Нека преди да започна Ви кажа нещо: „Любовта е момиче” както се пее в една песен на Мадона. Мисля, че беше „Като девица”, но може и да се лъжа. Аз ще добавя: любовта е като много търсено момиче. Колкото повече я гониш, толкова повече със смях се отдалечава от теб. Понякога те оставя почти да я докоснеш, но после пак ти се изплъзва. В тази игра няма да спечелиш, тук оптимизмът не върши работа. Отплеснах се, сега ще ви разкажа моята история. Време е, дано се поучите от нея, а ако не, поне ще си припомня отминалите времена. Сега като го правя ми е забавно, но сега знам много повече отпреди. Тогава не ми беше забавно, ама никак. В любовта има магия, тя не се поддава на правилата, които ние определяме. Който не разбере това, може да я гони цяла вечност.

За първи път разбрах за любовта от книгите. Там я описваха по такъв начин, че ми се прииска да я изживея на живо. Това се случи още в прогимназията. Девойката беше с дълги руси коси, стигащи до коленете. В някои моменти се чудех как успява да спи с тази коса. Беше мило момиче. Само я наблюдавах от страни и не смеех нищо да направя. Героите от книгите винаги правеха нещо, дори смотаните. Аз не направих нищо, само я съзерцавах отдалече.

След това отидох в гимназията. Там получих първия суров урок. Бях в 9 клас, девойката бе дошла от друго училище. Всички момчета лапнаха по нея. С моя приятел се обзаложихме кой ще я свали. Отидох да говоря с нея. Реших този път да бъда напорист. И загубих дар слово. Започнах да заеквам. Тя ме изгледа така сякаш бях неин роб и повече не ми обърна внимание. Моят приятел нахакано отиде да говори с нея. Когато тя и него изгледа така, той пое погледа й и я изгледа по същия начин казвайки:

- Явно съм грешал, че си готина. Извини ме. - врътна се и я остави. А тя глупачката зяпна след него. Той мина покрай мене, смигна ми и каза:

- Моя е, но първо ще я поизмъчвам.

И започна шоуто. Няколко пъти й отказа срещи и накрая се нави след дълги увещания на нейни приятелки. Станаха гаджета, сега май даже са женени. Веднъж пробвах неговия номер, но не ми вързаха. Какво ми имаше? Защо при мен не се получаваше? Реших, че ще имам гадже преди да завърша гимназията. Не стана, а сроковете, които си поставях отпадаха един по един. Девствеността си загубих последната година като гимназист и то защото момичето бе пийнало повече бира и ме съжаляваше. Усещането обаче не бе това, което търсех. Изобщо не беше. Нямаше тръпка, почувствах се като наполовина мъртъв, докато го правех с нея. Повече не се видяхме. Разделих се с приятелите си и отидох в университета. Там възможностите бяха далеч повече. Обаче винаги нещо ми убягваше. Нещо не ми достигаше. Накрая обвиних жените за това. Те не знаят какво искат, а която не ме харесва няма вкус. Познато ли ви е това? Сигурен съм, че ви е познато. След идването на демокрация се появи и един ден, който сякаш бе специално създаден, за да ме тормози. На него любовта ми се хилеше от всеки ъгъл. Навираше ми се в очите и сякаш казваше:

- Тук съм не ме ли искаш?

За мен Св. Валентин беше като петък 13-ти. Стана ми идея фикс на този ден да не съм сам. Още по-настървено започнах да преследвам любовта, а тя продължаваше да ми бяга.

На една лекция бяхме събрани от няколко специалности. Беше забавно, там имаше момичета, които не ме познаваха,а това беше добър шанс.

Забравих да отбележа, че за колегите ми се бях превърнал в нещо като талисман. Всички ме съжаляваха, защото аз им разказвах, колко нещастен съм в любовта. И така се сдобих с много приятелки. О да приятелки, не гаджета. Всяка ми казваше: ”Ти си страхотен, защо гаджето ми не бе като теб, толкова чувствителен, да можех да говоря с него така както с теб. Секса разваля всичко, а мъжете са свине. Ти не естествено, ти си най-добрият ми приятел”.

А аз се усмихвах докато си мислех: „Да бе, а защо тогава не дойдеш при мен да видиш колко съм добър в леглото?”

Обаче върлият ми оптимизъм не се отказваше и вярваше, че аз ще се влюбя и ще ми отговорят подобаващо със същата доза любов. Ех, ако знаех това, което знам сега! Опитах и запознанство чрез обява. Изгубих си времето. Девойките, които четяха тези вестници не бяха много ориентирани. Опитах и в агенция за запознанства. И там не стана. Предварително знаех, че няма да стане. Но стига съм ви отегчавал, да се върнем към историята с лекцията.

Видях едно девойче, което седеше един ред пред мен. Наблюдавах го, докато се опитваше да запише лекциите на бързо говорещата преподавателка по психология. Наближаваше моят петък 13-ти и ми се искаше този път да не съм сам. След първата лекция при тази професорка си купих диктофон, за да си записвам лекциите, защото не можех да следвам мисълта й с химикалката.

До мен седеше една от най-добрите ми приятелки. В този случай и аз не гледах на нея като жена.

- Защо не пробваш?

- Какво имаш пред вид?

- Мацката, която зяпаш от половин час.

Познаваше ме добре. Хора на клакьорките я подкрепи веднага. Имам пред вид тези, които се наричаха мои приятелки. Всъщност те просто се възползваха от мен, като кошче за душевни отпадъци. Погледнах девойката. Беше с кестенява коса, подстригана на черта. Меко излъчване, не знам защо обаче я асоциирах с любимата на Д’артанян. Беше миньонче и беше страхотна.

- И какво да й кажа? Здрасти, аз съм Миро и съм идиот?

Някои от клакьорките се изкикотиха. Приятелката ми ме изгледа гневно.

- Ами като се държиш като загубеняк и не рискуваш, ще си останеш идиот.

- Ами рискувах и сега сърцето ми е като швейцарско сирене.

- Интересно сравнение, а замислял ли си се за моето? А? Отиди там и я свали заради мен бе. Искам поне веднъж да те видя щастлив преди да умра.

- Да умреш ли?

- Така е думата. Няма да те чакам до старини да станеш щастлив.

- И какво да й кажа?

- Просто бъди себе си.

- О това е страхотна идея. Направо ще я поразя с чара си и тя ще избяга с писъци от залата. Свикнах да съм сам на Св. Валентин и нека си остане така. Примирих се с идеята да остана сам до живот.

- Мамка му, ще отида да го направя вместо теб. Не можеш да останеш сам, ти си страхотен. Как не го разбираш?

- Моля те престани, не искам да изглеждам като загубеняк. Все пак благодаря за хубавите думи. - наистина бях трогнат.

- Ами като такъв изглеждаш. - тя леко подсмъркна.

- Може ли да помогна?

В този момент прожектора се насочи към нас. Нямаше прожектор просто всички ни гледаха. Преподавателката бе дошла.

- Съжалявам, не мисля, че трябва...

- Колега, нека направим лекцията по интересна. Елате с мен.

Ужас сега щяха да ме направят на идиот пред цялото училище. А момичето, което се страхувах да свалям ме гледаше с голям интерес.

- Ще споделите ли какъв е проблема пред курса?

- Ами не бих могъл, лично е.

- Тогава нека аз помогна. Страх ви е да не останете сам на Св. Валентин?

Опулих се. Беше права.

- Ами, май да.

- Колко пъти сте били сам?

Започнах да ги броя на пръсти. Утре щеше да ми е 11-ят. Странно днес беше Петък 13-ти.

- 11-сет.

От залата се чу обща въздишка. Чуха се и викове:

- Загубеняк.

Имаше и други:

- Горкичкият.

- Разкажете повече.

Започнах. Постепенно се отпуснах и продължих сякаш четях курсова работа пред колегите. Когато завърших, отново чух:

- Горкичкият.

- Загубеняк.

- Жалко, а толкова добре изглежда...

Притъмня ми. Беше ми писнало, да ме съжаляват и пренебрегват.

- И какво ако е така? На мен не ми пука. Никога няма да съм влюбен и никога няма да ме обичат. Защо трябва да ми пука от това? В живота има толкова много други неща. Ще върша тях. Любовта ме губи като клиент.

Чу се шушукане в залата и лек кикот.

- Добре казано колега. Всъщност любовта е психологическа настройка. Трябва да разберете следното: „Когато много преследвате нещо, то винаги ще ви бяга”. Трябва да приемете, че не всичко става както го искаме. Понякога нещата си намират други начини, за да се получат. Вие намерихте начин да се освободите от една мания. Любовта бе вашата мания.

- Мога да живея и без нея. - промърморих аз.

- Разбира се, че можете, но дали тя ще може без вас?

Усмихнах се неволно. Тя щеше да се оправи страхотно без мен. Съдбата обичаше смелите, защото я забавляваха. Обаче хитрите бяха по-интересни. Това ми хрумна тогава. Не знам защо. Може би защото, когато бях смел, не ми се получаваше и винаги оплитах конците?

- Може да седнете колега.

Професорката продължи да говори за фобиите, а колегите ме изпратиха с ръкопляскания да си седна.

- Беше страхотен! - потупа ме приятелката ми. А момичето с кестенявите коси ме наблюдаваше с интерес.

- И какво, сега целият кампус ще научи за историята ми.

- Защо си мислиш, че не я знаят? Сега обаче е различно. Ще видиш.

Лекцията свърши и тръгнахме да излизаме. Усетих потупване:

- Нямам си другарче за Св. Валентин, ако искаш ето телефона ми.

Девойката, която ми каза това бе страхотно парче. Дори не бих си помислил да я свалям. Преди да изляза от коридора вече имах 20 телефона на мадами. И изведнъж ми просветна. Любовта винаги те намира, ако не я преследваш.

Тези момичета обаче ми бяха безразлични. От някъде ми бе дошла невероятна увереност. Знаех, че този Св. Валентин е моят. До мен се приближи девойката с кестенявите коси.

- Преча ли?

Гласът и бе като на шепнеща русалка. Омайващ и нежен. Ето пак се отплеснах.

- Не, аз и без това тръгвах. Боже даже закъснявам! - каза приятелката ми гледайки телефона си.

- Чао, ще се видим по философия.

- Чао - отговорих й.

- Много харесах лекцията ти.

- Моля?

- Това, което разказа пред всички.

- Беше просто жалкият ми живот, но сега всичко ще се промени.

- Прав си. Промени се. Имаш ли си половинка за утре?

- Ти навита ли си?

- Иначе защо да те питам.

Така започна първият ден от моя нов живот.

 

Много ме зачуди заглявието , а то защо било!:)))
Свеж разказ ,който ме накара да се почувствам млада отново!
Красиво чувство е любовта!Съхрани го в сърцето си след като си го открил ,независимо кога - дори и на 13-ти!
Хубав 13-ти петък ти пожелавам!:)

Всъщност, го открих през март миналата година!:))))
Хубаво е да изпиташ тези емоции нали?Благодаря ти!:)

чудесно е!:)))))
Бъди щастлив в любовта!:)

Благодаря ти още веднъж!:)

Петък 13 е хубав ден, все пак:)). Поздрави от една психоложка:)))))))

За мен винаги ми е бил забавен ден! Поздрави от един психолог лаик!:)))))))))

и хубав светъл ден!

И на теб, да ти се връща удвоено!:)

ФЕ, КОГА ИДВА ЛЮБОВТА, ТАЗИ КОЯТО ВСЕ ТЪРСИМ... ПОНЯКОГА ВНЕЗАПНО НИ ЗАВИХРЯ И ОТ ЕДНА ДУМА, НИЕ ПОПАДАМЕ В ПЛЕН И СЯКАШ СВЕТА СТАВА МЪГЛА И Е САМО ТОЙ, ЕДИНСТВЕНИЯ
ПОНЯКОГА ТОЙ СТОЙ ДО НАС, НО НИЕ НЕ ГО ВИЖДАМЕ И ЕТО МИГ И ТИ ГО ОТКРИВАШ И СИ КАЗВАШ... КАК ДО СЕГА НЕ СЪМ ГО ЗАБЕЛЯЗАЛА,
ТОВА Е МАГИЯ ЗА МЕН НА ЕНЕРГИЙ, КОЙТО СЕ РАЗПОЗНАВАТ
И ЕТО ЧУДОТО, ИДВА ЛЮБОВТА...
СТРАХОТЕН СИ В ТОЗИ ПОСТИНГ И СЕ РАДВАМ ЧЕ ТЕ ОТКРИХ
ТВОЙ ФЕН ДЖУЛИЯ БЕЛ

Благодаря ти много! Наистина е магия, сливане на енергии в най-чистата им форма, но трябва да си готов за нея! и тогава става истинско завихряна, толкова силно и всепоглъщащо, че губиш ума и дума!
Благодаря ти за красивият отговор ,още веднъж!

като прелитаща птица - понякога каца и при нас :)) Поздрави! И весел празник утре.

Така е , като птичка!:) Благодаря ти, приятно искарване и на теб!

Много хубав пост :)) Благодаря за което :)

Страхотна и поучителна история.Просто останах без думи.

Поздрав!

Удоволствието бе мое!:)

Надявах, се да излезе такава! Радвам се че се е получило!Благодаря ти!:)

Мисля, че имаше една такава песен...
Всеки си мечтае за нея. Едни си го признават, други я отричат, но това е нещото, което променя животът ни! Не напразно толкова неща са изписани за нея.

Поздрави за разказът!

Според мен, това, което се случва в романите, отчасти се е случило, някъде на някого, но то не е задължително да се случи на нас, по същия начин, но пък ни се случва по-друг, който отговаря на нашите нужди! Благодаря ти!

Много сладка история, хареса ми

Много романтично изкарване утре! Благодаря ти!:)

Докато четох поста ти се сетих за откъс от една моя любима книга....
.........“И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов - може - и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Може да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас. Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.”
Харесвам нещата,които пишеш!
Поздравления за което :))))

Страхотен цитат, не съм чел книгата, иначе щях да го запомня! Моля те дай-ми името и и автора и! Благодаря ти за подкрепата!:)

Автор е Ромен Гари,много интересен и различен.Роден в Русия,живял във Франция,а за кратко е бил даже някакъв дипломатически представител в София.Помня,че много ме впечатли един факт около него...Печели престижна награда за литература,а критиците го нападат,за това че се бил изчерпал и книгите му били все едни и същи.Тогава той пише нов роман под друг псевдоним... И същите тия разбирачи му дават пак наградата,без да знаят на кого :))) Така става единственят писател с две еднакви награди.Пич,а?Жалко,че се е самоубил...
А книгата е "Сияние на жена"-страхотна просто.

Значи, той е бил един от първите използвали друк ник така да го кажем?:) Ще го издиря и прочета непременно!:) Благодаря ти за интересното инфо!

когато от много красиви жени около теб ти успяваш да избереш една, тази от която е трепнало сърчицето ти, а не тези които само са оплакнали очите ти.
Това си има и научно обяснение, но да не ти развалям чувствата с теории, като пораснеш, ще разбереш.

Хах! Знам ги теориите! Аз не съм Миро!:))) Вече минах 30 години и съм чувал какви ли не теории!:) Сподели ги! Не можеш да развалиш чувствата ми! Благодаря ти за хубавият отговор!:)

Интересен разказ.
Но е странна манията да казваш на всички неща, които са лични. Или така, открито , на лекция, или си мълчиш. Но това е личен избор.
Аз отбягвам разговорливите.
Чудя се, как смяташ, че може да си поставяш срокове да се влюбиш! Помисли - това не е нещо, което можеш да си поръчаш по телефона.
За мен, по-добре да го нямаше. По-спокойно е.
Но факт е, че имаме нужда от нея. За да има красота, за да се научим да я виждаме.

Вики, разбирам те, и се радвам, че те е заинтригувало! Обаче това не съм аз, героят ми просто е такъв, понякога като гледаме от страни една ситуация, казваме не бихме постъпили така, обаче ние сме други хора! Героят ми е тъкав! Той не съм аз! Благодаря ти!

Хах, права си разбира се! Благодаря ти за прозорливият постинг!

От радиестезична гледна точка вълните, които излъчват нашите клетки и клетките на отсрещната страна, ако имат сходна честота се получава резонанс и се постига максимума на резултантната вълна от двата индивида. Сред хората има такива, които при контактуване увеличават повече, други по-малко нашата вълна на излъчване, а други я намаляват. Само един предизвиква резонанс, това е нашата половинката, но трябва да сме по-сензативни за да го усетим. Тези, които имат развито трето око или поне по-силна интуиция се справят добре за тези неща.Може би и при теб е било така, до момента на тази среща не си срещнал силно вълново привличане и не си правел усилия за контакт, но си го обяснявал по друг начин-стеснителност, някакви комплекси и т.н. Някои хора така и не срещат своята половинка, а други я срещат тогава, когато е вече
много късно, но това е друга тема.

Права си и наистина имам силно развита интуиция! И спокойно не си ми развалила настроението даже ми стана много интересно! Благодаря ти!:)

Усмивка тъжна
за история позната.

Поздрави! :-)

Щото аз се ужасих от факта, че някои хора дори разказват, тя с какви прашки е била. ТОй как го е...
КОга се влюбил, какво изпитвал к ъм нея - всички знаят, нещо като обществено обсъждане. И къде остава интимното?
Щом си открил любовта, днес е твой празник!
Честито! И на здраве!

Пожелавам ти ги от все сърце, взаимност, щастие икрасота във времето напред. Весело посрещане на двойния празник. :)

И най-добре е изобщо да не свършва, когато е добре!

Поздрави,fenris!:)

Честит празник,фенриз!:)

Тя е позната на всеки със сърце, или я е видял или я е приживял!
Благодаря ти!:)

Благодаря!:)

Любовта я открих, но подробностите тук няма да се разберат!:))Благодаря ти!

Благодаря ти!
Малко инфо за празниците и се надявам добре да си ги искарала!:)
СВ Трифон
В различните краища на България празникът се среща под различни названия: Трифон Зарезан, Трифонци, Триунувден, Трифон Чипия, Трифку и др. Посветен е на свети великомъченик Трифон, който е един от славените от църквата светци лечители, загинал мъченически поради това, че отказал да се отрече от християнската вяра. Като покровител на лозята свети Трифон е известен само на Балканите и то главно там, където живеят българи и гърци. Трифоновден се смята и за празник на градинарите и кръчмарите, които са под покровителството на светеца. Началото на празника трябва да се търси в прочутите Дионисиеви тържества в Древна Гърция. В изображенията на Дионис той е представен, като бог с венец от бръшлян и лозови пръчки на главата. В представите на българина образът на свети Трифон е обогатен чрез различни легенди. Най-известната от тях е свързана със светеца, който отрязал носа си, когато зарязвал лозето, откъдето идва и името му Трифон Чипия. На Трифоновден се извършва ритуалното зарязване на лозята, което подсеща за приближаването на пролетта и началото на селскостопанската дейност. Зарязването се извършва предимно от мъжете, но стопанката още от ранно утро е омесила и изпекла хляб, украсен с лозница, натежала от плод - гроздове/моделирани от самото тесто/. Приготвила е пълнена с булгур кокошка, поставила е всичко в нова шарена торба. Рано сутринта ги дава на стопанина заедно с пълна бъклица вино, и го изпраща до портата. След празничната църковна служба мъжете се отправят към лозята, като водят със себе си свирач. Трифон ЗарезанИзвършваните тук действия си приличат в цялата страна. Всеки стопанин щом пристигне на своето лозе, се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва пръчки от три корена и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от бъднивечерското огнище. Зарязването се придружава от благословии за богата родитба. Отрязаните свежи пръчки свиват на венчета, които слагат на калпаците си, през рамо, на бъклицата, а някои ги отнасят вкъщи и ги поставят на домашната икона. После мъжете се събират на обща трапеза в лозята с донесените яденета, придружена от песни и хора. Най-възрастният от лозарите поставя в средата на трапезата босилкова китка, увита с червен вълнен конец и три лозови пръчки. Той подканя присъстващите с думите: "Който е честит, нека поеме китката и да стане "цар на лозята". Поема я избраният "цар" - той обикновено е добър стопанин, с добре гледани лозя, с добро име берекетлия. Всички го поздравяват, на главата му поставят корона от лозови пръчки. Качен на каруца, теглена от мъже, "царят" обикаля лозята и благославя - да се роди повече грозде и годината да е плодородна. След като си пийнат и хапнат мъжете се прибират в селото. Начело с музика, процесията обикаля всички домове, домакините черпят с вино. Празникът завършва в къщата на "царя", където жена му е приготвила трапеза. "Царят" трябва да се напие, за да има берекет. В различните краища на България се изпълняват и други обредни действия, чийто основен смисъл е осигуряването на богата реколта.
св. Валентин
Преди много години по времето на император Клавдий, в Рим живял свещеник на име Валентин. Едно от любимите му занимания е било да свързва в свещен съюз младите хора. Но на император Клавдий му хрумнало да забрани браковете между младите хора, за да има повече мъже без ангажименти, които да постъпват с желание в армията. Отец Валентин сметнал този закон на Клавдий за чудовищен и продължил да провежда брачни церемонии тайно и може би затова изключително вълнуващо - малка стая, в която има само трима души – булката, младоженеца и свещеника. Те шепнат думите на церемонията и се ослушват през цялото време дали не се чуват стъпки на войници. Една нощ наистина ги чули. Младоженците успели да избягат, но отец Валентин бил хванат и хвърлен в затвора със смъртна присъда. Много млади хора го посещавали в затвора и хвърляли цветя и бележки в прозореца на килията му. Искали да му кажат, че те също като него, вярват в любовта. А дъщерята на един от надзирателите идвала дори в килията. Понякога разговаряли с часове и така тя му помогнала да съхрани духа си. В деня, когато трябвало да умре, отец Валентин оставил на своята млада приятелка малка бележка, в която й благодарял за човещината и часовете, прекарани заедно. Подписал я: ”С любов от твоя Валентин”. Тази бележка поставя началото на обичая за размяна на любовни послания. Тя е написана в деня на неговата смърт – 14 февруари 269 г. от н.е. и затова всяка година на този ден, известен в целия свят като Денят на влюбените, хората мислят за любовта и приятелството, които не могат да бъдат победени.

Абсолютно си права! Благодаря ти!:)

И на теб на патерици~!:)

Много истински разказ, за което прибавяш още фенки...
Поздрав!

Благодаря ти, често се вдъхновявам от действителноста, в нея може да видим много красота!

Ау, ами сега с толкова фенки! Какво ще правиш! :)

Аз не се променям от фенките!:)))))Пиша си както мога!

Май го познавам този Миро ....

Често си мисля, че трябва да ти оставя някое коментарче, но пък никога не намирам думи :) А с тази история направо ме зашемети - Благодаря ти! :)))

Благодаря ти, пожелавам ти да си искараш страхотно Великден!

Вълчо, страхотен си :) Невероятни неща пишеш, а с този пост ми даде надежда. Благодаря ти и весели празници :)