2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Прочетен: 8799 Коментари: 42 Гласове:
Последна промяна: 31.03.2009 11:40
Безизходица, пълна. Нямаше как да се справи, не виждаше изход от никъде. Знаете какво е, когато животът ви влезе в един коловоз и няма изглед за излизане. А дори да се появи такъв не ти се иска да го направиш, защото спокойствието е най-важно. Сега обаче и да искаше да излезе от капана, тя не можеше. Седеше на една пейка в парка след края на работния си ден с поглед насочен към купчината боклук, задръстващ тротора срещу нея. Хората трябваше да го заобикалят по улицата и това бе съпроводено от гневните подвиквания на минаващите шофьори. Кметът за пореден път се дънеше. Обаче тя не виждаше нищо, просто погледът й бе зареян напред. Размишляваше върху собствения си живот, защото той бе загубил смисъл от няколко месеца. Тя бе загубила зрението си. Виждаше само мъгла. Тъмна и светла. Така разбираше, че има някой пред нея. Усещането бе все едно е мъртва, но още дишаше. Не можеше да се справи емоционално.
Работеше в център с деца в неравностойно положение още преди катастрофата. След това я оставиха да се занимава с тях, защото още се справяше. А и само това й остана. Не можеше да повярва, че това се случва. Отхвърляше го. Бе си живяла спокойно. От работа в къщи и обратно. Като се прибереше гледаше някакво шоу или сериал и си лягаше. Петък или събота излизаше с приятели. И така си вървеше живота й спокойно и красиво. Нямаше мъж в живота й, освен неколцината хлапета в службата й. Децата я обичаха. Когато ослепя, започнаха да я наричат Спящата принцеса. Днес едно детенце я дръпна за полата и я попита:
- Кога ще се събудиш?
Като се сети за това сълзите й рукнаха. Не бе плакала от деня на катастрофата. Не плака и когато й свалиха бинтовете. Но това детенце срути крепостта. Тя се срути като кула от карти. Бронята и се пропука и рухна. Хлиповете й я разтъсрсваха. Усещаше как сълзите се стичат и мокрят фланелката й. Дали някога щеше да живее отново пълноценно? Някакъв нерв бил засегнат и лекарите не даваха никаква надежда. Според прогнозите им в животът й щеше да настъпи пълна тъмнина до месец. Мисълта я ужасяваше. Щеше да живее в черна дупка с много звуци, повечето от които бяха непознати. Седеше в парка, докато майка й дойдеше да я прибере. Времето бе хубаво и това не бе проблем. Но майка й бе възръстна и някой ден... Не й се мислеше за този ден. Не знаеше как ще се справи. Беше имала някакви мечти в живота си, но сега те щяха да станат кошмари. Вече бяха. Никога нямаше да напише и едно стихче повече, нямаше да прочете и една книга. Беше чула за брайловия шрифт, но той ставаше само за четене, а и не смяташе да го учи. Сълзите й вече бяха намокрили фланелката й, тя скочи и тръсна глава.
- Ей, внимавай ма, къде ходиш, сляпа ли си?
Един мъж се сблъска с нея. Разбра, че е мъж по-говора му. Стана й смешно. Много тъжно и смешно.
- Да от четири месеца - отговори му.
Тя си седна на пейката. И отново се загледа напред. Пред очите й премина сянка.
- Извинете аз ...просто...
- Вие просто сте ... грубиян? - попита го тя.
- Беше грубо наистина, просто...
- Да? - реши да не го улеснява.
- Просто ме страснахте, а аз се бях замислил и ...
- И?
- Няма да ме улесните нали?
- Не мисля.
- Реагирах без да мисля.
- Често ли го правите?
Настъпи тишина. Мъжът вероятно обмисляше, дали да си тръгне и да забрави всичко или да се постарае да изглади нещата. Самата тя се чудеше защо е още тук и не е избягал яко дим. Би предпочела да остане насаме с мъката си. Спящата принцеса нямаше да се събуди, а очите й щяха да останат затворени завинаги. Нямаше принц, който да я спаси с целувка, а и в нейния случай тя нямаше да свърши работа, за това нямаше смисъл от нея. Бе чела приказки на децата от пет години, още откакто започна специализация. Харесаха я и продължиха договора й. Обаче сега нямаше, кой да чете на нея самата. Нощите ставаха дълги и безсмислени. Мислеше, че ще полудее. Не искаше да ангажира майка си и с това, защото жената си имаше свои грижи, а тя не искаше да е в тежест. Не искаше да е зависеща от никой или нещо.
- Грешката е моя, мога ли да ви се реванширам някак си?
Дали беше чула добре? Той й предлагаше какво?
- Сериозно ли говорите?
Не последва отговор.
- Сигурно се шегувате, по-добре си вървете. Нямам нужда от ничия помощ, а и за какво ми е вашата?
- Съжалявам, просто кимнах в отговор, а трябваше да кажа "да". Наистина съм сериозен и намеренията ми са напълно почтени.
- Моля?
- Ами нямам задни мисли.
- Задни? - тя се разсмя, за първи път от много месеци. Смехът й бе абсурден както и цялата ситуация. Задни мисли?
- На какво се смеете? - обидено попита той.
- Извинете, просто асоциацията на задни с...-тя отново се заля от смях. Почувства се като леко пречистена. Смехът й помогна.
- Накарахте ме да се изчервя.- промърмори той.
- Вие? Извинете отново, но вече направихте необходимото. Разсмяхте ме. Вече не ми дължите нищо.
От другата страна не долетя отговор.
- Това аз ще преценя. Обидих ви и още съм ви задължен. –гласът му бе тих и сериозен.
Това не бе истина от толкова хора да се блъсне право в рицар с бляскави доспехи. Усмихна се. Усети надежда и това я ядоса. Не й трябваше такава. Не и сега. Бе се примирила и нямаше смисъл да се надява.
- По-добре си вървете, не знаете в какво се забърквате.
Той замълча. Обаче дъхът му на мента още беше до нея. Установи, че покрай загубата на зрението се изостриха слуха и обонянието. Сякаш долавяше повече звуци и миризми, някои от които неприятни като тези от другата страна на улицата.
- Може би знам.
Да бе, от къде щеше да знае?
- Добре, искам да ми почетете.
- Само толкова?
- За мен е достатъчно.
В чантичката си носеше една книга, бе я започнала преди катастрофата. Обаче бе стигнала едва до трета страница. След това я носеше в чантичката си като символ на това, което бе загубила.
Извади я и му я подаде.
- Спомням си, че бях стигнала до трета страница, където героят се запознава с един ловец, на който той трябва да стане чирак.
Той пое книгата. Тя усети лека тъга, сякаш за момент се разделяше с нещо ценно. Сякаш се прощаваше с предишния си живот. Въпреки това остави той да вземе книгата от ръцете й. След това почувства странно облекчение. Сакаш товар бе паднал от плещите й. Изненада се от противоречивите си чувства.
- Я този ми е любимият автор. Скоро четох тази книжка.
- Страхотно, значи няма да ви е интересно. Съжалявам! - въздъхна тя.
- Напротив, обичам да го препрочитам, но за първи път ще чета на глас.
- За всичко си има първи път. - отговори тя.
- Всъщност не се запознахме. Аз съм Стоян.
- Людмила.
- А сега към задължението ми. ... ”ловецът го изгледа така сякъш се чудеше дали да го сготви и изеде или...”
Тя се потопи в приказния свят и забрави за неволите и проблемите си. Сякаш вече недъгът й нямаше значение. Не бе усетила как мина времето когато той спря да чете.
- Започва да се стъмва. Дали да не ви изпратя.
- Майка ми трябва да дойде да ме вземе.
- Тогава ще изчакаме още малко.
Задуха студен вятър и тя инстенктивно се сви. Той усети това и я прегърна. Целувката дойде като най-естествената реакция. Сякаш телата им се познаваха и бяха търсили контакт едно с друго от векове. Силна светкавица проряза главата й. Тя изохка и се отдръпна.
- Какво става? - уплашено извика той.
Тя се обърна към него и го видя:
- Готин си! - усмихна му се и изкрещя от радост:
- Аз виждааааам!
- Как стана?
- Не знам.
Майка й дойде след петнайсетина минути. Бе закъсняла заради трафика. Отидоха на лекар. Прегледаха я. Установиха, че някакъв хормон просто е наместил нерва и той работил нормално, казано с проси думи. Спящата принцеса бе прогледнала.
като приказка с добър край
лек ден от мен :)
Поздрави! :))))
Поздрави!
винаги съм в крачка
и напред вървя
летя на крилете на фантазията и музата
където ме отнесат!
Благодаря ти!
Поздравления за поредният бисер в блога ти!
Благодаря ти!
Поздрави! :))
12.03.2009 15:40
13.03.2009 08:22
Благодаря ти!
15.12.2009 13:30
В началото започваше все едно е за мен :D
Чудесни разкази :)
В началото започваше все едно е за мен :D
Чудесни разкази :)
Дано е помогнал!
Благодаря ти!:)