Погледна пощенският плик с писмото. Огледа го от всякъде. Пишеше:

Подател: Непознат.

Получател: Непознат.

Как бе стигнало до нейната пощенска кутия? Замисли се дали да не го изхвърли? Не, по-добре не. Пъхна го в джоба на палтото си и тръгна за работа. Едно такси вече я чакаше на входа. Шофьора вече знаше дестинацията и просто потегли като и кимна за поздрав. Явно бе от мълчаливите. Това бе добре, не обичаше да говори глупасти за политика, времето, икономическата криза и други подобни глупости. Седна на бюрото си и започна работа. Имаше вече пет имайла със задачки в служебната поща. Абе тези хора спяха ли изобщо? Информацията за едната поръчка се изискваше до един час. Започна. Първо пъторси в безплатните търсачки. Ако може да улесни клиента. Не се получи и използва платените. Естествено там тя се появи още при вторият опит. Изпрати информацията на посоченият имайл. От там колежката и щеше да я предостави на клиента.  Другите поръчки не бяха толкова спешни. Все пак направи още две от тях. Тези с по-висок приоритет и тогава се отпусна за да могат очите и да си починат. Погледна часовника на стената пред нея. Показваше вече 11:00. Кога бе минало това време? Палтото и още седеше на облекалката и както го бе захвърлила за да изпълни поръчките. Вдигна го за да го занесе на закачалката. Пликът изпадна от там. Вдигна го и го постави на бюрото си. Взе вафличката от другия си джоб за да закуси след като го закачи. Върна се и седна на стола. Загледа се в писмото отхапвайки от вафлата. Докосна го сякаш то бе възможно да е прикзрак.

- Абе отварям го, няма да ме изяде.

Пликът бе отлепващ се. Може би го бе чел и някой друг преди нея. Извавади листа от него. Сякаш бе от древни времена. Беше измачкан и четен многократно. Любопитството я загриза. Не обичаше да чете чужди писма, бе против правилата. Никога дори не четеше пълната информация, която намираше за клиентите си. Имаше строги правила по този въпрос. Любопитството и обаче надделя. Усмихна се. Все пак писмото бе изпратено и се намираше в нейната пощенска кутия, нямаше как да го върне на подателя. То реално си бе нейно. Защо да не го прочете? След този последен аргумент изстъкнат от самата нея към нея тя открехна внимателно листа. Не беше от обикновена хартия. Въпреки, че бе пожълтяло в него имаше някаква здравина, трудно би могло да се скъса освен ако не си го поставиш за цел.

„Знаеш ли как те обичам? Когато Слънцето сутрин се изправя и целува през зимната утрин Луната за сбогом така искам аз да те целувам всяка сутрин....”

Тя въздъхна и се огледа. Господи това беше наистина прекрасно, кой го беше написал и за нея ли беше? Какво беше това тялото и изтръпна от чувства, които започнаха да напират като вулкан от нея и то само при първите изречения от това писмо.

„..Това писмо е за теб моя любов. Да точно за теб. Не се оглеждай не се притеснявай. Да, истина е за теб става дума. Когато Луната привечер идва за да царува и прегръща слънцето за сбогом така искам аз да те прегръщам всяка нощ от сега нататък и това никога да не спира. Заради теб бих изпълнил всяка приказка известна на света. Бих станал звяр или жаба за да ме целунеш и превърнеш в твоята любов завинаги. Бих написал приказка специално за теб моя любов. Опитвам се да намеря думи за да изразя любовта си, думите ми не достигат. Искам да те целуна. А целувката ни да предизвика взрив и от него да създада нова вселена. Защото ти ме вдъхновяваш както никой друг. Да ти сваля звезда? Ще я повикам и тя ще дойде за теб кацайки в твоята длан...”

Леко задъхана тя остави писмото настрани. Какво беше това? Реагираше сякаш бе ученичка а още не бе стигнала до средата на писмото. Никой мъж не и бе казвал тези неща. Често бе чувала приятелките и,  да го казват а и тя го мислеше:

- Не искам да ми сваля звезди а просто да е до мен.

Сега разбра колко е грешала. Всяка жена искаше да чуе това, нещо повече сигурно всеки представител на човешкия род би искал. Погледна отново писмото:

„ . . . Моите устни горят в истински огън. Само твоето тяло може да  да ги охлади. Само ласките, които ще ти отдам с тях могат да ги успокоят. Чуваш ли моя любов? Ти си единствена за мен. Ти си моята единствена и вечна любов. Готов съм да го докажа по всякакъв начин, въпреки че една любов не се доказва а показва. Усещаш ли сърцето ми? Сега то бие по – силно заради теб. Ти моя любов си виновна за ускореният му ритъм. Знаеш ли че от няколко дена летя като влюбен леприкорн. Защото любовта ми към теб ме прави лек като перце. Достатъчно ми е просто да те обичам и ти да си щастлива. Това ме изпълва с щастие и мен, моя любов...”

Тя усети как в гърдите и се надигаше отдавна забравено чувство. Тя усещаше любов. Можеше да се влюби в човек, който и говореше така. Сякаш и се предоставяше възможност да се влюби още веднъж.

„...Щастлива ли си, моя любов?”

Тя кимна в отговор, макар да знаеше, че никой няма да я види.

„...Когато се отрони сълза от лицето ти ще я докосна и превърна в бисер, защото това са твоите сълзи-бисери. Ти не трябва да плачеш напразно моя любов. А когато плачеш от радост сълзите ти са истински перли, които карат всеки друг да бледнее пред теб. Искам да изпратя моята душа да срешне твоята. Да я целуне, да я прегърне и душите ни да станат едно. Тогава светът ще спре да се върти около нас, защото ние ще сме светът и той няма да има значение. Ще бъдем близки до бога и чисти като сълзи, защото моята любов към теб е чиста като сълза на девствена морска сирена, която плаче за любимият си.”

Господи, този, който бе писал това си го биваше. Всяка жена щеше да падне в краката му със сълзи на очите. Подсмъркна и избърса една сълза.

„Плачеш ли моя любов. Сълзите ти стават на перли, значи си щастлива? Това ме прави най-щастливият човек на света, моя любов.”

Този и четеше мислите буквално а дори не я познаваше. Вече бе готова да му скочи само да го види. Огледа се. Нямаше никой. Стана и погледна през прозореца. Колите се разминаваха по булеварда пред сградата вървяха хора всеки тръгнал по своят път нямащи и идея за това, което ставаше в душата и.

„ Отворни ми със същото моя любов изпрати ми...”

Сега сигурно щеше да види адреса на този „Неизвестен” подател.

„...го обратно, като го пустнеш в някоя пощенска кутия. Така и твоята любов ще стигне до мен. Ако вече ме обичаш, изпрати ми го обратно както си е. Така ще знам и че ти вече обичаш. Сърцето ти бие ли по-бързо?”

- Да бие.-отговори на глас тя.

„Тялото ти усеща ли пълзящи приетни тръпки?”

- Да усеща.-промълви тя.

„Усещаш ли пърхащите пеперуди в корема си?”

- Те не спират да пърхат там от много време.-от очите и отново се търкулна сълза.

„Изпрати го обратно моя любов а като ме видиш  ми кажи тези думички, които аз ти казах, но лично на мен. А сега прибери плика и ми го изпрати обратно за да усетя и аз твоята любов. Ще се видим скоро моя любов, ти ме пустна в живота си и аз няма да го забравя.”

Тя кимна. Сгъна писмото и го прибра в плика. Залепи го обратно. Беше го запомнила някак си наизуст. Дали да не го копира? Опита се отново да отвори писмото, но то не поддаде. Вече от десет минутки беше в обедна почивка. Взе си палтото и излезе. Вафлата и остана неизядена наполовина на бюрото и. Качи се на едно такси за да стигне по-бързо до централната поща. Приближи се до пощенската кутия с надпис за цялата страна и посегна да пустне писмото. Ръката и обаче не искаше да го освободи, че така ще пусне любовта да си тръгне от живота и. Осводи писмото и то с глухо плъзване се намести в кутията. Вече не можеше да си го върне и нямаше никога да го види отново. Седеше и гледаше кутията сакаш бе изгубила нещо много ценно, най-ценното, което бе имала.

- Изгубихте ли нещо?

Не погледна този, който и говореше.

- Извинете ако ви притесних, моя грешка, просто помислих, че мога да ви помогна.

- Изгубих любовта си.-тя погледна към него.

- Не не сте, замислете се и се вгледайте, усетете, тя е още там, никога не ни напуска.

Тя притвори очи.

„Ти моя любов запомни, аз завинаги ще съм с теб.”

- Казахте ли нещо?

- Не, но вие явно сте чули нещо?

- Не, нищо просто усетих нещо. Искате ли да ви почерпя нещо за това, че ми казахте тези думи?-тя му се усмихна, от тъгата и не бе останало нищо.

- Разбира се, но само този път.-кимна той стремейки се да изглежда делово. Това я накара да избухне в смях.

Сутринта, той стана и започна да извършва ежедневният си ритуал. Онова момиче, което срешна, беше сладурана, забавна и изобщо беше невероятен късмет да я срешне. Погледна визитката и, работеше информационен брокер. Това означаваше, че беше и интелигентна. Щеше да и се обади скоро за да я види отново, но колко да изчака? На излизане извади един плик от пощенската кутия.

Подател: Неизвестен.

Получател: Неизвестен.

Седна в колата и го зачете. На края то завършваше с думите:

„Ти моя любов запомни, аз завинаги ще съм с теб.” Подкара към пощата. Пусна писмото. Погледна навън валеше сняг, но слънцето поглеждаше през облаците осветявайки снежинките. Луната също още не се бе скрила а бледият и образ още се рееше над хоризонта. Замисли се, кимна и спря с колебанията си и набра телефона на информационната брокерка:

- Знаеш ли как те обичам? Когато Слънцето сутрин се изправя и целува през зимната утрин...

ИМа хора, които са си наумили да накарат всички да се разчувстват с такива писма. Които са написани прекрасно, но не са адресирани точно до тях. ПРосто събуждане на... .
И не се сещат, какъв е момента, в който осъзнаеш, че това не се отнася за теб, че не е истина. И всичко е било лъжа. Кой би искал да се почувстваш толкова глупаво? Кое му е положителното на това, да се самозалъгваме?
Ако не обичаш, не изпращай това писмо. То е добро, само ако е от любимия човек лично до теб.
Тогава наистина думите звучат вълшебно.

А още по-весело е, като чуеш тези думи да ги казва на ... много други. "Весело" е, за да няма вулканични прояви.

Ммм-даа-а! Докато се концентрираш по ежедневни работи току виж си пропуснал поредния скачащ слон.
(За някои народи слон които скача е символ на щастие ;( )

Пропуснала си основното! Посланието не е от човек!
А от любовта като личност!

А сега остава и да е розов!:))))

Вярваш ли в тази личност?

Няма човек, няма любов. Това е състояние на човешката душа. Любовта е човек в определено състояние.
За днес изчезвам. УВи.
Пак добре за разказ, но в живота по-добре да е истинска.

Това няма значение нали?
Вики, аз разказвам разказ, хората, го тълкуват както намерят за добре, едни докосва други не! В какво аз вярвам няма значение наистина!

Любовта си е в нас, когато видиме подходящият просто му я даваме безвъздмезно!

за бленуваната любов, за любовта въобще.
Но всяка жена иска да срещне реалната.
Иначе, хубаво е да се обичаме всички!

На всяка жена и е отредено да я срещне, както и на всеки мъж, от нас зависи за я подарим, на правилният човек, ако не е правилният не губим, а трупаме опит за да го разпознаем накрая!
Благодаря ти!

Коментирам в настроение "Всичко x10";))))
75% от българите ще кажат, че разказът ти е "захарен памук", с което доказват, че са забравили , че любовта е възможна, или просто им е много горчив живота
15% обаче ще ти признаят, че разказваш душите, или поне мечтите им
Оставащите до 100-те % просто няма да разберат за какво говориш;))))
Моето изречение от разказа ти: "Достатъчно ми е просто да те обичам и ти да си щастлив. Това ме изпълва с щастие и мен, моя любов...”
Благодаря ти за петъчния сладкиш!;)

Красива идея, пресъздадена по интересен начин. Чудя се, колко ли хора биха обърнали внимание на такова писмо??:))))))Поздрави.

никога няма да срещне истинската любов...
Просто се оставяш на течението, пускаш нещата да
се случват и така...
Поздрав! Прекрасен разказ...

Готвачът, е много поласкан от твоят коментар! Нека перефразирам една поговорка и я обърна наопаки:
"Щастието се сервира горещо и със шоколад"
Много щастлив петък ти желая!
Благодаря ти за статистиката и хубавият коментар!:)

Всеки с по разкрепостен ум, или достатъчно любопитство, или с романтична натура би го направил!
Благодаря ти!:)

Абсолютно си права, притесненията не те предпазват от това да не ти се случи нещо лошо а от това да ти се случи нещо добро!:)
Благодаря ти!

да си признае, че вярва в Любовта с главно "Л"!

Дано има повече като теб!

Поздрави Вълчо!

Дано! Че защо да се срамувам? Няма нищо срамно!
Благодаря ти!

То,всички си мечтаем за голямата,единствена ,неповторима ЛЮБОВ...но има я по често в приказките филмите романите и...в твоя разказ....

Тази любов я има постоянно в нас! Има я разбира се в разказите ми, но причинате е там, защото малко вярват в нея и за това искам да покажа на хората, че наистина я има!
Благодаря ти!

очаква всяка жена , а сигурно и всеки мъж ,макар че те по - принцип го раздават по непукистки и не си го признават . Всеки в живота си го търси и чака . Но ако нямама любов вътре в нас и не можем да я подарим на другия безвъзмездно , значи не сме готови за нея ....и продължаваме да търсим

Много точно си го предала, почти поетично, наистина любовта идва, когато сме спрели да я търсим и я поканим просто да влезе!
Благодаря ти!

МАСТЕР, ОТНОВО ЧУДНО И ПРЕКРАСНО! МНОГО ФИЛОСОФИЯ КОДИРАНА ЗАД НЕЩО УЖ БАНАЛНО, НАИВНО РАЗКАЗЧЕ...
ЗА ТОВА ЧЕ ВРАТА В НАС ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОТВОРЕНА, ЗА ДА ПРИЕМЕ ТАЗИ ЕНЕРГИЯ - ЛЮБОВ
А ПОСЛЕ...ДА Я ИЗПРАТИ НА ДРУГ И ЕТО ТОВА Е БОГ
КОГАТО СИ ЗАТВОРИЛ ТАЗИ ВРАТА ОТ СТРАХ, БОЛКА, ДЕПРЕСИЯ, ТЯ НЕ МОЖЕ ДА ВЛЕЗЕ...
НО ЕТО ТИ ОТВАРЯШ ОЧИ И ИСКАШ ПОНЕ МАЛКО ДА ПОВЯРВАШ И ТЯ ТЕ ЗАЛИВА, ЗАЛИВА И ТИ ЗНАЕШ, ТОВА Е ТЯ...
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Когато отвориш сърцето си за любовта тя винаги те залива! Като водопад от бисерно чиста вода!
Благодаря ти! Прозряла си философията на разказа изцяло!

Старая се да се уча от живота! Благодаря ти за пожеланията, знам и познавам тези усещания! Благодаря ти!

всичко е в нагласата, аз не съм някой който лети в облаците постоянно!:)

Подозирам, че си един от получателите на любовното писмо!
Хубаво и вълнуващо да ти е!

Еййййй благодаря тиии!:)

Силно момиче, браво! :)))

Знаеш ли какво се сетих след като прочетох разказа ти? Гърците са се опитвали да разграничат 3-те мистерии на следните форми любов:

Ерос - страстната любов
Филиа - приятелската любов, споделената с другите
Агапе - всеотдайната любов, когато даваме без да очакваме нищо в замяна
Според тях може да се живее с двете, могат да съществуват 1 или 2 форми едновременно у някого, но много, много, много рядко и трите.

Е, твоето момиче е бисер :) Съчетава ги и трите :) Притежава нещо рядко срещано......и си мисля, че благодетелите се възнаграждават :)

Дано се опитваме и успеем да живеем и с трите форми в хармония, и нека всеки намери щастието си! :)

Ей сега като ги изреди, май си права, не се бях сетил за тях, но с този пост сякаш ми отвори очите! Истина е! Иначе с опитване не става, трябва да си готов за любовта и да си я приел тогава тя ще дойде при теб и с трите си форми, просто защото нищо не я спира!
Благодаря ти!:)

Любовта започва с изпитание ;) Влюбването, желанието, страстта, всеотдайноста са подготовка, издържим ли теста.......ще я имаме :)
И прав си, нищо няма да я спре тогава :)

Така е любовта трябва да бъде изпитана два пъти така да се каже, през огън и лед!:)

Радвам се!:)