Сутринта, като станах изобщо не предполагах, че денят ми ще свърши тук, в прегръдката на най-любимият ми човек, но нека да започнем от начало.

Сутринта станах много рано, още в пет часа сутринта. Избръснах се, за да не плаша клиентите, хвърлих си един бърз душ и към пет и половина изкарах таксито. Първият ми клиент беше адски досаден. Да си таксиметров шофьор е общо взето да си като барман в америка примерно. Хората те превръщат в изповедник. Не мога да го разбера това, вероятно е свързано с това, че повече никога няма да те видят и за това се отпускат пред теб. Този започна да мърмори, за кризата, за това каква голема беработица ни чакала, ужас просто, как нямало да има коледни премии и прочее. Мен това малко ме интересуваше, аз не получавах такива. Обаче той продължи, колко бил скъп живота и как едно време не било така и...Увеличих музиката като намек, че това, което ми говори не си заслужава мизерният бакшиш, който ще ми даде, но той не се усети. Слава богу оставих го след няколко минути пред блока му. Денят беше адски напрегнат, но беше на път да свърши, когато нещо странно ми се случи. Бях навлязъл в една улица с еднопосочно движение и трябваше да продължа напред за да изляза от нея. Точно на завоя посредата на улицата имаше двама младежи. Набих спирачка и почти ги докоснах с бронята на колата. Тия двамата продължиха да се целуват без да ми обърнат внимание а спирачките бяха надали такъв вой, че можех да са обзаложа, че в кооперацията от ляво бяха ме чули. Натиснах клаксона рязко. Никакво внимание, тия сякаш още по силно впиха устни един в друг. Огледах се. Наскоро беше валяло сняг и бе доста заледено навсякъде. Показах си главата и веднага я скрих. Беше адски студ. Как тия двамата стояха там и се мляскаха и от колко време го правеха. Току що бях извършил последният си курс за днес и изпитвах неистово желание да се прибера у дома, но от двете страни на младежите имаше паркирани коли и аз можех да мина само точно където бяха те. Не можех да се измъкна назад, можеше да стане гаф ако ме спипат полицаите. А забелязах една патрулка, която обикаляше района. Избеснях и отново натиснах клаксона, този път по продължително. Никаква реакция. Тия сякаш се награбиха още по-силно. Отворих прозореца на колата и изкрещях:

- Ейййй влюбените гълъбчета, това е улица, вървете да се целувате на тротоара.

Отново нямаше реакция. Започваше да ми прикипява а знаех какво ще стане ако се оставя на гнева. Затворих стаклото и отворих вратата. Излязох и още при стъпването се озовах по задник на земята. Това вече бе прекалено. Днес всичко ли бе против мен?

- Сега ще ви е...-изпсувах аз странната двойка и се затичах към тях. Гневът наистина е лош съветник. Подхлъзнах се отново и се озовах до тях пързаляйки се. Започнах да псувам всичко за което се сетих и времето и Бойко Борисов и снега и Бог и най-вече идиотчетата застанали по-средата на пътя за да се целуват. Изредих и майките и лелите им. Двойката продължи да се целува сякаш бе в свой собствен свят и изобщо си нямаше идея, че до тях има някакъв луд, който ги заплашва и ругае. Скоро ентусиазмът ми се изпари а и нямаше какво да го поддържа, защото не получих отговор на нито една от псувните ми. Адреналинът ми спадна и се успокоих. Сложих ръка на рамото на момичето, защото тя бе от към моята страна, за да им привлека вниманието. Бях вече уморен и изстощен исках да се прибирам. Имаше и полезно действие от ругатните бях се очистил от среса, но чувствах умора и единственото, което виждах беше вечеря и легло. Дори няма сили да си представя душ. Двойката отново не реагира. Растърсих и рамото и казах:

- Много ви моля пустнете ме да мина изморен съм и имам нужда от топла вечеря и сън.

Момичето се обърна и направи най-странното нещо. Целуна ме по челото. Момчето се усмихна и ми кимна. После продължиха заниманието си. Устните и бяха парещи и усетих нещо странно да става с мен. Не ме мислете за кретен, който изневерява на жена си, защото аз бях женен. Просто нейното действие сякаш ме презареди. Усетих прилив на кръв във вените ми, която се разпространи от челото към цялото ми тяло. Почувствах се като пълен идиот, че съм прекъсна заниманието им. Заваля сняг. Усетих как снежинките се разстапях по бузите ми, но не усещах студ. Сякаш се бях превърнал в гигантски термостат. Подскочих във въздуха и изкрещях. Имах усещането, че се наблюдавам отстрани и се възхищавам на себе си. Приземих се без да се подхлъзна. Влетях в колата и се огледах. До една от паркираните коли имаше разстояние. Дадох мигач и заобиколих по тротоара паркираната кола от ляво на двойката. Успях да се промъкна разминавайки се на косъм от стълбите на блока. Завих отново към улицата промъквайки се между две коли. Изсвирих два пъти с клаксона. Младежите ми махнаха и аз подкарах към къщи. В огледалото за задно виждане продължавах да ги наблюдавам как целувката им не оставаше смутена нито от студеният вятър, нито от извиващата се снежна буря. Сякаш времето за тях бе спряло и те искаха да го задържат така във вечността. Не ме разбирайте погрешно аз не съм някой дядка само на 30 години съм а жена ми е по-млада от мен, но тази случка ме разстърси и накара да се осъзная. Сложих си хендс фрии и се обадих на жената.

- Малката, чакай ме пред нас, днес ще излизаме.

- Какво в това време? Луд ли си?-в гласът и се промъкна съмнение и лека тревога.

- Да по теб.-усмихна се аз.

По телефона чух звънлив смях. Не бях го чувал отдавна. Бяхме се превърнали в обикновено семейство и за първи път това ме плашеше.

- След колко идваш?

- Така те искам. След петнайсет минути съм при теб.

- Направи ги двайсет за да се гримирам.

- Аз те обичам всякаква.

- Знам, но то е за да ти завиждат другите. –в гласът и се промъкна палава нотка. Обожавах тази нотка.

- Добре 20, но не повече нали?

- Добре зайо.

Затворих. На още едно място видях една двойка да седи в бурята на една спирка и да се целува. Имаше ли нещо в този ден? Не беше свети Валентин, той щеше да дойде чак след три месеца. Във въздуха се носеше странно усещане.

Дойдох една минута по-рано. Тя закъсня с пет минути. Тъкмо да и направя шеговита забележка и си забравих мисълта. Пред мен се бе изправила богиня. Усетих как ченето ми пада на земята като в анимационен сериал.

- Какво стана, чакането заслужаваше ли си?-в очите и имаше весели пламъчета.

- Чакане ли? Не съм разбрал.-отвърнах аз.

Настани се до мен:

- Кажи сега какво стана?

Разправих и историята без да пропустна нищо докато карах колата към любимият и на двама ни ресторант. Тя ме слушаше и кимаше.

- И ти ги напсува?

- Познаваш ме.

- Аз да, но ... те?

- Дори не го забелязаха.

Намерих едно място за паркиране. Излязохме от колата и докато вървяхме на улицата и разказах останалото. Тя спря и ме изгледа:

- И тя те целуна?

- Само по челото.

- Така ли?

Тя се приближи и също ме целуна там. Усетих живителна сила във вените си.

- Твойто е по-хубаво-едвам промълвих.  Вдигнах устни и я целунах по нейните. Тя ми отговори с език. И преди да се усетя се озовах в същата ситуация като младежите. Смътно чух аларма и пибипкане, но не му обърнах внимание. Снежинките се стопяваха върху лицата ни, но и тях не забелязвах. Усетих на рамото си ръка. Жена ми хвана ръката придърпа този, който го бе направил и го целуна по челото. И продължихме да се целуваме. Пибиткането спря а аз продължих да я целувам и имах усещането , че това ще продължи вечно. На сутринта и двамата отворихме очи. Зад нас имаше опашка от коли и двойки които се целуваха.