2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Прочетен: 9823 Коментари: 39 Гласове:
Последна промяна: 25.07.2008 12:58
Господ се разхождаше из градината току що създадена от него и размишляваше. Беше му хубаво тук наистина, но някак си нещо липсваше. Не му беше скучно. Нямаше възможност за това. Правеше толкова много неща едновременно. А и винаги можеше да си поговори или с Гавраил, Уриел или някой друг ангел. Проектът, който бе решил да задейства не му даваше мира. Искаше да сътвори Вселената и Земята в нея, както и много други неща. Знаеше, че има още много Вселени паралелни на неговото съществувание. В някои от тях той бе отскачал. Всяка се развиваше по собствени правила и закони. Имаше нужда да довърши този проект, но нещо го спираше да стартира хода му. Искаше да е максимално обективен и точен. Искаше да изпипа нещата, да станат идеални. Нещо малко не достигаше за това. Искаше да запази нещата хармонични, но това не бе възможно в момента. В плана липсваше развитие. Нямаше го. Той щеше просто да се изпълни и да остане просто така. Това бе хармонично разбира се, но бе хармония в застой. Нямаше развитие, нямаше обмен на информация всичко си оставаше в едно положение. А Бог това не харесваше липсата на развитие, защото с широко скроеното си съзнание усещаше, че това ще доведе до деволюция на различните видове и тяхното изчезване. Видя един прелитащ ангел и се усмихна. Ангелите бяха спрели развитието си на едно ниво, не се умножаваха, бяха си толкова, колкото ги бе направил първоначално, освен тези, които изгони разбира се. Поправка, щеше да изгони. Вече знаше кои са от сега. Разбира се не им го казваше. Обичаше да е готов предварително и да изненедва противниците си. А и без противници, нямаше развитие. Трябваше му нещо повече за видовете, нещо, което да ги допълва и да ги кара да желаят развитието. Нещо, което да позволява тяхното умножаване. Защото той можеше и да създава нови ангели, но в развитето на видовете не искаше да се меси. Искаше да наблюдава нещата, все едно гледаше жива картина, която се развива и става все по –красива и красива. Възможно ли бе да изпълни този свой проект. Тогва щеше да покаже на онзи клоун от Сириус, че е възмоно развитие и хармония едновременно. Ами ако разделеше видовете на две половини? Едната да допълва другата? Вселенският разум на Бог работеше на пълни обороти и той реше да действа. Създаде съзвездията и слънцата. В същността им заложи началото и краят им. Това бе в програмата му. Всичко имаше начало и край, но след това нещата се завъртаха и започваха отначало. Защото краят водеше до ново начало, винаги. Създаде няколко планети около слънцата. За различните слънца различен брой и с различни характеристики в зависимост от слънцата и нуждите за проекта. Създаде и Земята. Бог се разходи по земята и реши, че тя такава няма да свърши работа. Заля по-голямата и част със вода, солена и сладка. Реши, че трябва да има баланс. За това настрои часовника на Слънцето, за да има ритмични ден и нощ, както водата бе солена и сладка. Създаде и животни различни видове динозаври, бозайници, птици, риби, влечуги, мекотели, двуутробни, пълзящи, летящи, ходещи и плуващи. Всички видове. Накрая вдъхна живот на Земята и тя се раздвижи. Вулкани изригнаха и земетресения настанаха, докато тя се намести както трябва. Няколко от видовете не оцеляха. Бог бе предвидил това. Беше създал видовете със различия за да могат да се развиват. Имаше две мъжко и женско. На оцелелите Бог даде способността да се размножават и те започнаха да населяват земята. Вече предвидливо залесена от Бог с растения и насекоми. Бог установи симбиоза между видовете, които бяха останали. Всеки зависеше от другия. Това бе хармонията, която Бог търсеше. Растенията зависеха от земята и слънцето, насекомите зависеха от растенията, птиците зависеха от рибите и насекомите и растенията, както и рибите от насекомите и растенията и така нататък, до голямите и силни хишници като акулите, тигрите и лъвовете. Бог огледа направеното и видя силно изразената хармония в това. Никое животно, не убиваше повече отколкото му е необходимо да се храни. Нещата до тук бяха идеални. Бог се усмихна. Все още нещо липсваше. Животните бяха примитивни, водеха се от инстинкти, като оцеляване, майчинство (характерен за женските) и това бе всичко. Картината не бе пълна. Тогава Бог се сети, че трябва да направи нещо подобно на ангелите, но да свързано с природата на земята, което да е на по-висок етап от инстинктивното оцеляване. Нещо, което да може да мисли свободно като него. Бог създаде човека. Но тук се появи проблем. Човека не можеше да мисли. Бог му създаде мозък по развит от животинският. Човекът започна да мисли и първата му мисъл бе:
-Кой съм аз? Какво правя тук?И защо коремът ме боли?
Човекът бе гладен. Бог започна да го учи. Постепенно човекът се научи да се грижи за себе си и да мисли самостоятелно. Бог имаше съмнения, че свободната воля, ще му докара беля, но му направи този подарък. Когато човека се осъзна, разбра че е сам на този свят и има нужда от другар:
-Господи, защо животните са по две а аз съм сам?
-Защото не ти бе дошло времето.
-А сега?
-Сега си готов!
И Бог създаде половинката на човека. Бяха много различни. Мъжката половинка бе пригодена анатомично, така, че да помага на женската. На първо място да има бебе. Скоро мъжът установи, че мозъкът, му не можеше да работи в съзвучие с размножителният му орган:
-Защо Господи?
-Защото разумът ти пречи. А когато с твоето момиче го правите разумът трябва да е бяло петно за да се докосвате до моята същност.
Жената нямаше този проблем. Освен това гърдите и бяха по-големи и с повече функции. Скоро се откриха и много несходства в характерите им. Бог бе предвидил това. И когато веднъж жената нарече мъжът „Прасе” той ги събра.
-Вижте деца мои. Аз съм ви създал идеални.
-Но господи, той е ...
-Господи тя е...
-Мълчете и двамата, вие сте идеални, когато сте заедно. Взаимно се допълвате и така създавате хармонията, която искам от вас. Само когато сте заедно и работите заедно, можете да се развивате, да имате деца и да еволюирате за да стигнете до моята същност. Когато сте разделени и се карате вие ще деволюирате и няма да се развивате и тогава ще се развиват недостатъците ви и те ще изпъкват с всички сили. Когато се разбирате ще изпъкват предимствата ви. За това не търсете недостатъците у другия а предимствата у него, така недостатъците у вас няма да се забелязват, те ще станат незначителни и по-скоро повод за смях отколкото за кавги. Когато другият види, че цените предимствата му, той ще цени вашите. А когато цените предимствата си един в друг, недостатъците ще бъдат забравени. За това деца мои не се карайте за глупости.
Мъжът и жената се спогледали. Може би Бог имаше право. Жената, може да се справи с много неща, помагаше му във всичко, обичаше го. Мъжът искаше тя да е добре, грижеше се за нея, обичаше я. Двамата се прегърнаха. И Бог видя, че това е добро. Сега щеше да разкаже на оня от Сириус, че всичко е възможно стига да вярваш.
25.07.2008 12:37
Поздрав :)
Бог е велик и си знае работата...
Поздраси и сланчев ден...
25.07.2008 14:00
- Добре че има хора като него- пак си каза гробаря и записаа
-Поздрави приятелю- каза гробаря и испрати своя коментар
-Хубаво е да има хора като теб, който да застават на твоя страна-добав той и се усмихна леко кръвожадно на Шапчицата тракайки на клавишите!
Поклон за хубавия разказ.
Това според мен е някаква хумористична имитация !
Поздравления за дързостта !
/ нали знаеш , че съм пряма и не мога да те залъгвам ? /
Браво на Адам и Ева, че са го послушали!
Най-голямо браво за разказвача ни! Чете се много леко и приятно...
Харесах и песента умело подбрана.
Лека, божествена вечер ти желая!
28.07.2008 12:33
П.С. С голяма лекота се чете, поздравления за което! Това е непогрешим признак за талант, от мен да го знаеш ;)