Вгледа се в морето, което се бе разположило с цялата си красота пред него. Може би това бе клише, но то го привличаше от малък. Винаги като малък чакаше с нетърпение дните, когато щеше да дойде на неговият бряг. Да докосне вълните му сякаш за първи път с боязън. А после да се гмурне усещайки  как хладната вода постепенно охлажда нагорещеното му от слънцето тяло. Не разбираше хората, който се машеха с водата за да свикнат и после бавно се потапяха издавайки странни звуци. Гонеше се с малките рибки дръзнали да дойдат толкова близо до хората. Винаги обаче искаше да плува навътре. Все по-навътре и навътре, докато стигне хоризонта където морето се сливаше с небето. Имаше усещането, че те са създадени от един материал и там този материал ги обединяваше. Прогони спомените. Когато завърши гимназията се прехвърли в морското училище и сега бе помощник капитан а това щеше да е първото му плаване. Бе плувал и на кораб преди, но не на такова разстояние и не толкова навътре в тази природна стихия. Имаше респект пред морето. Само глупаците нямаха такъв. Неговият магнетизъм обаче го привличаше към себе си. Усмихна се. Нямаше нищо романтично в пътуването му. Бе с търговски кораб. Отиваха да приберат улова на рибарите от Драконовият остров. Бе на 43 километра навътре в морето. Бе кръстен така заради легендата за него. Острова е бил свърталище на русалки пазени от Драконови змии. Те достигали до десет метра и широчина метър и половина. Естествено нито драконови змии нито русалки имаше сега на този остров. За сметка на това риболовът там бе невероятно развит и се хващаха риби които не се срещаха на друго място, но там популацията им бе огромна. Носеше се легенда, че острова е благословен от русалките и това е причината за изобилието от риба. На острова нямаше хотели и плажеве, както и места за туристи. Според него това бе причината да се запази популацията на рибата. Освен това наблизо не се допускаха рибари от сушата. Острова разполагаше с частична автономия. Имаше една станция в която можеше да отседнеш колкото искаш, но трябваше да спазваш порядките на тази земя. А те бяха строги. Риболова бе разрешен, но само на определени места и само с въдица, като половината от уловената риба оставаше за острова. Естествено ако хванеш само една риба това условие отпадаше. Заслужаваше си риболова бе богат. Имаше само един супермаркет, една кръчма и една църква. В църквата се допускаха само местни. Всичко това той бе научил от капитана. Усмихна се и се залови за работа. Подвикна на момчетата да побързат и се запъти към каютата си. Корабът имаше система за управление и координатите бяха зададени от самия него вече преди час. След няколко минути старото корито потегли бавно, ускорявайки постепенно. Щяха да се движат със средна скорост пет-7 морски мили в час. В гърдите му се надигна приятно гъделичкане за нещо предстоящо, което бе очаквал с нетърпение от малък. След малко повече от 6 часа корабът акостира на единственото пристанище на острова. Слязоха и оставиха местните и помощният персонал на кораба да се погрижат за товаренето на рибата в хладилните камери. До острова нямаше друг път освен по море. Кметът разбира се разполагаше и с хеликоптер, който се ползваше и с медицински цели. Нямаше болница, дори поликлиника, което него го очуди. Реши да се разходи. И без това щяха да тръгнат чак на сутринта. Отказа на капитана да го придружи местен. Реши, че няма да се изгуби. Острова бе двадесетина квадратни километра. Мина през центъра на селото и забеляза църквата. Направи му впечатление че под кръста имаше още един знак. Не беше привърженик на хороскопите, но този го позна бе комбинация от дева и риби. Позна го защото често четеше хороскопа на малката си племенница а тя бе зодия риби а бившата му приятелка бе дева и бе маиачка на тема хороскопи. Усмихна се. Какво ли пазеха вътре. Реши обаче да не нахалства. Мина през центъра и се насочи по една уличка към другия край на острова. Никой не го спря или заговори. Хората го изглеждаха леко подозрително, но тава бе всичко. Общаството в което живееха бе затворено. На острова имаше около хиляда човека. И популацията се поддържаше. Скоро широкият път премина в тясна пътечка, която се губеше в скалите. Реши да я последва. В гърдите му се събуди отново онова нетърпение на изследователя. Пътеката стана много стръмна и той трябваше внимателно да стъпва. Обаче капитанските му объвки не бяха пригодени за такъв терен. И при следващата стъпка малко камъче се отрони и той полетя към морето. Опита се да се хване за един бурен, но той се отскубна. Имаше достатъчно време за да разгледа мястото където щеше да се приземи. Май това място го наричаха „Залива на Русалката”. Бе проучил картата предварително. Странно защо не изпита страх. Обаче беше високо и бавно осъзна, че може би това ще е последното му погалване от морските вълни. Пътечката водеше до малко заливче над което скалите образуваха заслон. Като на места тая пътечка бе направо отвесна.  Сакаш времето бе спряло. Морето бе издълбало нещо като пещера и продължаваше доста под навеса образуван от самото него. В края на пътечката имаше малка пясъчна ивица където можеше да стъпиш и дори да се излегнеш. В този момент осъзна че може би щеше да умре. В сърцето му се прокрадна страх. Морето го връхлетя и пред него всичко стана черно. Последната му мисъл бе: „Не това не ми се случва на мен!”

Скоро усети някакъв шум. Бавно ъсъзна, че бе жив и бе оцелял, но как? Изправи се и усети пронизваща болка в главата и бедрото.

-Не не ставай лежи си. Удари се много лошо при падането.

Гласът бе успокояващ и той го свърза с докосването на морската вода. Бе толкова успокояващ и свеж. Опита се да отвори очи.

-Не не лежи си, не съм свършила още с теб остави очите си затворени. След малко усети докосването на две ръце върху главата си. Бяха студени, но от тях потече горещина, която сякаш се вливаше в главата му. Тя премести ръцете си върху ушите му. Процедурата се повтори само че този път усети шумът на морето по-силно. Така тя продължи по цялото му тяло като се задържа върху нараненият му крак.

-Готово сега ще можеш да ходиш отново. Е ще куцаш съвсем малко и то за кратко, но така е като не внимаваш.

Той отвори очи и зяпна. Пред него стоеше ... О да, стоеше русалка. Опита се да осъзнае това което вижда, но мозъкът му даде на късо и той припадна. Последните думи, които чу бяха:

-Все така става.

Последвани от смях. Съществото, което бе приседнало пред него бе наполовина във водата. Със зелени коси и очи. Гърдите и бяха покрити с нещо зелено и съответно със зелена опашка на люспи. Сигурно мозъкат му бе изиграл номер. Усети, че го носят. Отвори очи и видя, че се намира в някакво помещение.

-Къде съм?

-В църквата.

Двама мъже го бяха донесли. От местните. Пред него стоеше видението от преди припадакът му, но нормална със зелена рокля и най-вече крака. ТОй зяпна косата и.

-Боядисвам я. Аз съм лечителката на селото.

Усмихна му се и сякаш в зъбите и проблесна звезда.

Той се огледа. Имаше няколко икони на Св. Николай Чудотворец покровителя на рибарите и моряците и на една жена със зелена коса изглеждаща точно като лечителката в момента. Бе изобразена как полага ръце на един моряк оцелял от корабокрушение.

-Пра, пра баба ми Св. Ариела. Тя основава църквата.

Сякаш бе прочела мислите му.

-Време е да си вървиш, вашите хора те търсят.

-А ще те видя ли някога.-изстърва се той и се изчерви.

Усмихна му се закачливо и отговори:

-Защо?

Какво да и отговори? Че я обича? Бе объркан.

-Ами...

-Едва ли, но кой може да предвиди съдбата?

Двамата мъже от селото го изпратиха до кораба. По пътя до пристанището той продължаваше да размишлява. Дали тя наистина бе русалка?

Отново идваше към Драконовият остров, този път като капитан след десет години. Не бе забравил своята спасителка и мислеше да я посети. Сърцето му бе изпълнено с тревога. Дали тя щеше да му откликне. След като корабът му акостира той се отправи към Църквата на русалка. Почука на вратата.

-Вървете си. Тук е забранено за външни.

-Аз бях тук преди десет години.

Вратата се открехна. Мъжът, който отвори вратата го изгледа намръщен и кимна да влезе.

Пристъпи и се огледа. Нищо не се променило. Едно момиченце изстича от една врата и го огледа. Последва го неговата спасителка.

-Ти се върна. Сега сигурен ли си?

-Да.

-Ариела запознай се с баща си.

Остана втрещен само за секунда, после прегърна малката си дъщеричка, която се блъсна в него като товарен влак.

-Метнала се е на теб, постоянно се катери по разни места, добре че има и от мойте гени.
Косата на малката бе зелена.

Това ли сънува снощи ?Образа на русалката наистина вдъхновява - те са вечно млади и ослепително красиви .......Обикновенно седят по бреговете на реки и езера и когато започнат да късат зелените си коси , предизвикват наводнения.Ако изсъхне кожата им умират завинаги .Според поверието -русалки стават душите на удавени момичета , убити и хвърлени в река или завлечени от водата от речния дух.....Те тайно го мразят и помагат на хора , изпаднали в беда ...
Поздравление , принце - най - после и ти сънува своята русалка и сътвори този чудесен разказ или по - точно приказка !
Сега се сетих да ти предложа и нея да включиш в конкурса за “Приказки без край “ от фондация Галатея !
Ти си принц на приказките ...!Много овации и аплодисменти за теб днес !

Благодаря ти Клео! Благодаря ти за информацията интересна е! Аз реших да заложа на едно друго поверие!

"Според българските поверия през нощта срещу Спасовден русалките „сеят“ роса по нивите, за да станат плодородни. Вярва се, че тази роса има лечебна сила, затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. Така могат да се излекуват и болните от русалска болест. Лек срещу нея е русалското цвете росен. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.
Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен."
Цитат от Уикипедия!
И реших, че моята ще е целителка!:)))Благодаря ти!

Права си почивката ми се отрази страхотно! А от наркотика ще има още!Още мнооого!:) Благодаря ти!

Това не са просто разкази. Всичко в тях е като лично преживяно. Казах ти го и вчера, повтарям го и днес. невероятен си....

Когато пиша аз го преживявам заедно с героя, за това да прав си! Така е! Благодаря ти!

Пу, да не ти е уроки! Невероятно!

Еха човече, благодарско! Пожелавам ти страхотно изживяване днес!:)

Прекрасна приказка! Придал си съвсем друго лице на русалките, известни като измамни прелъстителки, погубващи мъжете. Ама защо го нямаше и Дракона?:)). Поздрави и хубав ден!

Той ще се появи в продължението!:)Благодаря ти!

Ще чакам продължението тогава:))))) и вероятно не само аз. Дано не чакаме дълго:)

Оооо, до тогава ще има други разкази, и вероятно когато сте забравили вече за разказа, ще се появи продължението!:)

Аз съм към тези които ще чакат продължението с нетърпение. Няма да пиша суперлативи, защото ще се повторя, а никой не обича тафтологията.
Само ще кажа - ПИШИ, ПИШИ и пак ПИШИ винаги ще има кой да те чете, защото си заслужава.
Поздрави

Няма да спра! При това посрещане! А продължението като узрее само ще се роди!Благодаря ти приятел!

Само две думи ще кажа, за да не повтарям вече казани неща - УНИКАЛЕН СИ!
Поздрави!

Благодаря ти, сега се изчервих!:)

Отново съм във възхита от страхотното ти умение да разказваш увлекателно!Поздрави!

Страхотно звучи нали? Така изглеждат русалките според родната ни митология и по-точно тази на славяните! Благодаря ти!

Великолепен разказ и толкова вълнуващ!Попаднах за малко в приказния свят на приказките ,а съзнанието ми се насити в тюркоазено зелено!Усетих
дъха на морето ,дочух шепота на вълните и шума на отронени камъчета...
Поздравления!

И аз го писах рано сутринта! Благодаря ти!

русалките според митологията ни.Но аз си спомних и друго,а именно,че преди години съм разговаряла с един ,тогава още беше между живите на Земята шамани,за зеленокосата шаманка от древно племе.
Поздрави!

преживяване, надживяло времето и пространството!
Плисъка на морските вълни и шепота на вятъра го довя до теб вероятно:)))
Усмивки!

Ех, това вече ми стана интересно! Понякога хората стигат до едно и също прозрение по различни пътища! А може би съм я срешнал?:) Кой знае! Благодаря ти!

Да вълните и морският бриз~~~~~~! Благодаря ти!