Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Постинг
29.09.2008 10:26 - Господин К
Автор: fenris Категория: Изкуство   
Прочетен: 4029 Коментари: 33 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

И сега какво да правя? Скука. Не обичам скуката кара ме да се замислям а това ме води до депресия. Не обичам депресията. Настанихме се в новият квартал преди два дни. Нищо и никой не познавах тук. За да се пренесем тук, трябваше да извърша нещо като малко самоубийство в аспект на кариерата ми. Напуснах работа да. Това имах пред вид. Съпругът ми се издигаше стремглаво и това водеше до нови облаги. Една, от които бе чисто ново страхотно обзаведено жилище. Наистина имах всичко каквото искаха всички жени по света. А защо не бях щастлива? Работех като доктор в една просперираща частни клиника за сърдечни заболявания. А сега, кой щеше да излекува моето сърце? А докторе? Сърцето ми не бе разбито. Просто скуката бе убийствена. Нямаше смисъл да готвя, защо  имахме гигантско намаление в най-страхотният ресторант в града и си поръчвахме за вкъщи? Защо да си правя труда? Не можех да стоя и да гледам телевизия. Излязох в двора на кооперацията. Беше осеметажна и май в нея живееха само осем семейства. Защото ние бяхме на цял етаж в голям мезонет. Седнах на удобната пейка в стил люлка и се залюлях. Това ме накара да се усмихна. Не можех да не си спомня как баща ми ме залюляваше в люлката в къщи, която сам бе монтирал. Искаше ми се да кажа: „Виж тате ето я дъщеря ти!”. Не можех по-две причини. Това което бях постигнала в живота си го изоставих заради съпруга си и се оставих да съм зависима от него. А татко винаги ме бе учил: „Винаги бъди независима.” Така казваше. Втората причина бе лесна. Той си бе отишъл от този свят преди две години. Сега сигурно не се гордееше с мен:

-Виж тате дъщеря ти, скучаеща на скъпа люлка.

-На кой говориш?

Не бях забелязала, че някой се бе приближил.

-Ами присто разсъждавах на глас.-изчервих се като, че ли бе престъпление да си говориш сам.

Жената пред мен се засмя.

-Не се притеснявай често се случва тук. Всички скучаеме докато момчетата са на работа. А и не само тогава. Тази работа ни ги отнема, но се научаваме да живеем с това.

Стана ми интересно и без да искам попитах:

-Вие?

-О, извинявай не се запознахме. Аз съм Мария а ти сигурно си от семейството от 6-ти етаж?

-Да вчера се нанесохме. Казвам се Лиляна.-отговорих и.

-Говоря за момичетата, които живееме тук.

-Разбирам. И как се справяте?

-Ами всяка по различен начин. Аз си създадох миниатюрна градинка в парника отзад. Отглеждам екзотични плодове и зеленчуци. Катрина от първи етаж си отглежда цветя в една от стаите. Сара от вторият етаж има много котки, като ги води на изложби. Мила от третият етаж отглежда пък кучета с които също ходи на изложби. Често двете се карат, защото животните се надушват по между си и дигат периодично много шум. Добре, че не стига до нас стените са звукоизолирани.

Тук тя се усмихна а аз се замислих. Едва ли бих могла да се занимавам с нещо такова. Не беше за мен. Обичах да работя с хора да им помагам.

-...Тодорка, хъм тя мрази да и викат така, викаме и Тора с правене на гоблени. Тя живее на четвъртият етаж. Аз съм ти съседка отдолу. На седмият етаж живее една възрастна двойка за тях не знам нищо. Нито как се озоваха тук нито какво правят. Те не общуват с никой. А кой е на 8-ят етаж никой не знае.

-Леле всичко това е много интересно, но не знам. Аз ...

-Не си падаш по тези неща нали?

Кимнах. Обичах да чета да чета. От време на време дори пишех по някой стих, но това не ми беше хоби. Гледах телевизия, но щях да откача ако само това правех. Обичах работата си, но се наложи да я изоставя заради доброто на всички ни? Всъщност кои всички? Само за негово добро. Ние деца нямахме. Това ме изпълни с възмущение.

-Какво те мъчи миличка?

Принципно не споделях с никой проблемите си освен с най-близките ми. Обаче най-близките ми бяха далече от тук а по-телефона не говорех за такива неща.

-Добре ето за какво става дума....

Казах и всичко. Ако знаех как това ще промени живота ми може би щях да си затварям устата. Имах нужда да го пусна насъбралото се в мен през последните десетина дни. Казах и за всичко около новата рабато на съпруга ми, това как той отделяше повече време за работа отколкото за мен. Не обичах да се оплаквам и не го правех. Бяхме взели решение, че ще е така докато се докаже и вземе новата длъжност, но след това нещата се влошиха. Не си мислете, че драмата ми е в стил „Фирмата” или „Адвокат на дявола”. Никой не ни принуждаваше за нищо. Аз просто постъпих като добро момиче и той ми каза че много ме обича за това, че му влизам в положението. Господи наистина го обичах, обаче не можех така. Приятеля ми се издигна в една банка, но отделът му бе такъв, че се налагаше , често да отсъства и извън работно време. Плащаха му извънредни, но глупостите, които той ми купуваше не ме топлеха през ноща, колкото и да бе тривиално това. Исках внимание по дяволите. Исках като видя двама влюбени прегърнати на улицата да не изпитвам ревност и да си казвам:

„Тая па как го е забила този сладур?”

-Разбирам.-кимна новата ми най-добра приятелка и добави:

-Трябва ти от питието от което всички тук опитваме, освен старицата на седмия етаж.

-И кое е то?

-Коктейл истинска любов.-тя ми се ухили дяволито.

-Не те разбирам.

-Трябва ти любовник миличка. Истински любовник. Всяка от нас си има ден определен за тайната и половинка.

-Любовник, но аз не бих могла да го направя. Никога аз обичам Ники.

-Миличка, ти ще увехнеш ако нямаш любов в живота си в достатъчни количества. Повярвай ми така е. Мила се инати в продължение на три месеца и тогава склони. Сега няма търпение да дойде четвъртък а аз го виждам в събота. Понеделникът ни е свободен ако искаш можеш да го виждаш тогава.

-Защо понеделник?

-Защото в неделя се събираме по женски.

-Разбирам, но не съм сигурна че искам.

-Помисли си добре имаш колкото време искаш.

-Отивам да се надгледам малко градинката ми. Ще се виждаме.

-До после.-махнах и вяло аз.

Признавам си не се бях замисляла за тази алтернатива. Не беше чудно защо. Когато го видях за първи път Ники си казах, че ще е мой. След три месеца се оженихме. Беше съвършен джентълмен. Разбираше ме и ме подкрепяше във всичко. Нещата се промениха като го повишиха. Тогава аз започнах да го разбирам и подкрепям във всичко и така вече беше цели две години. И сякаш вече не го познавах. Не беше той. Не го познавах този човек. Сякаш в сърцето му се бе отворила дупка и оз вече не бях на първо място там. А дупката се разширяваше и заплашваше да ме измести изцяло от живота му. В себе си усещах болезнена нужда от обикновен комплимент нежна дума погалване, но не механични. А такива които бе зареждат с енергия от които да усещам удар, който да ме накара да се ...Телефонът прекъсна мисълта ми.

-Мило, аз съм довечера ще закъснея не ме чакай ще хапна от някой денонощен ресторант. Обичам те.

-Разбира се. И аз.-отговорих механично. От този удар обаче ми се изкара въздуха. Погледнах часовника. Беше едва десет сутринта. Падна ми пердето. Знаех, че това, което ще направя ще промени живота ми вероятно към по лошо, но точно сега не ми пукаше. Взех червената визитка, която ми даде Мария преди да се сбогува с мен. На нея пишеше „Повече любов?” и телефон. Първата дума бе с главни букви. Наистина наблягаха на количеството. В момента и малко ми бе достатъчна. Вдигнах слушалката и се замислих. Направех ли го нямаше връщане назад. Обаче имах ли избор? Вече не. Бях без работа и бясна. Набрах телефона.

-Какво обичате?

-Извинете май има грешка съжалявам.

-Няма грешка госпожо вие сте където трябва.

Гласът бе мъжки изпълнен с топло излъчване. Успокои ме и ме накара да се чувствам значима. Всъщност толкова бях закопняла за по специално отношение, че не му бе трудно. И когато каза:

-Госпожо имате невероятен глас като на нежна гургулица.

Просто ме разби. Разбрахме се да не ми вика госпожо а Лили или Яна. Уредих си среща след час. В стомаха за пръв път от две години и половина се надигна едно трепетно очакване като пърхащи пеперудки. Знаех, че това не е любов а просто нетърпение и страх. Все още имах големи колебания. Телефонът ми отново иззвъня.

-Извинявай миличко, предварително ти се извинявам.

-За какво този път.-реших да не разигравам драми. Когато трябваше не бях го направила сега вече бе късно.

-Ами ще преспя извън града налага се ще ходя при клиент.

-Хубаво, вече свикнах.

-Съжалявам мило, това няма да продължи дълго. Ще ти се реванширам.

Ако всеки път получавах десет лева за тези думи сега той нямаше да ми трябва като опора в живота.

-Спокойно, разбирам няма нужда да го правиш.-затворих телефона.

Съпругът ми знаеше кога да позвъни за да прогони съмненията ми. Ако не беше това обаждане нямаше да стигна до края, но сега ...нямах търпение да го направя.

Точно в 11 и двадесет на входната врата се позвъни. Погледнах през шпионката , но гледката ми се скриваше от букет цветя. Отворих вратата. Мъжът пред мен, бе по-скоро младеж. Сладък висок, рус с волева брадичка и правилни очертания на лицето. Тренираше, но не прекалено. Беше добре сложен, но не изпъкваше с мускули а излъчване. Когато се усмихна коленете ми омекнаха. Още не бях влюбена, но определено ме привличаше.

-Аз съм Кирил.

-Заповядай.

Като го казах се изчервих.

-Много ми е приятно да се видим на живо.

-И на мен.-промърморих все още с ален отенък на бузите.

Господи държах се като ученичка на първа среща с момче от горният курс. Я да се стегна.

-Влизай, влизай.- Поканих го в гостната.

Той влезе и ми подаде цветята.

-За вас са. Не знаех какви обичате, но реших, че ще ви хареса. Букета бе невероятен. Рози гарнирани с някакви бели цветчета и някаква зеленина като папрат.

-Невероятен е, от фирмата ли е?

-Не специално за вас е от мен. Знаете ли за първи път отивам на такава среща та ако сгафя нещо ще ме извините нали?

-Значи си ново попълнение?

-В смисъл?

-Ами как да кажа.-обърках се и млъкнах.

-Не просто за първи път излизам на такава среща уредена по телефона.

Изстинах. Момчето, бе сладур, но...

-Бил ли си до сега с жена?

-Разбира се госпожо, просто не намирах подходящата.

-Разбрахме се за госпожо.

-Извинявай Яна.-усмихна ми се извинително. Е простъих му. Но не можех да си простя на себе си, че се бях забъркала в това. Имаше два варианта. Да остана достатъчно дълго с него и след това да го разкарам. Или да стигта до края и каквото сабя покаже. Телефонът иззвъня.

-Мило, аз съм много виновен пред теб.

Закрих слушалката с ръка и помолих момчето да ме изчяка. Той ми кимна разбиращо.

-Какво и утре ли няма да си вкъщи?

-Как позна?

-Ами за какво да ми се обаждаш?

-Не бъди груба.

-Извинявай.-но не съжалявах.

-Ще направя сделката на годината сега ми е паднало.

-Поздравления.

Затворих му. Телефонът отново иззвъня. Изключих го.

Върнах се и се хвърлих с главата напред. Всичко беше страхотно до момента в, който не усетих познато чувство. Влюбвах се в Кирил. След месец нямах търпение да го видя. Виждахме се всеки понеделник а понякога вечерта излизахме и през почивните дни. Разкъсвах се. Любовта ми идваше в повече. Идваше ми да умра. Междувременно и отношението на Ники към мен се промени. Стана по-добър с мен. Обръщаше ми повече внимание. Започнах да се чувствам гузна. Лъжех ги и двамата и това ме убиваше. Не знаех какво да направя. Бях влюбена в мъжа и любовника си. Кирил ми даваше всичко, от което имах нужда. Докосваше ме като никой мъж преди. Успяваше да достигне до най-тайните кътчета на сексуалните ми фантазии и да ги реализира. Когато ръкато му беше да коремът, дупето или гърдите ми, или още по-хубаво отпред под поличката ми се подмокрях цялата. Ставаше без да го искам. Нямаше нужда от усилие за да го постигна. Тялото ми тръпнеше от милувките му. Исках го постоянно.

Веднъж реших да посетя и да споделя притесненията си с Мария. Позвъних и, но никой не отвори вратата. Реших да почукам. Вратат се открехна. Влязох и видях Кирил и Мария на масата. Не ме забелязаха.

-Да жребецо, проникни на дълбоко в...

Бавно притворих вратата за да не гледам русата фурия и моят перфектен любовник. Почувствах се празна.

На другия ден се видях с Мария. Като се заговорихме я попитах за любовника и.

-А как се казва?

-Калин.

Беше учудена, че задавам този въпрос. Явно и тя не знаеше.

Разпитах и другите. И на тях любовниците им започваха с името к. Явно младежа имаше нещо пред вид с тази буква. Имах предостатъчно свободно време. Чувствата ми към Кирил или какъвто беше бяха вече истинали, но пък чувството ми за справедливост се събуди. Всъщност аз не му плащах, каква му беше далаверата? Разгледах сметките които плащахме. Имаше графа извънредни услуги. Мезонета си бе наш, но плащахме на собствениците за някои услуги. Като топла вода, ток и прочее. Отоплението също бе локално. А в извънредни услуги имаше голяма сметка. Отидох на последният етаж. На вратата се мъдреше надпис г-н К. Не можех нищо да направя, но не можех и да понеса мисълта да живея в една кооперация с този човек.

Споделих всичко с Ники. Не ми беше лесно повярвайте ми. Старците и синът им както се оказа в последствеи бяха разчитали на собствената ни дискретност. Обаче не бяха предвидили гнева на една влюбена жена. Останалите момичета бяха също вбесени. Ако можеха щяха да го убият. Ники ми прости. Сега заема по ниска длъжност в компанията. И двамата заедно се грижим за двете ни деца. Кооперацията вече е държавна собственост. Парите за извънредните услуги ни бяха върнати и с тях станахме съсобственици на хубавото местенце. Скандалът бе грандиозен. Но накрая всичко се успокои. Някои от семействата вече не бяха щастливи, но поне останаха заедно. НИе бяхме щастливи. А близнаците ми от Кирил, Ники ги призна и ги заобича като свои. По късно си направихме и наше детенце. Момиченце имаше очите на Ники. Дали всичко бе за добро не знам. Ники ме разбра, но в сърцето му остана горчилка, в моето също. Децата бяха единствените, които бавно унищожиха белезите на времето.





Тагове:   Господин,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tiamo - Странна история :)
29.09.2008 10:59
Няколко пъти я препрочитам и не мога да разбера на кое от всичко се опитваш да акцентираш - на скуката, която довежда до действията на героинята, на съседските взаимоотношения (говоря по-скоро за съседките), или на странния край на цялата история. Хммм интересна история, но малко нереална от женска гледна точка (в смисъл на неадекватни са реакциите на героинята, аз така мисля - може и да не съм права). Различен начин да погледна на скуката или по-скоро липсата на внимание. :))) Успешен ден! Заинтригува ме!

ПП: Cascada са върха! :))))
цитирай
2. fenris - tiamo
29.09.2008 11:13
Може би ти не би реагирала така, защото си душа човек! Героинята ми е различен темперамент!:))) А Каскада наистина са върха дори написах разказ по тяхна песен!:)Благодаря ти!
цитирай
3. kleopatrasv - Трогателно !
29.09.2008 12:17
Значи има и такава прошка ? Разказа е вълнуващ и завладяващ , но е с тема от ежедневието , а се надявах на нещо по особено и специално !
Поздравления и за тази тема !
цитирай
4. fenris - kleopatrasv
29.09.2008 12:21
Да Клео наистина е ежедневно, но понякога ежедневието диктува живота ни и трябва да се огледаме до колко ни е обладало! А прошка е възможна въпреки всичко! Все пак сме хора! Благодаря ти!
цитирай
5. cornflower - Такъв е живота
29.09.2008 12:48
Много точно уловени проблемите на техницизирания свят. И майсторски описани. Урок за границата на компромиса и жестоката цена.
Тъжна прогноза за съжаление...
цитирай
6. kleopatrasv - fenris
29.09.2008 12:51
Ако се огледаме ще видим само доколко ни е завладяло ежедневието , няма да разберем чуждата мъка и страничните последствия ?Така ,че пиши и дано се сещаме отвреме навреме !
цитирай
7. fenris - cornflower
29.09.2008 12:51
Да тъжно за тези които не могат да подредят приоритетите си! За останалите е една сигнална лампичка!Благодаря ти!:)
цитирай
8. fenris - kleopatrasv
29.09.2008 12:53
Именно Клео, това имах пред вид! И за това продължавам да пиша, за да излезем от това ежедневие поне за малко а може и за повече!Благодаря ти ще пиша още и още!
цитирай
9. tiamo - fenris ;)
29.09.2008 13:51
Не зная защо, но първата ми реакция и на мен (а като гледам и на Клео) беше по отношение на прошката и видовете прошка. Дори веднага направих асоциация с филм, който гледах наскоро - "Теория на хаоса", адски интересна история с романтичен оттенък :)))
цитирай
10. fenris - tiamo
29.09.2008 13:53
Нормално, това е подтекста на разказа а именно за прошката, макар и да съм я представил само между другото в края!:) А това Теория на Хаоса не съм го гледал! Може и да съм пропуснал!Благодаря за инфото!
цитирай
11. hera - Хубав разказ, тъжен, истински. . . . ...
29.09.2008 14:16
Хубав разказ, тъжен, истински.....и все пак с хепи енд :)
цитирай
12. fenris - hera
29.09.2008 14:24
Истината почти винаги тежи, дори да е с хепи енд! Е има и изключения!:) Благодаря ти!
цитирай
13. floe - Да се влюбиш от скука...
29.09.2008 18:18
Хубав разказ, само дето оборотния мъж ми дойде малко в повече :-) Поздрави!
цитирай
14. injnina - Срещат се и други добри момичета,
29.09.2008 18:20
като твоята героиня, но с друг финал! Все тая! Поздрави за пресъздаденото чувство на скука и празнота!
цитирай
15. fenris - floe
29.09.2008 18:32
В това бе интригата! :)Благодаря ти!
цитирай
16. allbi - да, то
29.09.2008 18:33
влюбването лесно от скука ли от нещо друго ли ...
после обаче...
прошката прошка ама дали ...
сложно нещо е живота...
Поздрав!
цитирай
17. fenris - injnina
29.09.2008 18:34
Естествено дори аз познавам такива! Разбира се приликата с деистжителни лиза и събития не е нарочна!;)Благодаря ти!
цитирай
18. bovari - Скуката убива или поне преобразява!:)
29.09.2008 18:34
Ако скучаещата жена добива мъжките навици от всекидневието:))), дали пък скучаещите мъже придобиват нашите - да се ангажират с повече от едно задължение в домакинството?:)
"Някои от семействата вече не бяха щастливи, но поне останаха заедно"???- сигурно са имали обща застраховка:))))
Поздрави!:)
цитирай
19. fenris - allbi
29.09.2008 18:36
Така е сложно е, а може би ние го усложняваме?
Благоадаря ти!
цитирай
20. fenris - bovari
29.09.2008 18:38
Може би, как ли би се развило деиствието?Не знам!;)Вероятно е застраховка а другата причина е навика!Дали са били щастливи не е моя работа те избират!
Благодаря ти!
цитирай
21. enjoy6 - Ставаш все по добър
29.09.2008 19:37
разказвач!
поздрави!
цитирай
22. fenris - enjoy6
29.09.2008 20:40
Благодаря ти, старая се!:)
цитирай
23. fenris - zabavnata
29.09.2008 20:43
Има и такива мъже!Вярно моят е литературен герои и по добре! Благодаря ти!
цитирай
24. iliada1 - fenris
30.09.2008 08:01
Житейска история като всички останали , но разказа ти е невероятен !Усетил си парадоксите в живота и всичко звучи така достоверно!
Благодаря ти !
цитирай
25. fenris - iliada1
30.09.2008 08:21
Парадоксите придават подправка на живота, която понякога нагарча а друг път е лютива, но ние трябва да се учим от тях!Аз ти благодаря!
цитирай
26. politooooo - :)
30.09.2008 13:30
Strahoten si!
цитирай
27. fenris - politooooo
30.09.2008 13:31
Благодаря ти!:)))
цитирай
28. zemela - Струва си да стиснеш ръката на този ...
30.09.2008 14:44
Струва си да стиснеш ръката на този пич Ники за това, че е осъзнал и собствената си грешка в ситуацията. Иначе едва ли би простил:)))))))
цитирай
29. fenris - zemela
30.09.2008 14:54
Понякога така се увличаме, че забравяме приоритетите! Е Ники поне ги е преосмислил!
Благодаря ти от негово име!:)
цитирай
30. gothic - И защо мъж да не прости изневяра? Има ...
30.09.2008 15:16
И защо мъж да не прости изневяра? Има обаче разлика между мъж и Мъж...
цитирай
31. fenris - gothic
30.09.2008 15:18
Да главната буква в изписването и в отношението!
Благодаря ти, че го отбеляза!
цитирай
32. gothic - То и при жените е така. Има разлика ...
30.09.2008 17:25
То и при жените е така. Има разлика между жени и Жени. При нас е същото де :)
цитирай
33. fenris - gothic
30.09.2008 18:06
Така е уточнението бе необходимо!:)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1484586
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30772
Спечели и ти от своя блог!