Постинг
17.09.2012 22:59 -
С аромат на музика
Обичам да гледам малките капки падащи от небето. Дъжд! Тъй чист и красив.... Но дъжд на вън не валеше, а порой от емоции имаше в мен.
Случи се вчера, едва ли не днес. Но в този час изникна споменат заспал:
В подлеза на центъра в един следобеден ден, зачаках аз приятел закъсняващ цял ден!
Мислех нещо вътре в мен. Далечно, различно, толкова ритмично...чу се в един момент. Мелодия и песен резпиля се около мен.
Беше седнал отстрани, на няма метър като чели. Висок, ухилен с трепетни очи.
Загледах изумена момчето отстрани. Как с живот обсипваше подлеза само!
И за момент света се промени. Деня стана весел, изпълнен с мечти.
Забравила за закъсняващият приятел, зяпнала така! Усмихнах се и гледах все едно не виждала човек, момчето с китарата в следобедният ден.
Минутите минаваха. По едно време изправи глава. Погледна ме и се усмихна все едно разбираше всичко това. За първи път виждах нещо толкова красиво. Усмивката ли бе или звука на китарата още не знам. Но момента запечата се и бързо отлетя.
И ето вчера разхождам се, бързам ли не знам! С китара в ръка и разрошена коса отново видях непознатият позат през деня. Настройваше инструмента с лекота и се смееше на собствената си шега. Минавайки покрай него всичко отново оживя и аз отново бях в подлеза усмихвайки се едва-едва.
Дълго време слушах китариста. И ето, че отново ме забеляза. В пъвият момент се изуми, позна ме, а в следващият вече ми се усмихваше. Стъписана, замислена и размечтана започнах да бъркам в чантата разпиляна. Извадих монетата, единствена за него и бавно я пуснах в калъфа.
Погледна монетата, после към мен и широка усмивка озари ме в този момент.
"Ти беше момичето гледащо ме оня ден."
Усмихнах се широко. Беше ме познал. Тръгнах бавно, неразбираща света голям.
И ето мислех за това цял ден! И музиката чувам в този момент.
От същото място минах вечерта аз, но него нямаше го, само спомена.
Дали ще го видя пак, легнах с мисълта.
Събудих се късно през нощта с усмивка на уста. Музика ли бе това?....
Случи се вчера, едва ли не днес. Но в този час изникна споменат заспал:
В подлеза на центъра в един следобеден ден, зачаках аз приятел закъсняващ цял ден!
Мислех нещо вътре в мен. Далечно, различно, толкова ритмично...чу се в един момент. Мелодия и песен резпиля се около мен.
Беше седнал отстрани, на няма метър като чели. Висок, ухилен с трепетни очи.
Загледах изумена момчето отстрани. Как с живот обсипваше подлеза само!
И за момент света се промени. Деня стана весел, изпълнен с мечти.
Забравила за закъсняващият приятел, зяпнала така! Усмихнах се и гледах все едно не виждала човек, момчето с китарата в следобедният ден.
Минутите минаваха. По едно време изправи глава. Погледна ме и се усмихна все едно разбираше всичко това. За първи път виждах нещо толкова красиво. Усмивката ли бе или звука на китарата още не знам. Но момента запечата се и бързо отлетя.
И ето вчера разхождам се, бързам ли не знам! С китара в ръка и разрошена коса отново видях непознатият позат през деня. Настройваше инструмента с лекота и се смееше на собствената си шега. Минавайки покрай него всичко отново оживя и аз отново бях в подлеза усмихвайки се едва-едва.
Дълго време слушах китариста. И ето, че отново ме забеляза. В пъвият момент се изуми, позна ме, а в следващият вече ми се усмихваше. Стъписана, замислена и размечтана започнах да бъркам в чантата разпиляна. Извадих монетата, единствена за него и бавно я пуснах в калъфа.
Погледна монетата, после към мен и широка усмивка озари ме в този момент.
"Ти беше момичето гледащо ме оня ден."
Усмихнах се широко. Беше ме познал. Тръгнах бавно, неразбираща света голям.
И ето мислех за това цял ден! И музиката чувам в този момент.
От същото място минах вечерта аз, но него нямаше го, само спомена.
Дали ще го видя пак, легнах с мисълта.
Събудих се късно през нощта с усмивка на уста. Музика ли бе това?....
Един невероятен концерт на един невероят...
Красива изобретателност
Окръжен съд - Добрич потвърди невинностт...
Красива изобретателност
Окръжен съд - Добрич потвърди невинностт...
