Вдигна глава от възглавницата и веднага съжали за грешката си. Главата го сряза  толкова силно, че изрева от болка.  Какво беше правил вчера по-дяволите? Не помнеше изобщо. Беше му пълна мътилка. Огледа се. Не знаеше дори къде се намира. Леглото приличаше на някакво все едно излезнало от приказката за принцесата и граховото зърно. Завъртя му се главата и той отново се отпусна и притвори очи. Така не болеше. Напрегна мозъка си да се сети. Беше станал, беше отишъл на работа и после...После бе имал едно скарване с един колега, който се бе опитал да му прехвърли неговата работа и му досаждаше и после... Какво стана после? Главата го заболя отново и той се отказа да мисли. Е името си го помнеше поне. Не беше пил нищо вчера, но какво бе правил? Не помнеше нищо, абсолютно нищо.  Изправи се бавно като на забавен каданс и пак толкова бавно се огледа. Стаята беше в булченско бяло. Леглото му се стори високо. Бавно лазейки напред се придвижи до ръбът му и погледна надолу. Светът се едно се завъртя пред погледа му. Причината беше очевидна бе навел рязко глава. Бързо установи, че резките движения не са му приятели. Бавно протегна крак и усети нещо меко под него. Бавно се наведе бяха чехли под формата на кученца. Обу ги просто така някак си по инерция. Нещо не беше наред а той не знаеше какво. Приближи се бавно до прозореца и погледна. Нищо не се виждаше сякаш бе замъглен. Потърка прозореца с ръка, той не се оправи. Това леко го ядоса и болката в главата му напомни, че трябва да се успокои. Къде беше попаднал по дяволите. След като се скара с колегата си се върна на работното си място и продължи работата си без повече инциденти. Беше обядвал, след това си направи и следобедна закуска. Излезе от работа и тръгна към вкъщи. Отби се в магазина за да си ...

Какво бе станало след това? Тук блокираше. Нещо беше станало усещаше го, иначе защо щеше да е тук? Огледа се. Интересно, как всичко бе в бяло, дори шкафовете. Опита се да отвори прозореца, но нещо не се получи. Заряза го защото щеше да го заболи пак глава. Тръгна към вратата. Отвори я и се отправи към тоалетната, не знаше от къде си спомня, че е там, но тялото му го заведе до нея. Облекчи се а след това и повърна. След порвоначалният пристъп на силно главоболие му мина и се почувства по-добре. Почувства глад. Нещо му проблесна. Женски корем. Сметана по него. Тръсна глава. От това главоболието се върна. Сега не искаше да си припомня за еротичните си сънища. А дали бяха сънища? Не помнеше. Намери кухнята безспогрешно. На плота и имаше зарязана опаковка от шпирц за сметана. Какво беше правил снощи по дяволите. В главата му имаше някакви адски образи и те минаваха толкова бързо, че не можеше да ги определи. Погледна в хладилника имаше натурален сок портокал. Извади го и започна да пие направо от опаковката. Нямаше спомен как се озовал тук, но това не му пречеше да се възползва, щом апартамента, или поне предполагаше, че е апартамент е на негово разположение. От сока му стана по-добре. Опита се да погледне през прозореца, отново не се виждаше нищо. По-дяволите тия хора тук не обичаха ли външното пространство. Имаше още една врата, която водеше до друго стая. Отвори я. Имаше стая същата като неговата направо огледална, само дето в леглото спеше жена. Беше красива и някак си много естествена в съня си. Не искаше да я буди. Усети, че има някаква връзка с нея, но не можа да определи каква. Не си спомняше. Отново се заредиха един след друг абсурдни образи в главата му с такава бързина, че той изохка от болка. Жената отвори очи и скочи в леглото след това също изохка. Видя го и придърпа чаршафа с който бе покрита към брадичката си.

- Какво искате от мен, вземете всичко и...-озърна се.

- Къде се намирам. Ох господи от къде е тази болка.

- Благодаря за въпросите и аз това се чудя. Събудих се с ужасно главоболие, отидох до тоалетната и после до кухнята, която е...

- Там нали?

Тя посочи вратата през, която бе влязъл.

- Значи и вие знаете къде е. Прозорците не се отварят и нищо не се вижда през тях.

- Да не сме в нещо като „Хванати в изневяра”, „Страшно отмъщение” или нещо друго такова?

- Не знам.

- Оххх болиии.

Телефона иззвъня. Звънът му бе толкова пронизителен, че сякаш минаваше като с нож през главата им и острието се завърташе там. Изстича и го вдигна.

- Вече се събудихте. Сега се подгответе за шокираща новина. Човечеството вече не съществува каквото го познавате. Не прекъсвайте и слушайте защото това е запис. Голямо земетресение разруши всичко. Не е важно как, важното е че ние го бяхме предвидили. Спомняте ли си когато дарихте своето днк-а за изследване? Ами тогава избрахме най-чистите представители от двата пола и ги поставихме в такива помещения. Беше инсценирано като свалка във вашият случай в магазин. Във вашият случай бяхме улеснени, защото бяхте от един квартал. Достатъчно беше да се използват феромони и нещата се получиха почти естествено. Има във всяка област по една двойка,която да помогне на човечеството да възкръсне. Не отваряйте прозорците, когато няма проблем тогава те сами ще се отворят. От вас се иска да оцелеете и да правите деца. Вероятно има и оцелели в други градове, освен тези разполагащи с убежища като вашето. Ако се свържат с вас има инсктрукции,който да следвате те са в шкафа до леглото както и пълна информация. Телефонът ще спре да работи след съобщението. Той затвори телефона. Беше пуснал говорителя му, така, че тя да чуе обаждането.

- Това не е истина., не може да е.-растърси глава тя.

- Не вероятно си играят с нас.

Погледна до телефона имаше карта на всичките убежища в цялата страна имаше още 30 такива.

- Виж има карта.

- И какво се очаква от нас? Да се разплождаме като говеда?

- Ами не знам? От къде да знам по-дяволите? Може би наистина сме последната надежда на човечеството?

- Ама ние дали преспахме вече?

Въпросът и беше резонен, но той не си спомняше:

- Сигурно, не помня?

- И аз, но как ли е било?

- Ами като те гледам теб и сметаната на кухненският плот, сигурно страхотно.

Тя се изчерви:

- И това ли съм правила?

- Ами да го направим отново какво ще кажеш?

- Май ще трябва да видим инструкциите.

- Дай преди това да се полекуваме малко със сметана а?

- Ти откачил ли си?

- Имаме всичкото време на света после ще правим каквото трябва, сега да се позабавляваме.

- Няма да стане.

- Ами снощи явно не си се дърпала.

- Снощи не съм мислела с главата си.

- Аз също и какво от това?

- Добре де, но само за малко.

След два часа тя се протегна:

- Ти си животно от къде тази енергия.

- Не случайно са ни избрали.

На един екран на двадесет километра от там:

- Ето виждате как когато една двойка, когато е поставена в екстремна ситуация между нея прихвърчат искри, по-този начин се установява усещане за сигурност и спокойствие, което помага за разрешаването на проблема и подтискането на паниката. Платете на двойката след като се събуди. Двойката е подписала договор и нищо от това, която става не е против тяхната воля. А сега колеги да отидем на следващият екран където...

Събуди се и отвори очи. До него спеше приятелката му. Този път си спомняше всичко. Господи повече нямаше да участва в експерименти.

не, няма смисъл когато не си спомяш, сякаш не е било...Нали после трябва да ти останат поне спомени...Иначе се обезсмисля...Сметаната се отмива и край...
Поздрав!

Ами при ползване на стимуланти! а и при повтарянето вече е запомнил всичко!:))))
Поздрав!

нещо като поправителен :)))

Всеки има право на такъв!:)

То,сън ,сън,ама на там отива света,май,а?Какво ли изненади се крият в бъдеще??
Авторът ни подготва леко,без стресение за голямото сътресение?
Поздравления!!!

Ами толкова се изговори за тези земетресения, че ми се прииска малко да напиша нещо по въпроса! От земетресението не трябва да се страхуваме, само трябва да знаем основните неща! Стой под вътрешна врата или бягай за около десет секунди навън от апартамента(къщата) и стой на открити пространства далече от кабели! Това е от паника няма смисъл, аз на първото земетресение бях в Маската и се кефех на БТР а на второто спах като къпан! Защо да се притесняваме?
Благодаря ти!

Поклон! Поклон! Възхищавам се на хора с такова въображение!

Благодаря ти много!:)