Притвори очи. Силната слънчева светлина я бе заслепила за момент. Като отвори очи видя черна точка. Знаеше от какво е. Окото се опитваше да се справи с ослепителната светлина и на ретината и трябваше време да свикне. Имаше обаче усещането, че тази черна точка криеше нещо, като миниатюрна черна дупка. При всяко мигване тя леко изсветляваше. Знаеше, че няма как да разбере повече. Това сигурно бе от въображението и. Още от дете се чудеше какво има там. Очакваше от тази точица да искочи някакво чудовище или точно обратното. Сякаш тази дупчица бе портал към друг свят към нещо загадъчно и незонато. Примигна и се огледа. Слънцето напичаше толкова силно, че се чувстваше като агне на курбан. Погледна часовника си. Бе дошла по-рано с цели десет минути а на тази жега и времето бе забавило ритъм. Бе минала едва една минута. Черната точица се бе превърнала в тъмно кафява. Искаше и се да се гмурне там. Сякаш това странно местенце във въображението и щеше да я спаси от жегата. Усмихна се на самата себе си. Тази детска частица у нея тя много ценеше. Бе споделила размишленията си с някои приятели, но и се присмяха, дружелюбно разбира се.. Вгледа се в точицата, имаше нещо странно в нея. Сякаш се бе оголемила. Стресна се. Дали не бе повредила ретината си? Едва ли. Не бе задържала погледа си толкова дълго. Фокусира се отново върху петънцето сякаш то бе нещо отдалечено от нея. Заля я тъмнина с кафеникав отенък. Стреснато се огледа. Отново беше пред паметника и чакаше за срещата. Оттърси се от усещането, което бе изживяла преди малко. Погледна часовника. Беше изминала цяла минута и половина. Това време нямаше ли да се забърза? Кафявата тъмнина в която се озова преди малко обаче бе охлаждаща. Усети как капка пот се стича по гърба и. Трябваше да  се охлади.

Карай, щеше да пробва още веднъж. Отново се вгледа в точката превърнала се в светлокафява. Светът около нея стана със същият цвят. Този път го очакваше и не се стресна. Бавно се огледа. Приличаше на тунел. Пред нея той изсветляваше. Обърна се и погледна назад. Тъмнината натам се усилваше и странно я притегляше към себе си. Ходенето в тунел, къде бе чувала за това? А да ... когато умреш. Тогава какво бе това? А и тя не умираше. Поне доколкото знаеше. Глупости, нямаше такова нещо. Тръгна към тъмнината. Още от малка искаше да се разходи по този тунал, колкото и да я бе страх. Чу някакъв звук пред себе си. Някакво шумолене. Тя се вкамени. Сега щеше да изскочи чудовището. Обзе я странно спокойствие. Любопитството бе най-основоната човешка черта. Неизвестното я привличаше като магнит. За това без да трепне тя зачака. Живота и бе скучен имаше нужда от нещо такова. Пред нея се забеляза силует. Бе нейната височина. Обаче не можеше да го различи прекалената тъмнина и пречеше. Съществото се приближаваше вече чуваше и леко учестеното му дишане. Сякаш бе бързало да стигне до тук. За момент разумът се опита да вземе връх, с довода, че това, което прави са детски глупости, но тя отхвърли довода, сякаш отпъждайки досадна муха. Бе го слушала до сега. Въображението имаше думата сега. Съществото застана на метър пред нея и спря. Все още не го виждаше добре. Но по главата му се спускаше светъл кичур коса, който и напомняше за нещо. В главата и се прокрадна спомен. Съществото направи още една крачка и тя този път се стресна. Пред нея стоеше самата тя. Черна коса с голям рус кичур падащ отдясно. Като тийнейджърка бе решила да си направи така, но не бе успяла.

-Какво правиш тук?

Гласът и бе като нейният. Тя зяпна още повече.

-Какво ме зяпаш?Ти какво очакваше  да има тук? Нямаш работа тук, махай се. Това място не е за теб. Връщай се в подреденият си живот.

Това я жегна и тя се стегна.

-А ти коя си да ми държиш такъв тон? И къде се намирам.

Съществото, се усмихна иронично. Явно се забавляваше.

-Чувала си за Алиса и дупката на заека нали?

Само кимна, като малка, това бе любимото и произведение.

-Е не беше дупка на заек а на слънчево зайче.

Съществото се разхили.

-Май нещо ти е смешно а? А нея сте я пуснали, за мен няма място там нали?

Смехът изчезна от лицето на съществото рязко, сякаш усмивка никога не бе озарявала мислите и.

-Тя беше дете, ти не си. И никога няма да бъдеш отново.

-Кой го казва? Ти ли?

Вече се бе ядосала. Не мислеше да остава , но това отношение я ядоса. Детето проговори в нея и се заинати. „Ще стане на моето пък”.

Съществото, което приличаше на нея я изгледа преценяващо от горе до долу.

-Май детето в теб не е съвсем заключено в клетка и хвърлено на тавана. Трябва да те предупредя. Тук ще срешнеш твоите творения, не тези на Алиса на Луис Карол, а някои от тях може да те наранят.

- Ще поема риска.

-Последвай ме.

Последва съществото и изведнъж пропадна в дупка.

Главата и се завъртя. Когато отвори очи под нея имаше голяма черна дупка а тя висеше точно над нея. Ужас изпълни сърцето и.До дупката имаше космически кораб, който бавно биваше претеглен към нея. Съществото висеше до нея:

-Казах ти.

След това с пукване изчезна. Огледа се и направи крачка. Установи, че може да ходи без проблем. Почука на вратата на космическият кораб. Отвори и странно същество. Много обичаше фантастика и го позна веднага.

-Въргил?

-Капитан Въргил, а ти от къде се взе?

-Ами аз...

-Няма значение,  бързо влизай, трябва да се откъснем от черната дупка.

Тя влезе и се огледа. Капитана имаше високо тяло над два метра. От ръцете лакътя му излизаха чувствителни израстъци, в момента скрити в костюма. С тях се хранеше. Устата бе само за говорене от нея излизаха три зъба два отгоре и един от долу. Не знаше предназначението им. А и не знаеше дали дори са зъби. Имаше четири очи два на главата и да на темето му. Вторите я гледаха изпитателно. Имаше още двама екипаж. Единият се носеше във въздуха със сребристи криле над пулта за управление и натискаше разни копчета с пипалата излизащи сякаш отвсякъде от тялото му. Беше около метър дълъг. Третият наблюдаваше някакви уреди и съобщаваше нещо, което тя не разбираше. Беше много кльощав, но най-много приличаше на човек, като изключим фунията вместо нос. Той държеше нещо в ръцете си, вероятно кормилото на странният кораб с форма на какавида. За момент и се прииска да е на мястото на Алиса. Нейният свят бе по-ненормален от този на момиченцето от романа на Луис Карол. Коръбът се растърси и я върна към действителността в която се бе озовала. Как щеше да се измъкне оттук. Стисна очи и си представи точката на окото и. Озова се в тунела и побягна към светлината. Усети разстърсване и отвори очи. Пред нея стоеше мъж. Погледна часоника си. Бе дошъл точно навреме. Погледна го в очите напомняха му на някой:

-Казвам се Карън а вие?

-Аз съм Въргил и на мен ми е приятно да се запознаем наяве. Отдавна ми се искаше да се запозная  с Веселата Алиса от чата.

Карън стреснато го изгледа.

-Извинете, ако ви уплаших. Такъв съм като съм притеснен, говоря много.

Тя се усмихна.

-Да вървим, наблизо има заведение, много приятно и хладничко.

-Вървете аз идвам след вас. Само да си оправя каишката на обувката ми.

Той кимна и тръгна. Срещата и бе с един образ от чатрума Капитан Черна дупка. Дали бе съвпадение, това, което бе видяла преди той да дойде или просот въображението и си играеше с нея? Притвори очи и ги отвори. Черната точица бе изчезнала. На главата на Въргил забеляза нещо зеленикаво, дали не бяха другите му очи. Махна с ръка и прогони тези мисли настигайки го бързо. Той и се усмихна. Тя вдигна очи към неговите и също се усмихна. Като влизаше през вратата на заведението прочете надпис отгоре. Бар Черна дупка. Съвпаденията бяха прекалено много. Извърна очи към слънцето. Бързо притвори очи. Когато ги отвори тъмната точица се появи отново. Тогава тя влезе през вратата хващайки Въргил за ръка. Той изненадано я изгледа, но жестът и му хареса и се насочиха към една маса в дъното на заведението.

Твоите разкази са винаги интересни!!!
Поздрави,радвам се че имам честа да оставя първия коментар!!!

Многото съвпадения рядко са случайни:))) Поздрави и хубав ден.

Удоволствието е мое!:)

Понякога човек може да се обърка, кое е истина и кое въображение нали?Благодаря ти!

винаги изкушава и малко плаши.Всичките ни страхове не са нищо друго, освен игра на въображението подхранвано от действителността!
Поздрави и усмивки:)))

Страхотно казано!Благодаря ти!Радвам се че го изрази в две думи!:)

И невероятно въображение .Поздравления !

Веднъж имаше слънчево затъмнение погледнъх към Слънцето без спец очила и ми се образува такава точица! Замислих се ами ако точицата е повече от проблем с ретината? Благодаря ти Клео!