Нищо, ама съвсем нищо нямаше значение. Какъв беше смисълът изобщо да прави каквото и да е. Не му пукаше от нищо, просто нищо нямаше полза да се прави. Ритна едно камъче и продължи с мислите си. Гаджето му го заряза, но той не изпита съжаление от това и защо да изпитва, тя само му се пречкаше а и какъв бе смисълът да е с нея? На работа ходеше по инерция, вършеше всичко така, просто защото така бе свикнал, но не намираше смисъл. Погледна ръцете си сякаш му бяха непознати. За какво му бяха? Е сети се няколко неща, които не би могъл да прави без тях. Обаче всичко беше безмислено, защото не изпитваше щастие, не изпитваше любов, нямаше и чувство за хумор. Тези чувства са безмислени. Накрая пак се озоваваха на два метра под земята. Май имаше такъв филм? Усмихна се иронично. Влезе в сградата трябваше да оправи асансьора. Това му беше работата. Сградата бе 30 етажна, първата такава по рода си. Казаха му, че асансьора оставял хората където му хрумне а не където му посочили и това забавяло работният процес. Боже и какво от това нали имаше още един, който работеше? Изобщо какъв бе смисъла да участваш изобщо в работния процес и да не закъснееш? Махна с ръка на тази мисъл и се качи в асансьора. Още нямаше никой в сградата, трябваше да оправи асансьора преди да дойдат участниците в работният процес.

- Какво желаете?

Откъсна се от мислите и погледна охраната, беше някаква девойка, дето посмъртно не би могла да е охрана, с тоя кльощав задник. Мислите обаче си ги запази за себе си:

- Поправка на асансьор А.

- А вие сте техника, моля заповядайте. Много хора се оплакаха, никога не спира на правилният етаж. Когато хората опитат повторно тогава се получава, но и тогава не е гарантирано, сякаш си играе с тях.

- Асансьора си играе с хората?-реши да уточни. Защото тази идея като цяло нямаше смисъл, асансьорът беше машина все пак.

- Аха.-кимна му и се усмихна блондинката.

Май са били прави за блондинките:

- Вероятно има просто грешка в схемите, това е машина все пак.

- Ама гледали ли сте Заразно зло, там асансьора уби хората, защото беше управляван от лош компютър.

Е тази девойка вече искрено го разсмя. Не го показа а си посволи лека саркастична усмивка:

- Госпожице, нали сте госпожица? Та госпожице, това е филм и то фантастика, че и ужаси има в него. Просто филма разбирате ли?-той се вгледа в нея сякаш обяссняваше на дете. Тя се дръпна назад и се нацупи. Това беше много сладко и той и се усмихна:

- Да госпожица съм и знам, че това е филм, просто ми хрумна, не бъдете груб и не ми говорете като на малко дете. Влизайте вратата е отворена.

- Уведомявайте влизащите да не ползват асансьор А.

Тя кимна. Той се запъти към асансьорите.

Огледа ги на единият имаше надпис А а на другият В. Натисна бутона на този с надпис А. Вратата се отвори. Погледна внимателно вътре. Отвори панела му и погледна схемите. Всичко изглеждаше в ред, поне на пръв поглед. Бе свикнал да е така. Вероятно проблема беше на проблемните етажи на които спираше по собствено желание, както се бе изразила блондинката бодигард. Това бяха пети, седми, тринайсти и последният етаж. Трябваше да попътува. Натисна шести етаж за проба. Вратите плавно се затвориха. Цифрите се сменяха през правилният интервал, не се виждаше проблем. Асансьорът спря на петият етаж. Това не го изненада. Вратите се отвориха. Понечи да излезе, но от там влезе едно детенце и натисна едно копче.

- Ей хлапе, какво правиш тук, асансьорът е в ремонт.

Детето се обърна към него, беше момче. Напомняше му за нещо, но не можеше да се сети. Беше с бледо лице.

- Не видях надпис.-отвърна то.

- Ами охраната как те пусна и изобщо как стигна до тук?

- Не съм питал охраната, всъщност дойдох да говоря с теб.

Асансьорът не потегли от петият етаж. Той изтича да натисне отново шестият етаж, но освен, че се затвориха вратите друго не стана. Натисна петият, вратите не се отвориха.

- Няма да тръгне докато не поговорим.-усмихна му се хлапето.

- Така ли, значи ти си си играл с електрониката, ако си повредил нещо ще те убия.

- Да бе и как смяташ да го направиш? Виж какво дай да поговорим, после прави каквото искаш, няма да ти се пречкам става ли?

- Абе какво пък, то има ли смисъл изобщо нещо? Ти си едно разнообразие за мен казвай.

- Ти си изгубил връзката с детето в теб.

- Ей айде стига бе, то може би защото вече съм голям май?-саркастично отбеляза той.

- Не е това.-поклати сериозно глава хлапето.

- Чакай малко, ти откъде знаеш какво съм загубил?

- „Това детектив е правилният въпрос”.-усмихна се хлапето.

Фразата му напомни нещо.

- Ей откъде знаеш любимият ми филм и откъде изобщо се пръкна?

- Вече не всичко е без значени е а? Какво стана с апатията ти?

- Престани да се ебаваш с мен хлапе а отговаряй.

- Аз съм детето в теб.

- А как успя да направиш така, че асансьорът да те слуша.

- Асансьорът наистина е повреден, просто се възползвах от възможността.

- Това ми заприличва на оня тъп филм Коледна приказка, да не би да имаш и помошници на другите етажи.

Хлапето се усмихна:

- Няма да те запознавам с духове на коледи. А и реално аз не съществувам не съм и дух.

- Вчера не съм пил, как така те виждам.

- А може би не ме виждаш?

- Престани да си играеш с мен хлапе а говори или ме остави на мира.

- Ами аз ти го казах, престани да ме изолираш от живота си.

- Добре кажи ми хлапе какъв е смисълът на всичко, аз съм като буца лед вече, не усещам причина да живея, но ме мързи дори да се самоубия, защото и това няма смисъл. Нямам си никой и най-лошото е че не ми пука за това. Правя всичко по инерция. Дори работя за да взимам пари, за да мога да ям, да гледам телевизия, да свалям филми и да гледам и тях. Аз живея в филмите, само като ги гледам изпитвам нещо. Случвало ми се е дори да плача на филм. Никога в живота си и никога за някой друг. Когато баща ми почина си казах, какво пък дошло му е времето, също стана като погребах и майка си и сестра ми, която почина при катастрофа. Изгубил съм чувствата си. Поддържам ги в някакво вегетативно състояние и то чрез телевизия и интернет. Извън това съм нищо. Кажи ми хлапе какъв е смисълът а?

- Ами в това е смисълът, да усетиш радостта от това да си жив, че дишаш, че около теб има толкова интересни неща. А не да си робот. Извинявай, но доколкото си спомням дори роботът в любимият ти филм имаше душа нали?

Хлапето беше право, но как щеше да стане това?

- И как предлагаш да стане това?

- Просто да станем отново приятели.

- Ние ли?

- Аха аз съм част от теб.

- Върви да си играеш хлапе и ме остави да поправя асансьора.-махна с ръка той.

- Не мога да си играя сам, ти знаеш ли какво е да си играеш в клетка?

- Каква клетка?

- Тази в която ме постави ти. По цял ден само гледам филми и нямам какво друго да правя. Тъпо е.

Усмихна се и този път бе искрена усмивка.

- Ето виждаш ли има надежда за теб.-отвърна на усмивката му хлапето.

- Добре какво предлагаш?

- Ами да си стиснем ръцете по специалният начин и да се прегърнем.

- Специалният начин?

- Спомни си.

Напрегна мисълта си и изведнъж му просветна.

Когато имаше приятели като хлапе така се здрависваха. После бе установил, че няма смисъл от нищо освен от това да е сам.

Той протегна юмрук. Хлапето си постави неговият отгоре. После ги размениха. Погалиха си пръстите и сиснаха ръце като се придърпаха един към друг.

- Господине добре ли сте?

- А какво има?-той стана и се огледа. Беше на петият етаж и над него бе надвесена блондинката.

- Видях ви по камерата асансьорът спря рязко и вие паднахте и ударихте главата си.

- Къде е хлапето?

- Няма хлапе сигурно сте сънували докато сте били в безсъзнание. Камерата спря да предава след като паднахте и аз веднага изстичах тук.

- Разбирам, благодаря ви.

Тя му подаде ръка.

- Вече знам какъв е проблема и веднага ще го оправя.

- Не се и съмнявам.-тя му смигна.

Стана му весело. Извади от чантата нова платка и смени старата. Същото направи и с останалите етажи. След това слезе на партера.

- Изгорели платки с една дума, подмених ги, това е сметката, ще заплатите само платките, за работата ми ви черпя.

- Много сте мил, а какъв беше проблема точно?

- Ами проблема вече е решен. Искате ли утре да пием по едно кафе?

- Разбира се елате да ме вземете в шест тогава свършвам работа.

- Много бързо се съгласихте.-усмихна и се той.

- Ами има нещо детско в теб, не мога да го определя, но ми хареса, какво пък трябва да се забавляваме и с нови хора понякога нали?

Замислено подкара колата, дали бе сънувал? Усети някаква отдавна забравена тръпка, утре имаше среща, приятно притеснение го обхвана.

- Благодаря ти хлапе, благодаря ти, че се върна.-каза той и усили скоростта.

Знаеш ли замислих се над това, че "статистически" погледнато мъжете тъгуват много повече от жените по детето в тях. Приятен ден, момченце.

Има си причина за това, защото детското в нас е най-чистото, като сме като деца не се държим като свине, в което ни обвиняват повечето жени, естествено има и изключения, но това е истината!
Приятен ден момиченце!:)

Всеки от нас в определени моменти търси детското в себе и това ни прави по добри...
А за разказа ти-както винаги заинтригуващ и интересен.

Детето в нас често е последно убежище от лошият свят!:)
Благодаря ти!

Всъщност, този ми е от любимите да, но във разказа ми става дума за Аз роботът!:)
Радвам се че тази импресия ти хареса!:)

А детето в теб, никога не си е отивало...от ТЕБ!
Поздрав, за което!

човек влиза в контакт с детето в себе си,толкова по-често ще се чувства жизнерадостен,безгрижен,обновен.
Поздравления за хубавия разказ!:)

Наистина не е, понякога се е случвало да ме подсеща, че е там, но никога не си е тръгвало!
Благодаря ти!

Така е, а това помага да се справяме по-добре!
Благодаря ти!

Точно на време се появи хлапето ;)
Аз моето дори и да го гоня пак не иска да си тръгва :)
Поздрави, fenris!

Децата имат това свойство, да изникват, когато не ги очакваш, но всъщност точно навреме! а защо да си ходи, то е част от теб?:)
Благодаря ти!

Винаги съм се консултирал с него, когато не знам какво да правя, защото децата усещат инстинктивно , кое е правилно!
Благодаря ти!

Чудесно написан разказ! Всичко си има. От всичко най-вече - чистота. Детска, неподправена, не инфантилна, добронамерена, душевна чистота! Трудно чета проза, но ме грабна от раз. Поздравления!

поздравления за творбата и за детето в теб!!!

fenris, шегувам се ;) Става въпрос за тогава когато, уж порастнала, а постъпвам детски :) Разбираш ме, нали? Иначе му се радвам, много :)

Разбрах те много добре~!:)

Това е голямо признание за мен наистина!
Благодаря ти и пожелава и на теб да запазиш детето в себе си за винаги! Детето в мен също ти благодари!:)

Да...
За да получим правилният отговор, трябва да зададем правилният въпрос!
Не е трудно да запазим детето в нас... Само да не губим вяра и дори да се колебаем понякога - детето е в нас, просто да се допитваме до детската невинност и мъдрост... по - често поне!

Или, когато ни е възможно, вярно е че ежедневните грижи затрудняват комуникацията с него, но малко усилие е достатъчно!
Благодаря ти!