Наблюдавам едно интересно  феноменче, по улиците на София напоследък, но нека започнем от самото начало.
Слезнах си аз от метрото  рано сутринта. Обичам да пътувам рано сутринта , защото тогава няма много хора, а и е прохладно. Запътих се към Орлов мост. Слънцето се бе показало вече на небосклона, подухваше лек бриз, абе изобщо времето беше страхотно. Минах през подлеза на Орлов мост и седнах да почакам приятелката си, защото както винаги бях подранил. Отворих си да почета, но книгата не беше интресена, толкова, поне нне на този етап от развитието  на действието. А и описанията ме оттегчаваха. Започнах да се заглеждам по хората около мен. Забелязах голяма групичка хора, които сякаш чакаха нещо. Не бяха заедно обаче. Бяха разделени . Някои се бяха опрели на близки стълбове, седнали като мен , или стояха прави скръстили ръце. Забелязах някакво странно нетърпение в тях. В центъра на тази група хора  имаше стълб на които никой не се подпираше и на него  привързана стоеше кутия за безплатен вестник. Тогава ми хрумна, че вероятно хората си чакаха сутришния вестник. Казах си:
"Добре, хората искат да се информират, браво на тях".
Чух искърцването на спирачки  и се извърнах наляво. Една кола бе спряла и от там излизаше младеж, доста едър и висок. Скоро разбрах, че това щеше да му е много полезно. Лицето на чакащите светнаха и като по даден сигнал те го заобиколиха докато той разкъсваше найлона на купчинката от вестници, за да ги постави в кутията, както си му е редът. Предполагах, че чакащите, щяха да го оставят да си свърши работата и тогава, щяха културно да се наредят и да си вземат любимото вестниче. Да ама не. Човека се наведе да вмъкне част от вестниците и групата от озверели за информация хора веднага започна да граби един през друг  от оставените върху кутията  вестници. Младежът се отдръпна и ги остави  усмихнато да си вземат, колкото искат. Всеки взимаше по  два три някои и повече. Рядко имаше някой, който да взима само един. "Леле" викам си "То бива глад за информация ама толкова много". Потака привърши. Обаче, коло него имаше още две-три жени чакащи търеливо. "Ето " казвам си , "Така трябва да се постъпва". Момчето напъха остатъка от вестници и тръгна към колата си. Окоза се, че интересното предстои. Една от жените извади една торба и започна да я тъпче с вестници, като че ли бяха безплатен хляб. В погледа и се четеше някакво странно блаженство, което не можех да проумея. Другата  след нея постъпи по същият начин, третата също. И когато аз отидох да взема вестник за себе си и моята приятелка, бяха останали десетина.  Седнах и се зачетох в ежедневника, но нещо ме човъркаше. Защо авантата, така озверява хората? Вземи си вестниче, прочети го и го остави друг да го прочете. Защо не? Аз така правя.  И защо това нетърпение, няма да свършат.  А и като свършат какво? Не е свършил света. За няма и десет минути се разграбиха към хиляда бройки. Винаги бях смятал гълъбите за глупави птици. Защо? Ами защото като им хвърлиш трохички веднага се събират  цяло ято, което започва да пърха и кълве, а ако ги подплашиш те само запърхват и се връщат. От днес смятам, че не можем да ги съдим, защото видях същото и с хората. Не знам дали скоро ще си взема отново безплатен ежедневник. Не искам да се превръщам в нещо подобно. Когато наблюдавах сцената отстрани ме достраша леко. Живота на тези хора, около ежедневниците, които се предлагат безплатно ли се въртеше и те ставаха толкова рано, само за да ги вземат. Все едно отиваха за гъби след  дъжд? Сигурно понеделникът им е любимият ден защото тогава излизат три вестника? Такъв глад за информация ли ни гони? Веднъж  тръгнах да взимам моето вестниче и някакъв дядка грубо тръгна да ми го дърпа от ръцете. Дори не ми се извини след това. А тези, които взимаха по двеста вестника всеки ден? Дали всеки от тях ги взимаше за някой? Или си палеха печките с тях? После тези ежедневници тръбяха, че са най четените 150 хиляди читетали, 500 хиляди. а колко от тези  вестници ги четеше огъня? Чудя се  дали да не се откажа от безплатните вестници? Какво ще кажете? Скоро може би няма да мога да се добера до тези вестничета. В началото ,изглеждаха толкова хубава идея, тяхното създаване, сега вече почнах да се съмнявам. Днес минавах и гледам, че вестника закъсняваше, зомбитата търпеливо, чакаха своята храна по десетина -двадесет на кутия.

явно има нещо изкривено в психиката ни?! Л...но да е, аванта да е!
Безплатни вестници има и в Германия, обикновено се разнасят от ученици и с това си изкарват някое евро. Оставят се на купчинка пред входа и всеки може да си вземе от тях. Не е имало случай да свършат.

има и не мога да го разбера, защо трябва да грабиш, като невидял, и то всеки ден? Може би това е заложено генетично в повечето от нас, заради липсата на пари? Но това не е основателна причина според мен!

Виждал съм вестничетата, вестникарката може да ми ги пази ,но нямам мерак. Ако това дето си го написал е истина наистина съм изненадан. Поздрав!

Виждал съм го приятелю, виждал съм го, не всичко при мен е литературна измислица, за съжаление!:)

алчността и простотията! Не е само от бедност и едва ли при повечето от описаните е заради информацията...
Не се вестяваш често, толкова много време ли ти отнема подготовката за щастливото събитие?

п.п. Да не се чудиш, че съм те махнала от избраните и от блогрола - включен си на друго място, ела и виж при мен!

Така е права си , обаче ми стана някак си гнусно като видях това на живо, а го бях виждал само във филми като Заразно зло, зомбитата имам пред вид!
А събитието наистина ми отнема много от времето!:)

ще отмине като всяко ново нещо, при това съвсем скоро надявам се или поне до зимата...Ох, не знам това хората сме страшна работа...

Да се надяваме kass, макар че май единственият начин е да се спрат ежеднвениците, макар, че не те са виновни!

Нищо безплатно няма на този свят, обаче понякога цената се плаща по-нататък и то не винаги с пари, а примерно със зомбиране, както пишеш ти. Лично аз не си вземам от тези безплатни вестници, а и леко ме дразнят хората, които се опитват да ми ги натикат в ръцете.
Поздрави :)

Честно, казано, те разбирам, защо ги избягваш! Просто се чудя защо трябва хубавите неща да се опорочават? Говоря по принцип, не за вестниците!
Благодаря ти и поздрави и на теб!

Може би, но с това не вредиш на никого нали? А и е забавно! В онова на улицата , нямаше нищо забавно!
Поздрави!:)