Този Мол бе най-високият правен някога, сградата бе проектирана по някакъв американски модел и бе висока 87 етажа. Задната и страна бе направена като ракетна площадка. Поне на нея така и се струваше. От пред бе висока а от зад постепенно се спускаше надолу докато стигаше до десетият етаж там се образуваше равно място. Нямаше  си идея защо така е създадена, но пък дизайнът бе страхотен. Днес беше откриването. Оставаше около час до тогава. Нямаше търпение да връхлети вътре и да започне да пазарува. Причината? Ами първо обичаше да пазарува и второ имаше награда за жената закупала най-много стоки в промоция. И наградата беше грамадна. Връщаха пърите на клиента със бонус мобилен телефон. Имаше много жени като нея награбили чанти и оглеждащи се търпеливо. Имаше и срок. Това трябваше да стане до един след обяд. Магазинът отваряше в 10 часа. Условията бяха дрехите да се пробват. Не може да се купуват дрехи за роднини. Електрическите уроди трябваше също да бъдат тествани. Важни бяха и количеството предмети и сумата. Ако сумата беше равна, се преброяваха предметите. След покупката можеше да оставиш продукта на продавача да се погрижи за него и да пристъпиш към следващият. Имаше много скъпи продукти и много намалени, но всичките качествени. За откриването всички бяха обявили промоции. Беше успяла да се промъкне в първата редица и сега чакаше вратите да отворят. Обичаше да пазарува и можеше да си го позволи в определени граници, но сега бе взяла кредитната си карта и беше решила да я опразни ако трябва но да спечели. Осъзнаваше разбира се, че не бе единствената.

- Дами и господа, на-големиат Мол ще отвори сега. Вече вероятно знаете условията на състезанието, ако някой не иска да участва, нека каже на продавача и си прибера закупеният продукт останалите условия са...

Огледа се всички гледаха към вратата като гонка на кучета готави да се втурнат след изкуствения заек. Не я слушаше, но няколко думи и направи впечатления

-. . . и бъдете готови и за препиятствия, няма да ви улесним максимално. Все пак това е състезание нали? Нека най-добрият спечели, всъщност най-добрата. И още нещо, има и награда за най-оригинална покупка. Тук всичко се продава. Наградата е същата.

Жената се отдръпна от вратата и кимна на бодигардите държали до сега вратата. Този Мол претендираше да е най-големиат и най-богатият на стоки и услуги.

Тълпата се втурна с вой през входа. Вратите потрепериха в опита си да удържат подивялата тълпа. За момент я хвана срам, че е част от тази тълпа. Проникналите в партера спряха за момент да се огледат. Защото гледката бе внушителна. Тълпата отзад ги заблъска и тя се втурна към единият от асансьорите. За коя от наградите да участва, бе по-лесно да се спечели наградата за оригинална покупка, но какво беше оригинално? Машинално влезе в единият магазин. Беше на Армани. Огледа се. Озверелите лица на клиентките я стреснаха. Продавачките действаха бързо и експедитивно без да се засягат от озверелите жени. Имаше няколко, които оглеждаха спокойно без да се интересуват от суматохата окло тях. Една жена стоеше пред една продавачка и и обясняваше нещо награбила каквото и попадне. Правилото гласеше:

„Пробваш взимаш”. И след като охраната се намеси тя унило отиде да чака на опашка пред гардеробната. Една жена започна да се съблича насред магазина за да пробва. Съблекалните бяха само 10 и не можаха да съберат всички желаещи. Охраната се приближи до нея с двама свои колеги и я изнесе крещяща от магазина. Изведнъж и мина желанието да се състезава. Огледа се. По-малко мъже и много жени изглеждаха като обладани от някаква болест. Опритивя и желанието да пазарува тук. Огледа се и излезе от магазина.

В този момент предупредителна лампичка светна на последният етаж. Камерата следеше една жена с кестенява почти червена коса, която само се оглеждаше и не пазаруваше, не оглеждаше дрехите, не ги пробваше. На една табелка замига „Незаинтересуван клиент”.

- Какво става?

- Имаме наподвалстен на еуфорията субект.

- Веднага предприемета действия за повдигане на покупателното желание. Имате ли и данните.

- Да бяха въведени в компютъра още при влизането и.

Тя мина покрай един магазин на който пишеше Прада намаление на всички стоки с 40% само днес. Надписът на магазините беше електронен. Усмихна се. Надзърна вътре. Озверялата за покупки и награда тълпа беше и там. Не и се пазаруваше в такава обстановка. Погледна часовника си. Беше минал едва четвърт час. Имаше още цели три часа и четиридесет и пет минути.

- Клиентката не реагира на невероятна оферта какво ще правим?

- Ще и отправим персонална оферта. Знаете ли какво обича, какво харесва?

- Все още не.

- Тогава разберете.

Следващият магазин беше за козметика, имаше невероятни неща, продукти, които не се срещаха навсякъде. Отгоре пишеше:

„За вас госпожице Калинова намаление 50%”.

Тя се огледа.

„Да вас имаме в пред вид”

Господи явно я наблюдаваха от някъде с камера. Камери имаше навсякъде за това нямаше как да разбере от къде. Леко се стресна. Една продавачка излезе от магазина огледа се и я забеляза.

- Г-це Калинова заповядайте елата, ще ви обслужим, това ни е работата нали.

Стресната тя се остави момичето да я отведе в магазина. Там цареше добре режисиран хаос.

- Елате в тази стаичка, тук на спокойствие ще ви покажем всичко с което разполагаме за да прецените имате ли нужда нали?

Успя само да кимне. Зад щанда имаше вратичка и те я вкараха вътре.

Седнете и изчакайте пет минути сега ще дойде една колежка да ви обслужи. Тя наздърна и забеляза как един мъж и една жена се сдърпаха за несесер за почистване на нокти. Господи мислеше си че е видяла всичко. Жената впи нокти в ръката на мъжа. Вратата се затвори и изведнъж настана пълна тишина. Огледа се. Имаше телевизор и дистанционно. Пусна на любимият си канал и там даваха любимият и сериал. Загледа се. Този епизод го бе пропуснала. Тук главният герой трябваше да измъкне любимата си от една пещера, а тя бе затисната от някакъв капан. В следващият епизод бе видяла, че са живи и здрави, но я глождеше любопитство как. Сега той използваше люкът на совалката си като крик и...

- Ето ме г-це, какво ще желаете?

- Да си догледам сериала.-машинално отгорвори тя.

- Тук е магазин за козметика.

- О, извинете какво предлагате.

- Ами ето ви каталога ни и само за вас намалението е 50%.

- И защо?

- Явно просто сте спечелили, някой горе ви харесва.-тя посочи към едната от камерите.

- Така ли?

В главата и се промъкна смътно подозрение. Девизът на магазина беше написан най-отгоре. Никой не си трагва без покупка.

- Нямам нужда от гримове сега.

Погледът на момичето посърна. Тя се изправи и излезе от стаичката насочвайки се бързо към вратата.

Алармата на последният етаж запищя отново.

- Тя не поддава на обикновените шопинг атаки.

- Имам го в пред вид, вече действаме по въпроса. На площадката каца хеликоптера със специалният гост.

Бе се озовала в необичайна за нея ситуация, не искаше да пазарува в Мол пълен с промоции и намаления. Разсмя се с глас. Качи се в асансьора. Беше празен. Явно тълпата се бе разпръснала в магазините и сега тук бе единственото спокойно място. Реши да се качи в кафенето на предпоследният етаж и да се наслади на гледката над чаша кафе и сок от нар. Асансьорът бе външен и стъклен. Тя наблюдаваше гледката, която се откриваше пред нея. Беше величествена и отпускаща. За момент дори забрави за манията обхванала хората отвън. Чу се звънец и врътите се отвориха. Беше на етажа с кафенетата и ресторантите. Хора почти липсваха. Имаше една възрастна двойка и един тийнейджър. Седна на една от масите до прозореца. Погледна менюто имаше каквото и трябваше. Даде си поръчката и отново се наслади на гледката.

- Може ли да седна до вас?

Имаше места за какво на някой би му трябвало да се залепи за нея? Извърна поглед към новият си събеседник и онемя.

Това беше главният герой от любимият и филм. Подтисна един писък, който се надигна в гърлото и, но това предизвика неистово хилене.

- Извинете ме, но за първи път ви виждам на живо и за момент си представих, че сте Джони.

- Не се притеснявайте свикнал съм. Всъщност името ми е Емил а вие?

Тя отново се усети, че хихика като тийнейджърка.

- Маряна. Как се озовахте тук?

- Ами това е най-големият магазин на балканският полуостров и се открива тук, реших да го видя. А вие защо не пазарувате?

- Лудостта, която настана долу, не ме предразполага към пазаруване а и тъпото състезание не ме привлича вече ,колкото в началото. Опитаха дори с персонално отношение, но вече след като се отвратя, не мога да направя нещо, което ме е...Извинете ме говоря несвързано, но се развълнувах от вашето присъствие.

- Няма нищо, не е проблем, дори е сладко.

- Може ли един автограф?

- По принцип не давам , но за вас ще направя изключение, защото сте толкова сладка и естествена.

От устата и отново излезе притесненото и хихикане, но не можеше да го удържи. Тя извади една от любимите си носни кърпички и му я подаде.

Той извади една химикалка и подписа завъртяно. „От Джони на Маряна, за повече любов и приключения в живота и.”

- Да ви почерпя ли?

- Няма нужда.-той замаха с ръце.

- Напротив, вие изпълнихте една моя мечта.

Той кимна на келнера, който дойде със завидна скорост.

- Едно уиски със минерална вода Сан Бенедито изворна.

- Честито г-це вие спечелихте наградата за оригинална покупка.

Маряна зяпна и за момент се почувства използвана. Джони се изправи и каза:

- Винаги пазарувайте тук.

Усмихна и се и заръкопляска. Към нея се приближи момичето пуснало тълпата в Мола носейки на поднос  парите похарчени за поръчката и едно уиски със изворна вода и телефона и. Джони взе уискито и го глътна:

- За най-оригиналната покупка и за най оригиналната дама тук!

Беше разочарована. Погледна го ядно. Взе парите си. Остави телефона и изхвърча от кафенето. Качи се в асансьора и натисна партер. Нямаше да стъпи в този магазин. Най-много от всичко мразеше да я манипулират. Беше се разочаровала от цялата тази история. Прекрачи вратата на магазина и се сбълска с някакъв мъж.

- Извинете ме бях бясна.

- Няма нищо, но какво се е случило?

- Наистина ли ви интересува? По-добре не влизайте в този магазин, може да изгубите душата си тук.

Тя забързано се отправи към колата си. Мъжът я загледа отзад замислено погледна магазина и последва Маряна.

- Губиме клиент преди да е влязъл в магазина.

- Няма какво да направим.

- Трябва да разбаботим план за действие и при такива случаи.

Маряна подкара колата. Отвори прозорчето. Козите и се разрошиха, но нервите и се успокоиха. Защо изобщо се бе вързала на това, може би трябваше да вземе гелефона? Хвана я яд на самата нея. Още мислеше за това. Погледна любимата си кърпичка от десен и ядно я изхвърли през прозореца. Спря на сфетофара и се загледа във сфетофара.

- Извинете, мисля, че изпуснахте това.

До нея чакаше младият мъж с койте се бе сблъскала на вратата на Мола.

Тя се разсмя с глас. Може би все пак пожеланието на Джони щеше да се сбъдне, но тя нямаше да го види повече.

- Благодаря ви, но може да я задържите.

- Да ви почерпя кафе за подаръка?

- Разбира се.

Седеше и си бъбреше с новия познат. На телевизора в кафето отново даваха филма с Джони.

- Извинете, може ли да привключите на друг канал?

Сервитьорката нацупено взе дистанционното и превключи на друг канал, точно когато Джони рекламираше новият Мол. Усмихна се и се обърна към събеседника си.

и прекалено овещени емоциите....тъжничко...

Точно това се опитвам да осмея тук, желанието за притегжание!
Благодаря ти за коментарчето!:)

Задни мисли, преструвки, социален инжинеринг. Свиква се на такава среда , но никога не може да бъде приета без предварителна умствена защита и затова е просто досадна.

Абсолютно си прав! Напоследък си изградих, нещо като имунитет към преструвките и усмивките на продавачките, взимам си моят любим консултант с мен и заедно пазаруваме. И никога не се поддавам на думите:
-Искате ли да ви разкажа за новата ни промоция?
Благодаря ти!

Как ли би се приел този разказ от почитателките на шопинг терапията?? :))))) На мен ми хареса.

Надявам се да ги накара да се замислят, шопинг терапията може да е нещо полезно, докато не се прекали с нея!:)
Благодаря ти!

В стремежът си да притежаваш нещо или дори някой, изгубваш душата си. Но все пак си оптимист, останал е един неизкушен човек, и то жена!:))) Изразявам благодарност името от женското съсловие! Макар че в края, доста йезуитски загатваш, че и в нейната душа се прокрадва сянката на изкушението:))))
Поздрави,fenris!

Всеки, може да бъде изскушен, важното е да не загуби душата си нали?;))) Жените може лесно да се поддават на шопинга, но не смятам, че са толкова слаби за да не се възпротивят, когато поискат! Женската психика е много силна, повече от колкото ние мъжете си мислим!
Благодаря ти!:)

особенно за моя милост,понякога си купувам неща ,без който спокойно мога да мина.Благодаря ти :-))))

Далеч от МОЛ-овете!
Както и с рекламите, пак си уцелил в десятката!
Само за свдение думата МОЛ, беше в трите избрани за дума на седмицата, в Дарик радио. Загуби защото тая седмица имаше по-силна конкуренция(Пич)!

Поздрави и усмивки!

Сигурен съм, че ти не си такъв случай, по-скоро си като героинята ми!:)
Благодаря ти аз!

Рядко съм стъпвал в МОЛ, но така и не си купих нищо от там!:))))
Благодаря ти!

но знам ,че си имам недостатъци .Прав си че приличам малко на героинята ти :-)))Поздрави и много :-))))

Ето видя ли? Усмивки и на теб!:)

Много приятно разказче!Задържа вниманието ми до самия край! :)

Радвам, се че ти хареса!
Повече поводи за усмивки днес!:)
Благодаря ти!

Дами и господа днес е Световният ден на Спестовността! Честито и аз как уцелих темата преди да го разбера не знам!:)))))))))))))))))))

ФЕ, ТОЗИ РАЗКАЗ СЯКАШ МЕ ВЪРНА ПРЕДИ ГОДИНИ.
Всяка сутрин си пиех кафето на едно и също заведение.
Собственика двайсет години по-голям от мен арменец, ми беше страхотен приятел.
Разговарях ме за какво ли не,той бе за мен мъдрец и сякаш слушах поредната притча
Веднъж започнах да му обяснявам че тези наши продавачки в магазините са ужасни.
По социалистическо, просто не те забелязваха, освен ако не са ти познати...
А сега - казвам му аз - просто се навират пред теб и ти не можеш да видиш стоката Но преди това те оглеждат дали скъпо си облечена, за да те изнасилят
Той се засмя и ми каза, че когато той влиза в този магазин и когато го притискат казва великото НЕ
ТОВА ЗНАЧИ УВАЖЕНИЕ КЪМ СЕБЕ СИ
От този ден, когато някой търговец ме притискаше аз се усмихвах, гледах го право в очите и му казвах - НЕ
И не знаеш как отстъпват и ме оставят на мира и ме гледат с уважение.
ТОВА Е ИСТОРИЯТА А ТИ ТВОРИШ КАТО КОКО ШАНЕЛ
ПОГЛЕДНАЛА КЛОНЧЕ, РОДИЛА СЕ ВЕЛИКА ШАПКА
ВИДЯЛА ЗАПРЕТНАТИ ПАНТАЛОНИ И СЕ РОДИЛ НОВИЯ ХИТ В МОДАТА
ПОЗДРАВИ ПРИЯТЕЛ, УСПЕХ ТИ ЖЕЛАЯ И МНОГО ХЪС И ОЧИТЕ ШИРОКО ОТВОРЕНИ КЪМ ВСИЧКО!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Поздравявам те! Новата дрога - пазаруването! И много добре си представил продавачите и техните менаджери, невероятна системa и борба за клиенти!

Благодаря ти за историята приятелко, интересна е и скоро ще има нова велика шапка!:) Когато им кажеш нвърдо не няма какво да направят, особенно с техният начин - усмивка!
Благодаря ти!

Те постоянно се усъвършенстват в това, добре е и ние да сме в час!:)
Благодаря ти!

Просто не си посочил кой МОЛ организира състезанието -тогава просто никой нямаше да има шанс!Аз съм си болна на тази тема , но си имам усет-не ми трябват консултанти и сладникави усмивки!:)))))))))
Въпреки ,че идеята в разказа едруга!Поздравления!

И на мен не трябват консултанти имам си приятели!:)
Благодаря ти!:)

Конкурентната надпревара в промоции ни залива от всякъде! Задушава ни! Няма вече свобода дори и в пазаруването! Преди време, когато се случи нещо противоположно - цените растяха стремглаво, известен наш политик беше призовал "За Бога братя не купувайте!", сега ми се иска да кажа "За Бога братя, не се поддавайте!"

Добър призив подкрепям го!:)
Благодаря ти!

:)))

Благодаря ти!:)

за да бръкнат по-надълбоко в джобовете ни, а?

Много хубаво и мъдро пишеш ти, приятелю. Но това, което повече ми харесва в теб от дарбата ти, е че не проституираш с нея (както го правят някои доста надарени самци и самки тук в блога), а я използваш, сеейки благородство около себе си.

"Невероятен fenris!" - сигурно щеше да се цепи постоянно Борето Касабов (футболният коментатор), ако трябваше той да ти коментира постовете:)))

Весела и плодотворна седмица!

Касабов, ми е от любимите коментатори! Благодаря ти за страхотната асоциация с него! Много ме зарадва с нея!:))) Отностно бъркането в джобовете ни, какво да ти кажа, повдига ми се от всичките безмислено тъпи реклами! Но пък това не пречи да ги иронизираме нали?:)
Благодаря ти приятелю!:)

Това ме кефи. Макар че аз съм от по-грубите.

Деликатно? Прочети господаря на рекламата там ще разбереш как се оправям с рекламите!:)))))

Добре, че не съм ти бил главния герой...:)))

Може да напиша римейк!:)

не си го направил:)

Само ме светни, моля ти се, ако ти текне (имам предвид, че съм с две деца, едното от които е бебе, и затова понякога ми е трудно да отделя време за блоговете).

Може заедно да го направим! Ще ти пиша ако реша! Може да го кръстим:
"Завръщането на господаря на рекламата"!:)