Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
27.01.2008 22:50 - Автобус 606 : Тя дава на любовта лошо име
Автор: fenris Категория: Музика   
Прочетен: 1697 Коментари: 1 Гласове:
0



 

Красавица. Наистина от където и да я погледнеш. Ако поискаше някой ставаше неин на часа. Чара и бе неотразим, наистина неотразим. Когато вървеше така поклащаше дупето си, че нямаше мъж, който да не се извръща след нея. Носеше винаги къси поли с плисета, за да може те да придават повече ритмичност на движението на бедрата и. Всички мъже я искаха, но никой не смееше да опита с нея. Никой не се смяташе за достоен за нея. Не смееха да я заговорят дори. Тя раздаваше усмивки навсякъде, окъпваше всички с чара си. Когато пожелаеше някой просто му се усмихваше и му махваше. Той се считаше за щастливец. Всъщност поредният такъв, който тя захвърляше след като му се насити, обикновено след два до пет дни. През това време и двамата бяха щастливи. След това само тя. Продължаваше напред без да се замисли. Той обикновено стоеше и разсъждаваше върху разбитото си сърце и се опитваше да събере парчетата от разбитото си сърце. Посветена и беше песен, когато влизаше в дискотеката веднага се пускаше песента:

You Give Love A Bad Name . 
Въпреки, че песента бе с доста силен контекст тя се радваше на вниманието към нея. Мъжете бяха привлечени от нея като нощни пеперуди към свещ, знаейки, че ще си опърлят крилете, но въпреки това продължаваха да опитват. Отегчаваше се бързо, бързо губеше интерес, към, който и да е мъж. Никой не успяваше да задържи вниманието и или да я има за повече от 5 дни. Тя се насищаше бързо, сякаш не можеха да и дадат нищо повече. Просто не ги търсеше повече и ако бяха настоятелни си сменяше телефона. Така си вървяха нещата от отдавна, докато нещо не се случи. Нещо което промени баланса в тази деликатна история. Според мен приятно е да имаш какво да губиш, а тя имаше всичко, но нямаше какво да губи. Можеше да си стои самичка, можеше да излезе и да си намери компаньон веднага. Тя го знаеше и се възползваше максимално от това. Обаче лесното постигане на целите и водеше до скука, тя бе отегчена, не намираше смисъл в нищо. Не намираше удоволствие в нищо. Дори самодоволството бе изчезнало от репертоара и. Не можеше нищо да я учуди. Според една поговорка " Изпълни всички мечти на човека и гледай как се проваля", това се случваше и с нея. Загуби интерес към живота. Продължаваше да го живее, но някак си по навик. Нямаше смисъл освен това, че съществува. Това, което се случи бе толкова тривиално, че можеше да влезе в някоя сапунена опера като сценарий. Загуби лицето си.  Един ден както минаваше покрай един обект строителите се загледаха в нея, което бе нормално. Единият от тях обаче работеше с електрожен изпусна го, нажежената пръчка отскочи в една метална тръба. Парче от нея се отчупи завъртя се и се залепи за лицето и. Тя изпищя от уплаха и припадна. Бързо дойде линейката и я заведоха в Спешният център за медицинска помощ. Направиха и операция, но белегът бе голям и не можеше да се направи нищо за сега, може би след 7 години. Щеше да ходи на прегледи всеки ден за да следят зарастването на шева. Виждаше леко замъглено, казаха, че е заради раната, засегнат бил някакъв нерв, разбира се щяло да отмине след няколко седмици. Изписаха и антибиотици, витамини и други лекарства с които да маже раната. Обаче баланса бе нарушен, сега като се появеше по улицата мъжете се извръщаха на другата страна и гледаха виновно. Тя вече не ги привличаше. Това просто я убиваше, липсваше и вниманието на мъжете. След това осъзна, че не тя ги е привличала а нейното тяло, нейната обвивка. Тегли им една майна и реши да не се занимава с тях. Утре бе на прегед, стана оправи се и се облече по спретнато. За първи път сложи дълга пола, имаше само две такива. Отиде на спирката и зачака автобуса за центъра. Не виждаше добре и се качи в първият автобус, който мина. Влезе през вратата и седна на един отдалечен стол. Правеше впечатление, че имаше малко хора. Трима мъже и една жена само. Дали не беше прекалено рано сутринта. Един от мъжете се приближи до нея и я заговори. Той бе първият мъж, който я заговаря след инцидента това някак си я накара да се почувства по-добре. Нарече себе си Домакина. Името бе странно, но още по-странни бяха нещата, които той и разказваше. Автобус 606, боже господи, къде се намираше. В този момент прилепите, или по скоро създанията, който атакуваха автобуса започнаха да се удрят в стъклата му. Тя изпищя и се дръпна от прозорците. Дали беше нарочно или не, не се знаеше, но единият прозорец бе отворен и едно от тях влетя в автобуса. Мъжът, който се наричаше Професора изтича и затвори прозореца. А младежът, който по ирония се наричаше вампира, цапардоса животното, което бе голямо за вида си с палка от която изскочиха искри. Животното се строполи потръпна и замря. Обясниха и че това се случваше всеки път. Тя продължаваше да трепери. Когато уплахата мина тя има разказа историята си. Тогава професора я погали по главата и каза:

-Не се грижи миличка, това е поправимо.

Той отиде при мъртвото животно, което приличаше на прилеп, но зъбите му бяха по голями и стърчаха извън устата му. Наведе се отчупи единият му зъб и се приближи до нея.

-Колкото и да е странно тези прилепи са били създадени в опит да се лекува човечеството. Техните зъби отделят секрет, който стимулира регенерацията на клетките. Обаче трябва да се използва 3 до 5 минути след смъртта им, след това стават отровни.

Тя кимна и той проби белега. Усети вливането на нещо горещо, което мина през цялото и лице. След малко, зрението и започна да се оправя, тя успя да разгледа останалите пътници. Всички до един и се усмихваха, с изключение на диджейя, но той бе такъв като характер. Тя бръкна в чантата си и бързо извади огледалце. Белегът бе изчезнал. Тя изписка радостно и прегърна Професора, после Домакина, после Търсещата, младежът с мрачното лице леко се усмихна и отказа.

-Благодаря ви, бях загубила надежда, но вие ми я върнахте. Този автобус, вече ще бъде и мой.

-Ще се наричаш Страстната, сама си отговори защо.-смигна и Домакина. Когато отиде в кабинета на доктора, не можеха да повярват, че така бързо се е възстановила. Тя обаче не отговори на въпросите им, защото каквото станеше в Автобус 606 си оставаше там. Просто им се усмихна и излезе.





Тагове:   дава,   име,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. fenris - :)
30.01.2008 06:22
tanks!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1834575
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30773
Спечели и ти от своя блог!