Погледна небето май се задаваше буря. Царевицата шумолеше брулена от силният вятър, навявайки усещане за нещо неземно, нещо призрачно. Кочаните бяха узрели и готови за бране. Част от тях щяха да бъдат обрани днес а друга част след една седмица. Днешната щеше да е за произовдството на консервирани продукти и обикновената варена царевица, която се продава в подвижните колички из целият град, който беше на 20 километра от тук. Погледна часовника, човека с машината щеше да дойде всеки момент. Надяваше се да е така. Защото бурята щеше да бъде грандиозна и щеше да започне до три часа. Можеше да се наложи дори да приюти шофьора в къщата си. От облаците надника слънцето хвърляйки усещане за нереално спокойствие. Скоро изобщо нямаше да е спокойно тук. Такава голяма буря той не помнеше да се бе случвала по тези места откакто бе жив. Баба му имаше една история за такава буря. Беше малко фантастична като тази за Магьосника от Оз. Ураганът я бе подхванал и я бе приземил на купа сено далеч от тук. След това се бе разпаднал и изчезнал със свистене в небето. А в това село живеел дядо и. Историята завършваше както всички народни приказки. Три дни яли пили и се веселили. Естествено като малък вярваше на тази приказка. Като порасна веднъж попита баба си:

- Вярно ли е, че така си намерила дядо, като си паднала на купа сено?

- Ами момчето ми, това не е важно, важното е че и до днес съм с него нали?

- Но бабо, искам да знаам!

- Няма значение миличък, а сега бягай да играеш.

Слънцето със сноп лъчи осветяваше само в средата на царевичната нива като летяща чиния правеща странни кръгове.

Шумът на комбайн го истръгна от мислите му. Погледна часовника си. Човекът подраняваше с час. Още по-добре, щяха да успеят за бурята.

Човекът паркира и слезе от машината.

Мислите му се съсредоточиха върху належащата работа.

- Здравейте, радвам се че вече сте тук.

- Здрасти, викай ми Наско и да оставим официалностите. Нали нямаш нищо против, че съм тук.

- Казвам се Мартин, приятно ми е.-здрависаха се. Ръката му бе мазолеста и ръкостискането здраво.

- Напротив радвам се, наближава буря и е по-добре да приключим бързо. Хвани ето тези там и там, те са най-крехки, тази партида трябва да предам сега.

- Разбира се ти си шефа. Започвам веднага и аз забелязах бурята, от малък ме научиха да ги разпознавам, за това и дойдох по-рано.

Машината избръмча мощно и започна да лапа като изгладняло чудовище. Царевицата се трупаше в вагончето влачено зад нея. Мартин се усмихна. Това жънене щеше да му донесе необходимата печелба за да излезе на плюс тази година. А царевицата за брашно и фураж щеше да е просто голямата печалба. Ако бурята не направеше големи поразии разбира се, но и въпреки нея, щеше да се справи. Новият му познат бързаше и скоро половината работа бе свършена. Стовари отпадъка в центъра и слезе от машината. Мартин го покани да дойде беше поставил маса на верандата за случая.

- Ела да се покрепиш за малко.

- Дали ще имаме време?

- Мисля, че половин час няма да е проблем.

- Благодаря ти, свестен си, не си като някои други в района. Следващият път потърси пак мен, ще ти свърша работата за двойно по-кратко време и с 20% отстъпка за приятели.

Нападна лакомо пържолата карнирана умело с катофено пюре и варена царевица от най-крехката.

- Произвеждаш добра реколта. Ще ставам да довърша работата. Благодаря ти много.

- Няма проблем, все пак трепеш се тук какво е един обяд?

- Не всички мислят като теб!

Наско се качи на железният звяр и го подкара отново. Увеличи скоростта и с усмивка продължи работата си. Царевицата продължи да пълни вагонетката, която се клатеше след машината. Отношението беше важно, караше хората да се усмихват и да работят с повече желание. Така бе завързал и големи приятелства. След половин час работата бе свършена.

- Ще тръгвам.

- Ще закараш царевицата на сигурно място нали?

- Разбира се имаме контейнери а на тях ще залепя твоето име не се безспокой. Като дойде фирмата да си я прибере ще те викнем да се разбереш с тях. Такава е процедурата знаеш!

- Абе бях длъжен да попитам.

- Имаш ли мобилен ще ти се обадя лично, след тази закуска поне това ти дължа?

- Не искам да те притеснявам...

- Глупости не ми е проблем.

Даде му телефона си и Наско си тръгна. Прахоляка от тежката му машина не бе успял още да се слегне , когато вятърът се усили. Дано успееше да се добере на време до двора на бившото ТКЗС, който сега се използваше за гараж на машините и съхранение на продуктите. До четиридесет минути най-много час бурята щеше да удари с цялата си мощ. Погледна телефона си и набра номера на новият си приятел.

- Алооо?

- Бурята вече започва, побързай.

- Разбира се човече, дано се позабави още малко.

Връзката прекъсна. Погледна телефона. Показваше извън обхват. Все пак беше успял да го предупреди. А сега да се погрижи за ситуацията тук. В този район често имаше бури, за това се взимаха предпазни мерки. Вкара импровизираната маса вътре. Прибра кокошките и кучето в мазето в обора заедно с овцете и козите. Не можеше да ги остави в самия обор, не се знаеше какво може да се случи. Животните вече трепереха от страх. Предусещаха силата на бурята. Вълчакът нададе вой. Изтича навън. Вятърът се бе усилил. И вече множество изсъхнали есенни листа се блъскаха в него докато слагаше капаците на прозорците. Слънцето се показа още веднъж, но светлината му вече изглеждаше зловещо на фона на прииждащата буря. На изток вече се оформяше кълбо от вихрушка осветявано от слънчевите лъчи. Изглеждаше свръхестествено и хипнотизиращо. Все още беше далече. Като малък се беше разхождал от просеки оставени от бури вилнели по тези места. Бяха като пътеки, които на места се кръстосваха. Бурите вилнеещи тук, не бяха като американското торнадо. По скоро приличаха на кълбовидни мълнии. Бяха със кръгла форма, като търкаляща се снежна топка надолу по склона, докато нещо не я спре или силата и не заглъхне и тя се изпари във върхушка от листа и кал. Винаги следваха тези просеки. За това по тях не растеше нищо и често бяха използвани като пътеки през планината. Никой не бе успял да обясни този феномен и често това място се използваше като туристическа дестинация. Смяташе се за интересно изживяване да присъстваш на такава буря и да се движиш по оставените от стотици години просеки от нея. Местните считаха бурята за едно явление, което периодично се повтаряше. Понякога, тя ги изненадваше, но местните разчитаха признаците и. Един от тях беше подаващото се от облаците Слънце. Лавината от вятър вече се спускаше надолу по планината. Наско вече трябваше да е стигнал до бившото ТКЗС. Поне се надяваше да е така. Воят на стихията се чуваше надалече. А планината усилваше силата му. След половин час щеше да връхлети къщата му. Голямото кълбо се увеличаваше все повече и приближаваше застрашително. Прибрах се в обора и слязох в мазето при животните. Вълчакът ме посрешна с махане на опашка и силен вой.

- Спокойно, Фафнир спокойно дяволе.

Прегърна го и той положи глава на крака му. Треперенето на животното намаля. Останалите също се поуспокоиха като усетиха присъствието му. Воят усили децибелите си до кресчендо. Хлопането на капаците се усили и забърза. Дано лавината подминеше къщата ми. Просеката и минаваше на десет метра от нея, но все пак бурите си бяха непредсказуеми. Чу се силно пукане, последвано от трясък. По вратата на обора се чуха силни удари сякаш някой се опитваше да я разбие и изведнъж всичко утихна. Изчаках още малко като наблюдавах животните. Кучето скочи и залая силно, след това се опита да излезе през капака на мазето. Мобилният му иззвъня.

- Как си приятел?

- Оо Наско, радвам се, че си жив и здрав.

- Всичко е наред, машината и урожаят също са на сигурно място.

- Много се радвам, ама каква буря беше а?

- Да баба ми ми беше разправяла за такава, как намери дядо така.

- И на теб ли? Странно, кога е била бурята?

- През 29 година.

- Наистина е странно. Трябва да тръгвам.

- И аз, до следващият път.

Затвори капачето на телефона. Излезе и се огледа. Бурята бе минала точно през ожънатата царевица, разпилявайки струпаните в центъра царевични класове и премествайки ги до оградата. Нещо се белееше на тях. Кучето се затича натам лаейки. Бързо го последва. Когато се изправи през безразборната купчина от царевични стръкове зяпна. Една жена, но не каква да е а с дълги къдрави черни коси, облечена в бяло лежеше най отгоре на купчината притворила очи. Това не можеше да е истина. Мобилният му иззвъня.

- Няма да повярмаш какво ми се случи.

- Намери жена насред двора си?

- Каекво ти да не ме наблюдаваш?

Затвори капачето на телефона. Примига с очи. Момичето още беше там. Очите и се отвориха и тя изписка. Не знаеше какво да направи и продължаваше да зяпа. Писъкът и секна и тя се усмихна.

- Какво зяпаш.

Той преглътна :

- Ама ти говориш?

- Разбира се, мога да танцувам, да ходя, да готвя и много други неща.

- Ама как се озова тук?

- В селото ни има легенда за ...

- Ясно легендата за бурята.

- И тук ли я имате?

- И сега какво ще правим?

- Ами гладна съм, заспах на леглото си и сега се озовах тук а вече е ден.

- Разбира се обичаш ли пържоли?

- Супер, имаш ли и варена царевица?

Помогна и да се изступа и потеглиха към къщата. Слънцето осветяваше хоризонта. Облаците се бяха ръзпръснали.

"Животните вече трепереха от страх. Предусещаха силата на бурята. Вълчакът нададе вой"

Внимавай!Опасност от падащи жени...;)

Вълчакът си разбира от работата винаги!:))))
Благодаря ти!

и аз искам да знам

Все някога ще разбереш!:))

...както героят е "искам да знам".

Малко наивничко ми звучи. Нали не се сърдиш.
Но е пълно с подробни описания на детайли, което говори, че имаш много информация.
Ако искаш да ни убедиш, че легендата е възможна, може би, трябва да ни влееш повече забавен елемент, в който да се вплете скучната легенда; Защото най-скучен за разказване, казват, е животът на тези, които си живеят добре.

Легендата си я измислих аз! И както се оказва е по-действителни събития е поне в измисленото село. Просто в определен момент през 80 години вихърът се завърта и отнася девойки, след още 80 години по същият път голямата буря се завръща и донася девойки!Причината да ги донася е вероятно случайност! Кой знае? Може и предопределеност! Бурята зависи от магнитното влияние на земята в този раион и то я моделира да постъпва по този начин! Не ти се сърдя!:)

интересна легенда - измислена от теб или не, а и не се знае в някое забравено и от бога село в някоя далечна земя дали бурята не среща хората за да ги събере за цял живот!! замислих се....

Понякога и природните сили помагат, при мен помогнаха!:)
Благодаря ти!

Е да, накрая винаги облаците се разпръскват! Свалям ти шапка, Вълчо!!!

Благодаря ти за усмивката, която ми донесе!:)

НЕОБИКНОВЕННИ РАЗКАЗИ КАТО В ЖИВОТА НИ И КОЙ ЩЕ ПОВЯРВА.
ПИШЕШ ТОЛКОВА ОБРАЗНО, ЧЕ СЯКАШ ГЛЕДАМ ФИЛМ И СЕ ПРЕПЛИТАТ ЛЕГЕНДИ, ИСТИНСКИ ИСТОРИИ И ЧУДО В ЖИВОТА ТИ СЕ ПОЯВИ ЖЕНА
СЪДБОВНА СРЕЩА, ГЕНИАЛЕН РАЗКАЗВАЧО!
ПИШЕШ ЗА КАКВО ЛИ НЕ И ЗАЛАГАШ КОДОВЕ И ТЕ ЗА ЗА ОНЕЗИ... И ТЕ ТИ БЛАГОДАРЯТ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Забелязала си, значи много се радвам! Винаги оставям едно тайно и едно явно послание! Живота е нишки от тайни послания, най-често ние ги улавяме подсъзнателно и успяваме да ги използваме по същия начин, понякога се усещаме и ни става забавно!
Благодаря ти!

Имаш отново поите поздравления! Чудесна легенда, леко се чете и те кара да се усмихваш, нищо не е случайно в уж случайните на пръв поглед неща, и нищо не се губи ;) Сега героят ти ще трябва да отговаря на въпроса на своята внучка как е намерил баба й :)
Благодаря ти! :))))

Даааа, това е идеята и се радвам, че ти е харесала!:)
Благодаря ти!
П.С.В това селце, явно легендата се повтаря във времето, но през достатъчен дълъг период за да се възприема като легенда със малка частица истина!

Май отгатвам предварително заглавията ти ?Но защо не ги публикуваш вечер , за да имам предимство пред Албена , тя все е първа ?
Поздравления - страхотен замисъл !

Не мога вечер, музата ме посещава през деня!
Благодаря ти!

отстъпвам винаги ...
не знаех, че е проблем ...
просто съм в час ...
бла бла ...някои са много раздразнителни...
сори, Фенрис ще се постарая да замълча...
внимавай какво пишеш...
пък знай че съм те прочела първа въпреки
мълчанието...ужас, пълнолудие...:(
ауууууууууууууууууу.........

Албенче, продължавай да си ме коментираш когато можеш и когато искаш! Моля те, харесвам коментарите ти! И моля ви момичета не спорете няма за какво! Иначе си права пълнолудие е! :)

"В това селце, явно легендата се повтаря във времето, но през достатъчен дълъг период за да се възприема като легенда със малка частица истина!"
Да, има такива места....., семейства, хора......
Чета те отскоро, но вече си ми любим автор и ще очаквам с нетърпение утре какво ще бъде посланието :)

Благодаря ти радвам се че ти харесва това, което пиша! а какво ще имаме днес ще видим след няколко часа!;)

Радвам, се че те усмихнах!:)
Благодаря ти!

твоите истории! Благодаря ти!

Това, може само да ме радва!
Аз ти благодаря!:)

Доста необичайна задача поставяш на бурите:))). Сигурно им е интересно да женят хората. Поздрави:))

Природата крие силен мистицизъм, и е хубаво да я слушаве като ни говори! Благодаря ти!:))))