-Имаш ли дребни?-промърмори едно момиче докато минавах покрай него в парка.Обикновено просто подминавах такива въпроси не давах на никой на улицата пари, бях предубеден, не знаех къде отиват тези пари, пък и защо не се захване с някакава работа?
-Защо?-попитах този път, като скръстих ръце без да я погледна. Момичето не отговори веднага, беше объркано ,личеше си, може би парите не бяха дори за нея, може би бяха за наркотици, аз не знаех, но седях и чаках отговора! Вероятно бяхме седяли така около 10 минути и аз вече си мислех, защо по-дяволите се захванах с това. Реших да продължа пък и какво ли ме интересуваше тя едно момиче на пътя. Направих крачка по посокъа на автобусната ми спирка, когато чух шепот:
-Почакай.-едвам я чух. За пръв път я погледнах. Погледа ми се плъзна бавно от краката към главата и.
Беше облечена в някакви изпокъсани и развлечени панталони и дънково яке носеше някаква шапка, която бе с неопределен цвят, някакъв отенък на бежавото като останалите и дрехи, козирката бе леко разкъсана. Очите и обаче бяха живи излъчваха жизненост. В следващият момент обаче илюзията се развали тя мигна и очите и отново се наведоха надолу. Чаках да ме заговори, все пак тя ме бе извикала.
-Чакай, ти си първият , който ми задава този въпрос!.-промълви тя. Боже господи, следваше най-вероятно описание на измъчената и душа и на това как е била малтретирана като малка и как е стигнала до тук и как...
-Няма да ти досаждам със скучната история на живота си, можеш да я прочетеш в някоя книга или да я гледаш в някоя сапунка.-каза тя и се изхрачи..-отново ме погледна и се убедих, че в това момиче имаше живец, но защо бе опряла до това да търси пари! Имах чувството, че чете мислите ми.
-Търся си щастие, не можа никой да ми го достави, никой мъж, нито жена, нито работа. Известно време писах, отдаваше ми се, но и това не ми достави щастие, дажа май единият от разказите ми взе някаква там награда, но какво от това?Започнах да рисувам и това ми се отдаваше за кратко време станах най-скъпоплатения художник на балканския полуостров и третия в Европа, за около година станах световно известно. Това също не ми донесе щастие, зарязах рисуването, захванах се с музика сама писах и изпълнявах песните си, дори едновременно свирих на пиано и какво от това и това го зарязах, не ми носеше щастие. Пари спечелих много, но те бяха бездушни, безщастливи....
-Какви?-прекъснах я аз.
-Безщастливи.-тя се усмихна за пръв път.-които са без щастие, няма значение, отдадох се на наука и открих концентрирана енергия, която те изпълва със щастие. Сложих я в чип и я вкарах в ухото си, щастието ми бе пълно, цветята и розите любовта бе навсякъде около мен. Тази енергия обаче бе скъпа трябваха ми пари за нея, но постоянното и ползване притъпи талантите ми скоро парите свършиха. Една доза се изхабява за около месец. За една доза ми трябват около 1000 за материалите. Виждам какво си мислиш.-прекъсна ме тя, преди да продумам.-не не е наркотик и не води до пристрастяване, просто аз изпитвам нужда, силна нужда от щастие, аз съм зависима от щастието.
Седях и я гледах, чудех се какво да правя, какво ме бе накарало да попитам защо. И по-дяволите защо се увлякох в това. Тя продължи да ми разказва, но аз вече не я слушах а се питах, какво е щастието и трябва ли ни в концентриран вариант. Тя спря да говори и отново ме погледна
-Видях очите ти.- казах аз.-има живот в тях, как може да търсиш есенцията на щастието в концетриран вид, когато очите ти са щастливи?
-Може би не виждаш щастие в тях.-каза тя.-може би виждаш просто жизненост.За първи път аз занм за какво живея , за да съм щастлива. Гледах я и се чудех, как човек е готов на всичко за щастие.
-Какво изпитваш?-попитах я аз.
-Когато го ползвам ли.-чувството е като при взаиман любов, като при сливане на две души , но умножено десетократно, сякаш общуваш с Бог.
-Все едно ми говориш за обикновен наркотик.-ехидно отвърнах.
-Може би, но този не действа на всеки, ако имаш за какво да живееш, семейство, жена деца, други неща, които ти доставят удоволствие това няма да ти подейства най-много да ти засилят чувствата към жената на живота ти или към детенцето ти, ти имаш дете нали?
-Как разбра?.-учудено я попитах.
-Жизнеността в очите ми би я забелязал само човек, който носи детското в себе си или има дете, е при теб може би е две в едно.-отново се усмихна тя. Аз се изчервих, сам не знаех защо, но осъзнах, колко е важно щастието, ако тя можеше само така да си го набави добре. Извадих десетачка и я подадох. Тя се наведе и отново се изправи. Пое я кимна ми и се извърна сякаш се засрами.
-Повярвай ми на теб не ти трябва, ти си щастлив, познавам щастието у другите, поддържай това чувство у себе си и това.- тя показа уреда в ухото си .-няма да ти трябва, но ако нещо се случи аз съм тук.
Вървях към спирката и си мислех, ами ако изгубя всичко ей така и щракнах с пръсти, обадих се по джиесема жена ми вдигна, успокоих се като чух сладкия и глас както и детската глъчка на двата ни сина около нея. Поговорихме и аз се отпуснах, обърнах се назад, но странното момиче го нямаше. Господи колко е крехко и колко е важно щастието за нас. Обещах си да го запазя с цената на всичко. Хващаше ме параноя, оттърсих се от това чувство и се засвируках старо парче на Бон Джоуви-Това си е моят живот. Щастието ще си го запазя и няма да позволя на никой да ми го отнеме! Усмихнах се не бях забелязал колко е важно то за мен. Хората ме гледапха странно, но аз продължавах да се усмихвам докато не се закикотих с глас.

за общуване с дявола са леки и съблазняващи за слабохарактерните и немотивираните. За съжаление често предпочитани от млади хора пред търсенето и съпреживяването на истинския Бог.

Не е постоянна величина, а всеки се стреми да го поддържа като такава и когато не успява прибягва до лесни средста! А понякога то е пред нас стига да го видим!Просто щастието че си жив!

Велико!!! Без коментар :)))))

Благодаря ти!