- Тъжен ли си миличък? Вземи си курабийка.

Сълзи избиха от очите ми щом ми хрумна това. Баба ми бе страхотна жена и ...не бе между живите от близо два месеца. Хората в тролейбуса ме гледаха странно, сякаш бяха с толкова закоравели сърца, че не можеха да разберат мъката а вероятно и радостта. Наблюдаваха ме като лешояди и сякаш се хранеха с енергията ми. Станах, на следващата спирка слизах. Един стар женски лешояд се стрелна за да заеме веднага мястото ми предизвиквайки ропот у другите от себеподобните и. Слезох и си сложих качулката отново валеше. А времето сякаш тъжеше заедно с мен. За да не ме помислите за идиот, който се тормози за глупости нека обясня. Баба ми в действителност ме отгледа тя беше до мен в най-лошите ми моменти и като ученик, и като тийнейджър, и като студент. Майка ми винаги бе някъде в чужбина на един кораб и работеше като крупие на рулетката в салона за забавления. Винаги когато бях тъжен баба ми сядаше и приготвяше от любимите ми курабийки. След това ме изслушваше казваше ми няколко думи и завършваше с тези думи:

- Тъжен ли си вземи си курабийка.

Нещата се промениха и аз започнах работа, ожених се. Баба ми отиде на село където всеки месец я посещавах за да опитам от мъдростта на курабийките и. Един ден получих съобщение, че е издъхнала докато вадела готовите сладки от фурната. Отидохме да я погребем. В началото не осъзнавах загубата си. Сякаш отново можех да разчитам на нея, но след месец, когато ми се прииска да я видя, не можах. Бях свикнал да разчитам на нея. Жена ми се опита да ми помогне, но подходът и бе друг, някак си все едно нещо от мен си бе отишло. Чувствах се изгубен, изплашен. Сигурно ме мислите за скапаняк, е може би съм. Първите последствия бяха, че увеличих пиенето и цигарите, сякаш те трябваше да запълнят някаква празнина. В баба ми аз намирах мъдрост и утеха и до сага не бях усетил колко са ми нужни. На жена ми и писна и ми каза да си дадем почивка:

- Много те обичам, но ако не превъзмогнеш това, няма да ...-и се разплака.

Предложи ми да отида и да поживея в къщата на баба си известно време и като съм готов да се върна към живота ще ме приеме отново. Тъпо беше това мое държане и се опитах да се овладея, но накрая приех предложението и. Хванах автобуса и на следващият ден бях там. Влязох в къщата с благоволение. Все още от кухнята се носеше едва доловимият мирис на сладки и утеха. Въздъхнах с пълни гърди и за първи път се усмихнах. Сякаш духът и още живееше тук. Погледнах навън. Времето беше хубаво, птичките пееха. Реших да се разходя из селцето. Можеше това да ми помогне. Чувствах се хубаво, нямаше го натоварването, което се усещаше в големият град. Излязох и забелязах някаква табела пред вратата на къщата. На нея пишеше „Спирка къщата на баба”. Стана ми забавно. Точно в този момент един автобус спря пред мен.

- Здравейте към центъра ли сте?

Младият човек приветливо ми се усмихваше изчаквайки отговора ми. Нямаше го бързането в големият град. Кимнах и се качих.

Загледах се в бавно преминаващите покрай мен къщички. Шофьора караше бавно и спираше не само на спирките, но и когато му махнеха. Въртеше през всяка малка уличка. Почувствах се като в екскурзионен автобус. Седнах до шофьора и го попитах:

- От кога върви тази линия?

- Ами от близо година. Пари за заплата и поддръжка идват от туристи и от общината.

- Какви туристи?

- Ами идват да посетят къщата на баба. Вие не сте ли турист?

- Не аз съм внукът на баба.-усмихнах се тъжно.

- Съжалявам. Преди тя да почине. Лека и пръст.-момчето се прекръсти.-идваха много хора. Селски туризъм, нали разбирате?

Кимнах, не знаех, че баба ми се е заела с такава дейност.

- Идваха да опитат от курабийките и. Благодарение на нея градът разцъфтя. Обаче сега няма вече, кой  да ги прави. Спомням си как веднъж, когато гаджето ми ме заряза баба ви ме почерпи с курабийка. Забравих за  тъга и всичко и сега съм щастливо женен.

Той ми показа халката си. Такава беше баба ми. Малко ме жегна, че бе споделила вълшебните курабийки и с други и то много без да ми каже. А може би за това не ми бе казвала. И за това искаше да и казвам предварително когато решах да я видя. Макар, че често ми пращаше по пощата пакет със сладките и.

- А вие къде ще слезете.

- Излязох да се поразходя просто при следващата обиколка просто ще слеза на „Спирка Къщата на баба”.-усмихнах се като го казах.

- Разбира се. А защо сте тук? Ако не е нахално да питам разбира се.

В селата беше така, хората нямаха много забавления и момчето скучаеше.

- Не няма проблем, просто ми е тъжно за баба.

- Разбирам ви, тук бе обявен седмица на траур в нейна чест. Беше страхотна жена.

Продължихме разговора си и скоро разбрах, че човека има две деца. С жена му също развиват селски туризъм. Селото беше в подножието на една планина, наблизо имаше голямо езеро, добре поддържано, беше предпочитана дестинация. Човекът дори имаше и лодка, която даваше под наем. Печелеше добре. Оставих го да си говори и се замислих. Всъщност по-скоро блуждаех и гледах гледката.

- Слизате ли?

Стреснато погледнах новият си познат.

- Какво?

- Вашата спирка.-усмихна се той.

- Казвам се Асен а вие? Та да си говориме на ти.-изстърсих аз.

- Явор.- отговори момчето.-приятно ми е.

И така се запознах с Явор. Харесваше ми да общувам с него, беше положително зареден и понякога ръсеше страхотни бисери.

- Няма смисъл да мислиш нещо преди да е станало, няма смисъл да го мислиш и след като е станало. Важното е да стане както трябва, ако не стане пак няма смисъл да го мислиш а продължаваш напред.

Тази мисъл я запомних завинаги. Всеки ден се качвах в автобуса отивах до центъра хапвах в месната кръчма и се връщах отново с автобуса. Привечер вечерях с явор и семейството му. Имаше много сладки дечица и невероятна съпруга, поне в готвенето. Въртеше страхотни ястия. От време на време се обаждах на Яница, жена ми за да и казвам как съм. Усещах, че и липсвам, но тя никога не го призна. Един ден като станах ме болеше главата. Бяха минали десет дена от престоят ми там. Вечерта явно бях прекалил с домошарката на Явор. Не бях взел хапче и започнах да ровя в хухнята за накаква кутия с лекарства. Престоят ми на село ми се отразяваше добре, но тъгата ми не изчезна, даже се задълбочи, сякаш се опитвах да извадя сърцето си с клещи, но не успявах. Просто не можех да махна с ръка. Пред погледа ми нещо проблесна, но понеже се бях унесъл в мисли не го видях веднага. Слънчевото зайче обаче ми привлече погледа. Една сребриста кутия седеше на най-горният шкаф в дясно. Бръкнах и успях да я стигна. Металът беше студен и хлъзгав с гравирано нещо отгоре.

- Е това сигурно са аспирините.-усмихнах се аз. Извадих я и я избърсах от прахта. Беше сребърна или поне с такъв цвят. Опитах се да я отворя, но тя сякаш заяждаше. Вгледах се в надписа на нея. Имаше издълбана курабийка в елипсовидна форма. Също като тези на баба. Погалих релефното изображение и капакът се отвори със силно щракане. Изпуснах кутията на пода. После се наведох и я огледах, не се бе одраскала. Вътре имаше пожълтял лист, приличаше на пергамент. Отгърнах го. Беше рецептата за курабийките. Всичките неща можеха да се купят от всеки магазин. Яйца, пудра захар, брашно, шоколад, какао, канела и други. Най-отдолу пишеше:

-„Тайната подправка е щипка любов. Тази билка се намира навсякъде, но трябва да внимавате да не я пропуснете”. Последните букви бяха написани с различен шрифт. След това се описваше процеса на приготвянето, месенето, печенето. Баба ми бе предала щафетата. А можех ли да я поема. Вдигнах джеесема си. Беше едва осем сутринта, но на село бях свикнал да ставам рано, защото всички правеха така, както и новият ми приятел Явор. Налагаше се да се обърне внимание на животните, първо те да се нахранят. Да изпратиш овцете и кравите на паша и още много задължения. Аз нямах такива, но пък ми беше приятно да помагам на хората. Това място сякаш те заразяваше с оптимизъм и желание да си полезен. За първи път се чувствах така. Всичко бе пропито с духът на баба ми. Неусетно дори бях спрял цигарите а алкохол пиех само като бях с Явор. Нещо ме жегна право в корема.

- Любов, по-дяволите. За това става дума. А аз пропилявам моята.

Набрах номера на жена ми.

- Алооо?-съненият и глас показваше раздразнение.

- Яница, зайче аз съм.

- Какво кой си ти?

- Асен, съпругът ти.

- Така ли? Не може да си ти. Съпругът ми е съсипан от мъка идиот.

- Моля те, зайче изслушай ме. Сгреших.

- Слушам те.

Гласът и бе омекнал. Знаех си че „зайче” щеше да помогне. Усмихнах се и продължих.

- Може ли да дойдеш тук?

- Какво в онова забутано място?

- Моля те зайче, трябва ми любов а само от теб мога да я получа.

- Мамка му, знаеш, че като ме наричаш така ми влизаш под кожата. Идвам, ама само ако не си се оправил ще си изпатиш.

След три часа бе вече при мен. Сладките бяха готови. Преди да ги сложа във фурната я придърпах и я целунах. Бавно облизах устните и езикът ми се вмъкна между тях и намери нейния докосвайки го срамежливо. Тя буквално ме захапа. Аз се откъснах и пъхнах курабийките във фурната.

След малко хапвахме от тях все още потни от заниманията и аз и разказвах премеждията си.

- Къщата на баба трябва пак да отвори врати.-промълви съпругата ми.

- Как?

- Ами през уикенда. Хората трябва да опитват от нейните даряващи щастие сладки. А и ти ги готвиш също като нея.

Целунах я отново и малкото остатъци от тъга си тръгнаха от мен.

- Имаш една трохичка каза ми тя и облиза брадичката ми. Двамата се сборихме на леглото и се разсмяхме.

- От утре къщата на баба отново отваря за посетители.- провикнах се аз.

 

Тъжен ли си, пий течности. От курабийки в такъв момент два пъти по-лесно се напълнява. Май се затруднява обмяната на веществата! :)))

Хахаха вики, може би е така, но тук не става дума да преядеш с тях, само едничка стига!:)))))))))))))

Да си търсите езиците не е израз на любов. Ще трябва още да търсиш любовта.
И за любовта не ти трябва жена ти, изобщо не. Баба ти едва ли е виждала в теб любим, когато ти е помагала. Тя ти е помагала с ... любов!
А..........и успех с новата жена. Гледам това е основното, в което е помагала бабата. Да забравиш старото разочарование и да се ожениш щастливо с две деца! Дерзай на героя ти!
А иначе, бих казала, да мислиш преди..........зависи какво, да мислиш след.........зависи какво, но докато си с някого доста трябва да мислиш, за да направиш необходимото. Защото то не се прави само.

Ей, страхотен постинг е това!
Развълнува ме....
Това, за щипката любов .....ще го запомня!
Още веднъж поздравления за ....сътвореното!

Вики, вики, благодаря ти, все пак, дължа да отбележа, баба ми е жива и здрава! А израза на любов за всеки е различно. Нека да ти разкажа, за видовете любов:
"Четирите вида любов са: ерос, сторге, филия и агапе."
"Ерос-чувствена любов. Описва дълбоката, страстна, чувствена любов, която може да съществува между мъж и жена. В християнството ерос е разрешена само между съпрузи; но в това взаимоотношение тя е напълно подходяща и изцяло желателна. "
"Сторге- семейна любов. Сторге е семейна обич - привързаност на родители към техните деца и на деца към техните родители и привързаност на децата в семейството едно към друго."
"ФИЛИА - ПРИЯТЕЛСКА ЛЮБОВ. Филия представлява любовта на дълбокото приятелство. Тя има смисъла на силна привързаност към някого или нещо. Тя е пълна с топлина и обич."
"АГАПЕ - БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ. За разлика от другите видове любов, агапе е безусловна любов. Тя обича, дори тогава, когато няма причина за това." Та Вики езиците са просто израз на тази любов! А всичките тези дето изброих са просто разклонения на една дума любов! Подправката е любов няма значение каква! За това моля те не намесвай инцест! Необходимото се прави на момента след това вече няма значение просто не го мислиш и гледаш да не повтаряш грешката! Просто не трябва да се тормозиш за минало или бъдеще а да живееш сега! Това е смисълът! Благодаря ти за спорчето!:)

Благодаря ти, за това! Да ти кажа, нещо когато е приготвено с любов, винаги е по-вкусно от опит го казвам!

Да даряваш ЛЮБОВ. Не само да получаваш но и да даряваш!

Поздрави Вълчо!

Това е дума да! Благодаря ти кроталче!

Много,много хубав разказ-семейна топлина,носталгия...Така е -когато готвя-винаги си пускам хубава музика и си мисля с любов за децата и съпруга ми-как ще ги зарадвам с любимите им ястия...Става въпрос за любовта ,която е в сърцето-но вие сте луди млади,такова е сега поколението-проявих разбиране към сцената с "езика"...
Мого приятен разказ-благодаря!

Обясних за сцената с езика! Все пак любовта има различни проявления нали?;)Благодаря ти и все такава топлина и любов ти пожелавам!:)

...нали така!
И тъгата е вид проявление на любовта - на липсата й, на това колко много усещаме липсата й, когато хубавите неща си отидат! Има една теза, според която колкото повече се привързваш към дадени обекти и предмети, толкова повече ще се опитва Вселената да те откъсва от тях...за да не забравиш откъде си тръгнал и накъде отиваш, а компас в това състояние си остава любовта!
Посланието ти е ясно като магическа кристална топка! Чест и почитания!
Прекрасно произведение!

Благодаря ти, много любов ти пожелавам! А твоето тълкувание е железно!:)

Викай ми "Желязната девица" - готическата принцеса на анализите!
:)))))))))))
Приятно ми е да се запознаем!

Викай ми Белият вълк!:) Приятно ми е!:)))))))

Това е достатъчно наистина! Благодаря ти!:)

Любовта е най- пикантната подправка на живота....слагай навсякъде - и в писането , и в работата , и в готвенето , и не забравяй обилно да е и в леглото...Бъди щедър и ще се почувстваш много щастлив.Разказа е прекрасен и умопомрачително хубав.Поздравявам те.

Благодаря ти, когато си влюбен, я слагаш навсякъде!

Пожелавам ти късмет !

ти!

Виждам четеш и помниш определенията.
Аз ,обаче , говоря за живота. Практиката.
Наистина ли не знаеш, че хората, които правят любов и хората, които се обичат ... безусловно, се целуват различно? Не уточних, но пък така спорчето става по-разнообразно. Това имах предвид. Въпреки всички определения в разказа ти прозира, че не познаваш тези детайли. Не си практикувал любовта, за която пишеш. Затова е казано, че авторът трябва да е преживял нещото, за да може да го напише.
При теб някак секса изпъква. Езици, туй онуй. А когато обичаш... безусловно!, тогава и целувките не са такива. И погледите не са, и стойката не е, усмивките не са същите. Нищо не е същото.
Последната любов, с която ще приемат отново гостите, изглежда евтина. Неистинска. Може би забавна, но просто ежедневна любов. Няма нищо общо с магиите на бабата. С нейната безусловна любов.

А човек се учи от грешките си. Май и това не знаеш. След всяка грешка основното е, дали ще я осмислиш правилно. А как, ако не ... мислиш, ще я ОСмислиш?

Вярно спжорът е интересен, но имам чувството, че и ти не си прочела всичките ми произведения( то няма и как и не е необходимо). Писал съм за всички видове любов, е може би почти всички, тази за която говориш Агапе любовта, съм я изживял, всъщност я изживявам в момента! А трябва да ти кажа, че когато пиша аз се въплатявам в героите, там е описан героят ми не аз, и вероятно той не е имал представа за тази любов и има още много да учи(аз също както и ти и всеки един, един живот не стига за да преживееш и научиш всичко за любовта). При писането аз изключвам и съм в някакво полусънно състояние, участвам в разказа само като наблюдател, може би частица от мен има във всеки един герой, но тя е толкова малка, че само накой, който е виждал душата ми и я познава, може да каже коя част(не мисля, че ти познаваш душата ми ;)), останалото са моят герой, какъвто е и той няма нищо общо с мен. Любовта на бабата наистина е безусловна, но и на съпругата също, просто е различна. Магията на любовта има твърде много проявления, и не може да се каже, тази е правилната за случая а тази не, защото не ние решаваме а самата Любов! Колкото до грешките ми осмислям ги , когато ги осъзная, все пак грешките в разказа не са моите а на моят герой( или торба кости, както нарича Стивън Кинг героите си). Той е творение на музата и като творение извън този свят е неперфектен, защото ако беше нямаше да има разказ нали? Благодаря за спорчето!

Бабите... Много неща не сме научили от тях, а можеше...

Да научим повече? Някои неща трябва сами да научим! Иначе няма да има баланс!

"Няма смисъл да мислиш нещо преди да е станало, няма смисъл да го мислиш и след като е станало. Важното е да стане както трябва, ако не стане пак няма смисъл да го мислиш а продължаваш напред."
:) И аз няма да го забравя, като "неперфектния" ти герой в разказа :)

Аз със сигурност няма!Благодаря ти!:)