Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане. Най-общо това е потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко, неизразимо чувство, което се споделя от близки, влюбени, и такива, които имат интимни отношения. Любовта е чувство, характерно не само за хората. За това в чисто биологично-физиологичен аспект е или грижата на родителският индивид към малките, или състоянието, което подтиква полово узрели индивиди да се съвокуплят, в резултат на което понякога и възпроизведат…съществува синоним на думата "любов" - "обич", като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия, освен, че обичта е постоянството на любовта....И така нататък и така нататък. Това намерих, като се порових в интернет за термина. Естествено, открих го в Уикипедията. Доста подробно описание. Обаче не можах да разбера какво означава любов, как се изпитва. Може да ви се стори странно, но никога не съм изпитвал любов. Освен може би тази към малките. Имах кученце, обичах това животинче. Много го обичах, то стопляше сърцете ми. Може би това е любовта? Не знам. Вчера започна всичко, което ме накара да се заровя в интернет и да потърся значението на тази дума. Много имаше за любовта. Едно от нещата, които най-много ме впечатли бе че тя е безкористна и няма нищо общо със страха. Никога не съм се страхувал, но и никога не съм бил влюбен. Другите го наричат тръпка. Аз го наричам желание за секс, да доставя удоволствие на партньорката си. Когато ми казваха „обичам те” аз гледах умно и казвах „добре”. Обикновено малко след това обичта на девойката свършваше. Понякога се опитваха да ме научат да обичам. Това в действителност учи ли се? Изпитвам чувства, не съм безчувствен кретен. Уважавам партньорките си, но това дълбоко чувство, за което се говори тук...Аз не го познавам, не съм го изпитвал. Не знам какво е. Опитах се да намеря обяснението в мрежата, но това само повече ме обърка. Този цитат ми хареса „...любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него.”

Това мога да го разбера, защото  обичам играта дори в секса. Особенно в секса. Така или иначе в Уикепедията ставаше въпрос за интимност а това не е ли секс? Отвлякох се много с разсъждения, дано не ви е доскучало да ме четете. Ето какво се случи вчера.

Сутринта излязох рано сутринта както обикновено да направя сутрешният си крос. Правех го тогава, защото не обичам навалиците. Тичах си известно време сам, когато до мен се приближи една девойка да ми прави компания. Не се бях уговорил с нея предварително. Явно тя имаше нужда от такава. Тичахме известно време заедно докато не спрях да седна и да си поема въздух на една пейка. Тя седна до мен. А аз просто извадих шишенцето с специалният ми сок и започнах да се наслаждавам на освежителната почивка. До сега не ми пречеше и за това не и обърнах внимание. Чух някакви звуци, много странни напомнящи на подсмърчане. Обарнах се наляво. Момичето плачеше. Едно от нещата, които не мога да понасям е жена да плаче. Не е красиво. Гримът се размазва, лицето и се разкривява а и ми става жал за нея. Нали ви казах, че не съм безчувствен какво се очудвате тогава?

-Извинете, виждам, че плачете, ако мога да ви помогна?

Принципно не заговарям непознати, но както ви казах жалостив съм. Тя се разрида по силно и се набута на гърдите ми. Сега вече съжалих за думите си. Господи защо ми трябваше да си правя устата? Потникът ми вече бе мокър, за това и не се забелязваха следите от сълзите и. За мой късмет не се бе гримирала. То кой се гримираше като ходи да тича. Единственото, което можех да направя е да я погаля успокояващо по главата. След няколко минути ревът премина в хълцане, което се сведе до подсмърчане. Накрая тя вдигна глава към мен и ме погледна с по-детски невинните си очи от които все още се стичаха сълзи. Е това не се търпеше. Трябваше да отивам на работа а тя ме задържаше.

-Какво има дечко-казах аз.

Тя се разрева отново.

-Чакай, чакай през това вече минахме. Кажи какво има? Мисля, че мога да ти говоря на ти при положение, че си заровила глава в гърдите ми нали?

Тя кимна:

-Да можете, ъхкъ, можеш-поправи се момичето и продължи:

-Той ми казваше така.

„Той” се оказа гаджето и. Вече бившето такова разбира се. Трябваше да се досетя. Повечето от причините,които могат да накарат едно момиче да заплаче бяха мъж, мъж и пак мъж. Той я зарязал веднага след годежът им. Въздъхнах:

-И какво, може би така е по-добре, вместо после да минавате през развод нали?

Тя ме погледна очудено:

-Не си ли бил влюбен?

Бях ли?

-В какъв смисъл?

Опитах се да се усмихна и да изклинча от отговора. Не се бях замислял по въпроса. Просто си живеех живота и продължавах напред след всяка връзка. Може би не съм бил влюбен никога. Всъщност не знаех отговора на този въпрос.

Девойката се усмихна. Малко измъчена, но усмивка:

-Ти не си бил влюбен.

-От къде знаеш?

Не знам защо, но това нейно твърдение ме жегна.

-Не се ли чувстваш празен от вътре? Нямаш ли празнина, която се опитваш да запълниш?

-Не а трябва ли?

Наистина бях очуден.

-Да, наистина не си бил влюбен. Съжалявам.

-Защо, чувствам се добре.

-Да наистина, може би наистина е по-добре да не се влюбваш. Все пак е хубаво да изпиташ тази тръпка. То е ммммм...като секса до някъде. Докато не го опиташ, няма проблем. След като го опиташ друго не може да го замести.

-Така ли? Ако толкова боли всеки път защо ми е?

Това я накара да се замисли.

-Защото, когато откриеш истинската, цялата болка изчезва. Мислих си, че съм я открила, но явно не съм. Явно още ме чака някъде там. Болката е силна. В момента се чувствам празна. Обаче няма да се откажа. Благодаря ви че ме изслушахте. Имах нужда. А сега сбогом и дано опитате от този наркотик любовта. Някои казват, че първата е най-силна. Аз мисля, че всяка следваща е по-силна, защото се учиме и защото така стигаме до най-силната в живота ни. Пожелавам ви да се влюбите. Вие имате нужда от това.

-От болката ли? Не благодаря. Както вие ми я описахте е по-скоро наркотик, към който ставаш зависим. Аз не обичам да съм зависим.

-Може би някой път пак ще си поговорим. Благодаря за разговора и извинете, че ви се натрапих-усмихна ми се тайнствено и се затича към края на парка.

За това днес се ровя в интернет докато съм на работа и мисля. По-дяволите какво си ти любов. Признавам си вече бях заинтересуван. Махнах с ръка и продължих с заниманията си.

Вечерта отидох на клуб беше петък все пак. Там нищо интересно не ми се случи. Бях далеч от вкъщи и реших да се поразходя. Времето изглеждаше приятно и аз започнах бавно да се придвижвам по тротоара зает с мислите си. Изведнъж заваля силен дъж просто така. Погледнах към небето и извадих чадъра. Винаги го носех със себе си. Мъничък и се побира в джоба. Отворих го и продължих спокойният си ход без да ми пука за дъжда. Пред мен една жена бе застанала в един вход и трепереше. Усмихнах се.

-Искате ли малко защита от този порой?

Тогава я видях, беше моята позната от вчера, по-скоро онзи ден, защото минаваше полунощ. Тя ме погледна и се усмихна.

-За втори път ви срещам.

-Моля ви нека си говорим на ти може ли-прекъснах я аз.

Кимна ми и ме хвана под ръка. Чадърът едвам ни покриваше.

-Още ли търсите отговор на въпроса от онзи ден?

-Всъщност днес съм по подготвен.

Разказах и какво съм изровил от мрежата.

-Да интересни твърдения, повечето са верни. Но за любовта не трябва да четеш а да я почувстваш.

-И как става това?

-Всъщност на този отговор не мога да ти отговоря-закачливо ме погледна и ме докосна по носът:

-Трябва сам да го усетиш. Нямаш друг избор. Любовта те намира рано или късно. Като те намери ще разбереш.

В погледа и имаше нещо, което ме привлече. Нещо по детски закачливо. Имаше малко мъка, тя се забелязваше в дълбочината му. Но слънцето, което грееше от него бе толкова парещо. Очите и бяха златистокафяви като на млада кошута. Разстърсих глава дали това бе чувството за което тя ми говореше.

-Тук е апартамента ми. Благодаря ти че ме изпрати.

Тя стоеше там и не влизаше, сякаш чакаше нещо. И за първи път аз бях като вдървен, не знаех какво да правя. Това ли беше наистина?

-Искаш ли да ти дам телефона си- промърморих аз.

Ега си тъпака. Целуни я бе. Викам си наум, но нещо ме спираше. Сякаш тя бе богиня и щях да я омърся с устните си. Всяко съмнение се бе изпарило от мен. Бях влюбен. В корема ми се надигна очакване.

-Да разбира се.

Записа ми го и каза ,че ще ми се обади на другия ден. Обикновено аз го казвах и не го правех, когато те ми предложеха телефона си. Въздъхнах и се прибрах вкъщи изпълнен с мечти. Всъщност страх не изпитвах никога не бях изпитвал. Това момиче обаче ме освободи. Освободи ме за да обичам. На сутринта започнах ежедневната си тренировка седнах на пейката затворих очи и се отпуснах на пейката след първата част от кроса. В стомаха ми се бе насъбрало нетърпение, нетърпение да я чуя. Сякаш ято врабчета си бяха свили гнездо там. Това вероятно бе така наречената тръпка от любовта. Чувствах се странно анализирайки емоциите си, но бе забавно, защото бях влюбен. Телефонът извъня. Сърцето ми трепна. Номерът бе непознат.

--Още ли търсиш отговор на въпроса от по-онзи ден?-настъпи мълчание и после продължи:

-...зайо.

Гласът сякаш идваше от телефона, но и от околноста. Обърнах се, тя бе седнала до мен. Този път не се въздържах. Целунах я. Тя ми откликна и нейният език потърси моят за да потанцуват заедно. Сърцето ми заби силно, сякаш щеше да изскочи от гордите ми. Усещах нейното и то биеше в същия ритъм.

-Мисля, че да. Не, сигурен съм.

-Знаех си че има надежда за теб.
Поздрав за тези които си задават този въпрос!
Библиография
Библиография2
Библиография3

когато намериш отговора е прекрасно!

а после вече нищо няма значение!Благодаря ти!

Твоят герой просто се е носил по течението, един такъв циничен скептик. Има ги и такива.
Свежо и обнадеждаващо разказче!
Поздрави Вълчо!

Вероятно е бил такъв наистина, но рано или късно това дълбоко чувство те намира!:)Благодаря ти!

каква любов има между мен и моя котарак Тигър.
в момента ядем пъпеш.
между хора сякаш не се получава..

Любовта, е нещо, което винаги ще бъде изследвано и никога няма да му се намери точен отговор!Виж Библиографията!:) Иначе и аз имам котарак, но той обича майка ми а на мен ми се прави на мъж!:) Между хора може да се получи, когато се отпуснеш и отдадеш на любовта! Благодаря ти! Погали го от мен!:)

Индивидуално чувство,
магия - без обяснение,
музика в душата,
стон в тишината,
нежност и копнеж,
заедност и споделеност,
тръпка оставаща във времето,
единствена и завинаги...

и още много неща е Любовта!

http://feq.blog.bg/viewpost.php?id=202604

Много точно си го уловила дете на гората!Благодаря ти!
"или нежна прегръдка сред бавния ритъм на танца" Определено! Благодаря ти още веднъж!

САМ СИ ГО КАЗАЛ...В КОРЕМА СЕ НАДИГНА ОЧАКВАНЕ
ТОВА Е.... ПРОСТО Е ЗАДЕЙСТВАЛО ОНОВА ВЪТРЕШНО ЧУВСТВО КОЕТО НЕ ЛЪЖЕ И после сърцето бие ще изкочи и си на път приятел - МАГИЯ и поздрави!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Всичко е толкова чисто, невинно, непосредствено!
Удоволствие бе за мен срещата с тази вълнуваща ,,среща''!

Аз знам, какво е и това очакване наистина е много приятно като затопляне в корема! Дааа май героят ми научи какво е любовта! Благодаря ти!

Да, понякога нещата са наистина прости стига да усетиш тази тъпка! Благодаря ти!

ТЯ , любовта е екстремна и нечовешка , бичува ни и същевременно ни гали ; дарява ни и ни обрича ; мами ни и ни разплаква ; търси ни и ни намира ; жадува ни и ни отхвърля ; ТЯ е всичкото щастие и нещастие на земята .Който не я е изпитал , значи не е живял.......
ТЯ , има много определения и много лица , най- важното , че за нея не трябва да се говори така ,че да се разбере - за нея трябва да повярват !
Поздрави и късмет !

това казвам и аз! Трябва да изгориш няколко пъти в нея за да се възродиш по -силен като феникс!Благодаря ти!

Приятелю много добре си го написал, любовта е най хубавото нещо, знам какво е да усетиш това чуство. Човек става друг,лети в небесата.
Но в някои случаи любовта причинява болка.
Поздрав от Феноменалния гробар до Белия Вълк!!!!

Белия вълк приема поздравите и вие в поздрав на Феноменалния гробар! Благодаря ти приятелю! И наистина летежа е невероятен, не трябва да се плащшиме от болката защото тя дори е сладка!

Мога да кажа че понякога любовта заслепява,от личен опит знам,а после осъзнавам недостатътице на момичето в което съм бил влюбен.
Абе ще кажа че- любовта е хубаво чуство и понякога неповторимо!!!

кефиш на недостатъците и ще разбереш че вече си безвъзвратно влюбен и това е истинската!:)

Чувство, усещане, раждане, начин на живот....или може би нито едно определение не е валидно за нея. Защото Тя - Любовта трябва да се изпита за да знаем какво е. И обикновено не можем да обясним какво чувстваме, защото всичките думи са бледи и слаби и не могат да дадат точно определение на това което изпитваме...
И не знам защо си мисля, че Тя-Любовта ...истинската Любов ни спохожда само веднъж в живота. Всичко друго е моментно увлечение което ние бъркаме с любов. Заблудили сме се, защото сме изпитали силно привличане към даден партньор -Не знам, може и да не съм права:)))

Сърдечен поздрав за разказа, Фенриз!!!

любовта е всичко това , но само една част от това което е! Тя е още толкова много!Благодаря ти!

... имаш талант.
Днес ми е един от многото лоши дни, усмихна ме и ме стопли.
Но предпочитам без любов. Тя никога не е нормална.

Доста изчерпателен отговор за моя постинг :)
Благодаря, че ми го показа за да мога да го прочета ;)
Поздрави!

Радвам се Вики, че те усмихнах! А че не е нормална права си!Сега ти ме усмихна!

Удоволствието бе мое!Една голяма усмивка и за теб!:)

той като начинаещ в тези усещания не би знаял, дали е нормална или не.

определено, просто един от многото ми герои! Това винаги ми е харесвало при любовта нейната откаченост!

харесва ми само положителните усещания, които носи. Откаченото е за мазохисти, не мислиш ли? И за писатели, да захранват писанията си с мъките на хората.

любовта не може да бъде описана, тя е всичко, когато я имаш и нищо когато не си я срещал. Поздрав за разказа и благодаря за усмивката, която ми подари днес след прочита :))

Двама каубои яздели и единият казал: Ех, жената ме чака, децата са палави, имам още много работа навън, а те ме чакат да се прибера.
Другият се усмихнал.
Първият: Какво? Ти никога ли не си обичал?
Другият: Обичах, веднъж.
Първият: И какво стана?
Вторият:Ами нищо.
Първият: Как така, какво се случи?
Другият: Ами веднъж яздех дълго, в един момент видях жена пред себе си край пътя.
Беше красива, с дълги и тъмни коси, с плътни устни и невероятно красиви и чувствени очи. Дългата бяла рокля се вееше около женствено, божествено тяло.
В един миг тя ме погледна, аз я погледнах, погледите ни се срещнаха.
Първият: И какво? Какво стана после?
Другият: Тя ме погледа още за няколко мига, после се обърна и продължи...И аз се обърнах и продължих.
Тогава за пръв и за последен път обичах...

Може да повярваш, че някога, някъде, един човек, неочаквано ще те доближи и ще те накара да бъдеш естествен/а, ще ти помогне да бъдеш себе си, без да се страхуваш.
А може би това е първата и най-важна крачка към близостта, интимността, а може би любовта....
Поздрави!:)

тя те намира,
но преди това, ти устройва едни ми ти шегички и след като се увери, че имаш чувство за хумор се кротва! Хей опасна шегаджийка е...

Още ли мислиш,че няма любов?
Още ли мислиш,че просто е дума?
Всичките ласки ,целувки,мечти
сякаш отключи с не казани думи…
Ето ключът ти към моето сърце
вече държиш във ръцете си...
Всичките ласки от мен запази
с тях ще ме носиш в сърцето си…

Явно имаме различни гледища за откаченост! Естествено че говоря за приятните емоции, просто понякога тези емоции сякаш не са от тази Земя а свръхестествени, кой говори за мазохисзъм? Вярно е има болка, но тогава ако ни е страх от нея защо продължаваме да я търсим?Прозвуча ми сякаш обвиняваш писателите за мъките на хората?

Удоволствието бе мое! Аз мога да се опитам да я опиша, но никога не бих бил истински точен, така е!Благодаря ти!

Любовта има една особеност, при нея няма за последно, винаги ни изненадва!Благодаря за историята!

Права си, така е!Точно това чувство ти носи свобода иска ти се да направиш всичко за нея/него и не ти пука дали той ще ти отвърне, а той/тя винаги ти отвръща със същото!Благодаря ти!

Абсолютно си права!Истинската любов винаги те изненадва!Благодаря ти!

Благодаря ти! Добре, може и да съм бил аз! Но не и сега!
аз познавам любовта
познавам силата и
знам че тя е двигател на света
когато е в стихията си
Усещам нейният нежен трепет
усещам силните и вибрации
тя сякаш прави ме свободен
и жив за цели нации!
Благодаря ти за ключа!
Усмивка ще цъфти на лицето ми този ден!

Чудесна статия :-)

Според мен любовта си е чиста проба еволюционен механизъм за сексуално привличане който спомага за разпространение на гените (възпроизвеждане - секс). А грижата и симпатията произлизат от това, че е намерен партньор с гени които "най-вероятно ще родят здраво поколение". Това е как хората разбират любовта.

Но статията е прекрасна от гледна точка на това че не показва хората като малко по-добре еволюирали маймуни (а те са точно това), защото ако всички мислят по този начин, ще започнем да се съвкупляваме под път и над път безразборно (не че сега много хора не го правят) и бракът ще отслаби позицията си, а е добре точно той да бъде запазен, за да ограничава безразборния секс (тъй като след него следва СПИН и др.).

Но любов има, само че не е това което хората разбират - грижа за поколението, грижа за партньора който ще даде това поколение и смучене на ресурси. Истинската любов няма нищо общо с размножаването. При нея не е необходимо човекът (ако любовта е насочена към човек) да не опбича други, няма и грам егоизъм в нея, няма проблем когато всеки си има друг партньор (за секса и децата), не е пристрастна (ако трябва да направиш нещо което няма да се хареса на другия, го правиш, а другият те разбира и няма проблем) и най-важното - не е емоция.

Поздрави :-)

Благодаря ти за страхотния коментар!

е истинската. И като казах, че между хора не се получава, имам впредвид, че те я приземяват без да искат. И тя си отива бързо.
Любовта е състояние на духа, при което се издигаме над всичко и чувство, което даряваме еднакво за всички - просто обич. А когато срещнем другия на еднакви с нашите честоти го припознаваме и сливаме с него. Но на земята това състояние е временно, затова е и болката, копнежът да си я върнем.
С други думи любовта е СЪВЪРШЕНСТВОТО, което ни приближава до Бога.
А кой може да претендира, че го е постигнал.. ЛЮБОВТА Е СТРЕМЕЖ КЪМ БОГА.

Тук заставав с две ръце зад теб! Абсолютно си права и благодаря ти за прекрасният отговор!

фактически Бог ни тества на земята дали сме готови за друго измерение..

В това има толкова логика, че просто се чудя, как не ми е хрумнало!Благодаря ти!

Аййййй, яко ме зарадва, останах без дъх! Много ти благодаря за прекрасният стих!:)

чЕстотата зависи от чИстотата
и затова са разминаванията..

Май си права! Отново!

Izpulva s nadejda horata, koito oshte ne sa otkrili liubovta za sebe si:) Mnogo hubavo

Радвам, се че е така! Това се опитвам да внуша!Благодаря ти!