Притвори внимателно и почтително, последната страница на книгата и вдигна поглед от нея. Беше страхотно за няколко дни да бъде пират, който въпреки всичките злини, които е сторил имаше добро сърце. Притвори очи и си представи как оръдията на палубата растърсват кораба и отнасят мачтата на испанският галеон правейки го безпомощен. Огледа се, за момента все още нямаше посетители. Часовникът на стената показваше 8:16. След четиридесет и пет минути щяха да пристигне първият читател, естествено можеше и по-рано, но не му се вярваше. В тази библиотека работеше с читатели от седем години. Те идваха при него оставяха му избраната книга, той я маркираше и те си я взимаха за вкъщи.  От малък се бе захванал да чете, на пет годинини прочете първата си гнига а на седем годинки вече книжките у дома не му стигаха. Накрая стана това, което бе искал винаги и можеше да чете колкото си иска. Читателите го търсеха задавайки му въпроси за тази или онази книга. Беше изчел по-голямата част от художествената литература. Колкото и трудна да е за възприемане, той успяваше да се превъплати в героя, независимо дали е мъж или жена. Дори Анна Каренина имаше страхотна чувствителна душа въпреки големината си. Четеше бавно и методично, следвайки нишката оставена от автора в цялото произведение. Не караше диагонално, прескачайки няколко пасажа, заради скучни описания. Напротив четеше ги с удоволствие, защото те му помагаха да се потопи в обстановката, да усети ритъма на произведението, на епохата, да разбере как те се отразяват на главния герой. Пиратът, който беше преди малко, усещаше силно влечение към морето и не можеше да се откъсне от него, дори когато бе останал с един крак, единствено болестта го бе принудила да стъпи за дълго на земя. Оттърси се от мислите си. Имаше читателка. Беше дошъл тук заради книгите, изпитваше уважение към тях и тези, които са ги написали. Читателите бяха просто ежедневна грижа, която вършеше методично и без да се оплаква, защото беше част от работата му и , защото всъщност му даваше възможност да сподели с някой прочетеното, когато го попитат за някоя книга. Бързо се научиха да го питат коя книга би им препоръчал, той умееше да им предостави нужната информация, по-добре от анотацията отзад, защото се бе докоснал до същността на книгата, беше я опознал. Щом кажеха вълшебните думички на приятели или колеги:

- Михаил ми я препоръча.-и вече нямаше съмнение и че те ще си я вземт. Усмихна се на себе си. Чрез книгите беше най-добрият във всичко. Д’Артанян го правеше майстор на шпагата. Казанова, го превръщаше в страстен и обичащ любовник. Граф Монте Кристо го правеше обичлив отмъстител. Имаше още толкова много. Не гледаше филми, не изпитваше нужда да го прави. Филмите имаха образи а чрез книгата, той беше какъвто си искаше. Днес се почувства като Дългият Джон Силвър, като малък книгата не му бе попаднала, сега я намери в един ъгъл и успя да проникне в душата на Джон Силвър, разбра защо бе станал такъв, животът го бе превърнал в това, което беше. Усмихна се на себе си. Всички бяхме нещо, заради обстоятелствата в живота си, помисли си той. Книгата имаше душа и трябваше да си търпелив за да стигнеш до същността и, тогава тя ти доставяше удоволствието, което бе и нейната цел. Нокое удоволствие обаче не се даваше даром.- Извинете вие ли сте Михаил?

Обърна се към читателката, но не я погледна в очите. Не обичаше този контакт, душите на хората бяха запазена територия за него. Никога не гледаше някой в очите. Винаги поглеждаше леко в страни. Спомняше си, че веднъж, че бе погледнал една жена в очите, бе проникнал и видял душата и. Влюби се и накрая нещата завършиха трагично. С книгите не беше така. Той проникваше в душите им опознаваше ги и те изпълняваха мечтите му, без да поискат нещо в замяна. Те просто се радваха, че са му доставили удоволствие.

- Да какво желаете?

- Можете ли да ми помогнете?

- Стига да мога, все пак за това съм тук.

Все още нямаше никой, другите идваха след петнайсет минути. Колежките му го караха да им разправя книгите, които четеше. Докато разказваше го гледаха като упоени.

- Търся една книга.

- Да?

- Ами не съм сигурна каква точно, просто искам нещо за душата. Чувствам душата си празна.

Това искане беше ново, и малко странно, но бе чувал далеч, по-странни търсения.

- Художествена литература?

- Ами да ако обичате, не обичам научната литература, обърква ме.

Огледа я отново без да погледне очите и.

- Какво ще кажете за „Войнът на светлината”. Написана е като дневник, но дава възможност да се усети истинската душа на Войнът. Дори ни показва как и ние да станем такива.

Момичето се замисли. Явно се колебаеше. Изчакваше я търпеливо.

- Здрасти Мишо.

- Здрасти Зори.Една от колежките му бе дошла.

Тя тръгна към стаята на отдела за да се приготви за работа.

- Ще я взема, но може ли да ви помоля за още нещо?

- Кажете?

- Може ли да ме погледнете в очите?

- Не мога.-той сведе поглед.

- Защо? Вие не сте ли Войн на светлината.-в гласът и прозвуча иронична закачка.

- Бях, докато четях книгата, сега съм просто Михаил библиотекаря.

Тя сведе очи.

- Моля ви погледнете ме, имам нужда за да съм сигурна, че книгата ще ми свърши работа.

Все пак работата му беше да помага на клиенти.

- Щом Мишо ти предлага, взимай, той не греши.

Беше другата му колежка.

- Здрасти Неси.

- Здрасти Мишо.

Момичето не отговори. Реши да направи изключение и вдигна очи към нея. Очите и бяха зелени с златисти точици в тях:

- Вземете я, ще ви свърши работа, уверявам ви. Вие не сте изгубили душата си, просто тя е притисната на дъното.

И сам не разбра, защо добави последните думи. Тя го гледаше. Забеляза леко трепване в очите ‘и, сякаш нещо ставаше в нея. Кимна:

- Ще я взема. Благодаря ви.

Той я изгледа като излезе взимайки книгата и притваряйки външната врата. Изглеждаше страхотно. Като мъж можеше да го оцени. В седемгодишната си кариера бе срещал повече жени тук.  Беше виждал хубави жени, но в тази имаше нещо по-различно. Сведе очи и се зачете в следващата книга, която си беше избрал. Разказваше, се за младеж, който искаше да стане майстор магьосник. Потопи се в ритъма на повествованието и забрави за срещата преди малко. Денят измина в обичайният си монотонен ритъм. Тръгна си от работа и зачака на спирката на автобуса. Отвори и продължи да чете. Гората на елфите и нейното описание изникна във фантазията му. Голямите многовековни дървета, които излъчваха някаква стаена сила, която плашеше противниците беше пред очите му. Навлезе навътре и видя кралството на елфите, къщите им изградени от дърво и с по-малко камъни за основи. Бойниците поставени на входа в които постоянно имаше войни със заострени уши и изпънати лъкове...

Автобусът дойде и той бързо се качи в него. Успя да седне и отново се потопи във вълшебният свят на фантазиите и мечтите. Сега беше в двореца на кралството на хората и главният герой се бе запознал с едно момиче. Мишо се стресна, тя приличаше точно на читателката на която бе препоръчал книга рано сутринта, със същите зелени очи със златисти отблясъци и дълги светлокасяви очи. Притвори внимателно книгата. Облекна се на стъклото да подремне. Стреснато се събуди, бе пропуснал спирката си. Слезна. Наблизо имаше парк. Не бързаше да се прибере, беше петък. Седна на една пейка и се зачете. Фабулата продължи. Мина през битки, магически и обикновени. Всяка жена обаче имаща връзка с живота на героя приличаше на читателката. Това беше странно, причината ситгурно беше, че е нарушил правилото си. Щеше да се изчисти от това влияние, при следващият роман или разказ, който прочетеше. Книгата беше интересна, действието се забързваше, забавяше и отново забързваше. Авторът бе успял да предаде приказният свят толкова детайлно, че често се усещаше, че затаява дъх, гледайки голямата кула в царството на елфите, замъкът в царството на хората. Черната кула в царството на черните елфи. Участваше битките и усещаше раните по тялото си.

- Ооо здравейте и вие ли обичате да четете тук?

Тялото му сакаш бе извлечено от разгара на битката преди да бъде наранено в крака и захвърлено в грубата действителност. Примигна за да фокусира и вдигна поглед от книгата.

- Винаги чета тук, помага ми да се отдалеча от действителността.

Още бе леко като замаян когато погледна към персоната, която му говореше. Беше читателката  от днешният ден.

- Благодаря ви за съвета, книгата определено ми помага.

Все още не и бе отговорил.

- Ако ви преча ще тръгна.-в гласът и прозвуча лека обида.

- Извинете, просто ми трябва време за да се концентрирам върху действителността за момент не бях тук.

- Вие наистина четете както трябва а?

- Разбира се, има ли друг начин.

- Ами аз прескачам пасажи, не и от тази книга обаче.-побърза да добави.

Това го накара да се усмихне. Винаги се оправдаваха, сякаш той ги съдеше.

- Ето, че се усмихнахте.

- Радвам се че ви помогнах.

- Има нещо у вас, което много ми харесва, не сте като другите.

- Какво имате пред вид?

- Не знам, някак си, просто сте като недокоснат от действителноста, живеете в по-хубав свят, но ревниво го пазите за себе си.

Май книгата, която тя четеше вършеше работа.

- Не го пазя, всеки може да се докосне до него, като се докосне до душата на книгите.

- Да разбира се.

Замълчаха. Тя се протегна и го хвана за ръка. Мишо потръпна от близоста, не беше свикнал с такава, но не се отдръпна.

- Казвам се Камелия, нали може да си говорим на ти?

Само кимна. Беше застанал като вдървен, но тя сякаш не го забеляза това. Наведе се. Усети парфюма  и. Беше затворил очи. Меките и устни докоснаха нежно неговите. Подуши червилото и с мирис на череша. Сега той беше майсторът магьосник, който целува за първи път любимата си в крепостта на хората. Езикът и опита да си пробие път към неговият. Първоначално не и позволи. Тя обаче бе упорита. Леко захапа устните му и те се отвориха. Езикът му се оттърси от вцепенението си и влезе в играта. Замаян се отдръпна.

- Не ти ли хареса?-в тонът и имаше тревога и несигурност.

- Не е това, просто до сега съм бил само с една жена и тогава дори не ...знам...

- Ела .

Той я последва. Заведе го у тях.

- Съквартиранката ми я няма, може да се отпуснеш, много си се стегнал.

Той седна на леглото. Тя също и бавно започна да се разсъблича. Отново затвори очи и се пренесе в замъка.

- Ей аз съм тук.

Той се ококори. Тя стоеше пред него и въпреки голотата и в нея имаше някаква стеснителност и невинност. Огледа я и я поиска.

- Възприеми ме като книга, която трябва да прочетеш.

- Страх ме е, че може да нараня страниците ти. Много хора са те чели преди мен, кориците и страниците ти са оръфани, не искам да те нараня.

Пред погледа и пробягна сянка.

- Никой не ме е чел както трябва, понякога прескачаха цели страници, понякога отделни пасажи и никога не стигаха до края, до същността до душата ми.

Той кимна. Бързо се съблече. И я огледа. Спокойно стоеше пред него с леко настръхнали косъмчета, вероятно от напрежение, но погледът и бе спокоен. Той и отвърна на погледа и усети порива в себе си. Не напразно бе чел Казанова. Започна да отгръща страница по страница от нея, от тялото, душата и. От време на време тя издаваше стонове на удоволствие. Реагираше точно като книгите. Колкото повече четеше толкова повече искаше да узнае. А тя му се отдаваше изцяло. Мина повече от месец, той продължаваше да чете тази книга и да проучва нейната душа. Тя бавно се разкриваше пред него. Измина година а той продължаваше да я чете и тя продължаваше да е с него. Излизаха, смееха се заедно и така ден подир ден той се приближаваше към края на тази книга, но краят така и не идваше. Не беше пират, не беше мускетар, не беше благородник, не беше велик любовник а беше себе си. Той пишеше книгата на своя живот. Тя беше душата на тази книга.


Този разказ, го посвещавам на Столична Библиотека, която вчера навърши 80 години!

Поздрави библиотекарю!
Честит празник.
За хоризонталното, вертикалното и диагоналното четене. Те си имат някои особености да четеш бързо и да четеш по диагонала не е едно и също. Потърси нещо по темата в интернет. "Вертикално четене" е термин за едно умение да четеш цели думи а не букви

просто съм объркал думите сега ще ги оправя! Благодаря за поздрава!:)

хубаво е да си книга в нечии деликатни ръце .
Да те четат и препрочитат ...
Поздравления , много нежно разказче и честит празник и от мен :)))

Така си е, а тези пръсти да докосват деликатните зони!:)
Благодаря ти!

Открих себе си преди време, но сега написах това произведение, но то не е за мен, не точно!
Благодаря ти!

Честит празник и от мен на библиотеката!
Чудесен разказ, Фенриз. Един от най-добрите ти, според мен.

Ти си истински читател, усещаш книгите!Поздравления за това!
Благодаря ти за поздравленията!:)))

Харесаха ми неизбежните неща от живота, пресъздадени с майсторство и проникновение! Докосването до душата човешка - това е дарбата...
Благодаря и поздрави за разказа! :)

Всеки има тази дарба, от него е зависело дали ще я развие и как! Това е силата на избора! Героят ми е бил по затворен, за това е успял да я развие без да се усети! Книгите успяват да ни променят, в повечето случаи към добро!
Благодаря ти!:)

Отново ме остави безмълвна!!! Толкова, толкова смислен и красив разказ! Поздравявам те! Много точно си предал сравнението, и при книгите е като при хората или по скоро при хората е като при книгите......., не сме еднакви, четем по различен начин, вълнуват ни различни теми, тълкуваме съдържанието според собствените си фантазии, желания и разбирания за света, но всички, всички имаме души....и ние хората, и книгите! Благодаря ти още веднъж!!!!!

Когато отгърнеш книга ти се потопяваш във душата и фантазията на друг, има връзка, от автора и нас зависи каква ще е тази връзка! Дали силно -емоционална, приятелска или на здравей- здрасти!
Благодаря ти!:)

Колко е хубаво, когато "точната книга" попадне на "точния читател".
Май си намерил "книгата" която можеш да четеш и препрочиташ....

няма как...да не призная. стилът е същия-образен и възбуждащ сетивата. Но вече е по-различно от последните ти разкази, които четох ...и героите не ги познавам сега. а за идеята за много четената книга, но с прескочените пасажи-свалям шапка. Но какво против Ана Каренина...:-)

Да кроталче, намерих я и я препрочитам всеки ден!
Благодаря ти!

Тази грешка с прескачането съм я правил преди, осъзнах го преди време!Всеки детайл е важен! Нищо против Ана, прочел съм я, просто тя ми дойде в главата като идея за голя книга, със същия успех можех да направя препратка към Война и мир например!:)
Благодаря ти!

Препрочитането е полезно! Всяко препрочитане дава нов поглед, допълва и преоткрива! :)

Щом вече и жените започна да разгръща като непрочетени книги , вече си и магьосник ! Поздрави , великолепен си !
Дано , обаче прочетеш докрай само една жена , а тя да е дамата на сърцето ти - романа ще се окаже достатъчно дълъг за вас ! Романтична вечер за двама ви !

писна ми да се повтарям:страхотно,превъзходно,удивително,чудесно,прекрасно и все такива за твойте разкази.
благодаря отново :)

за празника и прекрасния разказ!
Възхищавам ти се!

поздрав :)

Има разкази, които те карат да се замислиш, да търсиш себе си, да се вглеждаш в познатото, а всъщност дълбоко непознато нещо; но има и такива, които просто те карат да мечтаеш! За мен този е от втория вид!:)
Поздрави!

СУТРИНТА ГО ПРОЧЕТОХ И НЕ ЗНАМ ЗАЩО СЕ СЕТИХ ПРЕДИ ГОДИНИ ЗА ЕДНА СЛУЧКА
Давах под наем мой апартамент, но бях затворила най-голямата стая Наемателите , младо семейство ми предлагаха да платят добри пари за да я ползват
Попитаха ме какво толкова ценно има там а аз им казах кашони с книги
Те занемяха и не вярваха, мислеха че се шегувам
Просто тези книги не можех да ги взема с мен в новата къща и ги оставих там.
За мен те бяха част от мен, най-скъпото нещо което имах С мъка бях избрала да взема една малка част, но другите оставих там.
Все помня очите на двамата, , просто те са друго поколение и не го разбират...
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Какъв по-подходящ и хубав подарък за столична библиотека от това страхотно посвещение и от това, че те има!
Поздрави!

Права си има книги, които никога не омръзват! Любовта е от тях!
Благодаря ти!

Само една си заслужава да се прочете до краи!
Благодаря ти!

Тези думи са достатъчни за да ме усмихнат!:)
Благодаря ти!

Празника беше страхотен!
Благодаря ти!:)

Благодаря ти!:)

Това ме прави горд продължавай да мечтаеш!
Благодаря ти!

Има книги, които са част от душата ни, но това не всеки го разбира!
Благодаря Джулс!

Накара ме да се изчервя от удоволствие!
Благодаря ти!

"- Възприеми ме като книга, която трябва да прочетеш." - Хубава аналогия!
И това обяснение много ми хареса - "Вие не сте изгубили душата си, просто тя е притисната на дъното."
И още нещо, но забравих къде е...
И хубав край :)

Ключовите фрази! Никой не губи душата си, просто не помни къде е!
Благодаря ти!:)