Просто искам да споделя с теб нещо, което ме мъчи отдавна и...” Стоп. Мъчи? Аме, че глупост. Тъпо, адски тъпо, по тъпо не можеше да бъде. Защо ли? Протегна се и изрева от безсилие. Пощата отброяваше секундите, които неумолиме течаха, а той не бе измислил нищо. Превъртя в ума си какво се бе случило за да стигне до тук. Направи и място да седне до него докато чакаха да отвори рецепцията на хотела. Заговориха се и така разбраха, че живеят в един град. Бе дошла като него сама за да си почине от забързаните дни в града, да се попече на плажа да намокри банският, не бе ходила на море от векове, както самата тя се изрази. Уговориха се сутринта заедно да отидат на плажа. Когато за първи път я видя по бански с кърпата затъкната на кръста и онемя. Кестенявата и коса обираше отблясъците на слънцето и блестеше в мека златиста светлина падайки на таллази по рамената и. Дори не се сети да погледне надолу. Лицето и сякаш бе разцъфнало. Очите и блестяха по детски свежо.

- Здрасти, тръгваме ли?

Тези думи сякаш му върнаха дар словото:

- Разбира се, просто...

- Просто какво?-усмихна се тя. Усмивката и можеше да накара и Касандра* да се усмихне.

- Ами направо ме зашемети с появата си.-почувства се неудобно от думите появили се от устата му.

- Благодаря, просто вчера бях изморена от пътуването, сега съм свежа и готова за подвизи.

Тя го извади от неудобната ситуация без да и мигне окото. Това го впечатли. Отидоха на плажа, около него бе пълно с хубави девойки, някои от които си показваха прелестите за радост на гларусите. Не го интересуваха. Обърна внимание изцяло на Анди. Пълното и име беше Андония, но го смяташе за превърцунено. Играха на сантасе. Къпаха се, пекоха се. Ходиха да обядват в близката пицария. Помнеше всеки един момент от този ден. Защото беше първият му ден с нея. Тя го караше да се отпусне и да бъде себе си. Не го натоварваше с очаквания. Просто се забавляваше. Беше чувал, че морските свалки са краткотрайни. А дали имаше свалка между тях? На другият ден излязоха отново заедно.

- Бях решила да се забавлявам сама, а ти обърка всичко.

Посрешна го с тези думи. Това го обърка:

- Ако нещо преча ще се разположа по-далече от теб.

Тя се разсмя и естественият и смях го накара да се изчерви.

- Много си сладък, хубаво ми е с теб, просто не стана както го планувах. Не се стягай.

Вечерта излязоха на вечерно парти на плажа. Тогава за първи път танцува блус с нея усещайки как пясъка се провира през пръстите му. Разходиха се по плажа на светлината на Луната и нейните приятелки звездите. Беше толкова красиво, че често затаяваше дъх, опитвайки се да задържи този момент завинаги. Той я хвана за ръка и тя не се дръпна. Дланите им се изпотиха, но не се пуснаха, докато не стигнаха до хотела.

- Какво правиш ти с мен?-прошепна тя. Наведе се леко над него и той усети парфюма и докато те го целуна по бузата. Това го смрази. Усети приятно замайване, което тръгна от корема му и овладя цялата му глава.

- Беше хубава вече, може би най-добрата, която съм изкарвала от години насам. –усмихна се тя.

Той се усмихна в отговор:

- Наистина беше невероятно.

- Лека нощ, и сънувай цветно и красиво, утре пак ще се видим.

Тя му смигна и затвори вратата. Все така замаян той се упъти кам стаята си. Затвори очи и веднага заспа. Наистина санува цветно. Сънува нея и себе си. Сънува сменящите и се при различна светлина очи. Те ставаха ту, зелени, като океана, ту сини като небето, ту тъмно сини като морето в, което се къпеха двамата. В тях пробляскваха игриви златисти отблясъци. Събуди се от почукване на вратата. Беше камериерката, трябваше да почисти. Той се зави през глава  изчаквайки я да свърши. Спеше гол защото беше твърде топло. Погледна часовника след като момичето излезе. Имаше десет минутки да се приготви. Оправи се и минута преди уреченото време бе в фоаието. Седна на дивана и притвори очи. В очакване тя да го накара да ги отвори с целувка. Минаха няколко минути никой не го събуди. Дори се унесе и започна да сънува. Някакъв Монах се опитваше да му каже нещо важно, но той не го чуваше. Монахът го настигна и му каза:

- Събуди се , изпускаш възможността на живота си.

Стреснато ококори очи. Пред него нямаше никой. Погледна часовника си. Бе минал повече от час. Приближи се до рецепцията.

- Г-ца Андония?

- Тя вече се чекира и напусна хотела, но остави бележка, мисля, че е за вас нали?

На бележката пишеше „За Добромир”.

- Да благодаря.

„Здравей,

Какво да ти кажа, наложи се да изляза спешно и да прекъсна хубавата си почивка, станала незабравима, благодарение на теб. Нямах ти телефона, защото ти не посмя да поискаш моя. А ти се наслаждаваше на всеки момент, не исках да развалям прекараното време тук. Оставям ти електронната си поща и телефонът ми. Ако искаш като пристигнеш ми се обади.

С надежда да се видим отново Анди!”

Писмото бе толкова кратко и съдържателно, че го стресна. Усети силен прилив на емоции, какъвто не бе имал от години. И тогава отиде в компютърната зала и седна да пише. От тогава бе влязъл в пощата си и я рестартираше за трети път, защото тя винаги го изхвърляше. Добре, че имаше чернова. Господи за това време не я бе опознал изобщо, как да и пише, така че тя да го хареса? А тя за какъв го харесваше?

Погледна екрана на компютъра. И започна да пише една приказка. Приказката за Плажната принцеса и обикновеното момче от града. В това го биваше, да пише, наблюдавайки отстрани. Пишеше есето на живота си, но за първи път сякаш пишеше приказка. Реална приказка. Не изстри нищо. Огледа произведението си заедно с предисторията му. И реши да не маха нищо.

„Обикновеното момче, сънуваше Плажната прицеса всеки ден и изживяваше любовта си всяка нощ. Беше доволен и от това, защото усещането му бе чисто и леко, караше го да пърха като колибри. Не можеше да я види повече на живо, но това, вече не му необходимо, той я имаше завинаги в сънищата си.” Така завърши приказката му. Натисна „Изпрати” и писмото бе безвъзвратно изпратено. Уморено се облегна на удобният стол. Огледа се. Звездите грееха на небосклона надничайки любопитно през прозореца, сякаш за пръви път виждаха влюбен мъж. Усмихна се и притвори очи. Принцесата му се появи в сънищата му с целият му блясък. Досадният монах започна обаче пак да го преследва:

- Какво искаш пак? Вече пропуснах възможноста си нали?

- Събуди се да не я пропуснеш пак. –ухили му се нахално той.

Отвори рязко очи.

- Стига си ме сънувал, ето ме.

- Ама как?

- Лесно беше, прочетох това, което бе написал от телефона си. Пътувах за насам, когато това стана и ето ме тук.

Навън грееше ярко слънце.  Минаваше обяд.

- Надявам, се че ти е харесало.

- Да ми хареса? Ти, ти...-от окото и се търкулна сълза.

- Защо, плачеш.-скочи той.

- Защото това, беше най-хубавото нещо, което съм прочитала за себе си. А сега принцесата заповядва да я целунеш.-палавата и усмивка се върна на устните и, които се разствориха в очакване. Този път, той не се поколеба.

 

*Касандра ("която оплита мъже") в древногръцката митология е дъщеря на владетелите на Троя - Приам и Хекуба. Касандра е прочута пророчица.

Аполон се влюбил в нея и обещал да ѝ даде дарбата да пророкува, но Касандра не отвърнала на любовта му. Тогава Аполон действително ѝ дал дарбата да предсказва бъдещето, но и лошата участ никой да не вярва на думите ѝ.

Касандра предсказала падането на Троя. Познава Парис още като го вижда на състезание в Троя и иска да го убие, за да спаси родината си от войната, която вижда в бъдещето. Предупреждавала троянците да не приемат подаръка на хитрите ахейци Троянския кон, но никой не се вслушал в думите ѝ.

Тя предрекла и смъртта на Агамемнон.

След края на Троянската война, тя е изнасилена от Малкия Аякс докато търсела спасение в храм на Атина и е взета в плен като секс-робиня за царя на Микена- Агамемнон. Докато обаче Агамемнон отсъствал от къщи, неговата съпруга Клитемнестра започнала тайна връзка с Егисф. След като Агамемнон и Касандра се върнали в Микена, съпругата му и нейния любовник ги убили. Според някои митове, Касандра и Агамемнон имали двама сина - Теледам и Пелопс, които били убити от Егисф.

Взето от: „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B0“.

Дааа, една принцеса, особено пък ако се казва Касандра, винаги получава своето :))))

Как да им устоиш нали?:)

Никакъв шанс, дори да си от камък :)))

Хах, една такава прицеса ме омая и вдъхнови!:)))

Много сладък разказ сза чудесна приказка!:)Поздравления!:)

Благодаря ти!:)

Забелязала съм, че много от нещата, които пишеш имат щастлив край! Мисля, че точно това е много необходимо в това наше блудно време! Дерзай! Много ми хареса "Плажната принцеса"!а, и ме подсеща още нещо - да обръщаме внимание на възможностите, които предлага живота тук и сега!
;)

Това е смисълът да! Живота ни предлага възможности, дори във тези "смутни времена" и който се възползва от тях, ще бъде щастлив! Благодаря ти!:)

И разказът, и песента са много хубави, прекрасно съчетани...
Бъди благословен с любовта си! Желая ви щастие!

Наистина е много, за това давам в разказите си от нея и на другите!:)Благодаря ти!

Благодаря ти разказвачо. Приказката ми хареса много.

В живота има много приказки, аз просто ги показвам!:)
Благодаря ти!

Не знам как успяваш, но за пръв път, в твоя блог, ми се случва да се опитам да чета по-бавно, защото просто не искам да свършва :)

Просто така става, това е!:)Благодаря ти! А хубавите моменти можем да ги задържим във времето!:)

Добре, че принцесата е била смела, иначе цялата работа да е отишла на кино:))))))))))))))))))

Ами понякога се налага!;)

Хубаво е, когато нещата се подреждат лесно. Е, не благодарение на него в случая!
Ужасно е като гледам, как всеки усложнява нещата, само защото са свързани с чувства, особено, ако са по-силни.

Винаги е сложно при намесени чувства и аз не знам защо е така, но пък за това са те за да ги преодоляваме!