Приготвях се за работа, когато чух бавачката да пее на детето някаква детска песничка. В отговор малката отговаряше с гукане. Явно и харесваше. Пръснах малко лак на косата си и завърших оформянето на работната ми прическа в стил секси бизнес дама. Погледнах си зъбите, светкаха така, че направо засенчваха слънцето. В работата ми как изглеждаш и какво излъчваш беше най-важното. Днес имах клиент и щях да ги водя да видят една вила в планината и вероятно щеше да се наложи и да преспим там. Клиентите ми бяха известна двойка. Мъжът беше рокзвезда а жената от най-скъпите манекенки висящи зад надписи като Ейвън, Манхатън козметикс и много други известни марки. Не трябваше да ги изпускам, защото това беше шанс, който идваше веднъж в живота. Искаха вила, мезонет в центъра както и още един четиристаен за усамотение в покрайнините. Целият този разход за апартаменти? Е не беше моя работа да ги съдя, напротив, трябваше да ги окуражавам. Главата ми бе пламнала и поцял ден разглеждах каталози за да намеря подходяща вила, мезонет или апартамент. Бях се спрял на няколко избора и те нямаха нищо против да ги разгледат всичките, явно в момента разполагаха с достатъчно време и пари. Шефът ми бе поверил тази задача с изричната инструкция ”без никакви издънки”. Бавачката я бях наела от една агенция препоръчана ми от една колежка. Нямах опит в това, но разбрах, че се ползвали с добро име. И вярно тя се сприятели с малката съвсем бързо. Когато тя и пееше тя я слушаше ококорена и гукаше радостно.

„Нинна, нанни, Нинна о, това дете на кой да го дадем
Ще го дадем на една вещица,
да го държи една седмица
Ще го дадем на черния мъж
да го държи цял месец  

и той няма да ни го върне повече...."

Звучеше от устата на бавачката, но аз не обърнах внимание. А трябваше да се усетя още тогава, че нещо не е наред. Все пак дъщеря ми се казваше Нина. Излязох в хола и бавачката прекъсна песента си.

- Виждам, че добре се разбираш с малката ми сладурана.

Бавачката ме прониза с поглед сякаш искаше да смаже костите ми и след това се усмихна лъчезарно.

- Тя наистина е невероятна, нямам никакви проблеми с нея.

Очите и проблеснаха и тя ги сведе.

- Много ли песнички знаете?

- О да моята бавачка от малка ме научи на тях, после и самата аз реших да стана бавачка. Децата обичат песните, те ги карат да се отпускат и да не плачат за глупости. Карат ги да забравят всяко страдание. . . , но аз се увлякох, вие трябва да тръгвате.

И отново благовъзпитано сведе поглед. Усети, че нещо не е наред с тази червенокоса, облечена в сини спретнати дрехи бавачка, но реших да не задълбавам. Малката изглеждаше щастлива а и трудно беше да се намери свестна и грижовна млада жена, която да се погрижи за малката, тя трудно свикваше с чужди хора. Кимнах и казах:

- И да си легне в 8 не ме чакайте днес, може и да закъснея.

- Не се притеснявайте, аз ще и дам целувка за лека нощ.

Махнах и зилязох от вътре се чу напевният глас на бавачката.

 

„Чучулиго, красива чучулиго, аз ще те оскубя!

Ще ти оскубя човката, мъничката човка и ще...”

Странни песни, не бях чувала такива през живота си. Махнах с ръка и се качих в малкият ми Смарт и подкарах. В този момент нещо силно ме прободе в сърцето и набих спирачки задъхана. Сърцето ми сякаш се скова от усещане за мрачна предопределеност. Надух Manowar и подкарах отново, „Пръстенът” успокои душата ми и аз подкарях към мястото на срещата, но остана усещането, че съм забравила нещо важно да свърша, нещо от жизнено значение. Телефонът ми иззвъня и предчувствието изчезна като сутришна мъгла.

- Да какво обичате ние ще ви го осигурим?

Това беше девиза на фирмата ни и от нас изискваха служебните ни телефони да започват с този израз, първоначално беше досадно и смешно, но накрая свикнахме.

- С жена ми сега тръгваме, сигурно ще закъснеем с около 15 минути.

Погледнах часовника, може би толкова ми трябваха за да стигна до кръстовището тъдето беше срещата ни и щях да ги чакам не повече от пет минутки.

- Няма проблем, дано трафикът не ви хване.

Нещата минаха гладко. Огледахме първо апартамента, след това обядвахме и разгледахме мезонета. Накрая отидохме на вилата. Харесаха я, естествено щяха да направят някои реконструкции, но мястото беше очарователно и жената го изстъкваше през десет минути. На него не му пукаше особенно и си личеше просто искаше да и угоди. Вече беше станало 8 вечерта. Предложиха ми да остана в едната стая. Набрах телефона на бавачката.

- Да?

- Аз съм майката на Нина, тя спи ли?

- О, госпожо, разбира се , спи като истинско ангелче, не се безспокойте.

Чу се свободен сигнал. Тази да не би да ми затвори?

В този момент чух рокера да ме вика, реших да се разправям с нея после и отидох при клиента си. Имаха някакви въпроси за документите, уточнения обяснения. Легнах си към два часа сутринта. Договора щеше да бъде подписан и отпразнуван утре. Въртях се до към четири часа в леглото, нещо ме глождеше и не ми даваше мира. Все малкото ми момиченце беше пред очите ми. Задрямах а сънищата, които сънувах ме хараха да потъпвам, помнех ги като се събудих. Един от тях се повтаряше периодично. Детенцето ми седеше в люлката а бавачката протягаше кокалести ръце към него, беше се превърнала във вещица. Събудих се с вик. Чух шум и се услушах. Звуците идваха от стаята на клиентите ми и се досещах какви са от доволните писъци излизащи от устата на манекенката. Отидох в банята, слава богу имаше топла вода. Собственикът се бе погрижил да ни е удобно. Искъпах се и с леко отвращение облякох вчерашните си дрехи.

Слязах долу и поръчах закуска от близкият руски ресторант. Знаех, че харесват руската кухня разбира се. Когато слезнаха долу, вече ги очакваше богата трапеза, разходите ги регистрирах с фактура на фирмата. Хапнахме и двамата излязоха да се поразходят и разгледат местността. Наближо имаше чисто планинско езерце. Гората беше иглолистна и миришеше на бор. Имаше няколко приятни и голями полянки със свежа трева.

- Тук мога да организирам концерти сред планината, нали? „Хайдутин” завръщане сред природата, така ще го нарека какво ще кажеш муцка?

- Добра идея миличък. Тази идея ще привлече много хора. И може да я кръстим „Спасете природата” сега е модерно.

- Права си , абсолютно си права, за това и се ожених за теб, винаги си права.

Тя се усмихна превзето. Аз само се усмихвах, без да знам на какво а главата ми беше у дома при детето ми, може би не трябваше да наемам бавачка?

-... на вас говоря чувате ли ме?

- А какво? Бях се замислила?

- Какво ще кажете за идеята?

- Страхотна идея-отговорих- дори можем да уредим и закупуването на това място за да имате възможност да го правите това периодично.

- Наистина? Радвам се, че се спряхме на вас. Муцка да разгледаме още.

Помъкнах се с тях и си представих какво ще остане от това красиво местенце, като дойдат хилядите почитатели. Растърсих глава, не беше време да се размеквам, но лицемерието на тази двойка ме отблъскваше от тях. А какво ставаше с детенцето ми. Посегнах да набера дома си. Часовника на дисплея показваше осем сутринта, още беше рано. Разгледахме околността.

- Обаче миличък, трябва да се погрижиме феновете ти да се държат прилично, ако ще е „Спасете природата” не може да я замърсяваме.

Айде стига бе, манекенката имаше акъл. Изостанах и ги оставих да си приказват. Набрах телефона на дома включи се телефонният секретар. Усещах, че нещо не е наред, но не можех да оставя клиентите си просто така. След още час-два моткане, при което аз вече молех всички богове да ми дадат търпение. Отпътувахме около обяд към клуба където винаги подписвах документите по покупко-продажбата. Там чакаха шефът ми, както и собствениците на желаните от двойката недвижими имоти. Към четири след обяд бях приключила и финализирала сделката. Шефа ме потупа по рамото и обеща повишение от другия месец Бях се борила за това дълго време и успях да го постигна, но защо не бях щастлива на 100 процента? Почерпихме се и ме пуснаха да си ходя. Към седем вечерта отключвах с нетърпение вратата на апартамента ми. Влязох и се огледах. Не усетих ничие присъствие. Потърсих момиченцето си и не я намерих, нито в стаичката и, нито пред телевизора, бавачката също я нямаше.

Опасенията ми се потвържвдаваха. Затворих очи и си представих как кокалестите и ръце се впиват в...

Телефонът иззвъня:

- „Една зелена мишка, която тичаше в тревата,

 аз хванах за опашката и я показах на тези господата.

Те ми казаха: "потопи я в олио, потопи я във вода,

ще стане тя на охлюв и то много горещ!".-чух и гукането на малката, познах и гласа, не можех да го сбъркам.

-Ало?

- Извинете пеех на Нина. Намираме се в болницата, тя е добре, просто имаше леко растройство.

Падна ми пердето, какво си мислеше тази кучка?

- Къде сте?

Събощи ми адреса на болницата. Яхнах колата и я подкарах с бясна скорост. Трафикът ме накара обаче да намаля. В гърдите ми се бе събрал толкова яд, че щях да избухна и той продължаваше да расте.

Пристигнах и бързо се запътих към детското отделение, няколко хора с бели престилки ми направиха уплашено път. Като наближих чух познат глас да пее:

„Хайде,през мостчето,тръгвайте дечица
Гъбки да наберем в близката горица.
Вълк стои на моста и не дава
през гората да се преминава.
Той ръмжи,той ръмжи,трака с остри зъби:
- "Няма аз да ви дам да берете гъби."
От гората стар козел изскочи
И се втурна право към реката.
-Със рога,със рога аз ще те намуша
със глава,със глава ще те изтърбуша.
И козелът-Бух! вълка с рогата.
Кумчо Вълчо падна във реката.”

Тези брутални песнички вече започваха да ме плашат. Щях да сложа край на това. Влязох и видя страховита картинка. Беше заобиколена от деца и всички и пляскаха. Когато ме видя прекъсна песента си, честно казано, не исках и да знам какво се пееше в следващата. Гледаше ме така невинно.

- Защо не ми се обади?

- Ами вие сте заета жена нали?

- Не и когато става дума за момичето ми, това не ти ли е ясно?

Бях набрала скорост и щях да си излея всичко.

- Да излезем навън да поговорим, не пред децата.

Кимнах и почувствах срам, господи биваше си я.

- Уволнена си.

- За мен няма проблем, само да се сбогувам с малката, може ли? Привързах се към нея.

Кимнах. Тя отиде и заговори на Нина. След малко кимна и дойде при мен.

- А тези песнички, които пеете? Не съм ги чувала освен това не мисля, че са за деца, определено.

- Преведени са, от различни страни, моята бавачка ми ги пееше, много са популярни в чужбина.

- Но те говорят за насилие и то извратено насилие.

- Децата разбират насилието по различен начин от нас, един ден ще го разберете, тези песнички, ги подготвят за живота.

- За това и ви уволнявам, тези песнички, създават серийни убийци, а дъщеря ми няма да стане такава. Насилие, над животни и хора и това в детска песничка, вие сте луда. Махайте се от очите ми.

Тя кимна спокойно и си тръгна.

На другият ден Нина ме дръпна за ръката.

- Къде е бавачката мамо, искам да ми попее.

- Аз ще ти попея миличка.

„Чик-чик-чики-чики-чик-чирик
Чик-чик-чики-чики-чик-чирик

Аз съм малкият врабец,
веселяк съм и певец.
Цяла зима тук стоя и
децата веселя....”- Знаех тази песничка още от мама, но дъщеря ми ме прекъсна.

- Не мамо искам за чучулигата и как и махам човката...

Втрещих се. Тази бе успяла да повлияе на дедето ми само за няколко дена. Добре, че я хванах навреме, а дали беше на време?

- Миличка, тази песничка е зла.

- Защо мамо?

- Защото птичето ще го боли ако му махнеш човчицата.

- Не разбирам.

Въздъхнах, бях загубила връзка с дъщеря си.

- Бавачката каза, че няма нищо лошо в тази песничка и, че това е живота.

Господи, как да и обясня добро и лошо. Тя трябваше да го види, да го усети.

- Представи си че ти махна устенцата, какво ще стане?

- Няма да мога да ям?

- Точно така.

- Но това е човка.

- Това е на чучулигата устенцата.

Кимна.

- А защо тя пееше тези песнички?

- Не знам.

Замислих се. В следващите дни наблюдавах дъщеря си. Повече не спомена за бавачката, надявах се да я забрави.

Животът си вървеше. Аз вече се грижих за детето си, водех я на градина и не я оставях сама нито за момент. Един ден ми се обадиха по телефона.

Пристигнах бързо.

- Дъщеря ви направи нещо много лошо.

Истръпнах, кошмарите ми се сбъдваха.

- Какво е станало?

- Казала на една от бавачките, че пее лоши неща. Бавачката пяла на децата една песничка и дъщеря ви скочила и я нарекла лош човек. На въпроса „защо говори така?”, отговорила козелът е постъпил лошо. Спомних си песента на бавачката.

- Тази бавачка тук ли работи?

- Не, не ни достигаха , хора и наехме временно една.

- А чухте ли песента?

- Не.

- Хайде,през мостчето,тръгвайте дечица
Гъбки да наберем в близката горица.
Вълк стои на моста и не дава
през гората да се преминава.
Той ръмжи,той ръмжи,трака с остри зъби:
"Няма аз да ви дам да берете гъби."
От гората стар козел изскочи
И се втурна право към реката.
-Със рога,със рога аз ще те намуша
със глава,със глава ще те изтърбуша.
И козелът-Бух! вълка с рогата.
Кумчо Вълчо падна във реката.

- Това ли е песента.

Кимнах.

- Значи дъщеря ви може би е права. Ще трябва да я уволним.

Усмихнах се гордеех се с малката. В този момент тя дойде при мен и ми се хвърли в прегръдките.

- Мамо бавачката посегна да ме удари, защото казах истината.

- Така ли?-изгледах с изпепеляващ поглед директорката. Тя се изчерви от яд и набра телефон.

- Като порасна искам да стана бавачка.

- Това защо?

- Защото някой трябва да каже на децата какво е лошо.

От сълзите ми избиха сълзи. ДЪщеря ми растеше пред очите ми.

- Мамо защо плачеш?

Гледаше ме уплашено Нина.

- Няма нищо миличка, от радост е.-прегърнах я силно и заедно излязохме от детската градина. Сега трябваше да я запиша на друго място, но не ми пукаше, дъщеря ми беше страхотна и се гордеех с нея, това беше важно.

Да видиш дете как расте пред очитети и вече успява само да преценява това е прекрасно. За повечето хора обаче мисълта, че нормален човек може да остави детето си само с някъкъв мутант дето му хлопа дъската ,без да се усети, спокойно може да му докара кошмари нощеска.

Именно, това ми е идеята! Онзи ден прочетох един роман, беше свързан с една психарска детска песничка и се замислих! Потърсих в интернет и детските песнички, които открих ме шокираха!
Ето една преведена, която намерих в мрежата(http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=240427.40) Пуска се на Коледа по радиото в Холандия! Не е странно, че хорландците правят добри филми на ужасите преразказана е:

Сутринта на Коледа едно момченце започва да си търси зайчето на име Флапи, майка му му казва да не ходи в гаража (там, където си държат колелата) и ако е послушен ще получи нещо вкусно. Момченцето упорито продължава да търси, чуди се къде е зайчето, спомня си че предната вечер добре е затворил вратата на колибката му. Татко му започва да търси с него навсякъде, само не и в гаража.

Вечерта сядат на Коледна вечеря, момченцето продължава да мисли само за зайчето си. Когато сервират основното ястие баща му посочва таблата , на която има три бутчета месо и казва:"Ето къде се е дянал Флапи". Момченцето започва да плаче и отива да си ляга.

На втория ден от Коледа леглото на бащата е празно. Майката се чуди къде е той, а момченцето и казва да не гледа в гаража и ако е послушна ще получи нещо вкусно....

Не можах да се сдържа...
Аз като майка на две дъщери и от онези "майки хеликоптер"-така ме нарича голямата за да съм близо до тях 5 г и половина работех точно като бавачка в детската градина която ходеха...Та добре, че си сложил тоя финал.Много е точен...
Децата са най-чистите и искрени същества и ако им е заложена генетично добрина и обичливаст дори и да залитнат в страни рано или късно се осъзнават...Изключение правят разбира се болните мозъци но това е друго...Като общо работата с деца е много зареждаща и много от полажителнастта си сега дължа на това...Не само ние се опитваме да възпитаваме ами и те нас ни променят.Поне за мен е така!

Най-чиста мъдрост можеш да почерпиш от дете! Финала за мен си беше напълно логичен! Но такива песнички, ги считам за опасни!
Благодаря ти!

Съгласна съм разбира се за опасните песнички!
То и масово се пее чалга
между децата и тези дето не слушат в къщи се
зарибяват от другите дето са от семейства където
цари чалга и битов алкохолизъм...
Там знаеш за какви неща се пее ...
и после едни въпроси едни думи...
Ама в такова време живеем приспособяваме се...

Чалагата си е чалга, но това са детски песнички, които се пеят на деца, защото по презумция са детски! Още един пример е Десет малки негърчета, по която Агата Кристи пише романа си! Странно е, откачено е! А тези песнички, не са от съвремието, а се пеят отдавна! За това се впечатлих! Това е!

така е ...
разбрах те,естествено...
Поздрав!

Весел ден!:)

Все пак децата са си наши и ние трябва да си ги гледаме, ако не трябва да е близък на нас човек, който познаваме добре!
Благодаря ти!

Разбуни всички майчински инстинкти в блога днес. Ужасничко. Все пак разказът е страхотен. Сега ми е леко, разбира се, защото сина е голям, а малката - малка, но след няколко месеца ела да видиш как рева на мъжа ми, когато започна да я оставям по градини или бавачки (не съм решила още). Майките наистина се страхуват, а луди хора колкото щеш около нас.

Да ти кажа разбирам те, предполагам, на мен как ще е като се сдобия с отроче! Леле луди ще ги правя, иначе предпочитам детските градини, защото там тнещата са по-обикновени а и детето ще общува с негови връстници! Съжалявам за разбунените инстинкти!:)
Благодаря ти!

Слава Богу, че ужасът приключи само с извратените "детски" песнички. Дано никога на никого не му се случи такова нещо - сатаната в ангелски образ...
Поздравления за постинга!

Можех да го завърша и в стил Стивън Кинг, но това не е моят стил!:)
Благодаря ти!

Фе, преди година ми разказаха за младо момиче -българка, която гледала в много богат дом дете
Били и казали никога да не му казва не, било вредно за него
Та веднъж това дете - ангел сложило жива котка в микровълнова фурна.От ужас котката разбила печката и избягала
ВЕЧЕРТА МОМИЧЕТО НЕ ИЗДЪРЖАЛО И САМО НАПУСНАЛО ТОЗИ ДОМ

с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Ами правилно е постъпила, моят разказ е художествена измислица, но трябва да внимаваме с децата ни! Надявам се да ти е харесало!
Благодаря ти!

Аз бавно чета, но пък вниквам в същината, може би?:)
В началото се питах защо толкова внимание си обърнал на разходките с клиентите, такива подробности, но като се замислих си казах сигурно е твоят начин да вплетеш идеята, че манекенката може би е била отгледана от подобна бавачка, или че освен манекенка би й подхождала подобна "роля":)))
Въпреки че не е ясно децата от думите и приказките ли се учат повече или от делата, и от това, което са преживяли..... Много дълбока тема!
Поздрави!:)

Определено, вникваш надълбоко!:) И без може би! Децата попиват всичко особено първите 7 години, за това трябва да се внимава!
Благодаря ти!:)

Само майките могат да имат тази тръпка и вътрешно усещане за неприятност и наближаваща беда . Ммого невероятно си го предал и сътворил , сякаш е истинска случка . Да наблюдаваш как пониква цвете , как разцъфват цветове , как расте дете е вълшебство ! Пожелавам ти го от сърце ! Ти ще бъдеш страхотен баща !
Поздравления !

Клео, благодаря ти, че го каза, надявам се, че ще бъда добър баща! Радвам се, че съм успял, да предам това усещане и не го пожелавам на никой да го изпита!
Благодаря ти много!

Надявам се никога да не пропишеш като Стивън Кинг. На твоята муза ще и кажа да не гледа повече телевизия. После сънува кошмари. :-)

Трудно е да излъжеш децата, те имат много по-добър усет от нас:))

Няма опасност, Стивън има някои попадения, които ми харесват и са ми близки, но моят стил е друг! а за музата ми не се притеснявай, тя не гледа телевизия!:)))))

Ти си права, но е възможно докато още са мълки, да бъдат подлъгани това се опитвам да покажа, че трябва да внимаваме! Те имат усет, но не винаги го следват!
Благодаря ти! :)

и през ум не ми е минавало да коментирам стила ти на писане или пък да ти давам съвети какъв да бъде. Просто преживях разказа ти като реалност, в която са вплетени много паралелни страни на живота - и майчинската интуиция, и забързаното ни ежедневие, в което гоним хиляди задачи, и отглеждането на дете със стремежа да стане Човек, и преследването на илюзорни ценности... Коментарът ми беше само по отношение на бавачката. Зарадвах се на възможно най-добрия край на описаната история, но същевременно останах изненадана от последвалите коментари - "да не пропишеш като Стивън Кинг".
Отново искрено те поздравявам за постинга и се надявам той да бъде предупреждение, което да повиши бдителността ни. Също така ми се иска да няма майки, които да изпаднат в подобна ситуация.
Благодаря за твоята гледна точка!

Казах, го на шега!:) Радвам се , че ти е харесало и си усетила емоцията, това означава, че съм се справил със задачата!
Благодаря ти!

споделям това свое стихотворение с теб :)

ИСТИНА

Отричам се. Но аз съм!
В огледалото е сгърченият лик.
Не искам. Помощ! Жива съм –
изтръгва се неволен вик.

Бягам. От себе си. Падам:
поваля ме нечия мощ.
Не! Ставам. Оставам
без дъх в студената нощ.

Кръв. На импулси. Нахлува.
И премрежва мойте очи.
Но истина е, че съществувам.
И радост е. И боли.

Страхотен стих, истината е процес и пътека, благодаря ти, че сподели, част от твоята!:)

:):):):):):):)

Лека нощ!:)

Лека нощ и на теб! :)

Добро, лошо...Вечната борба между тях за надмощие.Хипнотичното влияние на лошото и по-лесното му възприемане от хората.Браво!И все пак доброто победи-дано побеждава и в живота.

Надявам се да побаждава, но трябва и ние да му помагаме!
Благодаря ти~!

Случват се и такива неща, хубаво е когато се справяме с тях!

тази песничка с вълка като бях малка нашите и бабите ми ми я пяха постоянно и ми беше любима - не съм станала психопат, или нещо... (разбира се не можете да ми вярвате хД)