Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
11.11.2009 10:10 - Любов по време на свински грип
Автор: fenris Категория: Изкуство   
Прочетен: 3289 Коментари: 10 Гласове:
14



Паниката залива на отровни талази улиците. Градът прилича на ударен от мръсна бомба. Хората ходят с маски навсякъде. Качвам се в автобуса. Там уплашена бабка ме гледа с маска на лицето. Усмихнах се и ми хрумна да се направя, че кихам срещу нея. Поех си въздух, но като видях визиономията и, се отказах. Проправих си път на вътре. Щях да пътувам поне половин час. Навътре навсякъде ме заобикаляха хора с маски. Един млъдеж ме гледаше с досада, сякаш съм някакво ископаемо, което не следва новата мода. Не можех да повярвам, колко лесни са хората. Сутринта слушах новините. Пет човека починали от свински грип вчера. И какво те и от обикновения също умират, но това никой не тръби.Все едно вирусът Ебола е залял страната. Хората се презапасяват с маски и тамифлу или каквото там беше.

Огледах се къде да седна. За съжаление нямаше. Наближавахме спирка и една жена стана. Аз седнах на мястото и. Като надлежно се огледах дали няма някой възрастен около мен. Така бях свикнал. Настаних се до една лелка. Тя веднага се дръпна от мен като че ли бях прокажен. Беше смешно, но и тъжно.

- Не съм болен.-усмихнах и се.

Тя ме изгледа стреснато, сякаш бях манекен от някакъв магазин, който е проговорил. Изчерви се и се загледа през прозореца.

- Наистина.-продължих упорито аз.

Жената се загърчи от притеснение:

- Не съм казала, че сте.

- Но го показвате с държанието си.

- Аз..., нали разбирате, просто...заради...

Жената въздъхна и махна с ръце.

- Оставете жената на мира.-обади се някакъв господин, правостоящ.

- Защо, какво съм и направил, само и обясних.

- Вие сте потенциален преносител, особенно без маската.-и той посочи собствената си такава. Беше от тези, които се използват при работа с прах.

- Преносител на какво?

- Знаете, много добре.

- Не не знам, обяснете.

Беше ми писнало, не бях аз този, който щеше да оправи света, но света ме предизвикваше да го оправя. И продължих:

- Знаете, ли, че тази маска не ви предпазва ни най-малко?

- Моля?

- Именно, вие сте по-опасен от мен за самият вас. Вашата маска най-вероятно вече е магнит за вирусите, защото е мокра. С тези маски забогатяха производителите на маски. С ваша помощ те излязаха успешно от кризата с година по-рано. Както и производителите на лекарства за грип.

Усетих няколко човека, че дават ухо. Още по-добре. Искуствено внасяната паника почваше да ме дразни. Не че щях да променя нещо, но поне можех да опитам нали?

- С тази паника, тотално ви контролират за да играете по свирката им. Не говоря само за управляващите. Не е ли странно, че когато кризата се появи с нея се появи и свинския грип? Аз го намирам за странно. Не ме разбирайте погрешно, не съм любител на конспирациите. Просто смятам, че това дали ще се заразим, зависи до голяма степен от нагласата ни. Разбирате ли? А това, че се криете зад маски, не ви спасява от нищо.

Наближи моята спирка и аз се отправих към вратата на автобуса. Беше ми писнало. Хората ме зяпаха сякаш бях някакъв малоумен, но дано не бях хвърлил бисерите си на свинете. Интересна аналогия нали? Реагирах емоционално и го осъзнавах. Слязох и се отправих към работата. Работех в ресторант като барман на Алл Инклузив. Както бе модерно да го наричат. Работата бе приятна. Обаче заради грипа малко гости имаше хотелът. Въпреки, че бе близо до планината. Хората бяха обзети от паника. Свих рамене, дано кризата на свинският грип не доведеше до това да си търся нова работа. Наближаваше обяд и тогава беше пикът, макар, че в този случай пикът беше 25 човека. Нищо в сравнение с миналата година.  Оправих се. Облякох си униформата и се отправих към работното си място. Шефа се появи и ме привика в стаичката си. На масата имаше огромно количество маски. Втрещено изгледах шефа си с искрено недоумение.

- Трябва да ги носиш. За всеки има по 8. Сменят се на всеки час.

- Майтапиш се.-не можех да повярвам. Стига бе това вече бе прекалено.

- Не.-погледът с който ме изгледа не бе майтапчийски определено. А и едва ли би се изръсил толкова за майтап. После продължи:

- Задължават ни от хигиенното. Освен това днес към 3 си на преглед при специалист. Профилактично.

- Моля? А не, няма да стане.

- Тогава напусни.

Погледнах го. Не се шегуваше. Гледаше ме напрегнато и очакваше отговора ми.

Работата ми харесваше. Срещах се с приятно хора, те разговоряха с мен. Споделяха. Бех решил един ден дори да издам книга „Мемоарите на един барман”.

- Добре ще отида, през зъби изсъсках. Знаеш, че откато съм тук, нямам и един болничен и не боледувам от нищо нали?

- Аз знам това, но от спец- комисията не ги интересува. Слагат всички под един похлупак, мамиц....-изръмжа шефа.

Това ме успокои, значи не само аз бях на мнеието, че това е безполезна процедура.

- Записъл съм те в 3, след като свърши обяда, да имаш време, да се оправиш. На другия край на града е. Ще имаш придружител.

Ново 25. Придружител?

- Това пък за какво?

- Следят дали всичко е както трябва. Може би просто са помислили, че не съм особенно готов да сътруднича. Откъде ли са си го помислили а?

Усмихнах се.

- За всичко плащам от джоба. И за тия тъпи маски и за изследванията. Мамицата...-последното премина в ръмжене.

 Отидох на работното си място. Едно семейство мина. Майката си поръча бяло вино, бащата червено а хлапетата кола.

- И вие ли се паникьосахте?-попита ме мъжът.

- Задължават ни да ги носим. А чувството е отвратително. Все едно те душат с памук.

Мъжът се усмихна тъжно.

- Паниката е навсякъде и нищо съществено не се прави по въпроса .-въздъхна жената. Махнаха ми и тръгнаха към масите. Бяха симпатично семейство. Често си говорех с тях. Но от известно време и те се бяха повлияли от обстановката.

Като наближи двя часа се оправих и сенах във фоайето да изчакам придружителя си. Огледах се. Харесваше ми тук. Шефът ми каза че взел декора от някакво дизайнерско списание. Беше футуристичен. Диваните бяха като извадени от космически кораб. Бях чел някъде че този стил се нарича контерпорари или нещо такова. Картините на стената бяха сборище от кръгове, тригълници, ромбоиди, квадрати и други причудливи форми. Стената бе боядисана в пермено бяло, не бе натрачиво обаче като в болница а някак си успокояващо. Случваше ми се да видя как хората се заглеждаха по картините. Особенно тази, на която бе нарисуван прадядото на шефа ми. Основателя на хотела. Само дето картината бе достта абстрактна. Имаше няколко скулптори на състезатели на зимни спортове. Все пак бяхме близо до ски писта нали?

- Вие ли сте Велислав?

Гласът бе мелодичен и определено бе дамски.

- Аз, да, но не ви познавам за да си говорим на малки имена...- не че имам нещо против.-бързо добавих. Наистина нямах. Девойката бе сладко миньонче с къдрава черна коса и лешникови, топли очи.

- Камелия се казвам.-държането и бе съвсем официално.

- Добре приетно ми е.

- Едва ли.-усмихна ми се, но думите и прозвучаха сухо.

- Напротив. – инаистина го мислех.

- Само ще ви съпроводя до там и ще ви изчакам, нищо повече.

- Вашата агенция, не предлага ли друго?

- Какво намеквате?-високомерно ме изгледа тя.

- Май чувството ви за хумор, не влиза в длъжностната ви характеристика.

Този път усмивката и бе по-топла.

- Шегувате се.

- И умна също, аз съм поразен от любовна стрела.

- Достатъчно. Трябва да вървим.

- Да мадам, изкузирувах.

Според различните момичета се настройвам различно. Забелязал съм, че това ми идва отвътре. Ако ги ядосаш и после разсмееш, си спечелил първата от общо двете битки за сърцето им. В този случай трябваше да играя ролята на  сериозен клоун.Девойката бе хубава и реших да направя нещо. И защо не? Не беше клиентка на хотела нали?

Продължих да говоря с нея. Автобуса бе полупразен по това време хората бяха или на работа или в къщи.

- Ами ако сега ви целуна?

- Моля?

Тя бе втрещена.

- В никакъв случай и освен това може да сте заразен.

- Харесвате ми. А и последните няколко минути се смяхте на шегите ми.

Тя кимна. Сякаш си отбелязваше нещо наум. Аз обаче реших да приема отговора за положителелен и я целунах. Отвърна ми бавно и след това усетих шамара на бузата си.

- Отговорихте ми.

- Да, но не както очаквахте.

Явно нейното чувство за хумор бе различно.

Постояхме мълчаливо известно време.

- Този грип е пълна простотия изстърсих аз.

- Моля?

- А не е ли така? Хората се паникьосват е това според мен е една от причините той да продължава да се разспространява. Не мислите ли?

- Почти сте прав, но...

- Недейте, не ме засипвайте с факти. Те не ме касаят. Здрав съм като бик.

- Дано да се прав. Четирима от последните десет, които съпроводих бяха болни. Двама бяха в опасен стадий, но ги хванахме навреме. Да, бяха ваши колеги.-отговори ми тя на безмълвно зададеният въпрос и въздъхна.

Може би не и бях безразличен. А и шамарът и бе лек.

Влязох при лекаря.

Взе ми кръв, преглада ми гърлото, гърдите и прочее.

- Да сте кашляли, напоследък, хрема, температура, задух?

-  Малко хрема, но взех мерки и тя отмина.

- Какви мерки?

- Ракия в носа.-усмихнах му се аз.

- Изчакайте един час за изледванията и елате пак.

Излязох навън.

- Трябва да чакаме, казах на новата си позната.

- Знам.

Не си проговорихме. В болницата бе сковаващо и тягосно. Постоянно идваха тълпи от хора за прегледи. След час и половина вратата на доктора се отвори.

- Заповядайте. И вие ако искате госпожице.

Двамата влязохме.

- Сигурен сте за хремата?

Кимнах, беше ми напрегнато, макар и да знаех, че съм добре.

- Хрипове?

- Никакви от дете не съм имал.

-Интересно.

- Вие сте болен от свински грип, но във вас той протича странно. Няма никакви симптоми. И не влияе на тялото ви. В кръвта ви има антитела. КОйто ако не се лъжа се садържат и в слюнката ви. Може ли да отворите уста.

Отворих послушно. Той взе проба и я отнесе в лабораторията.

- Докторе ами другите пациенти?

- Ще отидам при колегата ми, току що ги пренасочих. – махна с ръка той.

След два часа бе готова и другата проба.

- Да наистина, има нещо в ДНК-то ви, което буквално се е сприятелило с вируса и го е направило латентен. Още по-добре, безвреден.

- Значи съм ходещо лекарство.

Докторът се усмихна и кимна.

Донесе ми някакъви документи за да подпиша, че кръвта и слюнката ми могат да се изпозват за създаване на лекарство. По мое настояване бе добавена клауза цената да не надвишава определена от мен сума.

Когато излязохме Камелия ме гледаше със светнали очи.

- Видя ли сега си предпазена.

- Какво имаш пред вид?

- Като те целунах аз ти дадох антидот нали? А какво получих за награда а?

Тя се разсмя с цял глас. И зграбчи косата ми впивайки ненаситно устни в мен. Дали беше заради лекарството или заради чаровната ми усмивка не знам, но това бе най-хубавата и мокра целувка в живота ми. А след това? След това е друга история, прочетете мемоарите ми а този епизод от тях реших да публикувам отделно, защото промени живота ми.

"Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб." Алън Александър Милн 




Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Пак вмъкна фантастика
11.11.2009 14:37
в обикновената житейска история... И все така позитивен.
Поздрави!
цитирай
2. fenris - mamas
11.11.2009 14:45
Ами не е точно фантатика не мислиш ли?
Благодаря ти!
цитирай
3. krotalka - Само така Вълчо!
11.11.2009 16:19
Зареден е героя с антитела! Да не стане опашка за целувки пред него...

Поздрави!
цитирай
4. mamas - Е, аз не разбирам много...
11.11.2009 17:37
fenris написа:
Ами не е точно фантатика не мислиш ли?
Благодаря ти!

Имах предвид това: "Донесе ми някакъви документи за да подпиша, че кръвта и слюнката ми могат да се изпозват за създаване на лекарство. По мое настояване бе добавена клауза цената да не надвишава определена от мен сума."
:)))

цитирай
5. ivesa - Любовта е по-силна от всичко
11.11.2009 20:29
Не може някакъв си грип да е по-силен от любовта.Свинският грип се лекува.Но когато медикаментозното лечение се съчетае с любовно преживяване,положителният резултат се ускорява и е неизбежен.Поздрави!:)))
цитирай
6. fenris - Зареден е героя с антитела! Да не ...
12.11.2009 11:17
krotalka написа:
Зареден е героя с антитела! Да не стане опашка за целувки пред него...

Поздрави!

Абе не е хубаво да има опашка, защото целувки добре ама като поискат да го целуват и не толкова приятни екземпляри а?;)
цитирай
7. fenris - Ами не е точно фантатика не мислиш ...
12.11.2009 11:17
mamas написа:
fenris написа:
Ами не е точно фантатика не мислиш ли?
Благодаря ти!

Имах предвид това: "Донесе ми някакъви документи за да подпиша, че кръвта и слюнката ми могат да се изпозват за създаване на лекарство. По мое настояване бе добавена клауза цената да не надвишава определена от мен сума."
:)))


Вече те разбрах!:)
цитирай
8. fenris - Не може някакъв си грип да е по-силен ...
12.11.2009 11:18
ivesa написа:
Не може някакъв си грип да е по-силен от любовта.Свинският грип се лекува.Но когато медикаментозното лечение се съчетае с любовно преживяване,положителният резултат се ускорява и е неизбежен.Поздрави!:)))

Тя е страхотно лекарство вярно е!:)
цитирай
9. sigrina - [S]
22.11.2009 10:52
Много обаятелно разказваш :)
цитирай
10. fenris - sigrina
07.12.2009 07:30
Опитвам се, благодаря ти!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1834517
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30773
Спечели и ти от своя блог!