2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
- Мамо, знаеш, че не вярвам в тези неща. Сериозно ли си решила да ме сгодиш и ожениш за момиче от твоето село? Знаеш, че в съвременните дни не става така. Трябва да я видя и да я харесам а дори и тогава не е сигурно, че ще стане. Разбираш ли? Не мога да направя това разбери ме правилно. Моля те!
Говореха вече от половин час, всеки изтъкваше аргументите си и всеки излизаше прав. Баща му седеше отстрани и сякаш леко се забавляваше от цялата история.
- Ти какво се хилиш отстрани, я ми помогни.-кимна му тя.
- Не намесвай татко, знам вашата история, знам и че той те е спечелил по този начин, но аз не искам да минавам през това ясно ли е? Още повече за момиче, което изобщо не познавам. Просто няма да стане.
- Виж сега не си длъжен да се жениш за нея само ще се сгодите и ако не ти хареса след като я видиш може да се откажеш. Има такова правило. И момичето не е едно.
- Чакай малко, значи сега ми сервираш това? Значи момичетата са две? Така ли? Не мога да повярвам, че участвам в този разговор изобщо мамо. И какво и за двете ли ще се сгодя.
- Чакай малко, не се ядосвай а изчакай да ти обясня става ли?
- Ами давай ще ми е интересно. Цялата история ми изглежда като извадена от циганска приказка за лека нощ. Ето сега ще седна тук и ще слушам.-той се настани на дивана и впери ококорени очи в майка си в престорено любопитство добавяйки:
-..и няма да говоря повече за две минути.
- Добре ето за какво става дума. Нашето село е на родове. И родовете се свързват по между си, когато единият род има син за женене и от другия род дъщеря те се свързват. Проблема е че ние имаме задължение към два рода от селето и двата имат щерки за женене. Ако не отидеш и не избереш една от тях ще трябва да платим солена глоба.
- За колко става дума?
- Сумата ще излезе петцифрена.
- Ясно и ...?
- От теб се иска да преминеш през гората и да избереш межзу първите две къщи изпречили се пред теб на пътя. И двете девойки са хубави, поне за това можеш да ми се довериш, но са коренно различни като характер.
- Не мога да повярвам, че дори слушам тази простотия.
- Трябва да го направиш този уикенд миличък.
- Айде Добромире не се прави на лигльо.-обади се най-после баща му.
- Уффф, ще се съглася, но това е защото ви правя услуга. Не вярвам в тези глупости и ритуали. До сега си живях като нормално момче и изведнъж това. Ненормално е живеем в двадесети век.
- Още нещо в гората пътят се губи в един момент трябва да се довериш на вътрешното си усещане.
- Ново двайсе, още нещо, например да ми е забранено да нося храна и вода? Ами ако се загубя?
- Ако се загубиш след два дена някой от селото ще те намери задължително. Така обаче ще посрамиш рода ни.
- Знаеш ли колко ми пука за този род? Аз да не съм индианец, аз съм градско момче, мога да се оправя в града, в дискотеките не и в гората.
- Ще се справиш синко, това е заложено в теб.
Почувства се изстощен от спора. Както и че майка му бе спечелила отново и още по-лошо знаеше го.
- Карай ще го направя, вече ме заболя главата от този разговор.
- Още нещо което трябва да знам?
- Ще те изпратим до началото на гората, след това ще те чакаме от другата страна.
На другият ден вече пътуваха към въпросното селце, което всъщност се бе оказало много голямо, останало село защото било разположено много навътре в гората. Това научи от баща си. Той не бил от никой род, просто минал от тук и видял майка му да работи в расторанта, който бил на рода и от стотици години. Естествено първоначално е бил гостилница. Казали му условието и той преминал през гората. За него направили изключение, защото майка му също го харесала. Никога не му каза, през какво е преминал за да стигне до селото, но му каза, че не било лесно.
Появи се табелка сочеща наляво „Гората”.
- Пристигнахме.
Колата зави и скоро се изправиха пред група от дървета.
Тримата слязоха пред тях стояха двама младежи.
- Оттук.-кимнаха едновременно.
Стана му смешно, вече дева ли не очакваше да са полуголи с прераска и пера на главата и да танцуват някакъв странен танц. Всичко изглеждаше толкова откачено.
- Последно предупреждение?-обърна се към майка си той.
- Момичетата са девствени и двете и са на 23 години. Пази разума си.
- Това пък какво трябва да значи?
- Това, което ти казах пази разума си.
- От какво? И какво общо има това, че са девствени? Чакай, девствени ли каза? Не искам да имам нищо общо.-той се извърна да си ходи.
- Знаех, че така ще реагираш за това ти го казах сега. Вече няма как да се отметнеш.
Права беше и той го знаеше. Но това за разума го тревожеше.
Едното от момчетата го поведе и му гимна към една пътека, която вървеше през гората.
- Защо да си пазя разума и какво общо има това с момичетата?
- Девствените жени имат сили, които мога да ти объркат съзнанието, просто се пази. Не искам да лежиш в болница.
- Мамо това са бабини деветини, ще се оправя. До скоро.
Стъпи на пътеката и усети странно усещане по тялото си сякаш го прободоха едновременно хиляди иглички. Оттърси се от усещането и продължи. Бавно премина зад дърветата и сякаш се озова в друг свят. Дърветата бяха продобили причудливи форми сякаш докато разстяха се бяха протягали за да се събудят от сън. Някои дори имаха леко съблазнителни фолми, като тела на жени. Слънцето почти не проникваше през зеленият купол образуван над него. За момент се поколеба и се обърна. Пътят назад сякаш бе изчезнал. Явно нямаше връщане назад. Погледна чосовника си показваше три след обяд. В този момент циферблата започна да се върти като бесен и спря на 12:00 след това започна бавно да отброява назад. Почука го и отново тго върна на три. Той отново се върна там докъдето бе стигнал 12 без една минута. Това вече беше повече от странно. Какво отброяваше часвоникът? Чу силен вой сякаш умираща вещица не искаше да предаде богу дух. Изстръпна и се огледа. Наблизо нямаше никой, всъщност нямаше нищо освен дървета. Воят се повтори. Запали фенерчето. То присветна няколко пъти и угасна. Абе тук никаква техника ли не работеше? Защо не остави техните да платят а се направи на добрият син? По-дяволите цялата работа. Обаче вече нямаше избор. Очакваше от някъде да изскочи елф или гоблин. Всъщност освен странният звук нямаше нищо друго дори ветрец. Извади от една найлонова торбичка факли, които майка му бе приготвила. Той се усмихна, добре че все пак послуша майка си. Запали едната и призрачна светлина озари гората. Въпреки това бе тъмно и не виждаше нищо на повече от десет метра. Сякаш гората се хранеше със светлина. Тръгна напред. Някакви образи минаха бързо през главата му. На преплетени тела, неговото и на някакво червенокосо девойче. Тя пищеше от удоволствие. Разстърси глава. Около него мракът сякаш се сгъсти. Може би за това го подсещаше майка му. Тя бе казала, че са различни. Тази коя беше, лошата или добрата? Определоно лошата. В очите и имаше някакъв странен блясък. Образите отново се появиха в различна поза. По гърбът му личаха нокти. Растърси глава да прогони натпачивите образи. Факлата вече осветяваше само него. Това момиче, май искаше да го заблуди. Продължи напред, въпреки, че не знаеше къде отива. Усети докосване. Извърна се, един клон сякаш се опитваше да го убоде. Махна с ръка и го отчупи да не му стои на пътя. Това сякаш предизвика вече познатия стон, който бе чул преди малко, но сега по-близо. Сякаш бе попадна в някакъв измислен филма на ужасите. Пред него се изправиха вплетени дървета като стена. Насочи факлата си напред и те бавно с нежелание се отдръпнаха.
- Сигурно беше игра на светлината.-каза си той. Вече не вярваше на очите си. Някой се бъзикаше с умът му. Странните образи отново се появиха. Момичето го бе яхнало и...Прогони образа с ново махване на главата. Сега разбра предупреждението на майка си. Дали и неговата майка бе имала противница? Това какво беше те се дуелираха а той беше оръжието? Изобщо не бе готов за това. Във всичко това нямаше логика. На отблясъците на факлата дърветата и храстите сякаш танцуваха някакъв гротесктен театър, мюзикъл, танц. Как можеше да и се опълчи, когато образите, които усещаше в главата си и знаеше, че не са реални бяха толкова обсебващи. Не знаше, колко ще издържи. Тези образи го отклоняваха. Този път образът, който дойде го възбуди и го изненада. Сякаш тя до сега го бе тествала а в момента вече бе в подсъзнанието му и му показваше реално всички негови мръсни тайни. Просветна бяла светлина. Цялата гора се освети в бяло. Между дърветата се образува тунел от светлина. Инстинктивно го последва. Отпред в дъното сякаш се мяркаше някакъв образ, но не можеше да го види. Той му действаше успокояващо и насочващо. Факлата засия ярко. Отново се върнаха образите и светлината стана червена променяйки цвета и посоката на тунела. Досъзнанието му крещеше за помощ. Олюля се и седна. Погледа часовника. Показваше три без една минута. Толкова много време ли бе минало. Господи. Главата го болеше адски. Бялата светлина се сблъска със червената и отклони посоката на тунела. Той продължи по него. Стисна силно очи, но отново виждаше два тунела. Борбата между червената и бялата светлина бе спряла. Даваше му се възможност. Образите отново го връхлетяха като обещание за най-страхотното му изживяване в живота ако последва червеният тунел. Белият тунел бе просто възможноста за изход. Усещаше го. Погледна часовника. Показваше един бе петнайсет. Жегна го нещо. Дали след час щеше тотално да откачи. Това ли отброяваше часовника? Затича се. Усети къркорене в стомаха, но го игнорира. Светлината стана по-силна и заля всичко около него. Изведнъж изскочи от гората сякаш бе пробил мехур. Последният образ на сплетените тела изчезна от подсъзнанието му. Часовникът се завъртя и показа три без една минута сутринта. Пред него стояха две къщи. След тях имаше и други. Но тези се открояваха. Трябваше да избере. Вече времето не го притискаше и той се замисли. Сега разбираше защо не му беше лесно на баща му. Притвори очи и върна бялата светлина в главата си. Имаше образ в нея, но много мъгляв. Как да избере? Къщите се различаваха леко, по обикновени особенности. Но иначе се приличаха. И двете имаха градина с рози. Красиви диви рози. В главата му просветна и той почука на вратата на едната къща. Чу се забарзано трополене. Вратата се отвори и го заля бяла светлина, която постепенно се стопи. Момичето стоящо пред него, бе красива и това бе само меко казано.
- Значи избра мен?
- Аха, обаче...
- Шшшшт, знам нека се опознаем и ще видим. А как позна , че съм аз?
- По белите рози отвън.
- Наблюдателен си, влизай.
Оттърси се от виденията, които още прескачаха в главата му, но този път заради напрежението.
- Скоро ще изчезнат.- усмихна се тя.
- И защо бе всичко това? Можех да припадна и никога да не излеза от там. Можеше да полудея?
- Спокойно това не е възможно, нещата винаги са били контролирани, смъртен случай никога не е имало, нито лудост ,свен временна, но тя отминава слез часове. Нали вече си тук? Какво те притеснява?
- Цяланта история защо го правите?
- Такава е традицията, самата аз не бях сигурна, че го искам, но нашите настояха. Всъщност ти си сладък и не съжалявам.
- Благодаря.-изчерви се той.
- А другата?
- Тя не те искаше за това искаше да се провалиш.
- Аха разбирам.
Седна на масата и отхапа от една кифличка. Нищо не разбираше, но се почувства уютно. Може би все пак щеше да му хареса. Момичето имаше зелени магнетични очи, които сякаш обещаваха всичко, но не го натрапваха, просто го загатваха. Очите и му се усмихнаха и той го направи в отговор. Мобилният му телефон завибрира. Беше майка му. Прекъсна го и изпрати смс, че е добре. След това погледна момичето и я попита:
- И все пак как се казваш?
- Розалия.
Много подходяща песен към поредния ти страхотен разказ!!!
Поздрави и усмивки, Вълчо!! :)))
Благодаря ти!:)
Благодаря ти!
Благодаря ти!:)
Поздравления за невероятния разказ! Заплени ме!
Благодаря ти!
Изборът - труден е, а шанса, късмета ?
Благодаря ти!
Взаимност трябва!!
Ами късмета ако стои там и ти си готова за него няма да го подминеш, но не се претеснявай ако веднъж пропуснеш винаги има втори път!
Взаимността е най-важна!
Обичам приказките. Продължавай да ги разказваш!
Благодаря ти!
20.11.2008 13:13
Моята баба и дядо са ги оженили без да се познават
ама да знаете каква любов, какво уважение,привързаност, семейство за пример...
Преди три години почина дядо и баба за шест месеца се стопи и го последва...
Как само и светеха очите като говореше за него и той как показваше едни стари снимки да покаже каква хубавица била...Та такива му ти работи...
Благодаря ти Фенрис ще ми припомни всичко това, запленявайки ме за пореден път с твоите красиви приказки...:))
Благодаря ти!:)
:)
поздравления :)))
Благодаря ти!
Благодаря ти!
