Кайо, беше странно момче още от самото си раждане. Дори, когато се роди не плака а по скоро изпищя от радост. Хората живееха във времене, когато все още се формираше тяхната същност. Боговете дори малкото благини даваха на хората едва, когато го заслужат. Беше времето когато легендите бяха действителност, преди да се превърнат в такива а от там и в приказки. Хората едва от скоро се бяха научили да използват колелото, благодарение на Дайко, който бе устоял на изпитанията на Бога на сполуката. Това доведе до обработването на земята засаждането и с реколта по-лесно. Хората не можеха да монипулират огъня. Това все още бе забранена територия. Боговете смятаха, че това е опасно оръжие и те могат да се наранят с него. От време на време някоя светкавица падаше на някое дърво и така хората си осигуряваха топлина и храна. Когато обаче си взимаха от огъня, не трябваше да го носят надалече. И огънят от Богът на гръмотевиците не издържаше дълго само четири завъртания на Луната. Кайо бе различен с това, че огънят го обичаше. Самият той пареше при докосване. Когато дойдеше зимата неговите роднини нямаха нужда от огън, защото той затопляше цялата стая. Никога не боледуваше. Сякаш носеше огънят в себе си. Кайо стана момък а след това и мъж. Преминавайки през необходимите изпитания за това с истинска лекота. Смяташе се, че е погален от боговете.

- Мамо защо аз съм по-различен?

- Защото си роден на Коледник.

- И защо това ме прави различен? Защо винаги съм толкова горещ?

- Защото на този ден започва новото начало и си отива старият живот. Новото начало е трудно, но винаги ни носи щастие. Както ти донесе на мен.-майка му се усмихна.

- Разбирам.

- Какво става между теб и Ройда?

Кайо се изчерви.

- Какво да става мамо? Всичко е наред. Мисля да се оженя за нея.

- Наистина ли?

- Да мамо наистина.

- Значи е време да се подложиш на последният тест синко преди да се обвържеш с нея.

- Знам мамо, просто не съм сигуран какво ще стане на него.

- Никой не знае синко, но трябва да го направиш. Говори с шамана.

- Добре мамо, ще го направя. Още утре.

Кайо си легна и отново засънува един сън. В този сън той стискаше едно сърце, което гореше в огън, но не го пареше. От него излязоха огнени дири и се разпространиха по целият свят, свързвайки се със сърцата на всички останали хора. След това той погледна надолу и видя, че в гърдите му има дупка. Извика и се събуди. Целият бе облян в пот. Какво ли се опитваха да му кажат боговете? Не бе казал на никой за този сън. Започна да го сънува от момента, когато премина изпитанието за младеж. Изправи се и излезе да се поразходи. На вън бе студено наближаваше денят Коледник рожденият му ден. Щеше да настъпи след шест дни. Луната бе пълна. Намираше някакво успокоение в нея. Разхождаше се често посред нощ. Хладният въздух не му влияеше изобщо. Често това бе повод за завист от страна на връстниците му. Подпря се на едно дърво и се загледа във звездите. Искаше му се боговете да му обяснят, но сякаш се страхуваше да чуе тяхната воля. Утре обаче щеше да му се наложи. Ритуалът бе разговор с боговете.

- Кайо какво правиш тук?

Страсна се и се огледа. Не видя никой. След това пред него скочи един вълк. Той бавно се превърна в човек. Беше шаманът. Той владееше превръщането. Това не го очуди, нито стресна. Всеки от селото го бе виждал. А и днес бе пълнолуние.

- Щях да говоря утре с вас. Искам да направя Ритуала Разговор.

- Сигурен ли си, че тя е жената и си заслужава да направиш всичко за нея?-шаманът го гледаше преценяващо а очите му се превърнаха във вълчи, сякаш надушваха несигурност.

- Сигурен съм.

- Да започваме тогава.

- Сега ли?

- Разколебан ли си?

- Не но...

- Боговете са ти отредили труден избор и от теб зависят много неща..., но това и сам ще разбереш. Просто си избран за едно велико дело, като това на Дайо.

- А вие от къде знаете?

Той се посмихна леко.

- Вярно, нали сте шаманът?

- Именно. Изборът обаче е твой.

- Да го направим. Ройда ще бъде моя за винаги.

Шаманът извади някакъв сребрист прах и го поръси:

- Сега душата ти ще излезе от тялото ти и ти ще се срешнеш с твоят Бог покровител. Аз не знам кой е само ти ще го знаеш.

След като първите сребристи снежинки докоснаха челото му той усети лекота. Същността му се издигна нагоре и като вихър се понесе към небето.

Пред него стояха двама богове. Единят облечен в синьо с бяла брада. Другият в черно с червена брада.

- Ето, че най-сетне се появи.-каза белобрадият.

Кайо се поклони ниско.

- Стани момче, трябва да ти кажа нещо.

Кайо се изправи.

- Ти си специален, създаден за да дадеш огънят на хората.

- Да, но това ще отнеме живота ти.-добави червенобрадият.

- Ти не се мешай.

- Защо ти ли ще ме спреш?

- Млъкни и ме остави да довърша. Момчето има право на избор.

- Да бе какъв избор? Или да умре за благото на всички или да живее? Страхотен избор.

- Млъкни бе.

По устните на червенобрадият плъзна ехидна усмивка.

- Ти трябва да дариш огненото си сърце на целият свят. Сънувал си често онзи сън. Той показва как да стане това.

Кайо изстръпна. Предусещаше го.

- Но тогава как ще бъда с Ройда?

- Не можеш моето момче.

- А, сега е мой ред. –каза червенобрадият.

- Ще ти осигуря всичко от, което имаш нужда за да си с твоето момиче и дори вечен огън, ако си оставиш сърцето. Все пак то е твое. Твое и на Ройда.

- Ти решаваш.-добави белобрадият.

Вихърът на душата му се върна отново в тялото му. Той се събуди и огледа около себе си. Беше се смрачило и той не знаеше колко време е отсъствал. До него спеше Ройда. Когато той се изправи тя се събуди.

- Какво стана.

- Трябва да направя нещо.

- Какво?

- Не трябва да си тук.

- Аз искам да съм тук.

- Съжалявам за това, което ще видиш.

- Какво ще видя?

- Говорих с Белбог и Чернобог. Аз съм създаден с цел.

- Каква цел, за какво става дума?-очите на момичето бяха уплашени.

- Искам да съм с теб завинаги. Прости ми.

- Какво да ти простя. Прошавам ти всичко, само бъди с мен.

- Не мога.

Кайо се изправи и вкопчи ръка в гърдите си. Тя влезе лесно. Усети парещото и тупкащо сърце между пръстите си.

- Май пак ще спечелиш братко.-усмихна се криво Чернобог.-но аз също печеля. Момчето ще умре и ще дойде при мен.

Белбог не отговори, само наблюдаваше.

Ройда се хвърли върху ръката му, но тя се бе впила силно и тя просто увисна на нея. Кайо стисна зъби и откъсна с вик сърцето си. Извади го и го издигна над него. То засия. Мощна енергия разстърси ръката му. Ройда през сълзи безспощоно гледаше паднала на колене. От сърцето се разлетяха огнени струи. Те обиколиха цялата земя за секунди свързвайки се с всяко човешко сърце. Сърцето му бавно намаляваше сакаш се разплиташе огнено кълбо. Последната нишка се впи в гърдите на Ройда и се вмъкна там като огнена змия. Тя се опита да я спре, но не успя. Едно малко червено камъче остана в ръката му и той се отпусна на земята падайки в обятията и.

- Защо го направи?

- Трябваше.

- Сега за трябва да направя нещо.

Раната му бавно се затваряше.

- Ройда се изправи. Богиньо Лада дай ми сила.

Тя впи нокти в своята гръд. Кръв бликна от нея, но тя продължи.

- Но какво прави тя?-извика Чернобог.

- Чудо братко мой, тя твори чудо.

Откъсна парче от сърцето си и още кървящо го пъхна в неговите гърди. В този момент раната му се затвори. Тя са отпусна до него.

- Не трябваше да го правиш. Аз исках да си жива.

- А аз не, не и без теб.

Душите им напуснаха тялото. В този момент една жена с дълга черна коса се изправи пред тях. С двете си ръце тя им докосна сърцата. Чу се лека експлозия и сърцата им забиха отново.

- Отново ме измами братко.-изръмжа Чернобог.

Белбог само се усмихна.

- Какво стана?-попита Кайо.

- Лада ни благослови.

От тогава нещата се промениха. Жертвоготовноста на Кайо даде много възможности на хората. Боговете вече не ги ограничаваха. Защото знаеха, че колкото хората са готови на голяма жестокост, толкова в пъти са готови и на саможертва. От тогава хората търсят своите половинки. А на Коледа сърцата им се изпълват с огън. Огънят, който Кайо им дари. А когато намерят половинката си сякаш усещат две сърца биещи в един ритъм. За тази хармония е виновна Ройда. Аз живях, когато това стана, а ти сега го научаваш от мен. За някои е приказка за лека нощ. За други реалност. Ти от кои си?