От доста време не бях писал, но се случи нещо, което ме накара да го направя. Не ме разбирайте погрешно аз съм позитивен човек, но това, което се случи на олимпиадата ме потресе. Не говоря за олимпиадата като цяло. Англичаните си свършиха страхотно работата особенно с откриването то бе поразяващо. Естествено става дума за любимите ни спортисти. За първи път ние се прибираме с два медала-сребърен и бронзов. Станка Златева и Теврел Пулев. И това ако наричате успех. Сякаш загубите на елитните ни футболни отбори вещаеха такива и за олимпиадата-особенно падането на Лузожгорец от "великият" Загреб. Нека изредим някои от "успехите" на нашите: Мария Гроздева не стигна дори финал, Ваня  Стамболова се спъна още на първото препятствие, Ивет Лалова реши че полуфинала и в двете дисциплини е достатъчен за нея, когато се видя още на квалификациите, че има резерви и може да постигне много повече, борците при мъжете се изложиха тотално дори един бронз не взеха, Петя Неделчева смята да се състезава с друга държава заради липсата на условия тук, Гроздева също намекна, че трябвало сама да си плаща патроните, какво да кажа за вдигането на тежести? Там единствения, който можеше да направи нещо реши изощо да не участва в последният момент и така и не разбрах защо?. Единствените успехи на българи бяха за Азърбейджан! Нека поговорим и за волейболистите. Аз съм голям  фен на волейбола, наистина. Обаче нашите ме разочароваха накрая. Как може да играеш страхотно и накрая да се изложиш? Италия вече ги бяхме били веднъж и то с 3 на 0 какво попречи да го направим пак? Дори руснаците можехме да бием. Но винаги става така, нашите в последният моч винаги се оакват, това им е като запазен марка и вече всеки го знае и другите отбори на това разчитат. Добре млади са и прочее, но когато показваш страхотна игра в един момент, какво става след това? Соколов и Скримов в мачовете срещу Русия и Италия не можех да ги позная, не бяха себе си! Как може сервиза и всичко да ти върви догато стигнеш до важните мачове и след това все едно не е било? За Скримов това било успех! Момче за тебе може и да е успех, защото си за първи път на олимпиада, но не е никакъв успех за нашият волейбол. На фона на това коментатора ми разправяше, колко много правила държавата за спорта ни. Моля? Нищо не прави!/Не ме разбирайте погрешно, това не е критика къмм определено правителство а към всички правителства от последните 5 години./ Направи ми впечатление че и в борбата и в бокса все се говореше за тактика. Май точно"тактиката всъщност не позволи те да се представят добре и "тактиката" изяде главата на Станка и Тервел за да не стигнат до златото. Каква тактика срещу най-добрите бе? Излизаш и мачкаш, майната и на тактиката. Да не би на треньора ни в борбата да му бе изтекъл мозъка през счупената ръка, та все тъпи тактики избираше?Ако треньорите ги бяха оставили да си играят играта щяха да постигнат повече. Умишлено не споменавам тактиката във волейбола, там играчите ни си бяха виновни, тактиката си беше супер. За мен четвърто място не е успех! Когато падаш от отбор, който си бил в груповата фаза. И както казва Гробаря: Български спорт:Почивай в Мир. Ние като спортна нация ударихме истинското дъно. Явно някои спортисти грешно разбират Кубернтеновият принцип-Важно е участието. Не е вярно, важно е да участваш и да дадеш всичко от себе си. Ето това не направиха нашите спортисти. Защото не само участието е важно а да дадеш всичко от себе си, ако не о направиш значи не си участвал. С това и ще се запомнят тези олимпийските игри от тази година с неучастието на българските спортисти. И няма оправдание за това, може донякъде да са виновни те, донякъде държавата или дори съдиите, но тава оправдание не важи за всички. И определено не важи за волейболистите. Защото нито съдиите нито държавата, нито треньорите им бяха виновни. Те сами избраха да са четвърти, вместо първи, втори, или трети в света. Разочаровахте ме момчета, аз продължавам да ви обичам и ще продължавам да ви гледам, но никога повече няма да очаквам от вас нещо повече от индивидуални награди и евентуално добро класиране. Не можах да разбера защо, защо все нещо малко не ни достига? Моля чувствайте се свободни да коментирате, ако не сте съгласни с мен, но се съмнявам да има някой който не е!

На 200 метра това й бяха силите. Но на 100 на полуфинала беше неузнаваемо слаба. Ивет е много добра, но не е световна сила, и няма да бъде. Нашите журналисти не е нужно да е величаят толкова. Но за това, че се завърна, заслужава голямото ни уважение!